Детето плачеше, а хората го подминаваха… В този миг нещо ме накара да спра
Тази история ми се случи преди 10 години. Тогава преди малко се бях преместила в дребен недодялан град от столицата. Хората тук бяха напълно разнообразни. От една страна се познаваха и непрестанно клюкарстваха на кой какво му се е случило, от друга цареше някакво безразличие…
Един ден вървях по улицата, в двора на жилищен блок. Виждам момче, което седи близо до площадката с контейнера за отпадък, толкоз мръсно и едва. Седи и ридае.
Хората минават, никой не обръща внимание на това малко момче. Изглежда на към четири-пет години, не повече. Е, не е обикновено дете на тази възраст да е единствено на улицата.
Реших да се приближа и да схвана какво се е случило. Минавайки около входовете, попитах бабите, седнали на пейките:
„ Не знаете ли чие е това момче и за какво плаче? “
– Това е Ваньо, момчето на чистачката. Сигурно е пияна и си е заключила вратата, а той даже не може да се прибере…
Та бабите ме махнаха и продължиха диалога си за някаква съседка, която през вчерашния ден влезнала във входа с новия си джентълмен.
Отидох до момчето, седнах до него на бордюра и попитах:
— Ванчо ли се казваш?
— Да — насилствено отговори той.
— Ванчо, случило ли ти се нещо? Защо плачеш?
— Искам да ям… А мама… мама спи… Вчера я разсъниха сутринта, тя не се събуди… през днешния ден сутрина също спи.. а аз желая да ям…
Малкият Ванчо избухна в сълзи и се облегна на мен. Прегърнах момчето и си помислих, че човек не може да спи толкоз дълго.
— Ванчо, значи през вчерашния ден мама през целия ден не стана от леглото?
— Не. Не и през нощта.
Трябваше незабавно да се вдигне тревоа, нещо се беше случило с дамата. Но първо взех решение да нахраня момчето.
— Стой тук, не си тръгвай. Сега ще изтичам до магазина и ще ти донеса нещо за ястие.
Момчето кимна и продължи да ридае.
Бързо отидох до минимаркета насреща и купих мляко, самун и наденица. Иванчо беше там, когато се върнах. Толкова лакомо захапа ненарязаната наденица, че чак се изплаших…
— А в този момент да вървим, да събудим и нахраним майка ти.
Детето ме хвана за ръка и ме заведе у дома. Вратата на жилището не беше заключена. Жената лежеше на леглото с лице към стената. Докоснах ръката й, беше студена, както очаквах…
Извиках кола за спешна помощ и полиция…
Лекарите допуснаха, че е инфаркт, дамата не е усетила нищо, всичко се е случило на сън…преди два-три дни…
Малкият Иван беше откаран в подслон. Няколко дни не можех нито да дремя, нито да хапвам, все си мислех за това нещастно дете.
Два дни в жилището с… даже не дръзвам да приказвам за това, добре че най-малко нищо не е схванал тогава. Добре че вратата не е била заключена и е съумял да излезе! Защо никой не е обърнал внимание на дребното дете, което плаче на улицата? Защо дамата я нямало на работа?
Подадох молба за наставничество. Това не беше част от проектите ми, само че не можех да остана безразлична, тъй като по някаква причина Ванчо беше изпратен при мен от горната страна? Или аз на него? Няма значение.
Днес моят осиновен наследник към този момент е приключил девети клас и то единствено с шестици! Планира да отиде в десети клас, към този момент се готви авансово за изпити, с цел да може по-късно да отиде в университе.
Ванчо желае да стане доктор, споделя, че ще избавя хора…
