Трагична история, която промени живота на младия мъж
Тази трагична история промени живота на Алекс вечно. Той би желал да върне часовника обратно и да поправи всичко, само че е невероятно. Какво се случи и за какво героят на историята не може да си елементарни, прочетете по-нататък в публикацията.
Винаги съм бил известен измежду девойките и съм се разбирал положително с учителите. В университета можех да имам всяка, само че избрах Надя. Тя беше моята диаметралност: тиха, спокойна и смирена. Обичах да правя впечатление на всички към мен и водех доста деен метод на живот.
Надя ме промени към по-добро. С нея бях като друг човек. Но когато всички схванаха, че се срещаме, започнаха да клюкарстват зад тила ни. Тя се реалокира в столицата от провинцията, родена е в оскъдно семейство. Никой не разбра какво открих в нея. Но не ми пукаше.
Минаха цели 2 години. Завършихме университета и започнахме работа. Потопих се в новия стадий от живота ми и прекарвах по-малко време с Надя. Тя се тревожеше за това, даже предложи да стартираме да живеем дружно. Но аз просто нямах потребност от това в този миг. Въпреки че майка ми в действителност я харесваше и нееднократно е казвала, че мечтае за такава снаха.
Единственият човек, който знаеше за всичките ни проблеми, беше моят непосредствен другар Андрей. Често се мотаехме вкъщи, играехме компютърни игри, с цел да облекчим напрежението след работа. Веднъж той ме попита за какво не предложа на Надя: „ Брат, страхотна е. Тя се грижи за теб, готви вкусно и също така, е толкоз красива! ”
Поколебах се, само че отговорих: „ Виждаш ли, всичко стана някак скучно. Да, тя е прелестно момиче. Но я получих и като че ли изгубих всевъзможен интерес към нея. ” В този миг телефонът иззвъня.
Телефонът звъня през целия ден, само че не отговорих. Исках да бъда самичък и да не мисля за нищо. Вечерта погледнах телефона и видях известие от Надя. Тогава не знаех, че това е последната ни преписка. Беше написала: „ Майка ти ми се обади, сподели, че не се усеща добре и ме помоли да отида при нея. Сигурно си доста ангажиран. Но не се притеснявай. Ще се погрижа за всичко. Обичам те, скъпи! ”
Чувствах се отговорен и пред майка ми, и пред Наташа. Веднага взех решение да се обадя на майка ми, само че тя ме изпревари. Попита ме къде съм бил през целия ден, че се е пробвала да се свърже с мен и откакто, не е съумяла се е обадила на Надя, само че по пътя е претърпяла злополука.
Прекъснах я и споделих, че ще дойда незабавно. Но майка ми сподели, че е прекомерно късно. Таксито, в което пътувала, се блъснало в рейс. Травмите, които получила, били несъвместими с живота. Това е краят!
За секунда си помислих, че всичко е смешка, не можех да допускам. Прочетох още веднъж последното й известие. Тя е била на линия преди 2 часа. Не желаех да допускам на случилото се. Това щеше ли да се случи, в случай че бях вдигнал телефона?
Вижте още: Разходката на кучето завърши с бракоразвод
Минаха повече от шест месеца. Тази трагична история ми отвори очите. Но към този момент не мога да пребивавам както преди. Трудно поддържам връзка с хората, навестявам и психиатър. Но нищо не ми оказва помощ. Надя постоянно идва при мен насън и задава същия въпрос: “Скъпи, за какво? ”
Не знам какво да й кажа. Поглеждам в бездънните й очи и стартирам да рева. И тя си потегля. Събуждам се в сълзи и разбирам, че нищо не може да се върне. Ще съумея ли в миналото да си простя?
Трябва да ценим това, което имаме преди да сме го изгубили. Въпреки че Алекс няма да може да промени случилото се, към този момент няма да разреши това да се случи в бъдеще. Понякога човек би трябвало да познае същинската тъга, с цел да се промени. Съгласни ли сте?
