Нито една повече! Никога повече!
Таня Глухчева
Миналата седмица цяла България се надигна в символ на отвращение против нарязаното 18-годишно момиче от Стара Загора. Въпреки че незабавно се откриха хора, които да опорочат митингите, държейки плакати от рода на " Искаме Истанбулската спогодба ", множеството недоволни бяха излезли по улиците и площадите от чисто морална позиция.
В София направи мощно усещане фактът, че всеобщата проява беше наоколо до православен храм, а малко по-надолу се намират католическа църква, джамия и синагога. От тези четири места не се чу ни тон ни вопъл. Сякаш Исус, Аллах и Йехова са отишли някъде за лятната си отмора, може даже на посетители на Буда - само че надалеч от тук. А Темида продължава да стои със завързани очи, евентуално към този момент е и със запушени уши, тъй като не чува националния яд.
Истината е, че в исторически проект Църквата, без значение коя, постоянно е " подкрепяла " насилието над дамите, прикривайки го с обяснението, че " не може да се меси в фамилни каузи ". По-консервативните общества към момента не могат да схванат, че към този момент живеем в XXI в. и няма по какъв начин да утвърждаваме порядки от минали столетия. Следователно, казусът не е в неналичието на закони или в това, че би трябвало да се одобри една или друга спогодба - резултатът ще е еднакъв, в случай че не се промени манталитетът, възпитанието и някои неща да си останат в предишното. Най-важното е дамите да преодолеят страха си и да се изправят против насилника си.
Всяка страна има закони, само че това не значи, че дамите там са изцяло предпазени. Ще дадем образец с няколко страни от разнообразни континенти. В другарски диалози с мъже, изповядващи исляма да вземем за пример, са ми казвали, че " Възхищавам се на образовани, самостоятелни дами, които работят, приказват няколко езика и пътуват. Но... брачната половинка ми е необразована, не й би трябвало да чете и да написа, тъй като би трябвало да гледа децата у дома. "
Кой дефинира кой може или не да учи?
В кои страни насилието е ежедневие и къде не е?
Мексико > Най-известен с заплахата си за дамите град в страната е Хуарес. Ежедневно изчезват девойки, множеството в никакъв случай не биват откривани или в " най-хубавия " случай биват намирани телата им. Лошото в тази ситуация е, че полицията, съдиите, даже някои ръководещи са забъркани в схемата и каквито и закони да се предложат или одобряват, мъчно могат да бъдат приложени.> Камбоджа > Афганистан е най-критикуваната страна, когато става въпрос за нарушение на женските права. Наскоро държавното управление на талибаните подреди всички салони за хубост да бъдат затворени. Международната общественост осъди действието. Никой не загатна правата на дамите в Катар, където се организира Световното по футбол, само че множеството се възмутиха, че не могат да пият бира на стадиона. Малък образец за двойни стандарти
Тук съществува " Чбаб срей " или " Кодекс за държанието на девойките ". Той съществува от предишното и до се е изучавал в учебно заведение допреди няколко години. Според него едно момиче не би трябвало да приказва или да се смее на всеослушание, да не опонира на мъжа си и, в случай че има проблем в дома, то постоянно е по нейна виновност. Ако брачният партньор й я бие, тя няма право да се оплаче, нито даже да опише на майка си или другарка, " тъй като фамилните проблеми не би да се изнасят от къщата ". Затова не трябва да се учудваме, че по публични данни в страната, всяка пета жена най-малко един път в живота си е била обект на физическо принуждение, само че в съда това не се смята за закононарушение.
През 2020 година пък е бил препоръчан проектозакон, забраняващ на дамите да се обличат с къси рокли, поли или панталонки, с цел да не " провокират " мъжете. Различни известни дами се пробват по обществените мрежи да вразумят сънародниците си, само че към този момент - без необикновен триумф. > Бразилия > Най-голямата южноамериканска страна постоянно се свързва с обилните карнавали и нищожно облечените танцьорки. Оказва се, че момчетата от дребни са възпитавани, че всичко им е разрешено и въпреки да смъкват звезди на приятелките си, когато желаят, също толкоз постоянно си разрешават да ги бият. През последните години феминистки придвижвания стават все по-силни, изключително след случая на млада жена, която се осмелила да подаде недоволство в полицията поради систематичния тормоз от страна на годеника й. Той бил задържан за 24 часа, само че откакто излязъл от пандиза, с цел да отмъсти за накърнената си чест се опитал да я простреля. Тя не умряла, само че останала неработоспособен до края на живота си. Като на множеството места, и тук - Църквата мълчи.
8 март е Ден на дамата, само че не се възприема толкоз като празник, колкото като ден за митинг против насилието над нежния пол.> Шри Ланка > Според конституцията на страната мъжете и дамите имат идентични права. Поради мултиетническото и мултирелигиозното си население има разнообразни нрави.
" При мюсюлманите в страната има строги правила във връзка с облеклото и при тях се вижда по-голямата рола на мъжа в фамилията ", съобщи пред ДУМА журналистката Наводя Джаявикрама. " Правителството сега прави всичко допустимо да размени техните закони с тези на страната. Така дамите ще имат достъп до обучение и разнообразни специалности. Няма да има кой да дефинира възрастта за женене. Въпреки всичко един път на две години се появява вест, че жена е убита от мъжа си. Но през днешния ден има доста феминистки организации, които учат дамите да отстояват правата си. Тази тематика е доста обширна и постоянно обсъждана в обществото ни ", приключва Джаявикрама.> Бангладеш > Много малко знаем за тази азиатска страна. " През последните 20 години страната се радва на голям напредък ", споделя за ДУМА журналисткта Моушуми Ислам. Оказва се, че там също има правила за държание на дамата, от време на време става обект на принуждение от страна на брачна половинка си, само че съгласно локалните закони, в случай че се оплаче, съдът ще накаже мъжа. " Днес дамите се усещат предпазени, радват се на повече права. Голяма част са образовани, а това доста оказва помощ ", добавя събеседничката ни. " Бангладеш има строги закони, които пазят дамите и децата от домашно и полово принуждение, само че всичките закони са наши ", заключава тя.> Съединени американски щати > От 90-те години насам, Щатите се самопредлагат за добър образец във всяко едно отношение. Но едно от нещата, които не могат да скрият е огромното принуждение, което царува там. Полицията познава доста случаи на бити или убити от половинките си дами, само че не са малко случаите, когато насилникът е на независимост, тъй като " не са събрани задоволително доказателства ", макар свидетелски показания или " подсъдимият страда от психологично разстройство ".
Понякога някои каузи се проточват с години като случая с млад мъж, който умъртвил няколко индивида, само че след това си прави интервенция за промяна на пола и през днешния ден съдиите са изправени пред следния казус: " Могат ли да го/я осъдят, откакто закононарушението е осъществено от мъж, а пред тях в този момент стои по персонални документи и нова осанка жена? " > Аржентина > Родината на придвижването " Нито една по-малко ", учредено през 2015 година Появява се по време на четвъртата вълна на феминизма в Латинска Америка. Причина за възникването му са високите равнища на убийства на дами на целия континент (от 25-те страни с най-голямо принуждение над дами, 14 се намират в Латинска Америка) - минимум по 12 дами дневно. По време на локдауна поради пандемията от КОВИД-19, в Аржентина единствено за една седмица бяха намерили гибелта си 10 съпруги.> Китай > Поднебесната империя е една от най-сигурните страни в света. Какво е ситуацията на дамите там? Оказва се, че през последните две десетилетия феминизмът е все по-предпочитан. В множеството случаи представителките на нежния пол избират да вършат кариера, в сравнение с да имат сериозна връзка. Това от една страна изяснява за какво процентът на принуждение над дамите е невисок - 10.3%. От друга, държавното управление прави всичко допустимо да усъвършенства качеството на живот и гласоподава строги закони. Така, да вземем за пример преди 10 години по публични данни насилието в страната е било към 24%.
Какво е ситуацията с правата на дамите у нас? > Кому е нужна тази Истанбулска спогодба?> След случая с нарязаната 18-годишна Дебора доста жертви се осмелиха да проговорят. Едно стана ясно - при съществуване на закони управляващите ги четат, както си желаят. Защо ни е тогава Истанбулска спогодба?, фотография Българска телеграфна агенция
От многочислените образци с други страни излиза наяве, че във всяка една страна има закони, разнообразни цивилен организации, само че в случай че самото общество няма ясно схващане, тяхното битие е безсмислено. Затова поражда въпроса - " За какво, по дяволите, ни е тази Истанбулска спогодба?! " Българите не се славим като народ, който съблюдава разпоредбите. Ако някой реши да набие или убие приятелката си - нищо няма да го спре. На фона на множеството дами по света, българките имаме доста права и то от десетилетия. Благодарение на феминизма нашите майки и баби са имали/имат положителни специалности, доста наши съвременнички не се тормозят да бъдат самотни майки или да подадат молба за бракоразвод. Въпреки че постоянно го е имал моментът с " Какво ще кажат хората? ", до наскоро като че ли този комплекс беше значително преодолян. Едва през последните години се следи известно " връщане обратно ". Вероятно под въздействие на Западния модел от ден на ден девойки мечтаят за разточителен живот, който да реализират не с помощта на обучение и кариера, а по по-лесен метод. Идеята за " мощна и самостоятелна жена " се приема за нещо старомодно.
Една от тезите на крайнодесните популистки партии в Западна Европа е, че феминизмът е отговорен за ниската раждаемост, за дребния брой подписани бракове, за огромния % разводи и по всякакъв начин се пробват да го жигосат. Неслучайно една от характерностите на тези обединения е " антифеминистическа ". Защо? За да бъде прокарана Истанбулската спогодба. И дамите, които не умеят сами да се пазят или отстояват правата си, се опират на нея като избавление. А не схващат, че тя няма да им даде такова.
У нас има толкоз доста дами, които са били обект на принуждение. Някои евентуално в никакъв случай няма да си го признаят, от позор или, тъй като към този момент са го преодолели. За благополучие някои са се научили, че при първата демонстрация на пренебрежение би трябвало да станат и да си тръгнат. Това, би трябвало да бъде възпитавано у всички. " Жена, която цени себе си, в никакъв случай няма да търпи жестоко отношение ", написа във Facebook наша сънародничка с букви Е.К. " Познаване на бойни изкуства също не е ненужно, за срещи с по-агресивни мъже ", прибавя тя.
Барбиленд - измислената страна, където дами ръководят > Нашумелият филм в действителност отразява действителността> По кината сега по целия свят се върти лентата за " Барби " - куклата с манекенски размери, кумир на милиони девойки по целия свят към този момент няколко десетилетия. Да не се подлъгваме по заглавието - филмът въобще не е предопределен за дребни деца.
Макар някои критици да го дефинират за " доста добър ", тъй като демонстрира по какъв начин Барби си е самодостатъчна и не й е нужен никакъв Кен, с цел да успее " в живота ", вдействителност замисълът е напълно различен. Създателите на продукта ни демонстрират, че единствено във въображаемия свят, наименуван Барбиленд, дамите могат да вършат, каквото си желаят. Докато в другия, в нашия - една жена би трябвало да се бори, с цел да се потвърди. Но всичко зависи от нея, от мощния й дух, упоритост и предпочитание за триумф. Независимо от закони, конвенции и прочие, всичко е в ръцете и възпитанието ни. Независимо от обществено състояние, цвят на кожата, страна, континент. Колкото по-скоро повече хора схванат това и извърнат внимание на метода, по който отглеждат децата си, толкоз по-скоро ще се стигне до желанието на протестиращите по целия свят, а точно - " Нито една убита повече. Никога повече! "
Миналата седмица цяла България се надигна в символ на отвращение против нарязаното 18-годишно момиче от Стара Загора. Въпреки че незабавно се откриха хора, които да опорочат митингите, държейки плакати от рода на " Искаме Истанбулската спогодба ", множеството недоволни бяха излезли по улиците и площадите от чисто морална позиция.
В София направи мощно усещане фактът, че всеобщата проява беше наоколо до православен храм, а малко по-надолу се намират католическа църква, джамия и синагога. От тези четири места не се чу ни тон ни вопъл. Сякаш Исус, Аллах и Йехова са отишли някъде за лятната си отмора, може даже на посетители на Буда - само че надалеч от тук. А Темида продължава да стои със завързани очи, евентуално към този момент е и със запушени уши, тъй като не чува националния яд.
Истината е, че в исторически проект Църквата, без значение коя, постоянно е " подкрепяла " насилието над дамите, прикривайки го с обяснението, че " не може да се меси в фамилни каузи ". По-консервативните общества към момента не могат да схванат, че към този момент живеем в XXI в. и няма по какъв начин да утвърждаваме порядки от минали столетия. Следователно, казусът не е в неналичието на закони или в това, че би трябвало да се одобри една или друга спогодба - резултатът ще е еднакъв, в случай че не се промени манталитетът, възпитанието и някои неща да си останат в предишното. Най-важното е дамите да преодолеят страха си и да се изправят против насилника си.
Всяка страна има закони, само че това не значи, че дамите там са изцяло предпазени. Ще дадем образец с няколко страни от разнообразни континенти. В другарски диалози с мъже, изповядващи исляма да вземем за пример, са ми казвали, че " Възхищавам се на образовани, самостоятелни дами, които работят, приказват няколко езика и пътуват. Но... брачната половинка ми е необразована, не й би трябвало да чете и да написа, тъй като би трябвало да гледа децата у дома. "
Кой дефинира кой може или не да учи?
В кои страни насилието е ежедневие и къде не е?
Мексико > Най-известен с заплахата си за дамите град в страната е Хуарес. Ежедневно изчезват девойки, множеството в никакъв случай не биват откривани или в " най-хубавия " случай биват намирани телата им. Лошото в тази ситуация е, че полицията, съдиите, даже някои ръководещи са забъркани в схемата и каквито и закони да се предложат или одобряват, мъчно могат да бъдат приложени.> Камбоджа > Афганистан е най-критикуваната страна, когато става въпрос за нарушение на женските права. Наскоро държавното управление на талибаните подреди всички салони за хубост да бъдат затворени. Международната общественост осъди действието. Никой не загатна правата на дамите в Катар, където се организира Световното по футбол, само че множеството се възмутиха, че не могат да пият бира на стадиона. Малък образец за двойни стандарти
Тук съществува " Чбаб срей " или " Кодекс за държанието на девойките ". Той съществува от предишното и до се е изучавал в учебно заведение допреди няколко години. Според него едно момиче не би трябвало да приказва или да се смее на всеослушание, да не опонира на мъжа си и, в случай че има проблем в дома, то постоянно е по нейна виновност. Ако брачният партньор й я бие, тя няма право да се оплаче, нито даже да опише на майка си или другарка, " тъй като фамилните проблеми не би да се изнасят от къщата ". Затова не трябва да се учудваме, че по публични данни в страната, всяка пета жена най-малко един път в живота си е била обект на физическо принуждение, само че в съда това не се смята за закононарушение.
През 2020 година пък е бил препоръчан проектозакон, забраняващ на дамите да се обличат с къси рокли, поли или панталонки, с цел да не " провокират " мъжете. Различни известни дами се пробват по обществените мрежи да вразумят сънародниците си, само че към този момент - без необикновен триумф. > Бразилия > Най-голямата южноамериканска страна постоянно се свързва с обилните карнавали и нищожно облечените танцьорки. Оказва се, че момчетата от дребни са възпитавани, че всичко им е разрешено и въпреки да смъкват звезди на приятелките си, когато желаят, също толкоз постоянно си разрешават да ги бият. През последните години феминистки придвижвания стават все по-силни, изключително след случая на млада жена, която се осмелила да подаде недоволство в полицията поради систематичния тормоз от страна на годеника й. Той бил задържан за 24 часа, само че откакто излязъл от пандиза, с цел да отмъсти за накърнената си чест се опитал да я простреля. Тя не умряла, само че останала неработоспособен до края на живота си. Като на множеството места, и тук - Църквата мълчи.
8 март е Ден на дамата, само че не се възприема толкоз като празник, колкото като ден за митинг против насилието над нежния пол.> Шри Ланка > Според конституцията на страната мъжете и дамите имат идентични права. Поради мултиетническото и мултирелигиозното си население има разнообразни нрави.
" При мюсюлманите в страната има строги правила във връзка с облеклото и при тях се вижда по-голямата рола на мъжа в фамилията ", съобщи пред ДУМА журналистката Наводя Джаявикрама. " Правителството сега прави всичко допустимо да размени техните закони с тези на страната. Така дамите ще имат достъп до обучение и разнообразни специалности. Няма да има кой да дефинира възрастта за женене. Въпреки всичко един път на две години се появява вест, че жена е убита от мъжа си. Но през днешния ден има доста феминистки организации, които учат дамите да отстояват правата си. Тази тематика е доста обширна и постоянно обсъждана в обществото ни ", приключва Джаявикрама.> Бангладеш > Много малко знаем за тази азиатска страна. " През последните 20 години страната се радва на голям напредък ", споделя за ДУМА журналисткта Моушуми Ислам. Оказва се, че там също има правила за държание на дамата, от време на време става обект на принуждение от страна на брачна половинка си, само че съгласно локалните закони, в случай че се оплаче, съдът ще накаже мъжа. " Днес дамите се усещат предпазени, радват се на повече права. Голяма част са образовани, а това доста оказва помощ ", добавя събеседничката ни. " Бангладеш има строги закони, които пазят дамите и децата от домашно и полово принуждение, само че всичките закони са наши ", заключава тя.> Съединени американски щати > От 90-те години насам, Щатите се самопредлагат за добър образец във всяко едно отношение. Но едно от нещата, които не могат да скрият е огромното принуждение, което царува там. Полицията познава доста случаи на бити или убити от половинките си дами, само че не са малко случаите, когато насилникът е на независимост, тъй като " не са събрани задоволително доказателства ", макар свидетелски показания или " подсъдимият страда от психологично разстройство ".
Понякога някои каузи се проточват с години като случая с млад мъж, който умъртвил няколко индивида, само че след това си прави интервенция за промяна на пола и през днешния ден съдиите са изправени пред следния казус: " Могат ли да го/я осъдят, откакто закононарушението е осъществено от мъж, а пред тях в този момент стои по персонални документи и нова осанка жена? " > Аржентина > Родината на придвижването " Нито една по-малко ", учредено през 2015 година Появява се по време на четвъртата вълна на феминизма в Латинска Америка. Причина за възникването му са високите равнища на убийства на дами на целия континент (от 25-те страни с най-голямо принуждение над дами, 14 се намират в Латинска Америка) - минимум по 12 дами дневно. По време на локдауна поради пандемията от КОВИД-19, в Аржентина единствено за една седмица бяха намерили гибелта си 10 съпруги.> Китай > Поднебесната империя е една от най-сигурните страни в света. Какво е ситуацията на дамите там? Оказва се, че през последните две десетилетия феминизмът е все по-предпочитан. В множеството случаи представителките на нежния пол избират да вършат кариера, в сравнение с да имат сериозна връзка. Това от една страна изяснява за какво процентът на принуждение над дамите е невисок - 10.3%. От друга, държавното управление прави всичко допустимо да усъвършенства качеството на живот и гласоподава строги закони. Така, да вземем за пример преди 10 години по публични данни насилието в страната е било към 24%.
Какво е ситуацията с правата на дамите у нас? > Кому е нужна тази Истанбулска спогодба?> След случая с нарязаната 18-годишна Дебора доста жертви се осмелиха да проговорят. Едно стана ясно - при съществуване на закони управляващите ги четат, както си желаят. Защо ни е тогава Истанбулска спогодба?, фотография Българска телеграфна агенция
От многочислените образци с други страни излиза наяве, че във всяка една страна има закони, разнообразни цивилен организации, само че в случай че самото общество няма ясно схващане, тяхното битие е безсмислено. Затова поражда въпроса - " За какво, по дяволите, ни е тази Истанбулска спогодба?! " Българите не се славим като народ, който съблюдава разпоредбите. Ако някой реши да набие или убие приятелката си - нищо няма да го спре. На фона на множеството дами по света, българките имаме доста права и то от десетилетия. Благодарение на феминизма нашите майки и баби са имали/имат положителни специалности, доста наши съвременнички не се тормозят да бъдат самотни майки или да подадат молба за бракоразвод. Въпреки че постоянно го е имал моментът с " Какво ще кажат хората? ", до наскоро като че ли този комплекс беше значително преодолян. Едва през последните години се следи известно " връщане обратно ". Вероятно под въздействие на Западния модел от ден на ден девойки мечтаят за разточителен живот, който да реализират не с помощта на обучение и кариера, а по по-лесен метод. Идеята за " мощна и самостоятелна жена " се приема за нещо старомодно.
Една от тезите на крайнодесните популистки партии в Западна Европа е, че феминизмът е отговорен за ниската раждаемост, за дребния брой подписани бракове, за огромния % разводи и по всякакъв начин се пробват да го жигосат. Неслучайно една от характерностите на тези обединения е " антифеминистическа ". Защо? За да бъде прокарана Истанбулската спогодба. И дамите, които не умеят сами да се пазят или отстояват правата си, се опират на нея като избавление. А не схващат, че тя няма да им даде такова.
У нас има толкоз доста дами, които са били обект на принуждение. Някои евентуално в никакъв случай няма да си го признаят, от позор или, тъй като към този момент са го преодолели. За благополучие някои са се научили, че при първата демонстрация на пренебрежение би трябвало да станат и да си тръгнат. Това, би трябвало да бъде възпитавано у всички. " Жена, която цени себе си, в никакъв случай няма да търпи жестоко отношение ", написа във Facebook наша сънародничка с букви Е.К. " Познаване на бойни изкуства също не е ненужно, за срещи с по-агресивни мъже ", прибавя тя.
Барбиленд - измислената страна, където дами ръководят > Нашумелият филм в действителност отразява действителността> По кината сега по целия свят се върти лентата за " Барби " - куклата с манекенски размери, кумир на милиони девойки по целия свят към този момент няколко десетилетия. Да не се подлъгваме по заглавието - филмът въобще не е предопределен за дребни деца.
Макар някои критици да го дефинират за " доста добър ", тъй като демонстрира по какъв начин Барби си е самодостатъчна и не й е нужен никакъв Кен, с цел да успее " в живота ", вдействителност замисълът е напълно различен. Създателите на продукта ни демонстрират, че единствено във въображаемия свят, наименуван Барбиленд, дамите могат да вършат, каквото си желаят. Докато в другия, в нашия - една жена би трябвало да се бори, с цел да се потвърди. Но всичко зависи от нея, от мощния й дух, упоритост и предпочитание за триумф. Независимо от закони, конвенции и прочие, всичко е в ръцете и възпитанието ни. Независимо от обществено състояние, цвят на кожата, страна, континент. Колкото по-скоро повече хора схванат това и извърнат внимание на метода, по който отглеждат децата си, толкоз по-скоро ще се стигне до желанието на протестиращите по целия свят, а точно - " Нито една убита повече. Никога повече! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ