Тайната на бойните изкуства е в това, че няма победа

Тайната на бойните изкуства е в това, че няма победа и няма проваляне – в живота също е по този начин.

Как да станете най-силният? Най-мъдрият? Как можете да просветлите мозъкът си, да контролирате държанието си, да придобиете мъдрост?

От зората на историята човешките същества са се стремили да отхвърлят рестриктивните мерки на своята мощ и мъдрост, стремейки се към безспорната мощ, безспорната мъдрост. Но посредством какво е допустимо да станете по едно и също време мощен и умен?

В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Това е едно обучение с дълга традиция, което е оживяло до наши дни, само че все пак през днешния ден японското Будо е пропито от дуализъм, а актуалните възпитаници ги е грижа да се научат повече по какъв начин да бъдат мощни, вместо да се научат по какъв начин да бъдат мъдри.

Силни и мъдри: Дзен ни учи по едно и също време и на двата пътя.

Вие знаете, че опциите на нашето тяло и разум са ограничени; подобен е закона на нашата физика. Нашата мъдрост е също лимитирана, защото ние сме просто индивиди. Човек не може да мери физическата мощ с лъва, още по-малко да претендира за мъдростта на Бога.

Добре, а за какво не? Няма ли някакъв метод, който би разрешил на човек на надвиши границите на човешката си природа? Да премине оттатък?

И в отговора на тази съществена човешка вяра, бойните изкуства развили правилото на „ уаса “. Уасаможе да се дефинира като изкуство, един тип супертехника, излъчена от преподавател на възпитаник, посредством която човек може да вземе връх над останалите хора и да господства над тях. Уасата на японските бойни изкуства се връща обратно в историята до времето на самураите. Тя развива господство оттатък персоналната мощ на всеки субект.

Дзен развил друга супертехника, такава, която дава освен физическа и умствена мощ, само че разкрива пътят към мъдростта, пътят към мъдростта от естеството на Бог или Буда. Това е дзадзен : процедура на седене в обичайната поза, на вървене, на стоене, на вярно дишане, тя поражда едно отношение на мозъка, което ние наричаме хишириьо: положение на мисълта без мислене, на схващане оттатък мисълта.

Тук и в този момент

Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето лично позволение на личния си живот, вие ще бъдете парализирани да се движите.

Как създавате вие своя живот, тук и в този момент?

Филмовата лента се развива, спрете ли я, изображението става неподвижно, обездвижено.

Създаване и съсредоточаване на силата, това са общи детайли при бойните изкуства и при Дзен. Ако се концентрирате тук и сега и сте в допир с фундаменталната сила на своето тяло, вие ще можете да наблюдавате какво се случва и да складирате сила, с която да работите.

Ако разтворите ръката си, не можете да хванете нищо; в случай че пандизите ръката си, нищо не може да влезе в нея . При бойните изкуства смисълът е да се проникват детайлите и явленията, не да се изплъзваме около тях; тъй че, бойните изкуства са в действителност мъжки, тъй като мъжът прониква в дамата.

Ала в наши дни всеки желае да пести сила и е единствено на половина жив . Винаги на половина, в никакъв случай приключен. Хората са на половина живи, като хладка баня.

Вие би трябвало да се научите да прониквате в живота.

Така, че тайната на бойните изкуства е да се приучите да насочвате дух-разума (mind), рию ги, да го приучите да постъпва вярно. Това е основата на физическите техники. Дух-разумът би трябвало да стане същността . Дух-разумът е същина без форма, само че от време на време той има форма.

„ Когато интензивността на дух-разума изпълва целия Космос, той се възползва от удобните благоприятни условия, заобикаля несполуките, нападна всички неща в едно “.

Това значи, че при една битка нашият дух-разум не може да бъде повлиян от каквото и да е придвижване на съперника или от каквото и да е деяние на тялото и неговия дух-разум. Собственият ни дух-разум би трябвало да се движи свободно, без каквото и да е предпочитание да нападна съперника и въпреки всичко без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, напълно, постоянно, във всеки момент.

Същото е правилно и при всекидневния живот. Някой хора не мислят за нищо друго с изключение на за пари, тъй като се счита, че те могат да задоволят всяко предпочитание. Така поради пари, те изгубват достойнството си. Други хора желаят „ почести “, само че поради тях те изгубват парите си. Някой хора отдават дух-разума си на любовта, заради това те пилеят пари и сила. И въпреки всичко щастието не е в никакъв случай единствено от едната страна.

Ние би трябвало да сътворяваме нашия живот, да се освободим, да станем независими, да бъдем просто деликатни към тук и в този момент: всичко се съдържа в това.

„ Отражението на луната върху водната повърхнина се движи непрекъснато. И все пак, луната свети, само че не отива никъде; стои, само че и се движи. “

Една доста къса поема върху тайната на Дзен и бойните изкуства, само че също по този начин и един велик коан.

Потокът в никакъв случай не тече нагоре. Водата се плъзга, отминава, отминава, отминава… но луната не се движи. При битка дух-разумът би трябвало да бъде като луната. Докато тялото и времето се плъзгат, отминават, отминават, отминават, както водата в потока.

„ Сега “ в никакъв случай не се завръща. При дзадзен всяко издишване е такава единица, едно „ в този момент “, а то в никакъв случай не се завръща още веднъж. Разбира се, вие можете да задържите дъха си, само че това, което задържате не е това, което е минало преди. Дъхът, който следва не е в никакъв случай този, който е пристигнал преди. Вчера е било през вчерашния ден, а през днешния ден е през днешния ден. Различно е.

Аз постоянно споделям, че би трябвало да се концентрираме „ тук и в този момент “, да сътворяваме „ тук и в този момент “. По този метод се освежаваме, обновяваме се. Вчерашният дзадзен не е същият като днешният.

Един дзадзен трябва да бъде нов и пресен, „ тук и в този момент “. Не би трябвало да си почивате през време надзадзен, нито пък когато упражнявате едно бойно изкуство. Да го вършиме половинчато не е добре; вие би трябвало да го извършите напълно, да му се отдадете изцяло. Не би трябвало да ни остава в ресурс каквато и да е сила.

Концентриране означава тотално, цялостно освобождение на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно деяние в живота ни.

В сегашния свят, това което виждаме е противоположното: младежи, на половина живи, на половина мъртви. Сексуалността им също по този начин е половинчата. Те не престават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и противоположното също. И по този начин е всичко, което вършат.

Но в случай че сте изчерпили цялата си сила, вие ще можете да приемете нова сила, течаща като вода в потока.

Ако се опитате да пестите сила в багра, вие не можете да успехите. Това е една загадка на бойните изкуства. Не можем да разчитаме само на уаса, на техниката. Ние би трябвало да сътворяваме.

Ако богатият дава пари на сина си, той в никакъв случай няма да се научи да ги печели самичък, до момента в който синът на бедняка ще измисли някакви способи за самоиздръжка.

Бойните изкуства не са спектакъл или развлечение. Това не е правилният Будо. Кодо Саваки обичаше да споделя, че тайната на бойните изкуства е в това, че няма победа и няма проваляне. Вие не можете нито да успехите, нито да бъдете победени. При спорта това не е по този начин.

При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува само сегашното. При бейзбола, да вземем за пример, играчът в избрана позиция би трябвало да изчака; неговото деяние не е незабавно. Същото е правилно и за футбола или за ръгбито или за всеки различен спорт. Времето минава, и има време, въпреки и единствено парченце от секундата, с цел да помислите за нещо до момента в който чакате. При бойните изкуства няма време за сходно очакване. Победа или не, живот или не, това се взема решение незабавно. Вие би трябвало да решите в този момент. Сега, когато живота и гибелта се вземат решение, напълно.