Защо предприемачите избират Румъния, а не нас
Търговско-икономическите връзки сред България и Германия не престават да са мощни, без значение пандемията. Оптимизмът на немските компании, които оперират на българския пазар също. Това демонстрират резултатите на неотдавна оповестените резултати от годишната акнета, която Камара прави измежду немските компании у нас. На какво се дължи това? Отговор на този въпрос дава в особено изявление за ФАКТИ доктор Митко Василев, основен шеф на ГБИТК.
Доктор Василев, в година на пандемия немският бизнес, който работи в България, е много оптимистичен. На какво се дължи това?
Самите данни за търговията сред България и Германия са доста положителни. Очаквахме фрапантен спад в стокообмена, а той се оказа 3.6%, което е малко за сходна международна пандемия. Това метод, че бизнесът върви, изключително в областта на търговията. Нещо повече - оказа се, че във връзка с вложенията (бел. ред. над 300 млн. EUR немски вложения за последната година) по отношение на последните 10 години е още няколко стъпи напред и то освен това някои знакови вложения, които са се случили като Schwarz IT, Commerzbank влязоха с IT хъб и други. И в вложенията отчитаме забележителен прогрес.
Какво ви изненада при тазгодишните резултати?
Изненадата беше, че 97% от запитаните обявиха, че в случай че би трябвало още веднъж да вършат бизнес в България, биха го създали още веднъж у нас. Досега този % беше до 90% най-много.
Някои от слабостите обаче не престават да съществуват - дуалното професионално образование, академичното обучение, инфраструктурата са зле, корупцията пречи. Но фактически има и хубави моменти, макар цялата комплицирана конюнктура.
Споменахте инфраструктурата. Подеха се дейности във връзка с плана " Три морета " като се залага три съществени стълба. Единият от тях е инфраструктура и от него се стартира. Това по какъв начин би се отразило в дълготраен проект на идването на повече вложители в България? Или към момента е доста далечно?
То е далечно, само че България би трябвало навреме да си откри мястото, тъй като би могло да има забавни апетити. Не сме сами. И други страни имат упования. България би спечелила, в случай че съществено пази своите ползи. Защото и Румъния е заинтригувана техните трасета да минават през нейна територия. Въпрос и на лобиране е. Има страни, които не са толкоз дейни, а други изобщо не са наранени, тъй като са по на запад. Трябва се възползваме от невероятния късмет, че в този момент сме домакини.
Несъмнено Румъния е един от огромните съперници на България. Доказателство за това е, че през последната година много немски вложители избраха да се открият в северната ни съседка. Защо заобикалят България?
Тези компании, за които говорите, са проучвали България. Някои от тях сме ги обработвали и са си казвали в кои други страни изследват пазара и най-после ни оповестяват окончателния резултат и това си е чисто тяхно решение. Донякъде е разбираемо, защото Румъния, около Dacia, има огромни обичаи. Пазарът е три пъти по-голям от българския. Това също са фактори, които натежават фирмите от аутомотов бранша да се насочат към северната ни съседка. Сърбия също е била автомобилостроител. Ние не сме и в никакъв случай не сме правили коли. Въпреки, че Сърбия не е член на Европейския съюз, очевидно и това оказва въздействие. Все отново е и малко по на запад. Магистралите им са добре построени. Има налична инфраструктура. Това са фактори, които те ги регистрират.
През последната година има ли нови запитвания за България? Безспорно поради пандемията са по-малко.
Има. В автомобилостроенето сякаш е наложена някаква инерция и продължава. В текстилната индустрия има. Не е пресушен ползата. Постепенно откакто се възстановява обстановката, би трябвало да сме много по-активни. Има поради освен бизнесът, само че и страната.
Политическата конюнктура сега също кара бизнесмените да се въздържат от нахлуване на българския пазар. Прогнозите са, че пандемията също не е отминала изцяло...
Масово компаниите, взели участие в допитването, са на мнение, че възобновяване ще стартира през 2023 година Някои предвиждат това да се случи даже 2023 година, само че техният % е по-малък.
В резултат на пандемията част от експертите останаха без работа. Как ще се развива този проблем, съгласно Вас?
Германският бизнес продължава да го показва като проблем. По--скоро проблем е квалифицираната работна ръка. Те чакат, че чиновниците като дойдат, ще дойдат с избрани знания.
Доктор Василев, в година на пандемия немският бизнес, който работи в България, е много оптимистичен. На какво се дължи това?
Самите данни за търговията сред България и Германия са доста положителни. Очаквахме фрапантен спад в стокообмена, а той се оказа 3.6%, което е малко за сходна международна пандемия. Това метод, че бизнесът върви, изключително в областта на търговията. Нещо повече - оказа се, че във връзка с вложенията (бел. ред. над 300 млн. EUR немски вложения за последната година) по отношение на последните 10 години е още няколко стъпи напред и то освен това някои знакови вложения, които са се случили като Schwarz IT, Commerzbank влязоха с IT хъб и други. И в вложенията отчитаме забележителен прогрес.
Какво ви изненада при тазгодишните резултати?
Изненадата беше, че 97% от запитаните обявиха, че в случай че би трябвало още веднъж да вършат бизнес в България, биха го създали още веднъж у нас. Досега този % беше до 90% най-много.
Някои от слабостите обаче не престават да съществуват - дуалното професионално образование, академичното обучение, инфраструктурата са зле, корупцията пречи. Но фактически има и хубави моменти, макар цялата комплицирана конюнктура.
Споменахте инфраструктурата. Подеха се дейности във връзка с плана " Три морета " като се залага три съществени стълба. Единият от тях е инфраструктура и от него се стартира. Това по какъв начин би се отразило в дълготраен проект на идването на повече вложители в България? Или към момента е доста далечно?
То е далечно, само че България би трябвало навреме да си откри мястото, тъй като би могло да има забавни апетити. Не сме сами. И други страни имат упования. България би спечелила, в случай че съществено пази своите ползи. Защото и Румъния е заинтригувана техните трасета да минават през нейна територия. Въпрос и на лобиране е. Има страни, които не са толкоз дейни, а други изобщо не са наранени, тъй като са по на запад. Трябва се възползваме от невероятния късмет, че в този момент сме домакини.
Несъмнено Румъния е един от огромните съперници на България. Доказателство за това е, че през последната година много немски вложители избраха да се открият в северната ни съседка. Защо заобикалят България?
Тези компании, за които говорите, са проучвали България. Някои от тях сме ги обработвали и са си казвали в кои други страни изследват пазара и най-после ни оповестяват окончателния резултат и това си е чисто тяхно решение. Донякъде е разбираемо, защото Румъния, около Dacia, има огромни обичаи. Пазарът е три пъти по-голям от българския. Това също са фактори, които натежават фирмите от аутомотов бранша да се насочат към северната ни съседка. Сърбия също е била автомобилостроител. Ние не сме и в никакъв случай не сме правили коли. Въпреки, че Сърбия не е член на Европейския съюз, очевидно и това оказва въздействие. Все отново е и малко по на запад. Магистралите им са добре построени. Има налична инфраструктура. Това са фактори, които те ги регистрират.
През последната година има ли нови запитвания за България? Безспорно поради пандемията са по-малко.
Има. В автомобилостроенето сякаш е наложена някаква инерция и продължава. В текстилната индустрия има. Не е пресушен ползата. Постепенно откакто се възстановява обстановката, би трябвало да сме много по-активни. Има поради освен бизнесът, само че и страната.
Политическата конюнктура сега също кара бизнесмените да се въздържат от нахлуване на българския пазар. Прогнозите са, че пандемията също не е отминала изцяло...
Масово компаниите, взели участие в допитването, са на мнение, че възобновяване ще стартира през 2023 година Някои предвиждат това да се случи даже 2023 година, само че техният % е по-малък.
В резултат на пандемията част от експертите останаха без работа. Как ще се развива този проблем, съгласно Вас?
Германският бизнес продължава да го показва като проблем. По--скоро проблем е квалифицираната работна ръка. Те чакат, че чиновниците като дойдат, ще дойдат с избрани знания.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ