,fit(1920:897)&format=webp)
Тайна мрежа от медицински лица разкрива чудовищните мащаби на репресиите в Иран
В четвъртък, 8 януари, в средноголям ирански град телефонът на доктор Ахмади стартира да звъни. Негови сътрудници от локалните незабавни отделения са мощно обезпокоени, споделя The Guardian.
През цялата седмица хората излизат по улиците и са посрещани от полицията с палки и въздушни пушки. Получените рани не би трябвало да са прекомерно тежки и комплицирани за лекуване. Но личният състав в незабавните отделения счита, че доста от потърпевшите младежи заобикалят лечебните заведения, уплашени, че в случай че бъдат регистрирани като пациенти с контузии, ще бъдат разпознати и задържани.
Тихомълком Ахмади и брачната половинка му стартират да лекуват пациенти на място отвън държавната болнична система. Предупредени посредством локална мрежа от клюки, ранени младежи стартират да идват при тях. В множеството случаи това са повърхностни пострадвания, нуждаещи се от шевове и антибиотици. С напредването на вечерта от ден на ден хора идват, с цел да бъдат превързани.
На идващия ден всичко внезапно се трансформира. Протестиращите не престават да идват, само че този път раните им са от огнестрелни оръжия отблизо разстояние и тежки прободни пострадвания – най-често в гърдите, очите и гениталиите. Много от тях се оказват съдбовни.
Ахмади е покъртен от броя на убитите – над 40 единствено в неговия дребен град. В Иран обаче има интернет обсада и никой не е наясно с цялостната картина. За да я сглоби, Ахмади основава мрежа от над 80 медицински експерти в 12 от 31-те ирански провинции, които да споделят наблюдения и данни и да изградят по-ясна визия за насилието.
Наблюденията на медицинските експерти, споделени с The Guardian и съчетани със свидетелства от морги и гробища из страната, стартират да разкриват големия мащаб на насилието, упражнено върху иранците по време на митингите. Ахмади и сътрудниците му се двоумят да посочат точна цифра, само че са единомислещи, че „ всички обществено представени данни за броя на жертвите съставляват тежко подценяване “. Сравнявайки броя на починалите, на които са станали очевидци, с нормалните равнища в лечебните заведения, те пресмятат, че жертвите може да надвишават 30 000 души – цифра, която е надалеч над формалните данни. Това умозаключение се базира на извода, че публично записаните смъртни случаи в резултат на репресиите евентуално съставляват по-малко от 10% от действителния брой на починалите.
Оценките за броя на убитите варират мощно, възпрепятствани от продължаващото прекъсване на интернет. Иранското държавно управление признава за над 3000 починали. Базираната в Съединени американски щати организация HRANA (Human Rights Activists News Agency), чиито данни са били надеждни при предходни репресии, твърди, че е удостоверила над 6000 смъртни случая и проверява още над 17 000. Това дава вероятен сбор от към 22 000. Други оценки от лекари отвън Иран доближават до 33 000 или повече.
Описания от морги, гробища и лечебни заведения в цялата страна разкриват координирани старания на управляващите да прикрият действителния мащаб на жертвите: тела, превозени в камиони за сладолед и месо; купчини трупове, небрежно погребвани; и стотици тела, които явно изчезват от мрежата на съдебномедицинските институции.
Езикът, който Ахмади употребява, е въздържан и клиничен, само че той се разплаква, когато разказва насилието, документирано от лекарите. „ От здравна позиция пострадванията, които наблюдавахме, демонстрират грубост без граници – и като мащаб, и като способ “, показва той. Друг доктор от Техеран споделя пред The Guardian: „ На ръба съм на душевен срив. Те са направили всеобщо ликвидиране. Никой не може да си го представи… Видях единствено кръв, кръв и кръв. “
Из цялостен Иран в моргите и гробищата телата се натрупат, претоварвайки лечебни заведения и съдебномедицински служби. Служители от гробища и правосъдна медицина разказват безпорядък, както и напън от управляващите за бързи всеобщи погребения, с цел да се прикрие броят на починалите.
Служители в една от моргите описват, че са били изправени пред камиони, претъпкани с тела – брой, който неведнъж надвишавал потенциала на хладилните им камери. Когато личният състав възразил, че не може да обработи такова количество, два от камионите били пренасочени. Опитите да се наблюдава ориста им обаче посочили, че нито една от огромните съдебномедицински институции в района не ги е приела. Това предиздвикало лекарите да изразят съмнение, че става въпрос за dafn-e dast-e jam’i – всеобщи погребения.
Мрежата на Ахмади открива най-малко още седем чиновници в съдебномедицински институции в четири огромни провинции, които разказват сходни прекарвания. Потвърдено видео от моргата „ Кахризак “ в Техеран демонстрира сходни подиуми, в това число стотици тела, подредени по улицата пред постройката.
The Guardian беседва и с трима очевидци, които без значение един от различен разказват напън за осъществяване на всеобщи погребения и скупчването на стотици тела в огромното гробище „ Бехещ-е Сакине “ в град Карадж, ситуиран на 50 км западно от Техеран.
В писмени показания, споделени с редакцията, Реза, който твърди, че е участвал персонално на мястото, написа: „ На 10 и 11 януари бяха докарани стотици тела, за които се твърдеше, че са на лица с неустановена идентичност или непотърсени от околните им. “ По думите му доста от починалите били транспортирани с дребни пикапи, нормално употребявани за транспорт на плодове и зеленчуци, като даже не всички тела били сложени в чували.
„ Тези транспортни средства правеха десетки курсове сред складовете… Виждал съм тела в тези камиони толкоз притиснати едно към друго, че беше нужна мощ, с цел да бъдат разграничени. “
Описанието му се удостоверява от Ахмади и неговата мрежа, които настояват, че в голям брой градове са следили „ хладилни камиони, нормално употребявани за месо или сладолед “, да се „ движат в конвои към съдебномедицинските служби и задните входове на лечебните заведения “.
Служителите в „ Бехещ-е Сакине “ изясняват, че са „ получили заповед да погребат тези тела в всеобщи гробове “, само че мнозина отхвърлят от боязън от отмъщение. Един от тях признава: „ Страхувам се да го направя, тъй като рано или късно хората ще дойдат да търсят изчезналите си близки. Тогава ще убият и погребат мен, държейки ме виновен за тези всеобщи гробове. “
Свидетелствата от „ Бехещ-е Сакине “ не са изолиран случай, а част от народен модел. Лекари и чиновници в морги в цялостен Иран оповестяват за сходни подиуми, наблягайки, че раните сочат към систематично изтребване и осакатяване на протестиращи, а не към безредна пукотевица.
В някои случаи убийствата носят белезите на изтезания. Медицински лица разказват тела с огнестрелни рани в главата, нанесени от упор, по които към момента личат медицински катетри и тръби. „ Това е извънредно съмнително “, изяснява Ахмади. „ Обикновено тези принадлежности се отстраняват след гибелта. Наличието им подсказва, че тези хора са били убити, до момента в който са били под интензивно здравно наблюдаване. “
Тези свидетелства се поддържат от фотоси, тествани от организацията Factnameh, показващи покойници в болнични облекла с огнестрелни рани в челото. Ирански доктор във Англия проучва фрагментите: „ Изглежда, че пациентите са били убити непосредствено в главата по време на самото лекуване. “
Медицинският личен състав се притеснява, че същинският брой на жертвите ще остане прикрит посредством координирано изтриване на следите: въздържане на ранените да търсят помощ, изнасяне на тела от моргите и блокиране на регистрацията на аргументите за гибелта. Според Ахмади това е система, основана освен да потуши митинга, само че и да изтрие паметта за него.
През цялата седмица хората излизат по улиците и са посрещани от полицията с палки и въздушни пушки. Получените рани не би трябвало да са прекомерно тежки и комплицирани за лекуване. Но личният състав в незабавните отделения счита, че доста от потърпевшите младежи заобикалят лечебните заведения, уплашени, че в случай че бъдат регистрирани като пациенти с контузии, ще бъдат разпознати и задържани.
Тихомълком Ахмади и брачната половинка му стартират да лекуват пациенти на място отвън държавната болнична система. Предупредени посредством локална мрежа от клюки, ранени младежи стартират да идват при тях. В множеството случаи това са повърхностни пострадвания, нуждаещи се от шевове и антибиотици. С напредването на вечерта от ден на ден хора идват, с цел да бъдат превързани.
На идващия ден всичко внезапно се трансформира. Протестиращите не престават да идват, само че този път раните им са от огнестрелни оръжия отблизо разстояние и тежки прободни пострадвания – най-често в гърдите, очите и гениталиите. Много от тях се оказват съдбовни.
Ахмади е покъртен от броя на убитите – над 40 единствено в неговия дребен град. В Иран обаче има интернет обсада и никой не е наясно с цялостната картина. За да я сглоби, Ахмади основава мрежа от над 80 медицински експерти в 12 от 31-те ирански провинции, които да споделят наблюдения и данни и да изградят по-ясна визия за насилието.
Наблюденията на медицинските експерти, споделени с The Guardian и съчетани със свидетелства от морги и гробища из страната, стартират да разкриват големия мащаб на насилието, упражнено върху иранците по време на митингите. Ахмади и сътрудниците му се двоумят да посочат точна цифра, само че са единомислещи, че „ всички обществено представени данни за броя на жертвите съставляват тежко подценяване “. Сравнявайки броя на починалите, на които са станали очевидци, с нормалните равнища в лечебните заведения, те пресмятат, че жертвите може да надвишават 30 000 души – цифра, която е надалеч над формалните данни. Това умозаключение се базира на извода, че публично записаните смъртни случаи в резултат на репресиите евентуално съставляват по-малко от 10% от действителния брой на починалите.
Оценките за броя на убитите варират мощно, възпрепятствани от продължаващото прекъсване на интернет. Иранското държавно управление признава за над 3000 починали. Базираната в Съединени американски щати организация HRANA (Human Rights Activists News Agency), чиито данни са били надеждни при предходни репресии, твърди, че е удостоверила над 6000 смъртни случая и проверява още над 17 000. Това дава вероятен сбор от към 22 000. Други оценки от лекари отвън Иран доближават до 33 000 или повече.
Описания от морги, гробища и лечебни заведения в цялата страна разкриват координирани старания на управляващите да прикрият действителния мащаб на жертвите: тела, превозени в камиони за сладолед и месо; купчини трупове, небрежно погребвани; и стотици тела, които явно изчезват от мрежата на съдебномедицинските институции.
Езикът, който Ахмади употребява, е въздържан и клиничен, само че той се разплаква, когато разказва насилието, документирано от лекарите. „ От здравна позиция пострадванията, които наблюдавахме, демонстрират грубост без граници – и като мащаб, и като способ “, показва той. Друг доктор от Техеран споделя пред The Guardian: „ На ръба съм на душевен срив. Те са направили всеобщо ликвидиране. Никой не може да си го представи… Видях единствено кръв, кръв и кръв. “
Из цялостен Иран в моргите и гробищата телата се натрупат, претоварвайки лечебни заведения и съдебномедицински служби. Служители от гробища и правосъдна медицина разказват безпорядък, както и напън от управляващите за бързи всеобщи погребения, с цел да се прикрие броят на починалите.
Служители в една от моргите описват, че са били изправени пред камиони, претъпкани с тела – брой, който неведнъж надвишавал потенциала на хладилните им камери. Когато личният състав възразил, че не може да обработи такова количество, два от камионите били пренасочени. Опитите да се наблюдава ориста им обаче посочили, че нито една от огромните съдебномедицински институции в района не ги е приела. Това предиздвикало лекарите да изразят съмнение, че става въпрос за dafn-e dast-e jam’i – всеобщи погребения.
Мрежата на Ахмади открива най-малко още седем чиновници в съдебномедицински институции в четири огромни провинции, които разказват сходни прекарвания. Потвърдено видео от моргата „ Кахризак “ в Техеран демонстрира сходни подиуми, в това число стотици тела, подредени по улицата пред постройката.
The Guardian беседва и с трима очевидци, които без значение един от различен разказват напън за осъществяване на всеобщи погребения и скупчването на стотици тела в огромното гробище „ Бехещ-е Сакине “ в град Карадж, ситуиран на 50 км западно от Техеран.
В писмени показания, споделени с редакцията, Реза, който твърди, че е участвал персонално на мястото, написа: „ На 10 и 11 януари бяха докарани стотици тела, за които се твърдеше, че са на лица с неустановена идентичност или непотърсени от околните им. “ По думите му доста от починалите били транспортирани с дребни пикапи, нормално употребявани за транспорт на плодове и зеленчуци, като даже не всички тела били сложени в чували.
„ Тези транспортни средства правеха десетки курсове сред складовете… Виждал съм тела в тези камиони толкоз притиснати едно към друго, че беше нужна мощ, с цел да бъдат разграничени. “
Описанието му се удостоверява от Ахмади и неговата мрежа, които настояват, че в голям брой градове са следили „ хладилни камиони, нормално употребявани за месо или сладолед “, да се „ движат в конвои към съдебномедицинските служби и задните входове на лечебните заведения “.
Служителите в „ Бехещ-е Сакине “ изясняват, че са „ получили заповед да погребат тези тела в всеобщи гробове “, само че мнозина отхвърлят от боязън от отмъщение. Един от тях признава: „ Страхувам се да го направя, тъй като рано или късно хората ще дойдат да търсят изчезналите си близки. Тогава ще убият и погребат мен, държейки ме виновен за тези всеобщи гробове. “
Свидетелствата от „ Бехещ-е Сакине “ не са изолиран случай, а част от народен модел. Лекари и чиновници в морги в цялостен Иран оповестяват за сходни подиуми, наблягайки, че раните сочат към систематично изтребване и осакатяване на протестиращи, а не към безредна пукотевица.
В някои случаи убийствата носят белезите на изтезания. Медицински лица разказват тела с огнестрелни рани в главата, нанесени от упор, по които към момента личат медицински катетри и тръби. „ Това е извънредно съмнително “, изяснява Ахмади. „ Обикновено тези принадлежности се отстраняват след гибелта. Наличието им подсказва, че тези хора са били убити, до момента в който са били под интензивно здравно наблюдаване. “
Тези свидетелства се поддържат от фотоси, тествани от организацията Factnameh, показващи покойници в болнични облекла с огнестрелни рани в челото. Ирански доктор във Англия проучва фрагментите: „ Изглежда, че пациентите са били убити непосредствено в главата по време на самото лекуване. “
Медицинският личен състав се притеснява, че същинският брой на жертвите ще остане прикрит посредством координирано изтриване на следите: въздържане на ранените да търсят помощ, изнасяне на тела от моргите и блокиране на регистрацията на аргументите за гибелта. Според Ахмади това е система, основана освен да потуши митинга, само че и да изтрие паметта за него.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ