Струва ли си осъществяването на пилотиран полет до Марс?
.td_uid_42_5cd8feed29e4d_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5cd8feed29e4d_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Пилотираният полет до Марс може да стане действителност за човечеството още през първата половина на този век. Своето предпочитание да изпратят хора на Червената планета демонстрират както най-големите галактически организации, по този начин и мощните частни компании. Възниква напълно разумния въпрос – коства ли си? През последните две десетилетия НАСА изпрати до най-близката до нас планета четири роувъра, един от които продължава да работи и всеки ден изпраща нови данни. В орбита към Марс кръжат над 10 спътника, пет от които действат напълно и ни подават информация за този свят. Дали на тази планета е нужен човек, за който би трябвало да се основат специфични условия за поддържане на живота, което е извънредно скъпо? Нали има роботи, които се оправят сносно?
Apollo 17 versus Curiosity
Най-лесно е да се сравнят към този момент протекли или в този момент съществуващи галактически задачи. Тяхната цена е известна и към този момент няма да се трансформира в огромни граници – нещо което не можем да кажем за бъдещите планувани задачи. Същото се отнася и за техните постижения. Нека съпоставим задачите: Аполо-17, в която Юджийн Сърнън и Харисън Шмит организират 75 часа на повърхността на Луната, с задачата на НАСА по изпращането на Curiosity на Марс. Разбира се, тези задачи са доста разнообразни – първата е до Луната, а втората до Марс – само че въпреки всичко е допустимо да се оцени успеваемостта на хората против машините.
Един от автопортретите на Curiosity
Когато става дума за изминато разстояние, хората абсолютно побеждават. Двата астронавта на Аполо-17 единствено за три дни изминаха на Луната 35 километра – това са приблизително по 11,6 км дневно. Към месец февруари 2019 година Curiosity измина на Марс 20,16 км или приблизително по към 9 метра дневно. Да си напомним, че Curiosity дойде на Червената планета през месец август 2012 година.
.td_uid_41_5cd8feed29a0b_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5cd8feed29a0b_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Естествено, заслугата на този роувър и на неговия екип е голяма. Но ръководството на този роувър е извънредно мъчно, изключително като се има поради, че той се намира на разстояние от 55 милиона до 400 милиона километра от Земята, според от взаимното разположение на Марс и Земята в техните орбити към Слънцето. Ако екипът на Земята подаде на Curiosity неверна команда, то това може да заплаши цялата задача и даже прибързано да я приключи. Тоест, належащо е постепенно придвижване, като всяка една стъпка би трябвало деликатно да се ревизира. А това значи, че каквото може индивидът да направи за час-два – да вземем за пример да събере скални мостри, на робота ще са му нужни седмици и отново няма да може да направи същото.
Когато става дума за мостри, дано си напомним, че по време на задачата Аполо-17 астронавтите събраха 741 проби на скални породи и грунт, в това число проби от сондаж на дълбочина 3 метра. Това са приблизително 247 проби дневно. Що се отнася Curiosity, знае се, че към 15 януари 2019 година роувърът е сондирал 19 сектора и е взел 2 проби без да се постанова сондаж. Като цяло, до момента в който е на Марс, Curiosity съумя да събере към 30 проби. Тоест, това са приблизително по 0,013 проби дневно. Всичко това доста добре демонстрира, какъв брой комплицирано е ръководството на роботизирано устройство от толкоз огромно разстояние. И още, в случай че нещо се счупи – да вземем за пример, същата тази сонда, няма кой да я поправи, тъй като най-близката ремонтна работилница се намира на десетки милиони километри. В този случай екипът на Земята ще би трябвало да търси други пътища, с цел да продължи да се занимава с просвета.
Цената: Аполо-17 против Curiosity
Според курса от 2015 година всяка една от седемте лунни задачи на Аполо коства към $20 милиарда. Цената на Curiosity е към 10 пъти по-ниска или почти $2,5 милиарда.
Благодарение на този лунен роувър астронавтите изминаха 35 км на Луната
Ясно е, че да се съпоставят лунната и марсианската задачи не е правилно, само че защото Червената планета към момента не е посещавана от хора, то ще би трябвало почти да оценим пилотираната задача до Марс. Според оценките на финансовите аналитици, пилотираният полет до Марс ще коства от 100 до 500 милиарда американски $ на задача. Второто число е по-логично, тъй като за построяването на Международната Космическа Станция бяха нужни към $150 милиарда.
Но даже и да приемем тези $500 милиарда за вярната сума, след няколко полета тя ще намалее и пилотираната задача ще си коства вложенията. От направените нагоре приблизителни съпоставения, можем да кажем, че екипаж от четирима души ще бъде минимум 500 пъти по-ефективен при научните задания, спрямо роувъра, само че цената, която ще бъде платена е единствено 200 пъти по-висока .
Съвместната работа
Разбира се, тези пресмятания са напълно приблизителни и окончателната цена на пилотирания полет до Марс може да се промени в огромни граници. Но е явно, че хората могат да създадат тази задача извънредно ефикасна и надали някой ще се учуди, че бъдещето на галактическите полети е пред взаимната работа на хората и интелигентните машини.
Засега роботите не могат да правят ремонтите на МКС
Да, изпращането на хора в космоса е по-скъпо от това на сондите и галактическите апарати, само че няма по какъв начин да пренебрегваме обстоятелството, че хората бързо се приспособяват към непредвидени обстановки и могат да ремонтират и модифицират оборудването, което внезапно покачва вероятността за триумф. Това добре се типа при задачите Аполо – само с помощта на бързата реакция на екипажа към зародилите проблеми, няма нито една човешка жертва, макар че при всяка задача имаше повреди.
Човешкото усещане
За Марс може да се разбере доста повече с помощта на човешките качества и усещане – неведнъж повече, в сравнение с могат да покажат датчиците на актуалните роувъри. На какво наподобява този различен свят? Как наподобява Слънцето оттова? Какво става при една пясъчна стихия? Мека ли е почвата? Роботите дават единствено непълен отговор на някои от тези въпроси. Пълната картина могат да опишат единствено хората.
Клиповете в YouTube, в които астронавтите на МКС разказват своя живот и своята работа, набират милиони гледания. На хората им е забавно безусловно всичко от галактическото всекидневие. И точно ползата и любознанието на хората са основният мотиватор на напредъка, в това число и на пилотирания полет до Марс.
В последна сметка можем да обобщим, че марсианските роувъри в действителност вършат и ще продължат да вършат чудеса, само че само хората могат да изучат добре една непозната планета.
.td_uid_43_5cd8feed2a203_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5cd8feed2a203_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Пилотираният полет до Марс може да стане действителност за човечеството още през първата половина на този век. Своето предпочитание да изпратят хора на Червената планета демонстрират както най-големите галактически организации, по този начин и мощните частни компании. Възниква напълно разумния въпрос – коства ли си? През последните две десетилетия НАСА изпрати до най-близката до нас планета четири роувъра, един от които продължава да работи и всеки ден изпраща нови данни. В орбита към Марс кръжат над 10 спътника, пет от които действат напълно и ни подават информация за този свят. Дали на тази планета е нужен човек, за който би трябвало да се основат специфични условия за поддържане на живота, което е извънредно скъпо? Нали има роботи, които се оправят сносно?
Apollo 17 versus Curiosity
Най-лесно е да се сравнят към този момент протекли или в този момент съществуващи галактически задачи. Тяхната цена е известна и към този момент няма да се трансформира в огромни граници – нещо което не можем да кажем за бъдещите планувани задачи. Същото се отнася и за техните постижения. Нека съпоставим задачите: Аполо-17, в която Юджийн Сърнън и Харисън Шмит организират 75 часа на повърхността на Луната, с задачата на НАСА по изпращането на Curiosity на Марс. Разбира се, тези задачи са доста разнообразни – първата е до Луната, а втората до Марс – само че въпреки всичко е допустимо да се оцени успеваемостта на хората против машините.
Един от автопортретите на Curiosity Когато става дума за изминато разстояние, хората абсолютно побеждават. Двата астронавта на Аполо-17 единствено за три дни изминаха на Луната 35 километра – това са приблизително по 11,6 км дневно. Към месец февруари 2019 година Curiosity измина на Марс 20,16 км или приблизително по към 9 метра дневно. Да си напомним, че Curiosity дойде на Червената планета през месец август 2012 година.
.td_uid_41_5cd8feed29a0b_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5cd8feed29a0b_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Естествено, заслугата на този роувър и на неговия екип е голяма. Но ръководството на този роувър е извънредно мъчно, изключително като се има поради, че той се намира на разстояние от 55 милиона до 400 милиона километра от Земята, според от взаимното разположение на Марс и Земята в техните орбити към Слънцето. Ако екипът на Земята подаде на Curiosity неверна команда, то това може да заплаши цялата задача и даже прибързано да я приключи. Тоест, належащо е постепенно придвижване, като всяка една стъпка би трябвало деликатно да се ревизира. А това значи, че каквото може индивидът да направи за час-два – да вземем за пример да събере скални мостри, на робота ще са му нужни седмици и отново няма да може да направи същото.
Когато става дума за мостри, дано си напомним, че по време на задачата Аполо-17 астронавтите събраха 741 проби на скални породи и грунт, в това число проби от сондаж на дълбочина 3 метра. Това са приблизително 247 проби дневно. Що се отнася Curiosity, знае се, че към 15 януари 2019 година роувърът е сондирал 19 сектора и е взел 2 проби без да се постанова сондаж. Като цяло, до момента в който е на Марс, Curiosity съумя да събере към 30 проби. Тоест, това са приблизително по 0,013 проби дневно. Всичко това доста добре демонстрира, какъв брой комплицирано е ръководството на роботизирано устройство от толкоз огромно разстояние. И още, в случай че нещо се счупи – да вземем за пример, същата тази сонда, няма кой да я поправи, тъй като най-близката ремонтна работилница се намира на десетки милиони километри. В този случай екипът на Земята ще би трябвало да търси други пътища, с цел да продължи да се занимава с просвета.
Цената: Аполо-17 против Curiosity
Според курса от 2015 година всяка една от седемте лунни задачи на Аполо коства към $20 милиарда. Цената на Curiosity е към 10 пъти по-ниска или почти $2,5 милиарда.
Благодарение на този лунен роувър астронавтите изминаха 35 км на Луната Ясно е, че да се съпоставят лунната и марсианската задачи не е правилно, само че защото Червената планета към момента не е посещавана от хора, то ще би трябвало почти да оценим пилотираната задача до Марс. Според оценките на финансовите аналитици, пилотираният полет до Марс ще коства от 100 до 500 милиарда американски $ на задача. Второто число е по-логично, тъй като за построяването на Международната Космическа Станция бяха нужни към $150 милиарда.
Но даже и да приемем тези $500 милиарда за вярната сума, след няколко полета тя ще намалее и пилотираната задача ще си коства вложенията. От направените нагоре приблизителни съпоставения, можем да кажем, че екипаж от четирима души ще бъде минимум 500 пъти по-ефективен при научните задания, спрямо роувъра, само че цената, която ще бъде платена е единствено 200 пъти по-висока .
Съвместната работа
Разбира се, тези пресмятания са напълно приблизителни и окончателната цена на пилотирания полет до Марс може да се промени в огромни граници. Но е явно, че хората могат да създадат тази задача извънредно ефикасна и надали някой ще се учуди, че бъдещето на галактическите полети е пред взаимната работа на хората и интелигентните машини.
Засега роботите не могат да правят ремонтите на МКС Да, изпращането на хора в космоса е по-скъпо от това на сондите и галактическите апарати, само че няма по какъв начин да пренебрегваме обстоятелството, че хората бързо се приспособяват към непредвидени обстановки и могат да ремонтират и модифицират оборудването, което внезапно покачва вероятността за триумф. Това добре се типа при задачите Аполо – само с помощта на бързата реакция на екипажа към зародилите проблеми, няма нито една човешка жертва, макар че при всяка задача имаше повреди.
Човешкото усещане
За Марс може да се разбере доста повече с помощта на човешките качества и усещане – неведнъж повече, в сравнение с могат да покажат датчиците на актуалните роувъри. На какво наподобява този различен свят? Как наподобява Слънцето оттова? Какво става при една пясъчна стихия? Мека ли е почвата? Роботите дават единствено непълен отговор на някои от тези въпроси. Пълната картина могат да опишат единствено хората.
Клиповете в YouTube, в които астронавтите на МКС разказват своя живот и своята работа, набират милиони гледания. На хората им е забавно безусловно всичко от галактическото всекидневие. И точно ползата и любознанието на хората са основният мотиватор на напредъка, в това число и на пилотирания полет до Марс.
В последна сметка можем да обобщим, че марсианските роувъри в действителност вършат и ще продължат да вършат чудеса, само че само хората могат да изучат добре една непозната планета.
.td_uid_43_5cd8feed2a203_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5cd8feed2a203_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ