Тази прекрасна изложба е плод на усилията на много институции

Тази прелестна галерия е плод на напъните на доста институции – Народен спектакъл „ Иван Вазов “, Държавна организация „ Архиви “, музеи, галерии, библиотеки и студентите от НХА и Нов български университет. Резултатът е впечатляващ: експозицията е подробна, забавна, съпроводена с любопитни обстоятелства от историята на България и света и – нещо съвсем невиждано у нас – с аудиогид. Това прави визитата в залите на Софийската градска художествена изложба много по-дълго от нормалното, а прекарването в действителност си заслужава.

Галерията е освободила целия първи етаж, с цел да има задоволително място за всички експонати – изложбата показва 63-ма създатели, работили през годините за театъра като декоратори, костюмографи, шапкари и архитекти. Някои от тях са измежду най-големите художници на България – Антон Митов, Борис Денев, Сирак Скитник, Иван Милев, Дечко Узунов и доста други, показани и с картините си. Други, и те са множеството, са останали анонимни до момента, само че тази галерия дава опция да се види приносът им в развиването на театъра и изкуството у нас.Патриархът на българската сценография се споделя Александър Миленков. През 1903 година той отива на опера в Мюнхен и е толкоз впечатлен от декорите, че взема решение да посвети живота си на това изкуство. Тогавашният министър на културата Иван Шишманов му отпуска стипендия за образование в Германия. Александър Миленков работи като сценограф от 1906 до 1958 година и за над половин век основава декорите за повече от 200 постановки в Народния спектакъл.

Антон Митов пък е първият, който прави костюми за театъра въз основата на съществени научни проучвания. Костюмите му за „ Към бездна “ на Вазов са първитете авторски костюми в България, основани особено за представлението, съобразени със спецификата на героите и характерите им.

По времето на Пенчо Славейков като шеф на Народния спектакъл и Яворов като негов драматург за сценограф е поканен Александър Божинов. Този надарен художник и удивителен карикатурист е изправен пред Народния съд след 9 септември 1944 година

В историята на Народния спектакъл вечно остава записано и името на Пенчо Георгиев, учил в Париж и работил в спектакъл “Пигал ”, който след завръщането си в България е назначен като сценограф и на 41 години умира при акцидент зад кулисите на театъра.

Изложбата споделя още и за творчеството на Георги (Джон) Попов, също парижки ученик, който в символ на митинг против каноните на социалистическия натурализъм в изкуството след 1944 година стартира да се занимава със сценография. А също и за Нева Тузсузова, която помня от детството си и с чиито илюстрации съм израснала аз, и детето ми. И за Хосе Мария де Санча Падрос, основал емблемата на Сатиричния спектакъл, попаднал в България, следвайки любовта си... И за още доста други.

За костюмите, фотосите и картините няма по какъв начин да опиша – те би трябвало да се видят.

Вечерта ни приключи в Народния спектакъл, с една от обичаните ми постановки “Да се провреш под дъгата ” – и това за следващ път потвърди: театърът в действителност е магия!