Нептун: какво знаете за „най-вятърната“ планета в Слънчевата система?
Тази тъмна, студена планета, обхваната от ветрове, достигащи съвсем свръхзвукови скорости, се явява последният газов колос в Слънчевата система.
Нептун е осмата и най-далечна планета в нашата система (след като Плутон беше разжалван от статута му на пълноценна планета и присъединен към планетите джуджета). Той се намира 30 пъти по-далече от Слънцето в съпоставяне със Земята.
Тази планета има потребност от 165 земни години, с цел да извърши едно завъртане към нашата звезда. С други думи, през юли 2011 година Нептун приключи първият си цялостен оборот към Слънцето от момента на откриването му през 1846 година
Представяме на вашето внимание 10 забавни обстоятелството за Нептун:
Нептун има слаба система от пръстени. Досега учените са наброили шест пръстена към газовия колос.
„ Вояджър 2 “ е единственият галактически уред, „ навестил “ Нептун.
Нептун има 14 естествени спътника, наречени в чест на разнообразни морски божества и нимфи от гръцката митология. Най-големият му сателит е Тритон.
Продължителността на годината на Нептун е равна на интервала на неговото въртене – 165 земни години (60 190 дни).
Учените считат, че живот на Нептун е вероятен. Средното разстояние сред Нептун и Слънцето е 4,55 милиарда км.
Денят на Нептун продължава 16 часа (толкова време е належащо на планетата, с цел да се завърти към своята ос).
Атмосферата на Нептун главно се състои от водород и хелий, със следи от метан.
Понякога дребният Плутон, който преди се смяташе за най-далечната планета в Слънчевата система, се озовава по-близо до Слънцето, в сравнение с Нептун. Това се дължи на ексцентричната орбита на Плутон, която навлиза в орбитата на Нептун.
В атмосферата на Нептун бушуват най-силните ветрове измежду планетите в Слънчевата система и съгласно някои оценки скоростта им доближава 2100 км/ч.
Подобно на Юпитер, на Нептун бушува великански атмосферен вихър, наименуван Голямото мрачно леке. В НАСА означават, че това леке на газовия колос по размери е сравнимо със Земята.
Но това към този момент е в предишното, защото ураганът, открит през 1989 година от „ Вояджър 2 “, не бил закрепен на предходното му място при повторните наблюдения през 1994 година Вместо него телескопът „ Хъбъл “ е фиксирал два по-малки урагана, които също изчезнали по-късно.