Търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и

Търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато не е задоволена, хората страдат. В това има вяра австрийския психиатър и невролог Виктор Франкъл, основател на логотерапията. Неговият персонален път на страдалчество и воля за живот в унищожителните лагери на гибелта по време на Втората  световна война, са разказани в книгата „ Смисълът в живота ”, считана за един от най-големите приноси в психиатрията след трудовете на Фройд. Самият Франкъл споделя: „ Смея да настоявам, че на света няма нищо, което по този начин ефикасно да оказва помощ на човек да оцелее, даже в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има доста мъдрост в думите на Ницше: „ Онзи, който има защо да живее, може да понесе съвсем всяко как. “ В тези думи виждам мото, което остава правилно за съвсем всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане очевидец по какъв начин най-способни за оцеляване бяха тези, които знаеха, че им следва да изпълнят някаква задача ”.

За същността на съществуването – въпреки страданията, за волята и отговорността, които всеки от нас има и носи, споделено от книгата на Виктор Франкъл „ Смисълът в живота ”.

Това, от което човек в действителност се нуждае, не е безметежно положение, а по-скоро блян и битка за смислена цел, свободно определена задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението непременно, а от апела на евентуалния смисъл, очакващ да бъде сбъднат от него.

Смисълът на живота
Общо подложен, този въпрос е съпоставим с въпроса, подложен на първенец по шах: „ Кажете ми, майсторе, кой е най-хубавият ход на света? " Просто няма такова нещо като най-хубав или даже добър ход отвън избрана обстановка в играта и съответната персона на съперника. Същото важи за човешкото битие. Човек не би трябвало да търси нереален смисъл на живота. Всеки има свое изключително предопределение или житейска задача да извърши съответно предопределение, изискващо реализиране. В това отношение той не може да бъде сменен, нито пък животът му да бъде още един. Задачата на всеки е неповторима, както и характерната му опция да я трансформира в дело.

Тъй като всяка обстановка в живота съставлява предизвикателство към индивида и слага пред него проблем за решение, въпросът за смисъла на живота може в действителност да бъде извърнат. В последна сметка човек не би трябвало да се пита какъв е смисълът на неговия живот, а по-скоро да признае, че него го питат. С две думи, животът задава въпрос на всеки и той може да му отговори единствено като дава отговор за своя личен живот; на живота може да се отвърне единствено като се поеме отговорност. И така, логотерапията вижда в отговорността самата същина на човешкото битие.

Същността на съществуването
Като декларирам, че индивидът е виновен и би трябвало да осъществя евентуалния смисъл на живота си, желая да подчертая, че същинският смисъл на живота се разкрива по-скоро в света, в сравнение с вътре в индивида или в личната му душeвност, като че ли тя е затворена система. Нарекъл съм тази градивна специфичност „ себенадмогване на човешкото битие ". Това акцентира обстоятелството, че да бъдеш човек, постоянно сочи и насочва към нещо или някой отвън теб самия - било то смисъл, който да осъществиш, или друго човешко създание, с което да се срещнеш. Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване в работа на идея или на обич към различен човек, толкоз повече си човек и толкоз повече се осъществяваш. Това, което се назовава самоосъществяване, въобще не е постижима цел по простата причина, че, колкото повече човек се стреми към нея, толкоз повече тя му убягва. С други думи, самоосъществяването е допустимо единствено като непряк резултат от себенадмогването.

Смисълът на любовта
Любовта е единственият метод да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко създание, до нейната вътрешност. Никой не може изцяло да осъзнае дълбоката същина на друго човешко създание, в случай че не го обича. Чрез своята обич той е в положение да види същностните черти и особености на обикнатия човек и даже повече – той вижда това, което е заложено в него, което още не е осъществено, само че следва да стане. При това посредством своята обич обичащият разрешава на обикнатия да осъществя своите заложби. Карайки го да осъзнае какъв може да бъде и какъв би трябвало да стане, той го тласка към реализиране на тези заложби.

Смисълът на страданието
Никога не би трябвало да забравяме, че можем да намерим смисъла на живота даже когато сме изправени пред безнадеждна обстановка, сблъсквайки се със орис, която не може да бъде изменена. Защото това, което е от голяма важност тогава, е да се даде удостоверение за най-важната измежду неповторимите човешки благоприятни условия: да се трансформира персоналната покруса в успех, страданието – в човешко достижение. Когато не сме в положение да променим ситуацията - помислете единствено за неизлечимите заболявания, като неподлежащ на интервенция рак, сме провокирани да променим себе си.

Нека дам явен образец. Веднъж един възрастен доктор на обща процедура се съветва с мен поради мощна меланхолия. Той не можеше да превъзмогне загубата на своята брачна половинка, умряла преди две години, която бе обичал повече от всичко. Как можех да му оказа помощ? Какво трябваше да му кажа? Е, аз се въздържах да му кажа каквото и да било, а наместо това го изправих пред въпроса: „ Докторе, какво щеше да се случи, в случай че вие бяхте умряли пръв, а жена ви трябваше да ви надживее? " „ О – каза той, – за нея това вероятно би било извънредно. Колко ли щеше да страда! " При което аз отвърнах:
„ Виждате, докторе, какво страдалчество й е било спестено и вие сте този, който я е избавил от това страдалчество – разбира се, с цената на това, че в този момент би трябвало да я преживеете и да тъгувате за нея. " Той не сподели нито дума, само че стисна ръката ми и умерено напусна кабинета. По някакъв метод страданието престава да бъде страдалчество сега, в който откри смисъл, какъвто е този на жертвата.

Разбира се, това не бе терапия в същинския смисъл, защото, първо, неговото обезсърчение не бе болест; и, второ, аз не можех да трансформира участта му – не можех да върна брачната половинка му. Но тогава съумях да трансформира отношението му към необратимата орис, защото от този миг нататък той можеше най-малко да вижда смисъл в своето страдалчество.

Основен принцип на логотерапията е, че основната грижа на индивида е не да получава наслаждение или да заобикаля болката, а по-скоро да вижда смисъл в живота си. Ето за какво човек е подготвен даже да страда, несъмнено, при изискване че страданието му има смисъл.

Нека кажа пределно ясно, че страданието напълно не е належащо, с цел да се откри смисъл. Аз единствено настоявам, че смисълът е възможен въпреки страданието – когато, несъмнено, то е неизбежно.

От „ Смисълът в живота – Увод в логотерапията ”, Виктор Франкъл, изд. Планета 3, Нов български университет
Снимка: ieet.org