Има ли истински лидери днес?
Таня ГЛУХЧЕВА
Темата за водачеството още веднъж е настояща около войната в Украйна. Според някои с тази " купа " може да се окичи съветският президент Владимир Путин. Други гневно го жигосват и я " дават " на Володимир Зеленски. Заклетите евроатлантици у нас, без да се замислят, споделят, че западноевропейските и най-много американските политици я заслужават.
И по този начин - всеки има построена лична визия какъв би трябвало да бъде водачът. Най-често той се разказва като образован, съдбоносен, мощен, харизматичен. Да знае кои са мечтаните резултати, методите за тяхното реализиране и най-важното - познание и умения да провежда и стимулира хората по този начин, че да следват определения от него път като собствен. Трябва да е някой със мощен темперамент, който въплъщава почтеност, неприкритост и същинско обвързване. Да е подготвен да служи на първо място на народа си и да бъде предсказуем в отношението си с политическите сътрудници - както в страната, по този начин и на открито. Тези неща са значими, тъй като са в основата на разбирането и чувството на всеки човек за триумф, сигурност и правдивост.
Дали политиците в международен мащаб са такива?
Интересът към водачеството датира от антични времена. Известно е, че то е най-старата форма на реализация на мощната персона в публичния живот. Поради другите физически и интелектуални дадености и морални разбирания (ценности) избрани лица се открояват измежду останалите и постоянно излизат напред. Те застават отпред на рода, града, страната.
Лидерът може да бъде избран като човек, ползващ се с престиж, въздействие и доверие. Философи, мислители, владетели са се опитвали да обяснят водачеството и качествата, които той би трябвало да има. Конфуций, Платон, Макиавели преглеждат този въпрос в детайли. Думата се появява за пръв път в британския език през XII век. Самото разбиране " водачество " поражда пет века по-късно, само че научното му проучване стартира едвам през XX век.
Първата половина на столетието е фокусирана върху самите водачи. Често този интервал се дефинира като ера на господството на " теориите за великите персони ". Изследват се обособените водачи. Изследователите търсят чертите, които отличават " водачите " от " нелидерите ". Усилията на учените рядко довеждат до теоретично мотивиране на система от качества, които водачите би трябвало да имат, с цел да бъдат такива.
В Античността и Модерните времена
Протагор (490-420 година пр.н.е.) твърди, че " това, което дава опция на един човек да води другите, може да се научи ". Според Сократ (469-399 година пр.н.е.) всеки субект се развива по посока на водачеството, т.е. стремежът към водачество е заложен. Поведението на водача би трябвало да дава отговор на общочовешките правила за естетика, добродетел и правдивост. Платон (429-347 година пр.н.е.) показва, че " единствено философът, който е постигнал същинско познание, може да ръководи ".
От Новата епоха в Рим се ускорява философската обосновка за водачеството. Епиктет (50-125 г.) твърди, че водачът е добродетелният субект, който лимитира желанията си и се абстрахира от незначителните неща за вярно държание. Марк Аврелий (121-180 г.) пръв съчетава теорията и практиката на водачеството. В главния си труд " Мисли към себе си " дава на практика инструкции по какъв начин той, а в следствие и почитателите му, би трябвало да се държат в съответни обстановки, както във всекидневието, по този начин и в живота.
През Средновековието се откроява фигурата на Абу-Наср Мохамед ал Фараби, съгласно който управникът би трябвало да умее по природа да схваща и да си показва всичко, което му се приказва. Добре запомня това, което схваща, вижда, чува и възприема. Притежава остроумен и проникновен разум. Най-важното е, че не стопира да се учи и развива. Обича истината и ненавижда лъжата и лъжците. Търси правдивост и ненавижда тиранията. Притежава увереност при осъществяването на поставените задания и цели.
Не познава боязън и безволие
Безспорно, най-отличителната фигура на Ренесанса е Николо Макиавели (1469-1527 г.). В трудовете си, най-много във " Владетелят ", той стига до заключението, че мъдростта на управника може да се реализира, в случай че следи дейностите на хората и учи историята. Привърженик е на тезата, че индивидите се стремят към власт, подтиквани от същността на човешката природа. И прави уточнението, че съобразяването с обичайния морал е целесъобразно, единствено когато способства за увеличение на богатствата на обществото. Според него човечеството изначално е корумпирано, а лидерското съвършенство се мери посредством способността на интелекта и волята да се демонстрират с " динамична жизнеспособност ".
Английският му съвременник Томас Мор (1478-1535 г.) утвърждава тезата, че образованието и възпитанието са стълбовете на подготовката на публичните водачи. А те, от своя страна, би трябвало да вършат всичко в полза на членовете на обществото.
Интересна е позицията на Фридрих Ницше, който показва, че естественото положение на водача е да господства и да прекроява света, да утвърди персоналната си мощ до допустимо най-голяма степен. Философът акцентира, че персоналните качества имат значително значение. В взаимозависимост от тях човек съумява да се издигне или не.
Още доста философи и теоретици могат да бъдат представени, изброявани, само че каква изгода от това, в случай че никой не се вслушва в думите им или ги интерпретира по собствен метод, в случай че въобще чуе за тях?
За доста наши съвременници множеството писания звучат като литературни творби, остарели текстове, неприложими към политиката на XXI век. Несъмнено, на множеството хора им се желае да бъдат водачи. Лошото е, че някои имат вяра, че са такива, единствено тъй като разполагат с власт и пари. Безспорен факт е, за жалост, че през днешния ден
същинските водачи са малко
Днешните политици нямат предпочитание да учат и да черпят опит от предишното. Те вземат решение, че могат да ръководят, тъй като имат самочувствие, добър външен тип, някой ги е излъгал, че ще се оправят и... нищо повече.
Преди време на въпрос на задграничен публицист за това с какво се занимава в свободното си време, съветският президент Владимир Путин отговори: " Чета исторически книги и изучавам британски език ". В оня миг това прозвуча необичайно, имайки поради по какъв начин други ръководещи, като някогашния министър председател Бойко Борисов, играят футбол или се снимат с магнолията в градината си... Но, поради протичащото се сега, това негово изявление беше припомнено и интерпретирано от позиция на тайните теории. Появиха се мнения по какъв начин той в продължение на месеци скрито е чел и писал метафизичен трактати за възраждането на Съюз на съветските социалистически републики...
Виждаме по какъв начин на рекомендациите на великите мозъци от предишното - да се чете, да се знае какво е било преди, по какъв начин да се избегнат остарели неточности - през днешния ден не се гледа с положително око. Или малко хора знаят за тях и по тази причина си разрешават да приказват небивалици, а други, които са чели даже още по-малко, им имат вяра. Когато се стигне до миг, когато човек сложи
националния интерес над всичко останало
го афишират за деспот, че изневерява на новия международен ред и така нататък Типични образци са президентите на Китай, Венецуела, Куба, Никарагуа, Русия, Сирия... Т.е. всички, които се опълчват на налаганите извън политики и не се продават. Пример единствено от предходната седмица са Венецуела, Саудитска Арабия, ОАЕ. Поради глобите, които Съединени американски щати постановиха на Русия и отхвърли им да купуват газ от нея, американците взеха решение да водят договаряния с южните си съседи, на които безрезултатно се пробват да смъкват законноизбрания президент, и безконечните арабски другари. Но удариха на камък. Николас Мадуро изиска да отпаднат всички наказания, наложени на страната му, и съобщи, че няма да се помирява с анулацията на " частични ". А " арабските другари " са отказали да проведат даже телефонен диалог с Вашингтон.
Ако можеха античните и ренесансовите философи да видят в какво се е трансформирала политиката, евентуално щяха да се заловен за главата. Или да си я посипят с пепел.
Вместо водачите да стават все по-качествени, можещи, знаещи, през днешния ден са трансформирали ръководството в скучно представление, не всеки път съумяват да дадат самун на народа, който е директният пострадал от некадърността им.
Темата за водачеството още веднъж е настояща около войната в Украйна. Според някои с тази " купа " може да се окичи съветският президент Владимир Путин. Други гневно го жигосват и я " дават " на Володимир Зеленски. Заклетите евроатлантици у нас, без да се замислят, споделят, че западноевропейските и най-много американските политици я заслужават.
И по този начин - всеки има построена лична визия какъв би трябвало да бъде водачът. Най-често той се разказва като образован, съдбоносен, мощен, харизматичен. Да знае кои са мечтаните резултати, методите за тяхното реализиране и най-важното - познание и умения да провежда и стимулира хората по този начин, че да следват определения от него път като собствен. Трябва да е някой със мощен темперамент, който въплъщава почтеност, неприкритост и същинско обвързване. Да е подготвен да служи на първо място на народа си и да бъде предсказуем в отношението си с политическите сътрудници - както в страната, по този начин и на открито. Тези неща са значими, тъй като са в основата на разбирането и чувството на всеки човек за триумф, сигурност и правдивост.
Дали политиците в международен мащаб са такива?
Интересът към водачеството датира от антични времена. Известно е, че то е най-старата форма на реализация на мощната персона в публичния живот. Поради другите физически и интелектуални дадености и морални разбирания (ценности) избрани лица се открояват измежду останалите и постоянно излизат напред. Те застават отпред на рода, града, страната.
Лидерът може да бъде избран като човек, ползващ се с престиж, въздействие и доверие. Философи, мислители, владетели са се опитвали да обяснят водачеството и качествата, които той би трябвало да има. Конфуций, Платон, Макиавели преглеждат този въпрос в детайли. Думата се появява за пръв път в британския език през XII век. Самото разбиране " водачество " поражда пет века по-късно, само че научното му проучване стартира едвам през XX век.
Първата половина на столетието е фокусирана върху самите водачи. Често този интервал се дефинира като ера на господството на " теориите за великите персони ". Изследват се обособените водачи. Изследователите търсят чертите, които отличават " водачите " от " нелидерите ". Усилията на учените рядко довеждат до теоретично мотивиране на система от качества, които водачите би трябвало да имат, с цел да бъдат такива.
В Античността и Модерните времена
Протагор (490-420 година пр.н.е.) твърди, че " това, което дава опция на един човек да води другите, може да се научи ". Според Сократ (469-399 година пр.н.е.) всеки субект се развива по посока на водачеството, т.е. стремежът към водачество е заложен. Поведението на водача би трябвало да дава отговор на общочовешките правила за естетика, добродетел и правдивост. Платон (429-347 година пр.н.е.) показва, че " единствено философът, който е постигнал същинско познание, може да ръководи ".
От Новата епоха в Рим се ускорява философската обосновка за водачеството. Епиктет (50-125 г.) твърди, че водачът е добродетелният субект, който лимитира желанията си и се абстрахира от незначителните неща за вярно държание. Марк Аврелий (121-180 г.) пръв съчетава теорията и практиката на водачеството. В главния си труд " Мисли към себе си " дава на практика инструкции по какъв начин той, а в следствие и почитателите му, би трябвало да се държат в съответни обстановки, както във всекидневието, по този начин и в живота.
През Средновековието се откроява фигурата на Абу-Наср Мохамед ал Фараби, съгласно който управникът би трябвало да умее по природа да схваща и да си показва всичко, което му се приказва. Добре запомня това, което схваща, вижда, чува и възприема. Притежава остроумен и проникновен разум. Най-важното е, че не стопира да се учи и развива. Обича истината и ненавижда лъжата и лъжците. Търси правдивост и ненавижда тиранията. Притежава увереност при осъществяването на поставените задания и цели.
Не познава боязън и безволие
Безспорно, най-отличителната фигура на Ренесанса е Николо Макиавели (1469-1527 г.). В трудовете си, най-много във " Владетелят ", той стига до заключението, че мъдростта на управника може да се реализира, в случай че следи дейностите на хората и учи историята. Привърженик е на тезата, че индивидите се стремят към власт, подтиквани от същността на човешката природа. И прави уточнението, че съобразяването с обичайния морал е целесъобразно, единствено когато способства за увеличение на богатствата на обществото. Според него човечеството изначално е корумпирано, а лидерското съвършенство се мери посредством способността на интелекта и волята да се демонстрират с " динамична жизнеспособност ".
Английският му съвременник Томас Мор (1478-1535 г.) утвърждава тезата, че образованието и възпитанието са стълбовете на подготовката на публичните водачи. А те, от своя страна, би трябвало да вършат всичко в полза на членовете на обществото.
Интересна е позицията на Фридрих Ницше, който показва, че естественото положение на водача е да господства и да прекроява света, да утвърди персоналната си мощ до допустимо най-голяма степен. Философът акцентира, че персоналните качества имат значително значение. В взаимозависимост от тях човек съумява да се издигне или не.
Още доста философи и теоретици могат да бъдат представени, изброявани, само че каква изгода от това, в случай че никой не се вслушва в думите им или ги интерпретира по собствен метод, в случай че въобще чуе за тях?
За доста наши съвременници множеството писания звучат като литературни творби, остарели текстове, неприложими към политиката на XXI век. Несъмнено, на множеството хора им се желае да бъдат водачи. Лошото е, че някои имат вяра, че са такива, единствено тъй като разполагат с власт и пари. Безспорен факт е, за жалост, че през днешния ден
същинските водачи са малко
Днешните политици нямат предпочитание да учат и да черпят опит от предишното. Те вземат решение, че могат да ръководят, тъй като имат самочувствие, добър външен тип, някой ги е излъгал, че ще се оправят и... нищо повече.
Преди време на въпрос на задграничен публицист за това с какво се занимава в свободното си време, съветският президент Владимир Путин отговори: " Чета исторически книги и изучавам британски език ". В оня миг това прозвуча необичайно, имайки поради по какъв начин други ръководещи, като някогашния министър председател Бойко Борисов, играят футбол или се снимат с магнолията в градината си... Но, поради протичащото се сега, това негово изявление беше припомнено и интерпретирано от позиция на тайните теории. Появиха се мнения по какъв начин той в продължение на месеци скрито е чел и писал метафизичен трактати за възраждането на Съюз на съветските социалистически републики...
Виждаме по какъв начин на рекомендациите на великите мозъци от предишното - да се чете, да се знае какво е било преди, по какъв начин да се избегнат остарели неточности - през днешния ден не се гледа с положително око. Или малко хора знаят за тях и по тази причина си разрешават да приказват небивалици, а други, които са чели даже още по-малко, им имат вяра. Когато се стигне до миг, когато човек сложи
националния интерес над всичко останало
го афишират за деспот, че изневерява на новия международен ред и така нататък Типични образци са президентите на Китай, Венецуела, Куба, Никарагуа, Русия, Сирия... Т.е. всички, които се опълчват на налаганите извън политики и не се продават. Пример единствено от предходната седмица са Венецуела, Саудитска Арабия, ОАЕ. Поради глобите, които Съединени американски щати постановиха на Русия и отхвърли им да купуват газ от нея, американците взеха решение да водят договаряния с южните си съседи, на които безрезултатно се пробват да смъкват законноизбрания президент, и безконечните арабски другари. Но удариха на камък. Николас Мадуро изиска да отпаднат всички наказания, наложени на страната му, и съобщи, че няма да се помирява с анулацията на " частични ". А " арабските другари " са отказали да проведат даже телефонен диалог с Вашингтон.
Ако можеха античните и ренесансовите философи да видят в какво се е трансформирала политиката, евентуално щяха да се заловен за главата. Или да си я посипят с пепел.
Вместо водачите да стават все по-качествени, можещи, знаещи, през днешния ден са трансформирали ръководството в скучно представление, не всеки път съумяват да дадат самун на народа, който е директният пострадал от некадърността им.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ