Мегапроект или мечта: Тайланд иска да изгради мост за над €25 млрд.
Тайландският министър-председател Срета Тависин пътува сред огромни столици, влиза и излиза от срещи с посланици, откогато встъпи в служба през август. Всичко, с цел да продаде концепцията за голям „ сухопътен мост “, свързващ източното и западното крайбрежие на Тайланд, споделя DW.
Проектът има за цел да обезпечи нов търговски маршрут сред Индийския и Тихия океан, заобикаляйки протока Малака, един от най-важните и натоварени морски коридори в света.
Той включва построяването на към 90-километрова железопътна и пътна система, която ще свърже дълбоководното пристанище в провинция Чумпхон в Тайландския залив с ново, дълбоководно пристанище в провинция Ранонг на Андаманско море.
Срета, който е и министър на финансите, популяризира огромната визия пред китайските вложители, когато участва на последния конгрес " Един пояс, веднъж " в Китай в средата на октомври, преди няколко седмици по-късно да показа мегапроекта на стойност 25.5 милиарда евро пред вложители от Близкия изток.
Той показа концепцията в Сан Франциско на 12 ноември, когато участва на срещата на високо ниво на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие, където приказва с американския бизнес по време на своето „ Пътно шоу на Тайландския мост “.
Тайландското държавно управление е отворено за всеки, който желае да влага в това, което някои анализатори назовават „ несполучлива фантазия “, която е била въобразявана от тайландските водачи още от 17-ти век.
Лобиране за плана?
Ернст Волфганг Райхел, новият немски дипломат в Банкок, явно е споделил на чиновници на тайландското държавно управление по-рано този месец, че ще лобира немският бизнес да влага в плана.
Германската страна явно се интересуваше от плана за сухопътен мост. И посланикът ще рапортува на немското държавно управление за плана, който съгласно него ще се хареса на доста вложители “, сподели този месец министърът на превоза на Тайланд Сурия Джунгрунгренкит, представен от локални медии.
Съобщава се също, че дипломат Райхел е изискал от тайландското държавно управление да показа плановете за наземни мостове в Тайланд през идната година в Германия.
Дали немски компании, като Siemens, който оказа помощ за построяването на части от железопътната система на Банкок, биха се заинтересували да влагат в сходна скица, остава да забележим.
Повечето анализатори считат, че по-голямата част от финансирането ще пристигна от Китай, най-големият вложител в инфраструктурни планове в Югоизточна Азия. Но новото тайландско държавно управление, което встъпи в служба през август след съвсем десетилетие на военно ръководство, съобщи, че желае да диверсифицира своите капиталови връзки. Анализатори споделят, че Банкок желае тясно да балансира стопанската система на страната сред Китай и Запада.
Ако приемем, че финансирането пристигна и строителството стартира в точния момент, планът ще бъде приключен до към 2040 година, в който миг и двете пристанища ще имат потенциал да обработват почти 20 милиона товарни контейнера годишно, съгласно службата за превоз и обмисляне на трафика на Тайланд, която ръководи плана.
От канал до сухопътен мост
Идеята датира от 17-ти век, когато кралство Аютая е просперираща железопътна станция и модернизаторите плануват, че голям канал, наименуван „ Канал Кра “, ще свърже източното и западното крайбрежие и ще ускори търговията.
Идеята за канала беше възкресена няколко пъти през 19-ти и 20-ти век, макар че мащабът и цената на плана бяха прекомерно огромни.
През 21-ви век тайландските държавни управления клонят повече към по-евтина и по-устойчива опция на „ сухопътен мост “, свързващ двата бряга посредством железопътни линии и автомагистрали, а не посредством канал.
През 2020 година бившето ръководено от военните държавно управление на Тайланд възроди плана за сухопътен мост и сътвори законодателни и министерски комисии, с цел да проучат неговата изпълнимост, които показаха своите констатации преди няколко месеца.
Сухопътният мост ще бъде комбиниран с голямата скица за източен стопански кулоар на Тайланд, която цели да трансформира три близки източни провинции в центрове за произвеждане, проучвания и услуги. Той също по този начин ще бъде обвързван с новата високоскоростна железопътна линия Китай-Лаос-Тайланд, както и с железниците, които Китай построява в прилежаща Камбоджа.
Германското присъединяване евентуално е „ лимитирано “
Според Службата за политика и обмисляне на превоза и трафика министрите ще рапортуват на кабинета за своите полемики с интернационалните вложители през идната година, а процесът на наддаване ще се организира сред април и юни 2025 година
Към 2020 година 227 немски компании са вложили към 4.2 милиарда евро в Тайланд, най-голямата немска задгранична инвестиция в страна от Югоизточна Азия, друга от Сингапур и Малайзия, съгласно оценки на Deutsche Bundesbank.
Mercedes-Benz и BMW, немски автомобилни колоси, са вложили в индустриални планове в границите на схемата на Източния стопански кулоар, до момента в който Siemens е вложил в няколко плана за транспортна инфраструктура в страната.
Според немски дипломатически източник, поискал анонимност, защото не им е позволено да приказват по въпроса, в случай че немски компании влагат в схемата, те най-вероятно ще се концентрират върху развиването на пристанищата. Но прибавиха, че всяко немско присъединяване евентуално ще бъде „ лимитирано “.
Интересът на Китай към района
Междувременно Китай е най-големият задграничен вложител в инфраструктурни планове в района и построява Паназиатска железопътна мрежа в цяла континентална Югоизточна Азия като различен маршрут на морските пътища, минаващи през протока Малака.
Базираната в Тайланд Gulf Energy Development и китайската държавна компания China Harbour Engineering Company сега реконструират най-голямото пристанище на Тайланд в Laem Chabang.
Китайските компании няма да се възползват от взаимно партньорство с немски компании и ще се нуждаят единствено от сътрудник от локалното тайландско държавно управление, сподели Антонио Рапа, доцент и началник на отдела по ръководство и сигурност в Сингапурския университет за обществени науки.
Въпреки че немски компании са вложили в Тайланд, техният фокус е бил в ИТ и търговията на дребно или производството, а не в строителството, уточни той.
Така че не би било рационално немските компании да влагат в този мегапроект, даже в случай че имат софтуерното ноу-хау “, добави той. „ Германците евентуално ще играят маргинална роля, в случай че въобще имат такава. “
Германското посолство в Банкок не отговори на претенции за коментар.
Екологични и обществени последствия
Марк Коган, специалист по Тайланд в японския университет Кансай Гайдай, споделя, че различен главен проблем за европейските вложители може да са екологичните и обществените последствия от плана, които не са изцяло оценени.
Имаше няколко митинга в регионите, където ще бъде ситуиран планът, откогато Срета сподели, че държавното управление му е ангажирано със схемата, защото може да изисква преместването на няколко хиляди души. Съществуват и опасения по отношение на въздействието върху туризма и риболовната промишленост в южните провинции.
Непосредственото предизвикателство за Срета е да потвърди, че сухопътният мост освен ще бъде печеливш, само че и няма да усили въглеродните излъчвания в процеса “, сподели Коган.
Има и геополитически опасности. Американски чиновници предизвестиха, че задължението на Китай в схемата на Южния стопански кулоар може да бъде метод Пекин да получи надзор над сериозната инфраструктура на Тайланд, изключително неговите пристанища.
Банкок е ясно решен да не разчита само на китайски пари за тази скица, споделят анализаторите, което може да го направи съвършен план за вложения от самодейността на Европейски Съюз Global Gateway Initiative, финансираща инфраструктура или частни европейски компании.
Междувременно Европейски Съюз и Тайланд се споразумяха да възобновят договарянията за съглашение за свободна търговия през март. Новото тайландско държавно управление наподобява желае да ускори връзките с европейските страни. Продължават и полемиките дали да се предложи на европейските гости продължен безвизов престой до 90 дни в Тайланд.
Проектът има за цел да обезпечи нов търговски маршрут сред Индийския и Тихия океан, заобикаляйки протока Малака, един от най-важните и натоварени морски коридори в света.
Той включва построяването на към 90-километрова железопътна и пътна система, която ще свърже дълбоководното пристанище в провинция Чумпхон в Тайландския залив с ново, дълбоководно пристанище в провинция Ранонг на Андаманско море.
Срета, който е и министър на финансите, популяризира огромната визия пред китайските вложители, когато участва на последния конгрес " Един пояс, веднъж " в Китай в средата на октомври, преди няколко седмици по-късно да показа мегапроекта на стойност 25.5 милиарда евро пред вложители от Близкия изток.
Той показа концепцията в Сан Франциско на 12 ноември, когато участва на срещата на високо ниво на Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие, където приказва с американския бизнес по време на своето „ Пътно шоу на Тайландския мост “.
Тайландското държавно управление е отворено за всеки, който желае да влага в това, което някои анализатори назовават „ несполучлива фантазия “, която е била въобразявана от тайландските водачи още от 17-ти век.
Лобиране за плана?
Ернст Волфганг Райхел, новият немски дипломат в Банкок, явно е споделил на чиновници на тайландското държавно управление по-рано този месец, че ще лобира немският бизнес да влага в плана.
Германската страна явно се интересуваше от плана за сухопътен мост. И посланикът ще рапортува на немското държавно управление за плана, който съгласно него ще се хареса на доста вложители “, сподели този месец министърът на превоза на Тайланд Сурия Джунгрунгренкит, представен от локални медии.
Съобщава се също, че дипломат Райхел е изискал от тайландското държавно управление да показа плановете за наземни мостове в Тайланд през идната година в Германия.
Дали немски компании, като Siemens, който оказа помощ за построяването на части от железопътната система на Банкок, биха се заинтересували да влагат в сходна скица, остава да забележим.
Повечето анализатори считат, че по-голямата част от финансирането ще пристигна от Китай, най-големият вложител в инфраструктурни планове в Югоизточна Азия. Но новото тайландско държавно управление, което встъпи в служба през август след съвсем десетилетие на военно ръководство, съобщи, че желае да диверсифицира своите капиталови връзки. Анализатори споделят, че Банкок желае тясно да балансира стопанската система на страната сред Китай и Запада.
Ако приемем, че финансирането пристигна и строителството стартира в точния момент, планът ще бъде приключен до към 2040 година, в който миг и двете пристанища ще имат потенциал да обработват почти 20 милиона товарни контейнера годишно, съгласно службата за превоз и обмисляне на трафика на Тайланд, която ръководи плана.
От канал до сухопътен мост
Идеята датира от 17-ти век, когато кралство Аютая е просперираща железопътна станция и модернизаторите плануват, че голям канал, наименуван „ Канал Кра “, ще свърже източното и западното крайбрежие и ще ускори търговията.
Идеята за канала беше възкресена няколко пъти през 19-ти и 20-ти век, макар че мащабът и цената на плана бяха прекомерно огромни.
През 21-ви век тайландските държавни управления клонят повече към по-евтина и по-устойчива опция на „ сухопътен мост “, свързващ двата бряга посредством железопътни линии и автомагистрали, а не посредством канал.
През 2020 година бившето ръководено от военните държавно управление на Тайланд възроди плана за сухопътен мост и сътвори законодателни и министерски комисии, с цел да проучат неговата изпълнимост, които показаха своите констатации преди няколко месеца.
Сухопътният мост ще бъде комбиниран с голямата скица за източен стопански кулоар на Тайланд, която цели да трансформира три близки източни провинции в центрове за произвеждане, проучвания и услуги. Той също по този начин ще бъде обвързван с новата високоскоростна железопътна линия Китай-Лаос-Тайланд, както и с железниците, които Китай построява в прилежаща Камбоджа.
Германското присъединяване евентуално е „ лимитирано “
Според Службата за политика и обмисляне на превоза и трафика министрите ще рапортуват на кабинета за своите полемики с интернационалните вложители през идната година, а процесът на наддаване ще се организира сред април и юни 2025 година
Към 2020 година 227 немски компании са вложили към 4.2 милиарда евро в Тайланд, най-голямата немска задгранична инвестиция в страна от Югоизточна Азия, друга от Сингапур и Малайзия, съгласно оценки на Deutsche Bundesbank.
Mercedes-Benz и BMW, немски автомобилни колоси, са вложили в индустриални планове в границите на схемата на Източния стопански кулоар, до момента в който Siemens е вложил в няколко плана за транспортна инфраструктура в страната.
Според немски дипломатически източник, поискал анонимност, защото не им е позволено да приказват по въпроса, в случай че немски компании влагат в схемата, те най-вероятно ще се концентрират върху развиването на пристанищата. Но прибавиха, че всяко немско присъединяване евентуално ще бъде „ лимитирано “.
Интересът на Китай към района
Междувременно Китай е най-големият задграничен вложител в инфраструктурни планове в района и построява Паназиатска железопътна мрежа в цяла континентална Югоизточна Азия като различен маршрут на морските пътища, минаващи през протока Малака.
Базираната в Тайланд Gulf Energy Development и китайската държавна компания China Harbour Engineering Company сега реконструират най-голямото пристанище на Тайланд в Laem Chabang.
Китайските компании няма да се възползват от взаимно партньорство с немски компании и ще се нуждаят единствено от сътрудник от локалното тайландско държавно управление, сподели Антонио Рапа, доцент и началник на отдела по ръководство и сигурност в Сингапурския университет за обществени науки.
Въпреки че немски компании са вложили в Тайланд, техният фокус е бил в ИТ и търговията на дребно или производството, а не в строителството, уточни той.
Така че не би било рационално немските компании да влагат в този мегапроект, даже в случай че имат софтуерното ноу-хау “, добави той. „ Германците евентуално ще играят маргинална роля, в случай че въобще имат такава. “
Германското посолство в Банкок не отговори на претенции за коментар.
Екологични и обществени последствия
Марк Коган, специалист по Тайланд в японския университет Кансай Гайдай, споделя, че различен главен проблем за европейските вложители може да са екологичните и обществените последствия от плана, които не са изцяло оценени.
Имаше няколко митинга в регионите, където ще бъде ситуиран планът, откогато Срета сподели, че държавното управление му е ангажирано със схемата, защото може да изисква преместването на няколко хиляди души. Съществуват и опасения по отношение на въздействието върху туризма и риболовната промишленост в южните провинции.
Непосредственото предизвикателство за Срета е да потвърди, че сухопътният мост освен ще бъде печеливш, само че и няма да усили въглеродните излъчвания в процеса “, сподели Коган.
Има и геополитически опасности. Американски чиновници предизвестиха, че задължението на Китай в схемата на Южния стопански кулоар може да бъде метод Пекин да получи надзор над сериозната инфраструктура на Тайланд, изключително неговите пристанища.
Банкок е ясно решен да не разчита само на китайски пари за тази скица, споделят анализаторите, което може да го направи съвършен план за вложения от самодейността на Европейски Съюз Global Gateway Initiative, финансираща инфраструктура или частни европейски компании.
Междувременно Европейски Съюз и Тайланд се споразумяха да възобновят договарянията за съглашение за свободна търговия през март. Новото тайландско държавно управление наподобява желае да ускори връзките с европейските страни. Продължават и полемиките дали да се предложи на европейските гости продължен безвизов престой до 90 дни в Тайланд.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ