Тази нощ в Синеморец никакъв шум не наруши сладкия ми

Тази нощ в Синеморец никакъв звук не наруши сладкия ми сън, а това не ми се беше случвало от години. Нощите във Варна минават измежду какафонията от звуци – префучаващи коли, писукащи аларми, разгулен вечеринки и напълно не на последно място грозният вик на гларусите. И тук е морска простор, само че гларуси няма, тъй като тези животни избират огромните градове, където се препитават не толкоз с улов на риба, колкото с претърсване на тераси и контейнери на отпадък.

След живителната доза кофеин се насочвам към най-посещавания плаж в Синеморец – Бутамята. До там води и единственият асфалтов път на селото. Белезите на цивилизацията стартират да стават все по-натрапчиви и скоро пред погледа ми се откриват големи хотели, които стърчат напълно неуместно от полегатите скатове на Странджа. Под тях се открива плажа – доста прелестен залив, само че в огромна степен изопачен от типичните български табиети. Например голямата гола поляна беше именувана паркинг и единствено против скромна сума, спечелвам привилегията, да заровя автомобила си в тази сгурия. Тъй като по-голямата част от плажа не е взета на концесия, компактно наслаганите там чадъри са с одрани платнища, само че скелетите им не са отстранени. Така хем ти е гадно да гледаш тази картина, хем не можеш да набучиш собствен. Затова пък имаш вид да си спестиш целия този дискомфорт, като отидеш в платената зона. Неприятните усещания обаче бързо изгубват значение, откакто човек потопи крачета в морската вода.

Следващият плаж от моя проект график е Силистар. Той се намира в предпазена околност, която е част от естествен парк Странджа. Тук в морето се влива и едноименната река, която е дом за доста предпазени животни и растителни типове.

До самата плажна линия се стига с автомобил. Разбира се, пътят е черен, само че съществени трудности по него няма. Да се доберете до тук обаче в действителност си коства. Брегът образува магически залив, заключен сред нос Силистар от едната страна и високи, назъбени скали от другата. Морските води са кристално чисти и през тях се вижда всяка една песъчинка от равната и полегата повърхнина на дъното. Няколко огромни канари, откъснати от скалата и последователно обрасли с ярка растителност, са се пръснали из тях. В визиите ми навръх такива места излизат на припек русалките.

Искрено мога да кажа, че Силистар е най-красивият плаж, които съм виждала по нашето Черноморие, а аз не съм виждала по никакъв начин малко. Бих се прибирала още веднъж и още веднъж тук, само че в този момент беше настанало време да поемам назад към Варна, с цел да се влея още веднъж в редиците на тружениците по-късно малко бягство от действителността.

По пътя стопирах само в Ахтопол. До централния плаж по този начин и не отидох – надали щеше да ме впечатли с нещо, откакто сетивата ми бяха към този момент претръпнали от пясъчна хубост. Това, което ме очарова обаче беше разходката по улица „ Крайбрежна ”. Там морето демонстрира своето друго лице – стръмни крайбрежия и сурови скали, в които вълните се схващат със страшна мощ. В видимо мъртвите скали обаче е цялостно с живот – скариди, разнообразни риби, рапани и раци, съвсем заровени в дупките си. Така нагазила в обраслите скали прекарах остатъка от този безоблачен следобяд.

Продължава: От Ахтопол до Резово - IПродължава: От Ахтопол до Резово - II