Театърът се случва там, където светлината и тъмнината танцуват своя

Театърът се случва там, където светлината и тъмнината танцуват своя танц. На ръба на гибелта, тъкмо преди прераждането. Или както споделя Стайко Мурджев, режисьорът на „ Портретът на Дориан Грей “ – постановката на Благоевградския трагичен спектакъл „ Никола Вапцаров “, която ще се играе в спектакъл „ Азарян “ на 1 февруари от 19 часа :

 „ Театърът и всяко едно зрелище, направено с разум и душа, са по-близо до прераждането и възкръсването. “

Причината е доста елементарна, може би тъкмо това я прави и толкоз велика – есенцията на същинския спектакъл е невидимото за очите .

Всеки, който прекрачи прага на театралния салон, влиза един, а излиза различен. Учи се на живот от най-хубавия учебник за човешката природа – театърът. Започва да си задава въпроси – за положителния и неприятния в него, за трансформацията на личността, за борбите на душата и егото, за „ Аз “, „ Ти “ и „ Ние “, за концепцията да бъдеш част от обществото, в което по този начин или другояче си включен. И за съвършенството стартира да се пита – само че не по какъв начин да го реализира, а по какъв начин да балансира към него.



Според Севар Иванов – артистът, влезнал в облика на Дориан Грей, съвършенството не е обвързвано с външния свят на индивида, а с това да развиваш себе си и да правиш всичко допустимо да допринасяш за положителното на другите и на теб самия.

По думи на режисьора на представлението през днешния ден е най-подходящото време да си напомним романа на Оскар Уайлд. Да си напомним и по какъв начин героите в него се уповават на един съдбовен принцип, а точно – че външната хубост подсигурява вътрешно съвършенство. Спомним ли си това, още по-силно ще закънти в нас фактът, че външният свят в действителност е огледало на вътрешния. И с цел да ни бъде добре извън, ще би трябвало първо да се погрижим да ни е изрядно вътре, в душата.

 „ Важно е всеки от нас да осъзнае дали живее свястно “, споделя Севар Иванов в „ Какво се случва “. И добавя:

„ Всеки е Дориан Грей за някого. Всеки е и Базил Хауърд – художникът, както и лорд Хенри Уотън за някого. Всеки може да си отговори самичък за себе си кои са неговите герои. “

Севар е и заместник-директор на театъра в Благоевград. Съчетава административната работа с полета на креативната душа. Играе на сцената, само че и координира протичащото се на нея. Затова в звуковия файл можете да чуете детайлности и за една друга режисура на Благоевградския трагичен спектакъл „ Никола Вапцаров “ – „ Тартюф “, другия прочит на режисьора Дамян Тенев.



В звуковия файл ще чуете още:

· за отрезвяването, до което доближаваме при срещата ни със гибелта – тази на душата, само че и тази на разума;
· за неприятното, от което бягаме, само че и от което се храним;
· за актуалния Дориан Грей и за тартюфовците днес;
· за пандемията от обществените мрежи, в която живеем доста повече от три години;
· и най-много за театъра като учебник за човешката природа.

Снимки – Благоевградски трагичен спектакъл „ Никола Вапцаров “, фотограф Иван Дончев