Тър­гов­с­ки­те ве­ри­ги при­ко­ва­ват БГ про­из­во­ди­те­ля за сте­на­та с 40% над­цен­ки,

Тър­гов­с­ки­те ве­ри­ги при­ко­ва­ват БГ про­из­во­ди­те­ля за сте­на­та с 40% над­цен­ки, каз­ва Йор­дан Апос­то­лов
- Гос­по­дин Апос­то­лов, на дис­ку­си­я­та на " Стан­дарт " " Да! На бъл­гар­с­ка­та хра­на " Вие по­со­чих­те, че не е доб­ре да се из­на­сят су­ро­ви­ни, а да се наб­лег­не на пре­ра­бот­ва­ща­та про­миш­ле­ност. Как­ви са ар­гу­мен­ти­те Ви и как­во тряб­ва да се нап­ра­ви?

- То­ва оз­на­ча­ва ико­но­ми­ка­та да се прес­т­рук­ту­ри­ра, за­що­то ние сме не­тен до­нор на Ев­ро­пейс­кия съ­юз по из­нос на зър­не­ни кул­ту­ри. А дру­ги­те дър­жа­ви, ко­и­то мис­лят стра­те­ги­чес­ки, съз­да­ват про­из­вод­с­т­ва с ви­со­ка до­ба­ве­на стой­ност и си поз­во­ля­ват да си ку­пу­ват пше­ни­ца­та ев­ти­но от нас. Ние се опит­ва­ме да дос­тиг­нем 80-90 ев­ро при­ход на де­кар, а хо­ра­та го­во­рят за 300-400 ев­ро на де­кар от дру­ги кул­ту­ри. В съ­що­то вре­ме пред­ла­гат въп­рос­ни­те дру­ги кул­ту­ри за до­пъл­ни­тел­на пре­ра­бот­ка, с цел да мо­гат да си уве­ли­чат до­ба­ве­на­та стой­ност и да уве­ли­чат Брутният вътрешен продукт, за ко­е­то в Бъл­га­рия ни­кой не мис­ли. Вие виж­да­те, че пре­ра­бо­те­ни­те про­дук­ти дос­ти­гат до 2 на 100 ка­то при­на­де­на стой­ност.

- На­къ­де тряб­ва да се на­со­чим?

- Към ин­дус­т­рия, ко­я­то но­си та­зи до­ба­ве­на стой­ност. Един елементарен при­мер - та­ка на­ре­че­на­та гру­ха­на пше­ни­ца, ко­я­то е след пре­ра­бот­ка, е не­що мно­го ус­пеш­но. За­що­то из­но­сът в Ев­ро­па се кон­т­ро­ли­ра от две ком­па­нии - френ­с­ка и тур­с­ка. Хо­ра­та, ко­и­то сле­дят то­зи па­зар, пра­вят един про­дукт с три пъ­ти по-ви­со­ка стой­ност, от­кол­ко­то обик­но­ве­на­та пше­ни­ца. Но то­ва са пре­ра­бот­ва­щи мощ­нос­ти, а у нас ня­ма та­къв за­вод. А в съ­що­то вре­ме ние из­на­ся­ме неп­ре­ра­бо­те­на твър­да пше­ни­ца за Ис­па­ния и там я под­ла­гат на та­ка­ва пре­ра­бот­ка. И по­лу­ча­ват при­на­де­на­та стой­ност, ко­я­то би тряб­ва­ло да по­лу­чи на­ша­та стра­на. Млян слън­чог­лед из­на­ся­ме за хо­лан­д­с­ки фир­ми, до­ри и към Ав­с­т­ра­лия, а те ги смес­ват с браш­на или яд­ки и при­на­де­на­та стой­ност ос­та­ва при тях.

- А как­во пре­чи то­ва да ста­ва у нас? Лип­са на дър­жав­на по­ли­ти­ка или на про­тек­ци­о­ни­зъм?

- Ние не би­ва да се оп­рав­да­ва­ме с дър­жа­ва­та, тя е да­ла дос­та­тъч­но мно­го. Тук се на­мес­ва един су­бек­ти­вен фак­тор. Са­ми­те кон­т­ра­ген­ти от чуж­би­на гле­дат на вся­ко не­що, про­из­ве­де­но у нас, с из­вес­т­но не­до­ве­рие. Не­за­ви­си­мо че има­ме из­к­лю­чи­тел­но ка­чес­т­ве­но про­из­вод­с­т­во в пос­лед­ни­те го­ди­ни, за­ра­ди сът­ре­се­ни­я­та, ко­и­то са се случ­ва­ли в близ­ко­то ми­на­ло, чуж­ди­те кон­т­ра­ген­ти не ис­кат да ку­пу­ват по­доб­ни про­дук­ти и ни въз­п­ри­е­мат ка­то су­ро­вин­на ба­за. С удо­вол­с­т­вие ги ку­пу­ват, в случай че ви­дят, че е про­из­ве­де­но в Ун­га­рия и Пол­ша, ма­кар и с бъл­гар­с­ки су­ро­ви­ни. Все­ки про­из­во­ди­тел ще Ви го пот­вър­ди. В го­ди­ни­те след пре­хо­да ние сме за­гу­би­ли своя па­за­рен пог­лед. По то­зи на­чин не мо­же да по­лу­чим и но­ви ра­бот­ни мес­та - за­ра­ди тран­с­пор­ти­ра­не­то на су­ро­ви­ни­те съз­да­ва­ме са­мо един ми­ни по­ми­нък на тран­с­пор­т­ни­те фир­ми. В пос­лед­ни­те го­ди­ни се раз­ви­ва пре­ра­бот­ва­ща про­миш­ле­ност, само че тя не мо­же да на­бе­ре тол­ко­ва ви­со­ки обе­ми, че да по­е­ме ця­ло­то про­из­вод­с­т­во.

- Па­ра­докс е, че вна­ся­ме до­ма­ти, ме­со или дру­го от чуж­би­на..

- Там проб­ле­ми­те са раз­лич­ни, за­що­то нав­ре­ме­то в " Ро­до­па " мно­го от жи­вот­ни­те бя­ха от така наречен за­ден двор. Дър­жа­ва­та то­га­ва раз­да­ва­ше фу­ра­жи и бо­ну­си на хо­ра, ко­и­то от­г­леж­дат жи­вот­ни и пос­ле ги про­да­ват. В мо­мен­та в се­ла­та хо­ра ня­ма, а ор­га­ни­зи­ра­но­то про­из­вод­с­т­во не е на та­ко­ва ни­во ка­то ко­ли­чес­т­во. Ка­чес­т­во­то ни над­рас­т­ва и те­зи про­дук­ти, ко­и­то се про­да­ват в Ев­ро­па. Но ние ня­ма­ме обе­ми. Ето - и пре­ми­е­рът пре­го­ва­ря с ня­кои стра­ни за из­нос на аг­неш­ко, само че ко­га­то те ка­жат, че тър­сят 40-50 000 жи­вот­ни ед­но­род­ни пар­ти­ди, то­ест ка­либ­ро­ва­ни и от един тип, ние ня­ма­ме та­ко­ва про­из­вод­с­т­во. Тук ве­че дър­жа­ва­та мо­же да тър­си схе­ми и ме­ха­низ­ми не точ­но за под­по­ма­га­не, а с цел да вдъх­не уве­ре­ност на бъл­гар­с­ки­те про­из­во­ди­те­ли, че вся­ко не­що, ко­е­то от­го­ва­ря на оп­ре­де­ле­ни стан­дар­ти, мо­же да бъ­де ре­а­ли­зи­ра­но на доб­ра це­на, само че ор­га­ни­зи­ра­но. Не еди­ни­ят да про­да­де 50 аг­не­та, дру­ги­ят - 100 и да се мъ­чат по собствен на­чин. Съ­що­то е и при пи­леш­ко­то ме­со - има­ме вне­се­ни оп­ре­де­ле­ни пар­ти­ди от Пол­ша. А в съ­що­то вре­ме раз­фа­сов­ки­те от бъл­гар­с­ки пи­ле­та за­ми­на­ват на­вън. За­що­то хо­ра­та там са раз­б­ра­ли, че на­ше­то ка­чес­т­во е по-доб­ро. Съ­щи­ят па­ра­докс е с бъл­гар­с­ка­та пъс­тър­ва, ко­я­то се про­из­веж­да в Дос­пат, око­ло 2000 то­на на го­ди­на, в го­ля­ма­та си част оти­ва за из­нос. За­що­то е с по-доб­ро ка­чес­т­во от она­зи, ко­я­то се вна­ся от Тур­ция в За­пад­на Ев­ро­па.

- На дис­ку­си­я­та на " Стан­дарт " ня­кои про­из­во­ди­те­ли се оп­ла­ка­ха от на­тис­ка на тър­гов­с­ки­те ве­ри­ги. Как­во е Ва­ше­то мне­ние?

- То­ва ве­че е един Да­мок­лев меч, кой­то ви­си над бъл­гар­с­ко­то про­из­вод­с­т­во, за­що­то ве­ри­ги­те пра­вят чис­та про­ба об­с­луж­ва­не на чуж­ди ин­те­ре­си. Те ис­кат да им се оси­гу­ри над­цен­ка от 40% и про­из­во­ди­те­лят е при­ко­ван на сте­на­та, за­що­то ра­бо­ти за 8-10%. Ка­рат ги да учас­т­ват в раз­лич­ни ак­ции, къ­де­то по­ня­ко­га се на­ла­га да про­да­ват под се­бес­той­ност­та, са­мо и са­мо да са на щан­да. То­ва е чис­та про­ба из­нуд­ва­не. За­то­ва и ня­кои фер­ме­ри не учас­т­ват в го­ле­ми­те ве­ри­ги. Ще Ви дам при­мер с доб­рич­кия про­из­во­ди­тел Нед­ко Ми­тев. Ру­мъ­ния за­дъл­жи то­ва, ко­е­то се про­да­ва в го­ле­ми­те ве­ри­ги, на 91% да е мес­т­но про­из­вод­с­т­во.

- А ние не мо­жем ли да нап­ра­вим не­що по­доб­но?

- Ко­ле­ги­те от опо­зи­ци­я­та опи­та­ха. Но зна­е­те, че мо­не­та­та има две стра­ни - го­ля­ма­та ве­ри­га мо­же да за­поч­не да ти из­ви­ва ръ­це­те, с цел да не се от­тег­ли. Тряб­ва да имаш ку­ра­жа и дос­та­тъч­но си­лен юм­рук, с кой­то да уд­ряш по ма­са­та. И ко­га­то за­поч­неш ед­ни по­ли­ти­ки, тряб­ва да имаш хъ­са хем да ги за­вър­шиш.