Спасител в Карловско: Евакуирахме бедстващите с риск на живо...
Сякаш още сутринта на 2 септември си личеше, че се задава огромно наводняване, че този ден няма да е като другите, и това, което ще се случи, ще е трагично и комплицирано. Когато отивахме на работа към 8 часа, валеше доста щедро, валеше по този начин, като че ли небето се беше продънило. Някои се обадиха, че закъсняват, двама сътрудници, които пътуваха от Розино, също позвъниха да кажат, че пътуването е мъчно, тъй като идва доста вода по пътя. Тогава се обадих на моя заместител да проверим каква е готовността за деяние на модула за наводняване. Това описа пред „ Марица “ подполковник Станислав Малешков, пълководец на Първи батальон в 61-ва Стрямска бригада в Карлово. Модулът за деяние при наводняване е част от този батальон и поддържа ежедневна подготвеност.
Към 8.20 часа подполк. Малешков разпоредил модулът да се приготви за излизане, обстановката подсказвала, че става нещо изключително. В същото време командирът на 61-ва Стрямска бригада бр. военачалник наредил военнослужещите да потеглят към Богдан. Генералът разпоредил към селото да потеглят още Батальонът за логистично обезпечаване с 20 военни и Зенитно-ракетният дивизион с 24 индивида. Самият пълководец на бригадата към този момент бил там.
Ние се готвим всекидневно за сходни обстановки, упражняваме интензивно на суша - на полигоните, и на вода - в язовирите „ Мурла “ и „ Домлян “. Имаме огромен образователен опит за работа със избавителни жителки, ботуши до гърдите и гумени лодки. А това, което видяхме на място, бе действителна, трагична и комплицирана обстановка, беше нещо изключително,
разрушителната мощ на стихията беше страшна,
разяснява подполк. Малешков.
Бойците от неговия модул за деяние при потоп се отправили към Богдан с четири камиона с по десетина индивида във всеки автомобил. По предписание на командира бр. ген. Дешков обаче камионите пътували по маршрута Дъбене-Войнягово-Каравелово. В региона на Богдан към този момент се било събрало голямо количество вода. Когато стигнали в Каравелово, водата в локалното Татлъ дере към този момент заливала моста. Няколко часа по-късно той рухнал. Но преди този момент по същия маршрут съумели да преминат и другите две формирования на бригадата.
В Богдан кметът на селото Христо Иванов бил доста обезпокоен -
десетки къщи към този момент били под вода, а в тях имало хора.
Наводнена била и неговата, в която останали родителите му.
Трите военни формирования и пожарникарите бързо се стиковали за деяние, а бригаден военачалник Дешков разпоредил да се влиза във всяка къща и, в случай че има хора, те неотложно да бъдат евакуирани.
Влизахме в къщите дружно с пожарникарите. Водата ставаше от ден на ден и повече, а хората - все по-уплашени, споделя подполк. Малешков. След като обходихме няколко къщи и изведохме хората от там, при следващата се изправихме пред ново предизвикателство - в къщата беше стара жена, останала сама, само че ние не можехме да стигнем до нея. По улицата течеше буйна река, равнището и течението бяха заплашителни. Дворът бе цялостен с вода, от улицата не можеше да се влезе. Свалихме една от нашите лодки, само че тя също не можеше да стигне до къщата -
равнището на водата в двора бе повече от два метра и стигаше съвсем до асмата.
От там не можеше да мине лодка. Нямаше метод. Вече ставаше рисково и за нас, рискът за живота в действителност бе огромен. Жената обаче бе съумяла да се качи на втория етаж на къщата си и това избави и нея, и нас, изяснява подполк. Малешков.
През целия ден на 2 септември военнослужещите от три формирования на 61-ва Стрямска бригада и пожарникарите обхождат къща по къща, с цел да изтеглят хората.
Всеки случай бе друг, само че при всеки рискът бе огромен, безапелационен е подп. Станислав Малешков. Когато направихме опит да излезем от наводнения двор на тази жена и да стигнем до основната улица, която е по-високо от дворовете, и към момента беше проходима, ни посрещна ново мощно течение на огромна приливна вълна - продължава трагичния си роман командирът на Първи батальон. - Започнахме да търсим избавление по по-високите места на улицата, някои се качиха по дуварите, само че водата прииждаше от ден на ден и с все по-силна, даже понесе един от нашите камиони. Не можехме да мръднем - щеше да повлече и нас.
Недоумявахме от кое място идва тази вода
- нагоре, в Средна гора над Богдан, няма язовир, та да се е скъсала стената му. Какво става, питахме се всички, а притеснието ни ставаше все по-голямо, споделя той.
Изведнъж обаче водата се оттекла и тогава бригаден ген. Деян Дешков предложил двамата с подполк. Малешков да ревизират какво става нагоре по течението на дерето. Оказало се, че пред единия мост, зад паметника в центъра на Богдан, водата е домъкнала голям кавак, изтръгнала го с корена му, а дървото се е спряло в моста и заприщило прииждащата река. Водата се събрала в мощна вълна, излязла от коритото и тръгнала с огромна мощ по улицата на селото.
След това продължихме да обхождаме къщите - изнесохме човек в инвалидна количка, пренесохме стара неподвижна жена с одеяло, друга жена изведохме от наводнената къща, като я качихме „ на столче “, описва трагичния ден подполк. Станислав Малешков. През този ден евакуирахме десетки хора, може би към 100 индивида. Много от тях
викаха „ Хеликоптер! Извикайте хеликоптер! “.
Командирът военачалник Дешков им обясняваше, че при този изобилен дъжд, когато небето и земята се бяха събрали, хеликоптер не може да пристигна. Той долетя, когато облаците се пораздигаха и небето се поизчисти. С хеликоптер бяха евакуирани няколко души - измежду тях бременна жена и мъж, получил аритмия, евентуално от шока от протичащото се. С нас имаше здравна сестра, тя ревизира кръвното на индивида, беше високо. Провери и какви медикаменти е взел този ден. Медицинската сестра обаче не можеше да вземе решение дали да му даде още медикаменти. Тогава се обърна към кмета на Карлово доктор Емил Кабаиванов. Той е доктор, ортопед, въпреки че казусът бе евентуално за кардиолог. Господин Кабаиванов прегледа медикаментите, които бяха налични, уточни едно и сподели: „ Нека вземе това, не се безпокойте, всичко ще е наред! “. После този човек бе евакуиран с хеликоптер и всичко мина наред, отбелязва подполк. Малешков.
Прекарахме нощта в Богдан, бойците останаха в читалището, ние с част сътрудниците бяхме в джипа. Не можеше да се спи - не чувствахме отмалялост. Бяхме мокри, целия ден търсихме хора, които можеше да изчезнат в това наводняване, бяхме в комплицирана, необикновена обстановка, която не се знаеше какъв брой време ще продължи.
След страшната водна мощ, която видях на 2 септември, на идващия ден видях друга потресаваща панорама -
десетки коли бяха струпани на поляната
на изхода на Богдан в посока Карлово. Бяха кални, очукани, смачкани, охлузени, разрушени, някои изцяло размазани. Не можеше да се разпознае нито марката на някоя от тези коли, нито моделът. Дворовете бяха цялостни с тиня, наносите бяха близо 2 метра. Продължихме да влизаме в къщите и да търсим хора, които не са могли да излязат. Но влизането ставаше невероятно - пожарникарите безусловно пълзяха по стомах и с цел да не потънат в това мочурище, бяха опънали въжета, за които да се държат, споделя подполк. Малешков.
В Богдан действахме дружно три формирования - на 61-ва Стрямска бригада, пожарникарите и хората от община Карлово. Командирът на бригадата бр. ген. Деян Дешков беше основал такава организация, че се стиковахме бързо, действахме тъкмо и успявахме да евакуираме хората, да ги насочваме на безвредни места, след това към кметството и читалището, до момента в който стане допустимо да се приберат по домовете си. После стартира разчистването на улиците, на дворовете и къщите.
Скоро ще навърша 51 години
Служил съм в Ивайловград и Крумовград, от 2000 година съм в 61-ва Стрямска бригада, бил съм в батальон, в който един от модулите бе за деяние при пожари, в този момент съм пълководец на Първи батальон, част от който е модулът за деяние при наводняване. Тренираме всеки ден интензивно, само че това, което видях и виждам всеки ден в Богдан, е нещо изключително - наводняване, което нанесе големи вреди на хората, на цялото обитаемо място, нещо ужасно, с последствия, които ще се преодоляват дълго време, безапелационен е подполковник Станислав Малешков.
Бригаден военачалник Деян Дешков, пълководец на 61-ва Стрямска бригада:
Действахме с отдаденост, която ме накара да си напомня за какво избрах тази специалност
Бедствието, което сполетя Карловската котловина, е доста сериозна рецесия, в нейното превъзмогване военнослужещите от 61-ва Стрямска бригада действаха бързо, съответно, с порив и възторг, с отдаденост, които ме караха да си напомням за какво избрах тази специалност.
Първия ден бяхме дружно с сътрудниците от Пожарната. Тогава бойци, сержанти и офицери извеждаха хората от наводнените къщи, влизаха в къща по къща с риск за здравето и живота си, без да се двоумят. Не позволихме никой да стане жертва на стихията. Транспортирахме тежко болните, организирахме доставката на храна за популацията, обезпечена от компании и локалната власт. Още от първия ден след избавителните дейности на 2 септември продължихме помощта с техника до привършване на сериозните първи две етапи - избавяне и евакуация и обезпечаване на храна и вода.
Вече сме в третата фаза на тази интервенция, в която щафетата поемат доброволци и обезпечената от Общината строителна и транспортна техника за разчистването. Оставаме в подготвеност, в случай че стихията се завърне тук или на друго място, където има потребност от нас.
Към 8.20 часа подполк. Малешков разпоредил модулът да се приготви за излизане, обстановката подсказвала, че става нещо изключително. В същото време командирът на 61-ва Стрямска бригада бр. военачалник наредил военнослужещите да потеглят към Богдан. Генералът разпоредил към селото да потеглят още Батальонът за логистично обезпечаване с 20 военни и Зенитно-ракетният дивизион с 24 индивида. Самият пълководец на бригадата към този момент бил там.
Ние се готвим всекидневно за сходни обстановки, упражняваме интензивно на суша - на полигоните, и на вода - в язовирите „ Мурла “ и „ Домлян “. Имаме огромен образователен опит за работа със избавителни жителки, ботуши до гърдите и гумени лодки. А това, което видяхме на място, бе действителна, трагична и комплицирана обстановка, беше нещо изключително,
разрушителната мощ на стихията беше страшна,
разяснява подполк. Малешков.
Бойците от неговия модул за деяние при потоп се отправили към Богдан с четири камиона с по десетина индивида във всеки автомобил. По предписание на командира бр. ген. Дешков обаче камионите пътували по маршрута Дъбене-Войнягово-Каравелово. В региона на Богдан към този момент се било събрало голямо количество вода. Когато стигнали в Каравелово, водата в локалното Татлъ дере към този момент заливала моста. Няколко часа по-късно той рухнал. Но преди този момент по същия маршрут съумели да преминат и другите две формирования на бригадата.
В Богдан кметът на селото Христо Иванов бил доста обезпокоен -
десетки къщи към този момент били под вода, а в тях имало хора.
Наводнена била и неговата, в която останали родителите му.
Трите военни формирования и пожарникарите бързо се стиковали за деяние, а бригаден военачалник Дешков разпоредил да се влиза във всяка къща и, в случай че има хора, те неотложно да бъдат евакуирани.
Влизахме в къщите дружно с пожарникарите. Водата ставаше от ден на ден и повече, а хората - все по-уплашени, споделя подполк. Малешков. След като обходихме няколко къщи и изведохме хората от там, при следващата се изправихме пред ново предизвикателство - в къщата беше стара жена, останала сама, само че ние не можехме да стигнем до нея. По улицата течеше буйна река, равнището и течението бяха заплашителни. Дворът бе цялостен с вода, от улицата не можеше да се влезе. Свалихме една от нашите лодки, само че тя също не можеше да стигне до къщата -
равнището на водата в двора бе повече от два метра и стигаше съвсем до асмата.
От там не можеше да мине лодка. Нямаше метод. Вече ставаше рисково и за нас, рискът за живота в действителност бе огромен. Жената обаче бе съумяла да се качи на втория етаж на къщата си и това избави и нея, и нас, изяснява подполк. Малешков.
През целия ден на 2 септември военнослужещите от три формирования на 61-ва Стрямска бригада и пожарникарите обхождат къща по къща, с цел да изтеглят хората.
Всеки случай бе друг, само че при всеки рискът бе огромен, безапелационен е подп. Станислав Малешков. Когато направихме опит да излезем от наводнения двор на тази жена и да стигнем до основната улица, която е по-високо от дворовете, и към момента беше проходима, ни посрещна ново мощно течение на огромна приливна вълна - продължава трагичния си роман командирът на Първи батальон. - Започнахме да търсим избавление по по-високите места на улицата, някои се качиха по дуварите, само че водата прииждаше от ден на ден и с все по-силна, даже понесе един от нашите камиони. Не можехме да мръднем - щеше да повлече и нас.
Недоумявахме от кое място идва тази вода
- нагоре, в Средна гора над Богдан, няма язовир, та да се е скъсала стената му. Какво става, питахме се всички, а притеснието ни ставаше все по-голямо, споделя той.
Изведнъж обаче водата се оттекла и тогава бригаден ген. Деян Дешков предложил двамата с подполк. Малешков да ревизират какво става нагоре по течението на дерето. Оказало се, че пред единия мост, зад паметника в центъра на Богдан, водата е домъкнала голям кавак, изтръгнала го с корена му, а дървото се е спряло в моста и заприщило прииждащата река. Водата се събрала в мощна вълна, излязла от коритото и тръгнала с огромна мощ по улицата на селото.
След това продължихме да обхождаме къщите - изнесохме човек в инвалидна количка, пренесохме стара неподвижна жена с одеяло, друга жена изведохме от наводнената къща, като я качихме „ на столче “, описва трагичния ден подполк. Станислав Малешков. През този ден евакуирахме десетки хора, може би към 100 индивида. Много от тях
викаха „ Хеликоптер! Извикайте хеликоптер! “.
Командирът военачалник Дешков им обясняваше, че при този изобилен дъжд, когато небето и земята се бяха събрали, хеликоптер не може да пристигна. Той долетя, когато облаците се пораздигаха и небето се поизчисти. С хеликоптер бяха евакуирани няколко души - измежду тях бременна жена и мъж, получил аритмия, евентуално от шока от протичащото се. С нас имаше здравна сестра, тя ревизира кръвното на индивида, беше високо. Провери и какви медикаменти е взел този ден. Медицинската сестра обаче не можеше да вземе решение дали да му даде още медикаменти. Тогава се обърна към кмета на Карлово доктор Емил Кабаиванов. Той е доктор, ортопед, въпреки че казусът бе евентуално за кардиолог. Господин Кабаиванов прегледа медикаментите, които бяха налични, уточни едно и сподели: „ Нека вземе това, не се безпокойте, всичко ще е наред! “. После този човек бе евакуиран с хеликоптер и всичко мина наред, отбелязва подполк. Малешков.
Прекарахме нощта в Богдан, бойците останаха в читалището, ние с част сътрудниците бяхме в джипа. Не можеше да се спи - не чувствахме отмалялост. Бяхме мокри, целия ден търсихме хора, които можеше да изчезнат в това наводняване, бяхме в комплицирана, необикновена обстановка, която не се знаеше какъв брой време ще продължи.
След страшната водна мощ, която видях на 2 септември, на идващия ден видях друга потресаваща панорама -
десетки коли бяха струпани на поляната
на изхода на Богдан в посока Карлово. Бяха кални, очукани, смачкани, охлузени, разрушени, някои изцяло размазани. Не можеше да се разпознае нито марката на някоя от тези коли, нито моделът. Дворовете бяха цялостни с тиня, наносите бяха близо 2 метра. Продължихме да влизаме в къщите и да търсим хора, които не са могли да излязат. Но влизането ставаше невероятно - пожарникарите безусловно пълзяха по стомах и с цел да не потънат в това мочурище, бяха опънали въжета, за които да се държат, споделя подполк. Малешков.
В Богдан действахме дружно три формирования - на 61-ва Стрямска бригада, пожарникарите и хората от община Карлово. Командирът на бригадата бр. ген. Деян Дешков беше основал такава организация, че се стиковахме бързо, действахме тъкмо и успявахме да евакуираме хората, да ги насочваме на безвредни места, след това към кметството и читалището, до момента в който стане допустимо да се приберат по домовете си. После стартира разчистването на улиците, на дворовете и къщите.
Скоро ще навърша 51 години
Служил съм в Ивайловград и Крумовград, от 2000 година съм в 61-ва Стрямска бригада, бил съм в батальон, в който един от модулите бе за деяние при пожари, в този момент съм пълководец на Първи батальон, част от който е модулът за деяние при наводняване. Тренираме всеки ден интензивно, само че това, което видях и виждам всеки ден в Богдан, е нещо изключително - наводняване, което нанесе големи вреди на хората, на цялото обитаемо място, нещо ужасно, с последствия, които ще се преодоляват дълго време, безапелационен е подполковник Станислав Малешков.
Бригаден военачалник Деян Дешков, пълководец на 61-ва Стрямска бригада:
Действахме с отдаденост, която ме накара да си напомня за какво избрах тази специалност
Бедствието, което сполетя Карловската котловина, е доста сериозна рецесия, в нейното превъзмогване военнослужещите от 61-ва Стрямска бригада действаха бързо, съответно, с порив и възторг, с отдаденост, които ме караха да си напомням за какво избрах тази специалност.
Първия ден бяхме дружно с сътрудниците от Пожарната. Тогава бойци, сержанти и офицери извеждаха хората от наводнените къщи, влизаха в къща по къща с риск за здравето и живота си, без да се двоумят. Не позволихме никой да стане жертва на стихията. Транспортирахме тежко болните, организирахме доставката на храна за популацията, обезпечена от компании и локалната власт. Още от първия ден след избавителните дейности на 2 септември продължихме помощта с техника до привършване на сериозните първи две етапи - избавяне и евакуация и обезпечаване на храна и вода.
Вече сме в третата фаза на тази интервенция, в която щафетата поемат доброволци и обезпечената от Общината строителна и транспортна техника за разчистването. Оставаме в подготвеност, в случай че стихията се завърне тук или на друго място, където има потребност от нас.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ