Когато жабите крякат, по-добре да мълчиш ~ Субба РОУ
Таллапраджада Субба Роу е индуски теософ, член на Теософското Общество и правист. За него Елена Блаватска споделя: " Ние не знаем по-голям престиж в Индия, в региона на езотеричната страна на философията адвайта - античните свещени трудове на Индия ".
Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лекарство, всеки човек – предопределение.
Никой не се е изгубил по прав път.
В душата няма да има дъга, в случай че в очите не е имало сълзи.
Не можем да променим продължителността на живота си, само че можем да създадем нещо във връзка със ширината и дълбочината му.
Не можем да променим посоката напразно, само че можем да настроим платната.
Не обвинявайте Бог, че е основал тигъра, а му благодарете, че не му е дал крила.
Ако живееш до реката, би трябвало да се сприятелиш с крокодила.
Безумният се утешава с предишното, слабоумният – с бъдещето, умният – с сегашното.
В младостта човек пилее здравето си, с цел да завоюва пари, а в старостта – пари, с цел да откупи здравето си, само че до момента това никому не се е удало.
Глупакът и невежата имат пет признака:
– сърдят се без причина;
– говорят без нужда;
– променят се незнайно защо;
– месят се в това, което не ги засяга;
– не съумяват да разграничат този, който им желае положителното, от този, който им желае злото.
Глупостта не познава страха.
Ползата от книгата за този, който си няма личен разум, е като изгодата от огледалото за слепия.
Умният човек не има вяра на всичко, което чуе, не споделя всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.
По-добре е да си кьорав, в сравнение с да виждаш нещата единствено от една позиция.
Да мислиш, значи да спориш със себе си.
Ако един е победил хиляда пъти хиляда души в стълкновение, а различен е победил веднъж себе си, неговата победа е по-голяма.
Не е имало още случай неизпечено гърне да задържи вода, ситото – тънко брашно, а женското сърце – загадка.
Където дамите са уважавани, там витаят боговете.
Жената с един бърбори, различен гледа кокетно, за трети мисли. Кой й е благ?
Един човек, който живее за другите даже за доста малко време е изпълнен с благополучие.
Всеки пасажер дава отговор самичък за личния си багаж.
Трудолюбието е дясната ръка на ориста.
В бедността е коренът на кавгите.
Дяволът изяжда парите на скъперника.
Усмивката, която изпратите, постоянно се връща.
Щастието единствено намира пътя си към мощния дух.
Първо заслужи – след това искай.
Трябва да стоиш на пет метра от колата, на 10 метра от коня, и на 100 – от слона, само че дистанцията, на което би трябвало да стоиш от злия човек, не може да бъде измерено.
Когато избухне огънят е късно да копаеш бунар.
Крадецът мисли, че всички крадат.
Остатъкът от дълга, от огъня и от врага се появяват още веднъж.
Да си върнеш задълженията е като да имаш цяло положение.
Който взима крадено, също е апаш.
Подобно на любящ татко кралят би трябвало да брани народа си от крадци, служители, настъпление на противников пълчища, от любимците си и от личната си лакомия.
За посредствения човек, посредствеността наподобява велика.
Оковите и златни да са – тежат.
Може да се облегнеш единствено на това, което се съпротивлява.
Даже този, който е надалеч, е до теб, в случай че е в сърцето ти. Даже този, който е до теб, е надалеч, в случай че мислите ти са надалеч от него.
Оплакванията пишете на пясък, делата издълбавайте на мрамор.
Източник: magnifisonz.com
