Facebook срещу Конгреса или как IT корпорациите станаха новата политическа сила
.td_uid_42_5cbd69eeaecd7_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5cbd69eeaecd7_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
През месец април 2019 година аналитиците на компанията UpGuard оповестиха, че в облачните онлайн услуги на Amazon са разкрили данните на над 500 милиона Фейсбук консуматори. Не бива да бъркаме това с другия случай, когато в личните сървъри на Фейсбук бяха открити стотици милиони потребителски пароли в елементарен отворен тип, без никакво криптиране. И още, това не са данните, с които както си искаше се разпореждаше Cambridge Analytica три години по-рано, поради което Марк Зукърбърг трябваше да дава пояснения пред Конгреса.
Днес Forbes пита, за какво тази компания и до момента по никакъв метод не е осъдена? Защото тя и останалите огромни IT компании станаха част от политическата система на Съединени американски щати. Силициевата котловина се зароди като общественост на гикове, които имат вяра в напредъка и не желаят да обръщат внимание на политиката. Но в този момент IT фирмите се трансфораха в имперска мощ. Как стана това?
Източниците на могъществото
Възникването на софтуерните корпорации стана допустимо с помощта на концепцията за свободен пазар на Бил Клинтън, която сътвори цифрова зона на свободна търговия посредством намаляване на данъчното законодателство за интернет бизнеса. С ненамесата на държавното управление се зароди нова форма на дигитален капитализъм, която отвори на компаниите-победители пътя към доминирането в цели цифрови посоки: Гугъл в търсенето, Фейсбук в обществените мрежи, Amazon в онлайн ритейла. Печелейки от ден на ден пари, те вложиха в основаването на лична инфраструктура – центровете за обработка на данните. Тези центрове са нужни, с цел да се събират колкото се може повече данни за клиентите, за рационализиране на логаритмите, както и за закупуване или клониране на конкуренцията. А това има даде още по-голямо предимство и им даде опция да станат най-големите в света компании във връзка с пазарната капитализация.
.td_uid_41_5cbd69eeae8a0_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5cbd69eeae8a0_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Гугъл и другите IT корпорации реализираха своите триумфи благодарение на страната. През 1960-те години Агенцията за перспективни проучвателен планове ARPA, в този момент известна като DARPA, даде големи финансови средства за създаването на нови пробивни технологии, на които се опират бъдещите колоси. Това включва финансирането на Станфордския теоретичен институт като център на нововъведенията и икономическото развиване в района, на който приписват редица значими изобретения, в това число първия напълно дигитален компютър, мишката и даже ранната версия на интернет. Да си напомним, че прототипът на Глобалната мрежа се наричаше ARPAnet.
Всяка от главните технологии, употребявани в актуалния смарт телефон, в това число GPS, клетъчната мрежа, микрочиповете, гласовите помощници, сензорните екрани и още доста други, са осъществени с помощта на изследователските и финансовите старания на държавното управление и въоръжените сили на Съединени американски щати. Разработването на логаритъма на търсачката на Гугъл също има поддръжката на Националния теоретичен фонд. Според професор Робърт МакЧесни, митът за интернет се базира на схващането, че е основан от гениални математици, до момента в който в действителност това е десетилетна работа на федералното държавно управление.
От друга страна, държавното управление постоянно е играло основна роля в премахването на монопола в Съединени американски щати в областта на технологиите. Когато през 1970-те години IBM става водач в мейнфрейм изчисленията, страната съди компанията, с цел да раздели хардуерното от софтуерното направление. В последна сметка IBM се съгласява да позволи на други компании да пишат софтуера за техните компютри.
А това даде опция да изгрее звездата на Microsoft, който в последна сметка си получи лично антимонополно дело през 1970-те години. Тогава съдията Томас Пенфийлд Джексън от Колумбийския областен съд на Съединени американски щати предложи Microsoft да бъде разграничен на две компании – една за операционната система Windows и друга – за всичко останало. Но в последна сметка софтуерният колос си остана цялостен. Но на дейностите на Microsoft бяха наложени някои ограничавания, като да вземем за пример условието за продан на несъмнено количество информация за създавания програмен продукт с трети лица, както и възбраната за продажбата на артикули, съдържащи несъвместима версия на Java. И до момента в който Microsoft се бореше за своята целокупност, Гугъл и Фейсбук го изпревариха в региона на интернет търсенето и обществените мрежи.
Повече от монопол
Влиянието, което през днешния ден оказват най-големите IT корпорации на стопанската система, развиването на нововъведенията и стабилността на обществото, принуждават политиците още веднъж да се замислят за сдържането и даже разделянето на IT колосите. Интересно е предлагането на сенатора демократ Елизабет Уорън, която желае да бъде неразрешено на огромните монополисти, като Фейсбук (а дружно с него Instagram и WhatsApp), Гугъл, Apple и Amazon, да качват своите приложения на своите платформи. Уорън предложи огромните цифрови колоси да бъдат разграничени на няколко десетки дребни компании и да им бъде неразрешено да оферират своите артикули на своите платформи, които напълно владеят, тъй като в последна сметка, те постоянно дават преференции на своите решения.
Слабото антимонополно законодателство докара до внезапно намаление на конкуренцията у нововъведенията в този бранш. Рисковите капиталисти през днешния ден към този момент не се вземат решение да финансират иновационните стартъпи заради боязън, че те излизат на еднакъв пазар с колосите. За огромните компании напълно не е мъчно да обхванат някои от подрастващите съперници или да ги изхвърлят от бизнеса.
Пострадаха освен стартъпите, само че и огромните компании. Android Open Source Project (AOSP) и общността Open Handset Alliance (OHA) разрешиха на Гугъл на процедура да забрани основаването на мобилни устройства с различни операционни системи. През 2012 година пред заплахата да скапе партньорските връзки с Android, компанията Acer по този начин и не съумя да показа на пазара своя смарт телефон с операционната система на Alibaba. Аналогична е обстановката с App Store, който напълно е благосъстоятелност на Apple, а това дава опция на тази корпорация да пречи на конкурентните компании да основат лична платформа. Списъкът с потърпевшите компании е много дълъг.
Тъй като на пазара съперниците стават все по-малко, на огромните софтуерни компании не се постанова да се конкурират нападателно в основни области, каквато е да вземем за пример отбраната на конфиденциалността. А съгласно допитване на SurveyMonkey и Recode, от всички корпорации, американците минимум имат вяра на Фейсбук и Гугъл: тези корпорации са на последните позиции в рейтинга. Това не е за удивление, тъй като отговорността за приключването на данните Марк Зукърбърг да вземем за пример, наложи на самите потърпевши, тъй като при регистрацията с кликнали, че са съгласни с потребителското съглашение.
Действията на най-големите IT корпорации не подлежат на контролиране: Фейсбук и Гугъл са безвъзмездни и няма по какъв начин да стане дума за растеж на цените, което е главният симптом на всеки монопол. И това е повода опитите на американските регулатори да обуздаят настоящето потомство софтуерни колоси да наподобяват беззъби. Ситуацията е същата и в Европейския съюз, където популярното антимонополно дело на Европейски Съюз против Гугъл, кулминационната точка на което бе налагането на рекордна санкция в размер на $5 милиарда за противозаконното предложение на личните услуги в резултатите от търсачката в последна сметка нищо не промени. Доминиращото състояние на Гугъл по никакъв метод не се промени.
Дали сенатор Уорън схваща, че през днешния ден Гугъл, Фейсбук и Amazon към този момент са освен това от монопол? Те към този момент са политическа мощ, което разрешава на ръководителя на Фейсбук да не се опасява и да не дава отговор на сипещите се обвинявания. Съвсем задоволително е Марк просто краткотрайно да махне рекламните разгласи, качени във Фейсбук от президентската акция на сенатора . Просто по този начин – в отговор на нейната нападателна политика във връзка с огромните IT компании в Силициевата котловина. Някои от тези компании станаха толкоз могъщи, че са в положение да заплашват цели градове и щати, че в случай че не получат данъчни преференции, ще се реалокират на друго място и ще съкратят голям брой работни места. Самият Зукърбърг преди към година съобщи, че IT корпорациите могат да работят „повече като държавно управление, в сравнение с като обичайни компании„.
Новата софтуерна партия
През последните 10 години петте най-големи американски софтуерни компании 5 пъти са нараснали разноските си за лобиране и са наводнили Вашингтон с пари дотам, че към сегашен ден превъзхождат Уолстрийт в съответствие четири към едно. Така да вземем за пример, през 2018 година интернет фирмите са дали $77 милиона за поддръжката на политиците, до момента в който през 2008 парите за лобиране са били $16,4 милиона. За да защитят своите монополи, те заобикалят всичко, което може да докара до повишение на данъчното облагане и усилването на контрола върху интернет наличието и потребителските данни.
Освен директните разноски за лобиране, които подлежат на откриване, огромните компании от Силициевата котловина влияят на политиците и на жителите посредством по този начин наречената „мека сила“. Тук са включени финансирането на аналитични центрове, проучвателен организации и търговски асоциации, които оказват огромно въздействие на обществото. Използват се и други подходи, като да вземем за пример тайната тридневна конференция Гугъл Camp , която през 2018 година се организира цели три пъти в курорта Вердура, в югозападната част на Сицилия, където бизнес водачите дохвърчат с частните си вертолети или доплават със супер яхтите си, с цел да решат някои проблеми. Те са в компанията на Ема Уотсън, Шон Пен, принц Хари и сър Елтън Джон. Мероприятието е отдадено на разискването на главните световни проблеми, политиката и бъдещето на интернет.
И още, съществува добре утъпкана пътека ръководители от Силициевата котловина да се назначават на държавни постови и противоположното. Само в Гугъл работят 183 души, които преди този момент са работили във федералното държавно управление по времето на Барак Обама, а 58 са се трансферирали на управителни служби във Вашингтон.
Политиката като онлайн услуга
Платформите на корпорациите от Силициевата котловина се трансфораха в принадлежности за въздействие на изборните процеси. Често пъти участниците в тези процеси не се гнусят и употребяват всевъзможни средства за постигането на стремежи резултат. По време на изборите в Съединени американски щати през 2016 година са регистрирани над 35 милиона подправени вести, като главната роля за тяхното разпространяване изиграха Фейсбук, Гугъл и Twitter. Малко по-късно ужасният скандал с Cambridge Analytica сподели, че данните на над 50 милиона консуматори на най-голямата обществена мрежа, са били събрани без тяхното единодушие и са се употребявали за таргетиране на политическа реклама и разпространяването на искрено подправени вести по време на изборите. Нещо сходно се случи през 2016 година по време на референдума за Brexit във Англия.
Но макар непрекъснатите кавги с данните на потребителите, IT колосите излизат сухи от водата и бягат от отговорност за каченото на техните платформи наличие. Всички ние чуваме единствено гръмки изказвания, че IT корпорациите са подготвени да отдадат контрола на своите проблематични активи, само че към този момент няма нито един образец, някоя от тях да е разрешила даже и напълно непълен надзор извън. Регулаторните органи и даже цели страни са принудени да съобразят с следствията, до които би довело едно малко по-строго решение.
Кой въпреки всичко харчи най-вече пари за политическа реклама? В края на месец октомври предходната година Фейсбук показа инструмент, който дава опция за определянето на този забавен индикатор. Според първия показан доклад, водач в това отношение е претендент сенаторът на щата Тексас Бето О’Рурк, който е дал $5 милиона за политическа реклама в обществената мрежа.
Но дребният шрифт в този доклад демонстрира нещо изумително: рекламодателят, който дава най-вече пари за политическите и рекламните разгласи във Фейсбук е самата обществена мрежа. Но макар, че Зукърбърг дава най-вече пари за реклами в личната си обществена мрежа, той не може да реши казуса с дезинформацията. Политическата реклама във Фейсбук и до през днешния ден е уязвима за операции, макар че нейният началник даде обещание още през 2018 година да реши казуса. Да си напомним, че през 2018 година публицистите на Business Insider без проблем качиха подправени рекламни разгласи от името на „строго забранената“ в обществената мрежа компания Cambridge Analytica.
Постепенно политиката се трансформира в онлайн услуга. Фейсбук, YouTube и Twitter станаха освен принадлежности за мощна политическа битка, само че и те самите започнаха доста интензивно да оказват въздействие на демократичните процеси. Да си напомним и прекомерно калния номер, когато Фейсбук отстрани уеб страниците на дясната партия в Бразилия тъкмо преди изборите. Причината – „борба с дезинформацията. Това е едно ужасяващо оръжие и в действителност надали някой ще успее да накаже Зукърбърг. Влиянието на софтуерните компании стартира да безпокои и президента на Съединени американски щати. През 2018 година той разкритикува Гугъл, че неговата интернет търсачка изключва от резултатите от търсенето позитивните вести, свързани с неговата работа.
Изборът на Хобсън
Изборът на Хобсън е сякаш свободният избор, при който се оферират единствено два разновидността за избор и има опция само да се одобри или отхвърли направеното предложение. На пръв взор избор има, само че той е превдварително решен и натрапен. По всичко наподобява, че огромните софтуерни корпорации ни водят точно до Избора на Хобсън – избирайте: или „свободен и самостоятелен интернет“ или пряк държавен надзор и обществен рейтинг, както е в Китай. Изборът към този момент наподобява явен.
По материали на Forbes
.td_uid_43_5cbd69eeaf07e_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5cbd69eeaf07e_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
През месец април 2019 година аналитиците на компанията UpGuard оповестиха, че в облачните онлайн услуги на Amazon са разкрили данните на над 500 милиона Фейсбук консуматори. Не бива да бъркаме това с другия случай, когато в личните сървъри на Фейсбук бяха открити стотици милиони потребителски пароли в елементарен отворен тип, без никакво криптиране. И още, това не са данните, с които както си искаше се разпореждаше Cambridge Analytica три години по-рано, поради което Марк Зукърбърг трябваше да дава пояснения пред Конгреса.
Днес Forbes пита, за какво тази компания и до момента по никакъв метод не е осъдена? Защото тя и останалите огромни IT компании станаха част от политическата система на Съединени американски щати. Силициевата котловина се зароди като общественост на гикове, които имат вяра в напредъка и не желаят да обръщат внимание на политиката. Но в този момент IT фирмите се трансфораха в имперска мощ. Как стана това?
Източниците на могъществото
Възникването на софтуерните корпорации стана допустимо с помощта на концепцията за свободен пазар на Бил Клинтън, която сътвори цифрова зона на свободна търговия посредством намаляване на данъчното законодателство за интернет бизнеса. С ненамесата на държавното управление се зароди нова форма на дигитален капитализъм, която отвори на компаниите-победители пътя към доминирането в цели цифрови посоки: Гугъл в търсенето, Фейсбук в обществените мрежи, Amazon в онлайн ритейла. Печелейки от ден на ден пари, те вложиха в основаването на лична инфраструктура – центровете за обработка на данните. Тези центрове са нужни, с цел да се събират колкото се може повече данни за клиентите, за рационализиране на логаритмите, както и за закупуване или клониране на конкуренцията. А това има даде още по-голямо предимство и им даде опция да станат най-големите в света компании във връзка с пазарната капитализация.
.td_uid_41_5cbd69eeae8a0_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5cbd69eeae8a0_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Гугъл и другите IT корпорации реализираха своите триумфи благодарение на страната. През 1960-те години Агенцията за перспективни проучвателен планове ARPA, в този момент известна като DARPA, даде големи финансови средства за създаването на нови пробивни технологии, на които се опират бъдещите колоси. Това включва финансирането на Станфордския теоретичен институт като център на нововъведенията и икономическото развиване в района, на който приписват редица значими изобретения, в това число първия напълно дигитален компютър, мишката и даже ранната версия на интернет. Да си напомним, че прототипът на Глобалната мрежа се наричаше ARPAnet.
Всяка от главните технологии, употребявани в актуалния смарт телефон, в това число GPS, клетъчната мрежа, микрочиповете, гласовите помощници, сензорните екрани и още доста други, са осъществени с помощта на изследователските и финансовите старания на държавното управление и въоръжените сили на Съединени американски щати. Разработването на логаритъма на търсачката на Гугъл също има поддръжката на Националния теоретичен фонд. Според професор Робърт МакЧесни, митът за интернет се базира на схващането, че е основан от гениални математици, до момента в който в действителност това е десетилетна работа на федералното държавно управление.
От друга страна, държавното управление постоянно е играло основна роля в премахването на монопола в Съединени американски щати в областта на технологиите. Когато през 1970-те години IBM става водач в мейнфрейм изчисленията, страната съди компанията, с цел да раздели хардуерното от софтуерното направление. В последна сметка IBM се съгласява да позволи на други компании да пишат софтуера за техните компютри.
А това даде опция да изгрее звездата на Microsoft, който в последна сметка си получи лично антимонополно дело през 1970-те години. Тогава съдията Томас Пенфийлд Джексън от Колумбийския областен съд на Съединени американски щати предложи Microsoft да бъде разграничен на две компании – една за операционната система Windows и друга – за всичко останало. Но в последна сметка софтуерният колос си остана цялостен. Но на дейностите на Microsoft бяха наложени някои ограничавания, като да вземем за пример условието за продан на несъмнено количество информация за създавания програмен продукт с трети лица, както и възбраната за продажбата на артикули, съдържащи несъвместима версия на Java. И до момента в който Microsoft се бореше за своята целокупност, Гугъл и Фейсбук го изпревариха в региона на интернет търсенето и обществените мрежи.
Повече от монопол
Влиянието, което през днешния ден оказват най-големите IT корпорации на стопанската система, развиването на нововъведенията и стабилността на обществото, принуждават политиците още веднъж да се замислят за сдържането и даже разделянето на IT колосите. Интересно е предлагането на сенатора демократ Елизабет Уорън, която желае да бъде неразрешено на огромните монополисти, като Фейсбук (а дружно с него Instagram и WhatsApp), Гугъл, Apple и Amazon, да качват своите приложения на своите платформи. Уорън предложи огромните цифрови колоси да бъдат разграничени на няколко десетки дребни компании и да им бъде неразрешено да оферират своите артикули на своите платформи, които напълно владеят, тъй като в последна сметка, те постоянно дават преференции на своите решения.
Слабото антимонополно законодателство докара до внезапно намаление на конкуренцията у нововъведенията в този бранш. Рисковите капиталисти през днешния ден към този момент не се вземат решение да финансират иновационните стартъпи заради боязън, че те излизат на еднакъв пазар с колосите. За огромните компании напълно не е мъчно да обхванат някои от подрастващите съперници или да ги изхвърлят от бизнеса.
Пострадаха освен стартъпите, само че и огромните компании. Android Open Source Project (AOSP) и общността Open Handset Alliance (OHA) разрешиха на Гугъл на процедура да забрани основаването на мобилни устройства с различни операционни системи. През 2012 година пред заплахата да скапе партньорските връзки с Android, компанията Acer по този начин и не съумя да показа на пазара своя смарт телефон с операционната система на Alibaba. Аналогична е обстановката с App Store, който напълно е благосъстоятелност на Apple, а това дава опция на тази корпорация да пречи на конкурентните компании да основат лична платформа. Списъкът с потърпевшите компании е много дълъг.
Тъй като на пазара съперниците стават все по-малко, на огромните софтуерни компании не се постанова да се конкурират нападателно в основни области, каквато е да вземем за пример отбраната на конфиденциалността. А съгласно допитване на SurveyMonkey и Recode, от всички корпорации, американците минимум имат вяра на Фейсбук и Гугъл: тези корпорации са на последните позиции в рейтинга. Това не е за удивление, тъй като отговорността за приключването на данните Марк Зукърбърг да вземем за пример, наложи на самите потърпевши, тъй като при регистрацията с кликнали, че са съгласни с потребителското съглашение.
Действията на най-големите IT корпорации не подлежат на контролиране: Фейсбук и Гугъл са безвъзмездни и няма по какъв начин да стане дума за растеж на цените, което е главният симптом на всеки монопол. И това е повода опитите на американските регулатори да обуздаят настоящето потомство софтуерни колоси да наподобяват беззъби. Ситуацията е същата и в Европейския съюз, където популярното антимонополно дело на Европейски Съюз против Гугъл, кулминационната точка на което бе налагането на рекордна санкция в размер на $5 милиарда за противозаконното предложение на личните услуги в резултатите от търсачката в последна сметка нищо не промени. Доминиращото състояние на Гугъл по никакъв метод не се промени.
Дали сенатор Уорън схваща, че през днешния ден Гугъл, Фейсбук и Amazon към този момент са освен това от монопол? Те към този момент са политическа мощ, което разрешава на ръководителя на Фейсбук да не се опасява и да не дава отговор на сипещите се обвинявания. Съвсем задоволително е Марк просто краткотрайно да махне рекламните разгласи, качени във Фейсбук от президентската акция на сенатора . Просто по този начин – в отговор на нейната нападателна политика във връзка с огромните IT компании в Силициевата котловина. Някои от тези компании станаха толкоз могъщи, че са в положение да заплашват цели градове и щати, че в случай че не получат данъчни преференции, ще се реалокират на друго място и ще съкратят голям брой работни места. Самият Зукърбърг преди към година съобщи, че IT корпорациите могат да работят „повече като държавно управление, в сравнение с като обичайни компании„.
Новата софтуерна партия
През последните 10 години петте най-големи американски софтуерни компании 5 пъти са нараснали разноските си за лобиране и са наводнили Вашингтон с пари дотам, че към сегашен ден превъзхождат Уолстрийт в съответствие четири към едно. Така да вземем за пример, през 2018 година интернет фирмите са дали $77 милиона за поддръжката на политиците, до момента в който през 2008 парите за лобиране са били $16,4 милиона. За да защитят своите монополи, те заобикалят всичко, което може да докара до повишение на данъчното облагане и усилването на контрола върху интернет наличието и потребителските данни.
Освен директните разноски за лобиране, които подлежат на откриване, огромните компании от Силициевата котловина влияят на политиците и на жителите посредством по този начин наречената „мека сила“. Тук са включени финансирането на аналитични центрове, проучвателен организации и търговски асоциации, които оказват огромно въздействие на обществото. Използват се и други подходи, като да вземем за пример тайната тридневна конференция Гугъл Camp , която през 2018 година се организира цели три пъти в курорта Вердура, в югозападната част на Сицилия, където бизнес водачите дохвърчат с частните си вертолети или доплават със супер яхтите си, с цел да решат някои проблеми. Те са в компанията на Ема Уотсън, Шон Пен, принц Хари и сър Елтън Джон. Мероприятието е отдадено на разискването на главните световни проблеми, политиката и бъдещето на интернет.
И още, съществува добре утъпкана пътека ръководители от Силициевата котловина да се назначават на държавни постови и противоположното. Само в Гугъл работят 183 души, които преди този момент са работили във федералното държавно управление по времето на Барак Обама, а 58 са се трансферирали на управителни служби във Вашингтон.
Политиката като онлайн услуга
Платформите на корпорациите от Силициевата котловина се трансфораха в принадлежности за въздействие на изборните процеси. Често пъти участниците в тези процеси не се гнусят и употребяват всевъзможни средства за постигането на стремежи резултат. По време на изборите в Съединени американски щати през 2016 година са регистрирани над 35 милиона подправени вести, като главната роля за тяхното разпространяване изиграха Фейсбук, Гугъл и Twitter. Малко по-късно ужасният скандал с Cambridge Analytica сподели, че данните на над 50 милиона консуматори на най-голямата обществена мрежа, са били събрани без тяхното единодушие и са се употребявали за таргетиране на политическа реклама и разпространяването на искрено подправени вести по време на изборите. Нещо сходно се случи през 2016 година по време на референдума за Brexit във Англия.
Но макар непрекъснатите кавги с данните на потребителите, IT колосите излизат сухи от водата и бягат от отговорност за каченото на техните платформи наличие. Всички ние чуваме единствено гръмки изказвания, че IT корпорациите са подготвени да отдадат контрола на своите проблематични активи, само че към този момент няма нито един образец, някоя от тях да е разрешила даже и напълно непълен надзор извън. Регулаторните органи и даже цели страни са принудени да съобразят с следствията, до които би довело едно малко по-строго решение.
Кой въпреки всичко харчи най-вече пари за политическа реклама? В края на месец октомври предходната година Фейсбук показа инструмент, който дава опция за определянето на този забавен индикатор. Според първия показан доклад, водач в това отношение е претендент сенаторът на щата Тексас Бето О’Рурк, който е дал $5 милиона за политическа реклама в обществената мрежа.
Но дребният шрифт в този доклад демонстрира нещо изумително: рекламодателят, който дава най-вече пари за политическите и рекламните разгласи във Фейсбук е самата обществена мрежа. Но макар, че Зукърбърг дава най-вече пари за реклами в личната си обществена мрежа, той не може да реши казуса с дезинформацията. Политическата реклама във Фейсбук и до през днешния ден е уязвима за операции, макар че нейният началник даде обещание още през 2018 година да реши казуса. Да си напомним, че през 2018 година публицистите на Business Insider без проблем качиха подправени рекламни разгласи от името на „строго забранената“ в обществената мрежа компания Cambridge Analytica.
Постепенно политиката се трансформира в онлайн услуга. Фейсбук, YouTube и Twitter станаха освен принадлежности за мощна политическа битка, само че и те самите започнаха доста интензивно да оказват въздействие на демократичните процеси. Да си напомним и прекомерно калния номер, когато Фейсбук отстрани уеб страниците на дясната партия в Бразилия тъкмо преди изборите. Причината – „борба с дезинформацията. Това е едно ужасяващо оръжие и в действителност надали някой ще успее да накаже Зукърбърг. Влиянието на софтуерните компании стартира да безпокои и президента на Съединени американски щати. През 2018 година той разкритикува Гугъл, че неговата интернет търсачка изключва от резултатите от търсенето позитивните вести, свързани с неговата работа.
Изборът на Хобсън
Изборът на Хобсън е сякаш свободният избор, при който се оферират единствено два разновидността за избор и има опция само да се одобри или отхвърли направеното предложение. На пръв взор избор има, само че той е превдварително решен и натрапен. По всичко наподобява, че огромните софтуерни корпорации ни водят точно до Избора на Хобсън – избирайте: или „свободен и самостоятелен интернет“ или пряк държавен надзор и обществен рейтинг, както е в Китай. Изборът към този момент наподобява явен.
По материали на Forbes
.td_uid_43_5cbd69eeaf07e_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5cbd69eeaf07e_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ