(Святибор“, художник Андрей Алексеевич Шишкин) ♥ Притча за пътя към

(„ Святибор “, художник Андрей Алексеевич Шишкин)

♥ Притча за пътя към щастието

Имало в миналото един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел единствено, че то се намира там, където се допират небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, тъй като все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, парцалив и посърнал, склонил глава. Сълзи на печал и обезсърчение мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие наличие. Повдигнал изтощено очи и видял пред себе си дъртак, чийто мил взор вливал жизненост и утешение у него.

– Защо скърбиш, синко? – попитал старецът.

– Търсех щастието, страннико – дал отговор скиталецът.

– И къде го търсиш?

– Там, където небето и Земята се допират, само че те на никое място не се срещат.

– Небето на всички места допира Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е на всички места, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби поглед в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят дружно небето и Земята. Но преди този момент ела с мен. Ще ти оказа помощ да стъпиш върху Пътя, който ще те води там. И словата, които чуеш, ще ти оказват помощ единствено в случай че ги изпълняваш.

Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал деликатно.

– Четири са качествата, които би трябвало да придобиеш, сине: разграничаване, неявяване на предпочитание, положително държание и обич.

Първото качество е разграничаване на действителното от нереалното. В света има единствено два типа хора: едни, които знаят, и други, които не знаят, и единствено това познание е значимо.

Каква вяра човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истински значимо е знанието на Божия проект за индивида. Защото Бог има проект и той се назовава еволюция.

Между право и погрешно не е мъчно да се направи избор, тъй като тези, които са поискали да следват Пътя, към този момент са решили да се държат за правото. Но тялото и индивидът са две разнообразни неща и човешката воля не постоянно е съгласно желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, стой се и намерения, дали в действителност ти го желаеш, тъй като ти си душа и ти искаш единствено това, което душата ти желае. Не влизай в подвеждане да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е „ Аз ”-ът, с цел да придобие това, което желае. Но ти би трябвало да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен стопанин.

Астралното тяло, или тялото на възприятията, има своите стремежи – и то цялостен куп. Не че желае да ти навреди, само че жадува за мощни прекарвания, от които нямаш потребност. Затова би трябвало да различаваш твоите потребности от тези на астралното ти тяло. А умственото, или ментално тяло, се счита за нещо настрана. То те кара да мислиш за всички тези обособени предмети, от които то има потребност. Ти не си мозъкът, само че мозъкът е твое сечиво, с което си служиш, по тази причина и тук се желае разграничаване.

Не прави компромис сред положително и зло. Ти би трябвало да вършиш положително, та каквото ще да става. И не трябва да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи главно скритите закони на природата и живей съгласно тях, тъй като, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.

Ти би трябвало да различаваш освен потребното от безполезното, само че и повече потребното от по-малко потребното.

Второто качество, сине, е отсъствието на предпочитание. Различаването ти е посочило към този момент, че доста мечтаните неща от множеството хора като благосъстояние и власт не са нужни. Когато това в действителност се почувства, а освен да се споделя на думи, всички стремежи към тях ще изчезнат от единствено себе си.

Помни, че всяко егоистично предпочитание, колкото и да е величествен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички стремежи на твоя „ Аз ” са изчезнали, към момента е допустимо да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш какъв брой си му оказал помощ, вероятно би желал и той да знае това и да ти е признателен. Но и това е желание…, а също и отсъствието на религия. Всяко твое изпитание се увенчава със удача, без значение дали ти можеш да видиш това или не.

Не се стреми да притежаваш психологични сили прибързано, ти ще ги придобиеш, когато пристигна часът.

Пази се също от някои дребни стремежи, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и сладкодумен. Добре е малко да приказваш или нищо да не казваш, в случай че не си убеден, че това, което ще изречеш, е истинно, положително и потребно.

Друго предпочитание, което строго би трябвало да задушаваш, е желанието да се бъркаш в непознати работи. Какво някой прави, споделя или има вяра, не е твоя работа и ти би трябвало да го оставиш свободен в мисли, думи и каузи, до момента в който не наврежда на различен.

Шест са, сине, отличителните черти на положителното държание:

Самообладание в мислите или надзор върху мозъка, тъй че мисълта постоянно да бъде спокойна и ясна. Спокоен разум значи да посрещаш невъзмутимо и с геройство тестванията и компликациите. Контролирай мисълта си, не оставяй мозъка си празен, постоянно пази в дъното на душата си благородни мисли, подготвени да изпъкнат в мозъка ти, щом той остане свободен.

Самообладание в делата. Ако мисълта ти е вярна, тя гладко ще се реализира. И не забравяй, че същинска изгода се принася на човечеството единствено тогава, когато мисълта се трансформира в дело. Изпълнявай отговорностите си и не се бъркай в работата на различен без негово разрешение. Бъди подготвен постоянно да окажеш помощ, когато е належащо, само че без да се натрапваш.

Имай цялостна приемливост към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и хрумвания, с каквато искреност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но с цел да постигнеш тази цялостна приемливост, първо би трябвало да се освободиш от всевъзможен фанатизъм и предубеждения.

Бъди постоянно жизнеспособен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с самообладание и благодари, че не е по-тежка.

Едноцелност значи, че нищо не би трябвало да те отбива даже за минута от Пътя, по който си тръгнал – никакви изкушения или всемирски удоволствия.

Ти би трябвало да имаш доверие в себе си. Казваш, че познаваш себе си доста добре. Ако по този начин чувстваш, ти не се познаваш. Нямам поради твоята външна обвивка, която постоянно е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави мощен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.

От всички качества любовта е най-важна, защото в случай че тя бъде задоволително мощна у индивида, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били задоволителни. В ежедневния живот смисъла й е двойно: първо, да внимаваш добре, с цел да не причиняваш щета и страдалчество на никое живо същество; второ – във всеки удобен случай да окажеш помощ с нещо, когато можеш.

Съществуват три гряха, които предизвикват повече зло от всичко друго в света: одумване, свирепост и поверие, тъй като те са закононарушения срещу Любовта.

А жестокостта е два типа: умишлена и неволна. Умишлената свирепост предумишлено предизвиква болежка на друго живо създание. Това е най-големият от всички грехове-дело по-скоро на демон, в сравнение с човек. Всички хора се пробват да извинят своята неучтивост, казвайки, че това е редно, само че едно закононарушение не престава да бъде такова единствено по тази причина, че мнозина го правят. Който е към този момент в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.

Мъдростта, която те прави кадърен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която въодушевява Волята – ето качествата, които ти би трябвало да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти би трябвало да ги проявиш в света.

Фрагмент от: „ Пробуждане на душата “, Мария Майсторова, изд. Виделина - Варна, 2002 година
Картина: „ Святибор “, художник Андрей Алексеевич Шишкин,