Тази история може би не се различава от много други.

Тази история може би не се разграничава от доста други. Едно момче напуща родината си и хората, които обича, с цел да бъде покрай родителите си, принудени да работят в непозната страна. Любовта му към България пораства всеки ден. Носталгията му прераства в решение да се прибере и да приложи наученото вкъщи – покрай околните и приятелите си.

В идващите редове ти представяме историята на живота на Джем Сабри. Пред Юриета Иванова той описа повече за тръгването, провокациите на Англия, силата на волята и научните триумфи там, както и за завръщането назад в България, където е всичко.

Как стартира главата от книгата на живота ти, наречена „ Лондон “?

През 2012 година емигрирахме фамилно в Англия. Заради финансови усложнения родителите ми взеха решение да напуснем страната. В чужбина приходите и стандарта на живот тогава бяха по-високи.

Тогава бях едвам на 12 година и въпреки че не бях склонен с това решение, нямах различен избор с изключение на да потегли с родителите си.

Нашата история не беше по-различна от тази на другите емигранти. Първо отпътува татко ми, по-късно майка ми, и най-после – аз. Планът в началото беше те да работят там няколко месеца, с цел да можем да си стъпим на краката фамилно, и да се върнат в България. Но на тях методът на живот в Лондон им хареса и взеха решение да заживеем там.

Аз не подкрепях тяхното решение. За мен беше мъчно да оставя роднините и приятелите си, най-много своите баби и дядовци. Израснах с тях, прекарах цялото си детство с тях и бях доста завързан. Но в края на едно лято се озовах в Лондон. Без да знам език, без никакви упования. Просто уплашен.

Как се оправи един уплашен 12-годишен юноша в непозната страна, чиито език не схваща?

Беше много мъчно! Особено първата година. Затрудненията ми бяха свързани главно с езика, само че и с това, че не познавах никого там. Единствените хора, с които общувах, бяха майка ми и татко ми. В Англия нямахме никого с изключение на ние самите.

Тогава обществените мрежи бяха оригиналност и не бяха толкоз добре развити, както през днешния ден, и нямах контакти с околните си хора.

Но малко по малко привикнах с езика, вървях на занималня след учебно заведение. Но все пак към момента изпитвах компликации, свързани с намирането на нови другарства и заседналия метод на живот там. Бях привикнал да има контакт. Единственото нещо, което ме успокояваше, бяха видеоигрите. Те бяха спасението ми от британската действителност. След учебно заведение играех с приятелите си от България. И, по един или различен метод, това ни сближаваше, защото прекарвахме време дружно. Видеоигрите ми помогнаха да привикна със заседналия живот в Англия.

А какво провокира решението ти да продължиш висшето си обучение в Англия?

Въпреки всичко, с което се сблъсках, съумях да покажа капацитета си и приключих гимназия с отличен триумф. Тогава учителите ми ми предложиха да остана и да завърша и висшето си обучение в Англия. Следвах „ Бизнес с интернационални връзки “ в Bournemouth University. Също по този начин прекарах и една година в Naples Federico II по Erasmus стратегия.

Тук е времето да поясня, че България в никакъв случай не е напускала мислите и сърцето ми. Мечтаех да се върна, тъй като лятото вкъщи в никакъв случай не ми беше задоволително. И знаех, че въпреки че получавам познания в непознат университет, ще мога да ги приложа на родна земя.

Кога настъпи твоят миг на завръщане?

След завършването на университета. Златната ми малка врата с билета към родината се отвори тогава. Започнах отдалечена работа, която ми позволяваше да я правя от всяка точка на света. А моят избор беше България. Отново бях покрай корените си и със завръщането си завоювах най-много време. Време да сътворявам мемоари с тези, които обичам.

Как виждаш бъдещето си тук?

Ако би трябвало да бъда откровен – виждам го тук, в България. Не желая да се връщам в Англия. Работата ми е обвързвана с пътувания из целия свят, само че те са работни и знам, че постоянно се връщам вкъщи.

В момента работя като съветник по кибер отбрана във компания, която прави проведени офанзиви за намиране на слабостите в кибер отделите на разнообразни компании. Надявам се да продължа да се развъртвам!

И въпреки всичко преди да погледна бъдещето, се концентрирам върху сегашното. Вече съм направил много огромни крачки. Намерих си постоянна работа, започнах покупка на парцели и се стремя да изкарвам приемливи приходи, с които да мога да устоявам фамилията си. А бъдещето – то ще бъде такова, каквото си го направя. В моите показа е положително.

Предлагам да приключим нашата среща със завършването на изречението: „ Избрах България, защото… “ Как би го приключил ти?

Избрах България, тъй като тук се усещам себе си.