41 500 българи, колкото цял Видин, искат в Англия след Брекзит
Те са се записали единствено за два месеца, само че следва още доста да го създадат
Четиридесет и една хиляди и петстотин българи са подали заявки пред английските управляващи, че желаят да продължат да живеят във Англия и след Брекзит. Те са кандидатствали за по този начин наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските жители да останат легално в Обединеното кралство и откакто то към този момент няма да е част от Европейски Съюз.
Това слага страната ни преди всичко измежду страните, чиито жители доста бързо са почнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация. Въпросните заявки са подадени единствено за два месеца и
се равняват на
към 42% от
100-те хиляди
пълнолетни българи, за които английските управляващи имат сведения, че се намират на територията на страната. И въпреки цифрата на кандидатствалите да е внушително и да е колкото популацията на град Видин, българските дипломати в Лондон са обезпокоени, че има още доста сънародници, които не бързат да уредят своя статут. Затова те са почнали да организират серия от срещи, чиято цел е да стигнат до оптимален брой наши жители в Англия.
Опасенията им са, че с изключение на 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и доста други, за които английските управляващи даже не подозират. Голяма част от тях работят и живеят незаконно при сънародници и в един миг това може
да се окаже
сериозен
проблем за тях
след Брекзит
и да бъдат
депортирани
При една от срещите си с представители на локалната власт в Северен Лондон българският дипломат Марин Райков е бил осведомен, че 80% от нашите жители там са толкоз необразовани, че даже не могат да си вземат полагащите им се помощи. Когато ги питали за адрес, те посочвали с пръст посока. Децата им в учебно заведение не говорели нито британски, нито български и консолидираното им било извънредно мъчно.
Районът Енфилд в северната част на английската столица е желано място за живот от доста сънародници поради ниските наеми и огромната българска общественост от години там. Затова Райков отиде на място при тях в сряда вечер, с цел да ги осведоми какви са рисковете, в случай че не получат settled status. По-рано
той се срещна
и с учители от
българските
учебни заведения в
Англия,
които също помоли да поговорят с родителите на учениците си по въпроса.
В консулската работа към посолството в Лондон са отворени спомагателни две гишета и има особено избран чиновник за предоставяне на информация по телефона, с цел да могат повече сънародници да сменят старите си паспорти с биометрични, което е належащо изискване за достъп до електронната система на английското вътрешно министерство за издаване на статут на уседналост.
“Ние нямаме право да оказваме помощ при попълване на документите за кандидатстване, само че има лицензирани организации за даване на имиграционни препоръки, които са утвърдени да правят тази услуга, и то гратис ”, сподели дипломат Райков. Той даде обещание в най-скоро време да бъде оповестена информация кои тъкмо от тях са се насочили да работят с българската общественост.
Успоредно с това ще продължат и осведомителните срещи на чиновници на посолството с български жители. До момента към този момент е имало 28 такива събирания.
“Мого от нашите сънародници считат, че Брекзит няма да се случи, и отсрочват да аплайват за статут за уседналост, което е неверна тактика. Първо го правеха, тъй като
не им се
плащаше таксата
от 65 паунда
След като тя бе отстранена, не престават да изчакват, с цел да видят какво тъкмо ще се случи ”, изясни българският консул в Лондон Мария Ангелиева. Според нея обаче не е добре да се чакат последните месеци от огласените периоди за кандидатстване, защото английските управляващи може да изискат спомагателни сведения и документи, удостоверяващи, че лицето е живяло на територията на Англия през последните 5 година и процедурата да се забави. А след Брекзит settled status ще е належащо изискване за доста неща, измежду които
започване на
работа, наемане
на жилище,
приемане на
здравно
обслужване
и обществени
помощи
Ангелиева заяви, че някои хазаи и работодатели към този момент даже са почнали да го изискват, само че това е нелегално.
По принцип Англия е дала обещание да даде опция на европейските жители да аплайват за статут на уседналост до 30 юни 2021 година, само че единствено в случай че има договорка с Европейски Съюз за Брекзит, което наподобява все по-малко евентуално. Ако се получи разлъка сред Лондон и Брюксел без съглашение в края на октомври, каквито са все още проектите, срокът за кандидатстване
ще бъде понижен
с половин година
и ще е до края
на 2020 година
Право на статут на уседналост имат всички европейски жители, които в продължение на 5 поредни години са обитавали във Англия. За пенсионерите нужният период е 3 година, а за лицата с трайна нетрудоспособност – 2 година Ако са били по-кратко, ще би трябвало да подадат заявление за краткотраен статут на уседналост (pre-settled status) и откакто натрупат нужното време, да аплайват още веднъж.
Settled status ще е нужен и за българските деца на Острова, с цел да вървят в детска градина, учебно заведение и да бъдат лекувани гратис. Така че родителите, откакто уредят своя статут, би трябвало да аплайват за позволение и за тях.
Също по този начин би трябвало да са наясно, че един път получен,
статутът за
уседналост не
е за цялостен живот Ако притежателят му напусне Англия за повече от 5 година, той го губи и ще може да се върне в страната с виза.
“Статутът за уседналост ще бъде в електронна форма. Гражданите ще имат непрестанен достъп до него, ще могат да го актуализират и да изпращат линк към него до разнообразни организации при нужда. Направен е по този начин, че предоставената информация да се самоизтрива след несъмнено време, с цел да няма корист с нея ”, споделя Ангелиева.
Тя поучава сънародниците ни да се отнасят отговорно при кандидатстване.
Ако не владеят
добре британски,
да потърсят
помощ,
тъй като електронната система непрестанно задава въпроси и сверява дадените отговори. По думите ѝ има доста благоприятни условия да се потвърди, че си обитавал в Обединеното кралство, даже и да не си работил от самото начало и да не си имал народен застрахователен номер. Това може да стане посредством информация за посещаване при доктор, банкови извлечения за направени заплащания, фактури за платени битови сметки, самолетни билети, писма от държавни служби и всевъзможни документи, които съдържат името на претендента и са издадени на английска територия.
По данни на английското вътрешно министерство едвам на 0,2% от обработените досега 668 000 заявки за статут на уседналост не е даден отговор. На 66 на 100 е даден settled status, а на останалите - краткотраен. Най-много молби са получени от жители на Полша и на Румъния – надлежно 132 400 и 110 900, само че пък и техните общности на Острова са към милион. С минимум заявки са Люксембург – 200, и Словения – 800. /24chasa.bg
Четиридесет и една хиляди и петстотин българи са подали заявки пред английските управляващи, че желаят да продължат да живеят във Англия и след Брекзит. Те са кандидатствали за по този начин наречения статут на уседналост (settled status), който дава право на европейските жители да останат легално в Обединеното кралство и откакто то към този момент няма да е част от Европейски Съюз.
Това слага страната ни преди всичко измежду страните, чиито жители доста бързо са почнали да се възползват от стартиралата през април електронна система за регистрация. Въпросните заявки са подадени единствено за два месеца и
се равняват на
към 42% от
100-те хиляди
пълнолетни българи, за които английските управляващи имат сведения, че се намират на територията на страната. И въпреки цифрата на кандидатствалите да е внушително и да е колкото популацията на град Видин, българските дипломати в Лондон са обезпокоени, че има още доста сънародници, които не бързат да уредят своя статут. Затова те са почнали да организират серия от срещи, чиято цел е да стигнат до оптимален брой наши жители в Англия.
Опасенията им са, че с изключение на 60-те хиляди неподали молба за статут на уседналост има и доста други, за които английските управляващи даже не подозират. Голяма част от тях работят и живеят незаконно при сънародници и в един миг това може
да се окаже
сериозен
проблем за тях
след Брекзит
и да бъдат
депортирани
При една от срещите си с представители на локалната власт в Северен Лондон българският дипломат Марин Райков е бил осведомен, че 80% от нашите жители там са толкоз необразовани, че даже не могат да си вземат полагащите им се помощи. Когато ги питали за адрес, те посочвали с пръст посока. Децата им в учебно заведение не говорели нито британски, нито български и консолидираното им било извънредно мъчно.
Районът Енфилд в северната част на английската столица е желано място за живот от доста сънародници поради ниските наеми и огромната българска общественост от години там. Затова Райков отиде на място при тях в сряда вечер, с цел да ги осведоми какви са рисковете, в случай че не получат settled status. По-рано
той се срещна
и с учители от
българските
учебни заведения в
Англия,
които също помоли да поговорят с родителите на учениците си по въпроса.
В консулската работа към посолството в Лондон са отворени спомагателни две гишета и има особено избран чиновник за предоставяне на информация по телефона, с цел да могат повече сънародници да сменят старите си паспорти с биометрични, което е належащо изискване за достъп до електронната система на английското вътрешно министерство за издаване на статут на уседналост.
“Ние нямаме право да оказваме помощ при попълване на документите за кандидатстване, само че има лицензирани организации за даване на имиграционни препоръки, които са утвърдени да правят тази услуга, и то гратис ”, сподели дипломат Райков. Той даде обещание в най-скоро време да бъде оповестена информация кои тъкмо от тях са се насочили да работят с българската общественост.
Успоредно с това ще продължат и осведомителните срещи на чиновници на посолството с български жители. До момента към този момент е имало 28 такива събирания.
“Мого от нашите сънародници считат, че Брекзит няма да се случи, и отсрочват да аплайват за статут за уседналост, което е неверна тактика. Първо го правеха, тъй като
не им се
плащаше таксата
от 65 паунда
След като тя бе отстранена, не престават да изчакват, с цел да видят какво тъкмо ще се случи ”, изясни българският консул в Лондон Мария Ангелиева. Според нея обаче не е добре да се чакат последните месеци от огласените периоди за кандидатстване, защото английските управляващи може да изискат спомагателни сведения и документи, удостоверяващи, че лицето е живяло на територията на Англия през последните 5 година и процедурата да се забави. А след Брекзит settled status ще е належащо изискване за доста неща, измежду които
започване на
работа, наемане
на жилище,
приемане на
здравно
обслужване
и обществени
помощи
Ангелиева заяви, че някои хазаи и работодатели към този момент даже са почнали да го изискват, само че това е нелегално.
По принцип Англия е дала обещание да даде опция на европейските жители да аплайват за статут на уседналост до 30 юни 2021 година, само че единствено в случай че има договорка с Европейски Съюз за Брекзит, което наподобява все по-малко евентуално. Ако се получи разлъка сред Лондон и Брюксел без съглашение в края на октомври, каквито са все още проектите, срокът за кандидатстване
ще бъде понижен
с половин година
и ще е до края
на 2020 година
Право на статут на уседналост имат всички европейски жители, които в продължение на 5 поредни години са обитавали във Англия. За пенсионерите нужният период е 3 година, а за лицата с трайна нетрудоспособност – 2 година Ако са били по-кратко, ще би трябвало да подадат заявление за краткотраен статут на уседналост (pre-settled status) и откакто натрупат нужното време, да аплайват още веднъж.
Settled status ще е нужен и за българските деца на Острова, с цел да вървят в детска градина, учебно заведение и да бъдат лекувани гратис. Така че родителите, откакто уредят своя статут, би трябвало да аплайват за позволение и за тях.
Също по този начин би трябвало да са наясно, че един път получен,
статутът за
уседналост не
е за цялостен живот Ако притежателят му напусне Англия за повече от 5 година, той го губи и ще може да се върне в страната с виза.
“Статутът за уседналост ще бъде в електронна форма. Гражданите ще имат непрестанен достъп до него, ще могат да го актуализират и да изпращат линк към него до разнообразни организации при нужда. Направен е по този начин, че предоставената информация да се самоизтрива след несъмнено време, с цел да няма корист с нея ”, споделя Ангелиева.
Тя поучава сънародниците ни да се отнасят отговорно при кандидатстване.
Ако не владеят
добре британски,
да потърсят
помощ,
тъй като електронната система непрестанно задава въпроси и сверява дадените отговори. По думите ѝ има доста благоприятни условия да се потвърди, че си обитавал в Обединеното кралство, даже и да не си работил от самото начало и да не си имал народен застрахователен номер. Това може да стане посредством информация за посещаване при доктор, банкови извлечения за направени заплащания, фактури за платени битови сметки, самолетни билети, писма от държавни служби и всевъзможни документи, които съдържат името на претендента и са издадени на английска територия.
По данни на английското вътрешно министерство едвам на 0,2% от обработените досега 668 000 заявки за статут на уседналост не е даден отговор. На 66 на 100 е даден settled status, а на останалите - краткотраен. Най-много молби са получени от жители на Полша и на Румъния – надлежно 132 400 и 110 900, само че пък и техните общности на Острова са към милион. С минимум заявки са Люксембург – 200, и Словения – 800. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ