Казахстан отбелязва 30 години от закриването на полигона Семипалатинск
Тази година Казахстан отбелязва 30-ата годишнина от закриването на полигона Семипалатинск. С разпореждане на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 14 ноември 1946 година бе основан Семипалатинския изпитателен нуклеарен полигон. Този полигон е първият и един от най-големите нуклеарни полигони на Съюз на съветските социалистически републики.
Той е един от трите най-големи нуклеарни полигона в света, който обезпечава създаването и подобряването на нуклеарните оръжия. По това време площта на полигона е 18 500 кв. км., това е съизмеримо с териториите на страни като Израел или Словения. В продължение на 40 години на Семипалатинския нуклеарен полигон са направени към 456 нуклеарни тествания, в това число въздушни, наземни и подземни. Общият потенциал на нуклеарните заряди, тествани в интервала от 1949 до 1963 година в Семипалатинския полигон, е 2,5 хиляди пъти по-голям от мощността на атомната бомба, пусната на Хирошима.
Тестовете за нуклеарни оръжия, провеждани в продължение на 40 години в Семипалатинския изпитателен нуклеарен полигон, предизвикаха непоправими вреди на човешкото здраве и околната среда. През 1989 година бе основано антиядреното придвижване „ Невада-Семипалатинск “, което афишира за своя цел преустановяване на нуклеарните опити в Казахстан и по света. На 29 август 1991 година с Указ на президента на Република Казахстан Семипалатинският изпитателен нуклеарен полигон е закрит. След разпадането на Съветския съюз, на територията на върховен Казахстан остава доста количество нуклеарни оръжия – стратегически ракети с бойни глави, далечни бомбардировачи и съответни атомни и термоядрени заряди за тях. Целият този гибелен капацитет беше четвъртият най-мощен в света.
И Казахстан, осъзнавайки световната отговорност към света, непринудено се отхвърли от нуклеарния боеприпас. Това беше невиждано решение, взето от народа на Казахстан и първия президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев. По това време това е първият в международната история случай на закриване на нуклеарен полигон по волята на народа. На базата на научно-производствените предприятия, ситуирани на територията на някогашния Семипалатински полигон, с Указ на президента на Република Казахстан от 15 май 1992 година е основан Националния нуклеарен център на Република Казахстан. Създаването на подобен център е обвързвано с нуждата от премахване на последствията от тестванията на нуклеарно оръжие, основаването на научно-техническа, софтуерна, кадрова база за развиване на нуклеарната енергетика и реализацията на някогашния военно-промишлен комплекс на изпитателния полигон.
На 13 декември 1993 година Казахстан става член на Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия (ДНЯО) и скоро по-късно става член на Международната организация за атомна сила (МААЕ). През май 1995 година в подземната изложба на някогашния Семипалатински полигон е погубен последният останал там нуклеарен заряд, а Казахстан става освен де юре, само че и де факто страна без нуклеарни оръжия. През същата година Казахстан и Съединени американски щати започнаха да отстраняват инфраструктурата за тестване на нуклеарни оръжия в Семипалатинския полигон. Трябваше да се затворят 181 галерии и 13 шахти. Работата стартира напролет на 1996 година и завърши през 2000 година Но след края им Казахстан, Русия и Съединени американски щати продължиха да работят за унищожаване на последствията от нуклеарните изпитателни действия на територията на полигона, с цел да го приведат в безвредно положение.
През април 2010 година Семипалатинският изпитателен полигон бе посетен от генералния секретар на Организация на обединените нации Бан Ки Мун. От мястото на първата атомна детонация той се обърна към международната общественост с апел да се спрат нуклеарните опити. „ Ако някой от нас се окаже там, ще има същите усеща и задължения, за които приканвам “, означи ръководителят на най-голямата интернационална организация. През март 2012 година първият президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев взе присъединяване в Срещата на върха в Сеул по нуклеарната сигурност, където казахстанският водач и президентите на Русия Дмитрий Медведев и на Съединени американски щати Барак Обама одобриха взаимно заявление за тристранно съдействие на някогашния Семипалатински изпитателен полигон, в което, изразявайки своята ангажираност в битката с заплахата от разпространяването на нуклеарни оръжия и нуклеарен тероризъм, оповестиха резултатите от взаимните работи на полигона, довели до доста увеличение равнището на сигурност на него. Заявявайки, че тази работа е покрай привършване, водачите на трите страни я оцениха като доста сполучлив образец за тристранно съдействие, проявяващ общ ангажимент за физическа нуклеарна сигурност и неразпространение.
Затварянето на един от най-големите полигони на планетата стана първата в историята на човечеството юридическа възбрана за осъществяване на нуклеарни опити. След Семипалатинския полигон бяха затворени или консервирани други нуклеарни полигони в разнообразни краища на планетата. По този метод бяха основани неповторими условия за това, възбраната на нуклеарните опити да придобие световен темперамент. По този метод решителната стъпка, подхваната от Казахстан през 1991 година, проправи пътя за приемането през 1996 година на Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити. Трябва да се означи, че в Семипалатинск през 2006 година е подписан исторически Договор, съгласно който цялата Централна Азия се трансформира в зона без нуклеарни оръжия.
През 2009 година по самодейност на Казахстан Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи 29 август - Денят на закриването на Семипалатинския полигон – за Международен ден на дейности против нуклеарните опити. Международният ден за дейности против нуклеарните опити за първи път бе маркиран през 2010 година Оттогава годишно този ден се отбелязва с провеждането на разнообразни събития по целия свят, в това число симпозиуми, конференции, изложения, състезания, изявления, лекции в университетските институции, осведомителни излъчвания и други събития. Организацията на обединените народи също организира годишни събития, свързани с тази паметна дата. На 27-29 август 2012 година в Астана, Семей и Курчатов се организира Международна конференция на тематика „ От възбраната на нуклеарните опити към свят, свободен от нуклеарни оръжия “, отдадена на Международния ден за дейности против нуклеарните опити и 21-та годишнина от деня на затваряне на Семипалатинския изпитателен нуклеарен полигон.
В работата на конференцията участваха ръководители и депутати от 46 страни по света, в това число 3 ръководители на парламенти, 4 заместник-председатели на парламенти, редица ръководители на комисии, техните заместници, както и членове на парламентите. Освен това, измежду участниците в конференцията бяха високопоставени представители на интернационалните организации, политици, известни специалисти и учени, представители на държавни управления, интернационалните Неправителствени организации и медии. От трибуната на Конференцията първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев разгласи старта на интернационален план „ ATOM “ (Abolish Testing: Our Mission), прикани участниците в конференцията и всички хора с благосклонност в света да поддържат план „ ATOM “, като се подпишат под електронна петиция до държавните управления по света с апел вечно да се откажат от нуклеарните опити. Държавният глава още веднъж прикани за бързо създаване и приемане на Всеобща декларация за безядрен свят.
На 29 август 2017 година с присъединяване на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев и Генералния шеф на МААЕ Юкия Амано се състоя формалното разкриване в Казахстан на Банка за нискообогатен уран на МААЕ въз основата на Улбинския металургичен цех. С даването на своята територия за разполагане на банката, Казахстан направи своя следващ принос за подсилване на режима за неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване и основаването на напълно нов механизъм за обезпечени доставки на нискообогатен уран за държавите-членки на МААЕ. На 29 август 2019 година в Нур-Султан се състоя тържествена гала по връчване „ Наградата на Назарбаев за свят без нуклеарни оръжия и световна сигурност “. Лауреати тогава бяха изпълнителният секретар на Организацията на контракта за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити Ласина Зербо и починалият общоприет шеф на МААЕ Юкия Амано.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш изпрати видеообръщение към участниците в тържествена гала за връчване на премиите, в което уточни, че свят, свободен от нуклеарни оръжия, в това число възбрана на нуклеарните опити, остава най-важният приоритет на Организацията на обединените народи в областта на разоръжаването. В тази връзка генералният секретар на Организация на обединените нации изрази признателност към първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев за неговата ангажираност към тази идея и учредяването на тази премия. Свидетелство за признание и поддръжка от интернационалната общественост на приноса на Казахстан за понижаване на нуклеарните оръжия, подсилване на световната непоклатимост и обезпечаване на равна и неделима сигурност за всички стана одобряването на 70-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации на 8 декември 2015 година, по предложение на Казахстан, на Всеобща декларация за създаване на свят, свободен от нуклеарни оръжия. В рамките на тази сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации първият президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев предложи за стотната годишнина на Организация на обединените нации да се създаде План за световна стратегическа самодейност – 2045. Той прикани всички страни - членки на Организация на обединените нации да си слагат за цел да освободят света от нуклеарните оръжия до 100-годишнината на Организация на обединените нации през 2045 година По този метод безядрен Казахстан стана образец за подражателство на международната сцена като последовател на свят без нуклеарни оръжия и подсилване на световната система за сигурност.
Той е един от трите най-големи нуклеарни полигона в света, който обезпечава създаването и подобряването на нуклеарните оръжия. По това време площта на полигона е 18 500 кв. км., това е съизмеримо с териториите на страни като Израел или Словения. В продължение на 40 години на Семипалатинския нуклеарен полигон са направени към 456 нуклеарни тествания, в това число въздушни, наземни и подземни. Общият потенциал на нуклеарните заряди, тествани в интервала от 1949 до 1963 година в Семипалатинския полигон, е 2,5 хиляди пъти по-голям от мощността на атомната бомба, пусната на Хирошима.
Тестовете за нуклеарни оръжия, провеждани в продължение на 40 години в Семипалатинския изпитателен нуклеарен полигон, предизвикаха непоправими вреди на човешкото здраве и околната среда. През 1989 година бе основано антиядреното придвижване „ Невада-Семипалатинск “, което афишира за своя цел преустановяване на нуклеарните опити в Казахстан и по света. На 29 август 1991 година с Указ на президента на Република Казахстан Семипалатинският изпитателен нуклеарен полигон е закрит. След разпадането на Съветския съюз, на територията на върховен Казахстан остава доста количество нуклеарни оръжия – стратегически ракети с бойни глави, далечни бомбардировачи и съответни атомни и термоядрени заряди за тях. Целият този гибелен капацитет беше четвъртият най-мощен в света.
И Казахстан, осъзнавайки световната отговорност към света, непринудено се отхвърли от нуклеарния боеприпас. Това беше невиждано решение, взето от народа на Казахстан и първия президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев. По това време това е първият в международната история случай на закриване на нуклеарен полигон по волята на народа. На базата на научно-производствените предприятия, ситуирани на територията на някогашния Семипалатински полигон, с Указ на президента на Република Казахстан от 15 май 1992 година е основан Националния нуклеарен център на Република Казахстан. Създаването на подобен център е обвързвано с нуждата от премахване на последствията от тестванията на нуклеарно оръжие, основаването на научно-техническа, софтуерна, кадрова база за развиване на нуклеарната енергетика и реализацията на някогашния военно-промишлен комплекс на изпитателния полигон.
На 13 декември 1993 година Казахстан става член на Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия (ДНЯО) и скоро по-късно става член на Международната организация за атомна сила (МААЕ). През май 1995 година в подземната изложба на някогашния Семипалатински полигон е погубен последният останал там нуклеарен заряд, а Казахстан става освен де юре, само че и де факто страна без нуклеарни оръжия. През същата година Казахстан и Съединени американски щати започнаха да отстраняват инфраструктурата за тестване на нуклеарни оръжия в Семипалатинския полигон. Трябваше да се затворят 181 галерии и 13 шахти. Работата стартира напролет на 1996 година и завърши през 2000 година Но след края им Казахстан, Русия и Съединени американски щати продължиха да работят за унищожаване на последствията от нуклеарните изпитателни действия на територията на полигона, с цел да го приведат в безвредно положение.
През април 2010 година Семипалатинският изпитателен полигон бе посетен от генералния секретар на Организация на обединените нации Бан Ки Мун. От мястото на първата атомна детонация той се обърна към международната общественост с апел да се спрат нуклеарните опити. „ Ако някой от нас се окаже там, ще има същите усеща и задължения, за които приканвам “, означи ръководителят на най-голямата интернационална организация. През март 2012 година първият президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев взе присъединяване в Срещата на върха в Сеул по нуклеарната сигурност, където казахстанският водач и президентите на Русия Дмитрий Медведев и на Съединени американски щати Барак Обама одобриха взаимно заявление за тристранно съдействие на някогашния Семипалатински изпитателен полигон, в което, изразявайки своята ангажираност в битката с заплахата от разпространяването на нуклеарни оръжия и нуклеарен тероризъм, оповестиха резултатите от взаимните работи на полигона, довели до доста увеличение равнището на сигурност на него. Заявявайки, че тази работа е покрай привършване, водачите на трите страни я оцениха като доста сполучлив образец за тристранно съдействие, проявяващ общ ангажимент за физическа нуклеарна сигурност и неразпространение.
Затварянето на един от най-големите полигони на планетата стана първата в историята на човечеството юридическа възбрана за осъществяване на нуклеарни опити. След Семипалатинския полигон бяха затворени или консервирани други нуклеарни полигони в разнообразни краища на планетата. По този метод бяха основани неповторими условия за това, възбраната на нуклеарните опити да придобие световен темперамент. По този метод решителната стъпка, подхваната от Казахстан през 1991 година, проправи пътя за приемането през 1996 година на Договора за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити. Трябва да се означи, че в Семипалатинск през 2006 година е подписан исторически Договор, съгласно който цялата Централна Азия се трансформира в зона без нуклеарни оръжия.
През 2009 година по самодейност на Казахстан Общото заседание на Организация на обединените нации разгласи 29 август - Денят на закриването на Семипалатинския полигон – за Международен ден на дейности против нуклеарните опити. Международният ден за дейности против нуклеарните опити за първи път бе маркиран през 2010 година Оттогава годишно този ден се отбелязва с провеждането на разнообразни събития по целия свят, в това число симпозиуми, конференции, изложения, състезания, изявления, лекции в университетските институции, осведомителни излъчвания и други събития. Организацията на обединените народи също организира годишни събития, свързани с тази паметна дата. На 27-29 август 2012 година в Астана, Семей и Курчатов се организира Международна конференция на тематика „ От възбраната на нуклеарните опити към свят, свободен от нуклеарни оръжия “, отдадена на Международния ден за дейности против нуклеарните опити и 21-та годишнина от деня на затваряне на Семипалатинския изпитателен нуклеарен полигон.
В работата на конференцията участваха ръководители и депутати от 46 страни по света, в това число 3 ръководители на парламенти, 4 заместник-председатели на парламенти, редица ръководители на комисии, техните заместници, както и членове на парламентите. Освен това, измежду участниците в конференцията бяха високопоставени представители на интернационалните организации, политици, известни специалисти и учени, представители на държавни управления, интернационалните Неправителствени организации и медии. От трибуната на Конференцията първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев разгласи старта на интернационален план „ ATOM “ (Abolish Testing: Our Mission), прикани участниците в конференцията и всички хора с благосклонност в света да поддържат план „ ATOM “, като се подпишат под електронна петиция до държавните управления по света с апел вечно да се откажат от нуклеарните опити. Държавният глава още веднъж прикани за бързо създаване и приемане на Всеобща декларация за безядрен свят.
На 29 август 2017 година с присъединяване на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев и Генералния шеф на МААЕ Юкия Амано се състоя формалното разкриване в Казахстан на Банка за нискообогатен уран на МААЕ въз основата на Улбинския металургичен цех. С даването на своята територия за разполагане на банката, Казахстан направи своя следващ принос за подсилване на режима за неразпространение на оръжията за всеобщо заличаване и основаването на напълно нов механизъм за обезпечени доставки на нискообогатен уран за държавите-членки на МААЕ. На 29 август 2019 година в Нур-Султан се състоя тържествена гала по връчване „ Наградата на Назарбаев за свят без нуклеарни оръжия и световна сигурност “. Лауреати тогава бяха изпълнителният секретар на Организацията на контракта за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити Ласина Зербо и починалият общоприет шеф на МААЕ Юкия Амано.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш изпрати видеообръщение към участниците в тържествена гала за връчване на премиите, в което уточни, че свят, свободен от нуклеарни оръжия, в това число възбрана на нуклеарните опити, остава най-важният приоритет на Организацията на обединените народи в областта на разоръжаването. В тази връзка генералният секретар на Организация на обединените нации изрази признателност към първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев за неговата ангажираност към тази идея и учредяването на тази премия. Свидетелство за признание и поддръжка от интернационалната общественост на приноса на Казахстан за понижаване на нуклеарните оръжия, подсилване на световната непоклатимост и обезпечаване на равна и неделима сигурност за всички стана одобряването на 70-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации на 8 декември 2015 година, по предложение на Казахстан, на Всеобща декларация за създаване на свят, свободен от нуклеарни оръжия. В рамките на тази сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации първият президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев предложи за стотната годишнина на Организация на обединените нации да се създаде План за световна стратегическа самодейност – 2045. Той прикани всички страни - членки на Организация на обединените нации да си слагат за цел да освободят света от нуклеарните оръжия до 100-годишнината на Организация на обединените нации през 2045 година По този метод безядрен Казахстан стана образец за подражателство на международната сцена като последовател на свят без нуклеарни оръжия и подсилване на световната система за сигурност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ