Яж, наслаждавай се и... живей
Таня ГЛУХЧЕВА
Вероятно са останали малко хора, които не са чели романа " Яж, моли се и бит " от американската писателка Елизабет Гилбърт или гледали едноименния филм с Джулия Робъртс...
Колко пъти читателите и феновете са си представяли по какъв начин отиват на вълшебния остров Бали, отдават се на екзотиката, любуват се на евтината и вкусна храна, вършат им божествени разтривки и посещават беззъби шамани, с цел да схванат какво крие бъдещето. Или единствено с цел да почиват на плажа. Много са и дамите, които сходно на основната героиня от упоменатото произведение отиват там в опит да намерят себе си.
Когато човек дойде на летището в Бали, нормално екскурзоводът пита: " Да не си пристигнал поради кино лентата с Джулия Робъртс? Тази жена ни направи страхотна реклама! " Това е моментът, когато се потапяш в магията на острова, забравяш от кое място идваш и заживяваш в радикално друг свят... Място, където единствено с цел да попиташ някого на улицата по какъв начин да стигнеш до плажа или къде има чейнджбюро, той допира дланите си една в друга, поставя ги пред лицето си, навежда глава и първо споделя: " Благодаря! " Благодарен е, че си спрял тъкмо него, избрал си да го попиташ измежду всички останали. Това го кара да се усеща специфичен и посочен от боговете, че може да ти помогне. Или пък всяка заран продавачите оставят съдинка с цветчета - подарък за настойниците им, и по този начин ги молят денем да имат задоволително клиенти, с цел да обезпечат храна, облекла и играчки за децата си...
Пагода - характерен балийски храм
На остров Бали има забавна алтернатива в хотелите: против 50 щатски $ наемаш кола с водач за през целия ден и можеш да отидеш, където искаш. Разбира се, той те насочва и предлага да се стартира от зоологическата градина. С какво тя е по-различна ли? Обикаляш
на гърба на слон
Обикновено хората яздят кон, магаре или камила, само че в Индонезия е особено да се качиш на гърба на най-голямото сухоземно животно. Изживяването си заслужава, тъй като безусловно сядаш на спонтанна скамейка, слагаш си защитен колан и от половин до един час не можеш да повярваш, че това се случва.
Шофьорът ти демонстрира оризищата, естествени забележителности и по някое време стопира колата пред... Гората на маймуните. Веднъж влезнал в нея, си заобиколен от тях, а те са доста и на всички места: новородени, дребни, огромни. Тъкмо решиш, че към този момент няма, и се появяват дървени и каменни фигури, които ги изобразяват. Вероятно някой би си помислил, че сходно нещо се случва и на Гибралтар, само че двете места са несъпоставими.
С шамана - наследник на станалия прочут с помощта на творбата Кетут
Определено най-вълнуващият миг е
срещата с шаман
Не малко хора измежду локалните са скептично настроени към тях, тъй като през последните години са се появили доста шарлатани, които единствено вземат парите, а не оказват помощ. Обичат да злоупотребяват с името на Кетут Лиер от упомената творба. В моя случай се оказа, че е умрял два месеца, преди да отида. Но " синът му е наследил дарбата му " - твърди ме водачът ми. " Не е толкоз добър, колкото починалия си татко, само че хората са удовлетворени. " Когато наближаваме къщата му, цялата е украсена в жълто - цветът на печал на острова. Въпреки че фамилията още скърби, приема гости. Таксата, която желае, е скромна - 15 $, само че ти отделя съвсем час.
Може би едно от най-любопитните неща за острова е, че храната е доста евтина. Затова множеството туристи нямат включени в пакетите си обяд и вечеря, а единствено закуска. По-скъпи са напитките. Но сервитьорите наложително оферират безвъзмездна чаша вода - тя е скъпа, и не могат да си показват човек да е жаден.
Това, за което би трябвало да се внимава, е обичайна кухня. Готвачите поставят прекомерно доста подправки, най-вече люти. За всеки случай ти сервират и спомагателни. Не е належащо да се прибягва до тях, една лъжица балийска чорба е рискова за хора с по-чувствителен корем.
Ако би трябвало да посочим един минус на острова, то е, че след 17 ч., когато стартира да се стъмва
не е безвредно за дами
да се разхождат по улиците. Не важат и никакви правила за придвижване - всеки сменя лентите и посоките, когато желае, без да дава мигач или да алармира по какъвто и да било метод. Затова там не важи това, на което от дребни ни учат - да поглеждаме първо наляво, а след това надясно при секване. На Бали би трябвало да си въртиш главата от самото начало. Особено, имайки поради, че няма пешеходни пътеки и може да преминеш, където и когато поискаш. За туристите от " цивилизования " бял свят това е стряскащо изначало и нормално потеглят, когато видят, че някой различен има същото желание. Или питат: " И ти ли искаш да пресечеш? " Но след ден-два се привиква.
Маймуните на острова не се тормозят от туристите
Почивка на това екзотично място сигурно те кара да погледнеш на света от различен ъгъл. Може да не ти помогне да намериш себе си, само че те обогатява прочувствено. И си тръгваш като нов човек след всекидневните разтривки. А в случай че имаш малко повече шанс, си купуваш къща там. Имотите са евтини. Оказва се, че доста наши сънародници са се сдобили с място, което дават чартърен, когато не са там.
Вероятно са останали малко хора, които не са чели романа " Яж, моли се и бит " от американската писателка Елизабет Гилбърт или гледали едноименния филм с Джулия Робъртс...
Колко пъти читателите и феновете са си представяли по какъв начин отиват на вълшебния остров Бали, отдават се на екзотиката, любуват се на евтината и вкусна храна, вършат им божествени разтривки и посещават беззъби шамани, с цел да схванат какво крие бъдещето. Или единствено с цел да почиват на плажа. Много са и дамите, които сходно на основната героиня от упоменатото произведение отиват там в опит да намерят себе си.
Когато човек дойде на летището в Бали, нормално екскурзоводът пита: " Да не си пристигнал поради кино лентата с Джулия Робъртс? Тази жена ни направи страхотна реклама! " Това е моментът, когато се потапяш в магията на острова, забравяш от кое място идваш и заживяваш в радикално друг свят... Място, където единствено с цел да попиташ някого на улицата по какъв начин да стигнеш до плажа или къде има чейнджбюро, той допира дланите си една в друга, поставя ги пред лицето си, навежда глава и първо споделя: " Благодаря! " Благодарен е, че си спрял тъкмо него, избрал си да го попиташ измежду всички останали. Това го кара да се усеща специфичен и посочен от боговете, че може да ти помогне. Или пък всяка заран продавачите оставят съдинка с цветчета - подарък за настойниците им, и по този начин ги молят денем да имат задоволително клиенти, с цел да обезпечат храна, облекла и играчки за децата си...
Пагода - характерен балийски храм
На остров Бали има забавна алтернатива в хотелите: против 50 щатски $ наемаш кола с водач за през целия ден и можеш да отидеш, където искаш. Разбира се, той те насочва и предлага да се стартира от зоологическата градина. С какво тя е по-различна ли? Обикаляш
на гърба на слон
Обикновено хората яздят кон, магаре или камила, само че в Индонезия е особено да се качиш на гърба на най-голямото сухоземно животно. Изживяването си заслужава, тъй като безусловно сядаш на спонтанна скамейка, слагаш си защитен колан и от половин до един час не можеш да повярваш, че това се случва.
Шофьорът ти демонстрира оризищата, естествени забележителности и по някое време стопира колата пред... Гората на маймуните. Веднъж влезнал в нея, си заобиколен от тях, а те са доста и на всички места: новородени, дребни, огромни. Тъкмо решиш, че към този момент няма, и се появяват дървени и каменни фигури, които ги изобразяват. Вероятно някой би си помислил, че сходно нещо се случва и на Гибралтар, само че двете места са несъпоставими.
С шамана - наследник на станалия прочут с помощта на творбата Кетут
Определено най-вълнуващият миг е
срещата с шаман
Не малко хора измежду локалните са скептично настроени към тях, тъй като през последните години са се появили доста шарлатани, които единствено вземат парите, а не оказват помощ. Обичат да злоупотребяват с името на Кетут Лиер от упомената творба. В моя случай се оказа, че е умрял два месеца, преди да отида. Но " синът му е наследил дарбата му " - твърди ме водачът ми. " Не е толкоз добър, колкото починалия си татко, само че хората са удовлетворени. " Когато наближаваме къщата му, цялата е украсена в жълто - цветът на печал на острова. Въпреки че фамилията още скърби, приема гости. Таксата, която желае, е скромна - 15 $, само че ти отделя съвсем час.
Може би едно от най-любопитните неща за острова е, че храната е доста евтина. Затова множеството туристи нямат включени в пакетите си обяд и вечеря, а единствено закуска. По-скъпи са напитките. Но сервитьорите наложително оферират безвъзмездна чаша вода - тя е скъпа, и не могат да си показват човек да е жаден.
Това, за което би трябвало да се внимава, е обичайна кухня. Готвачите поставят прекомерно доста подправки, най-вече люти. За всеки случай ти сервират и спомагателни. Не е належащо да се прибягва до тях, една лъжица балийска чорба е рискова за хора с по-чувствителен корем.
Ако би трябвало да посочим един минус на острова, то е, че след 17 ч., когато стартира да се стъмва
не е безвредно за дами
да се разхождат по улиците. Не важат и никакви правила за придвижване - всеки сменя лентите и посоките, когато желае, без да дава мигач или да алармира по какъвто и да било метод. Затова там не важи това, на което от дребни ни учат - да поглеждаме първо наляво, а след това надясно при секване. На Бали би трябвало да си въртиш главата от самото начало. Особено, имайки поради, че няма пешеходни пътеки и може да преминеш, където и когато поискаш. За туристите от " цивилизования " бял свят това е стряскащо изначало и нормално потеглят, когато видят, че някой различен има същото желание. Или питат: " И ти ли искаш да пресечеш? " Но след ден-два се привиква.
Маймуните на острова не се тормозят от туристите
Почивка на това екзотично място сигурно те кара да погледнеш на света от различен ъгъл. Може да не ти помогне да намериш себе си, само че те обогатява прочувствено. И си тръгваш като нов човек след всекидневните разтривки. А в случай че имаш малко повече шанс, си купуваш къща там. Имотите са евтини. Оказва се, че доста наши сънародници са се сдобили с място, което дават чартърен, когато не са там.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ