Тази история от преди 20 години, е актуална и днес! Прочетете!
Тази история се е случила преди повече от 20 години. Но и през днешния ден, тя продължава да бъде толкоз настояща, колкото тогавашното трагично събитие. Всичко почнало с една детска игра в учебно заведение. Едно малко момиче взело брошката на баба си, скрило я в парка и обозначила мястото на съкровището, което да открие на другия ден и да го върне на притежателката му.
През нощта обаче почнало да вали и дъждът унищожил всички идентификационни знаци. Съкровището било изгубено. След като схванала, бабата наказала внучката си и я заключила вкъщи. Това доста разстроило момчето на съседката, което било влюбено в нея.
То чакало с дни да освободят дамата му. Но родителите на момичето я завели на отмора, а фамилията на момчето се преместило да живее на друго място. Така двамата влюбени били разграничени в продължение на 10 години.
Те се срещнали още веднъж на 18-годишна възраст. Искрите, които прехвърчали сред тях, се трансформирали в същинска обич. След 9 месеца се родил разказвачът на тази история. Родителите ми се оженели, татко ми почнал да служи в армията. Като цяло имаха благополучен фамилен живот.
След още 8 години се случи съдбовен случай, който докара до трагични последствия. На едно от събиранията им с другари мама и баща се напили. Една от приятелките на майка ми, се възползвала от положението на татко ми и просто отишла при него, вдигайки роклята си.
Нищо не се беше случило, само че майка ми одобри недвусмислено тази сцена като невярност и изиска бракоразвод. Баща ми не съумя да издържи и подаде документи да замине на война.
Буквално месец по-късно баба ми получи информация за гибелта на татко ми и цинков ковчег. На погребението майка ми не плака. Мина много време и на вратата се звънна. Това беше сътрудник на татко ми. Той отхвърли да влезе, погали главата ми и подаде на майка ми дребна чанта, като сподели: „ Той беше заслужен мъж. В последната минута ме помоли да ви дам това. “
Поглеждайки посетителя, майка ми разопакова подаръка и в ръцете ѝ остана брошка с камъни. Да, това беше брошката на баба ѝ, която тя била скрила в парка преди 20 години.
Майка ми гледаше брошката дълго време, след което се заключи в стаята и плака няколко дни. След това се потопи в работата си и отхвърли да сътвори ново семейство.
Вижте още: 25 доста значими арабски мъдрости. Само за дами!
Всеки път, когато виждам фотосите на татко ми, си мисля, че индивидът с този млад, хубав и мощен дух, трябваше да почине, с цел да получи амнистия. Способността да се прости не е уязвимост. Това е изкуството да бъдеш благополучен и обичан!
Помислете за значимите неща!
