Либия - конфликтът се задълбочава, кои страни участват
Свят Либия - спорът се задълбочава, кои страни вземат участие Ако ролята на дипломацията се провали, може да се чака продължение на спор с пропорциите на сирийската война, написа Руслан Трад в разбор за Vesti.bg 
9 юли 2019, 08:03 
Източник: ЕПА/БГНЕС
амо за последния месец, в Либия се случиха събития, които съществено тормозиха водачите в Европейски Съюз и Северна Африка, че е допустима районна ескалация на напрежение. Силите на контролиращия Източна Либия Халифа Хафтар не престават да нападат Триполи, където е основано либийското държавно управление, подкрепено от Организация на обединените нации. Въздушни удари върху Триполи убиха над 50 души в мигрантски център, за което Организация на обединените нации упрекна силите на Хафтар в осъществяване на военно закононарушение. Триполи пък упрекна Обединените арабски емирства (ОАЕ) за осъществяване на удари в поддръжка на Хафтар.
В районния спор се намеси и Турция, чиито жители станаха обект на офанзиви в Либия. Европейски Съюз се притеснява както от военна ескалация поради ползите на външните играчи в Либия, по този начин и от бежанска вълна и проблеми със сигурността по южната си граница.
Не се вижда скорошно спокойно решение на спора
Тази година се чакат избори в Либия, само че тяхното осъществяване е под въпрос поради офанзивата на Хафтар против Триполи. От април насам са починали минимум 1000 цивилни, а 80 000 са принудени да изоставен домовете си. Офанзивата е и повода за спрените мирни договаряния, които трябваше да се проведат напролет.
Атмосферата се нажежи още повече, откакто на 5 юли стана ясно, че силите за сигурност в Триполи са арестували двама съветски жители, обвинени в опити за операция на изборния развой. Според данните на либийското държавно управление, руснаците са провели среща със сина на Муамар Кадафи, Сайф ал Ислям, който е вероятен претендент за президент и среща поддръжката на някои публични лица в Москва. Фактът, че руснаците поддържат силите на Хафтар още повече усили пропастта сред враждуващите сили в Либия, които не виждат по какъв начин може да бъде открито дипломатическо или спокойно решение на спора.
Реалността е, че обстановката в Либия навлезе от дълго време в цикъл на принуждение, който се възпроизвежда, подсилван от ползите на районни сили. Европейските сили имат интерес да спрат офанзивата на Хафтар към столицата Триполи, още повече поради опцията напрежението да докара още веднъж до основаването на гнезда за терористична активност, както се случи в Сирт през 2015 и идването на "Ислямска страна " в региона. Ако ролята на дипломацията се провали, може да се чака продължение на спор с пропорциите на сирийската война.
Ролята на външните играчи в Либия постоянно е била мътна, само че и извънредно значима. Намесата на политически и районни ползи се трансформира в константа през последните години, като разнообразни арабски страни от Персийския залив – в частност Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ – спонсорират враждуващи сили и разнообразни милиции в съревнование за налагане на въздействие.
Няколко страни имат директно присъединяване в събитията в Либия
След оставката на ислямисткото държавно управление в Триполи през 2016 и намесата на Организация на обединените нации в основаването на ново държавно управление, интернационалните поддръжници на остарелия парламент бяха малко или доста изтласкани отвън града и през днешния ден най-голямата част от външната интервенция в Либия идва през силите на Халифа Хафтар – наклонност, запазила се от 2017 насам откакто военния водач завзе Бенгази. Той разчита на поддръжката на ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, в това число за доставки на оръжия. Не е инцидентно, че Хафтар стартира офанзивата към Триполи след посещаване в саудитската столица Рияд, където най-вероятно е получил „ зелена светлина “. Към лагера, подкрепящ Хафтар се включиха и Русия, и Франция, виждайки в него опция да се наложи мощна ръка в Либия.
Участието на Египет и ОАЕ е най-видимо. Двете страни поддържат дипломатически и с оръжия силите на Хафтар в неговата атака. От април насам има няколко документирани случаr на нощни въздушни удари, осъществени с дронове, които ОАЕ употребява в своята войска. Те най-вероятно са употребявали за платформа египетски бази. Според държавното управление в Триполи, при въздушниje ударr върху мигрантския център в Триполи на 3 юли също има интервенция на Емирствата.
Дълго време ръководещите в Емирствата настояват, че се борят с Мюсюлмански братя -организация, с която имат десетилетни разногласия и битки. Според ОАЕ Мюсюлмански братя са открили мрежа в Либия и са инфилтрирали държавното управление, заради което те смятат, че би трябвало да се намесят в либийския спор. Има и по-прагматични аргументи за сходна намеса. За Абу Даби географската позиция на Либия е от изключителна значимост за икономическите проекти за доминантна роля в снабдителните и търговски линии, навлизащи в Средиземно море. Огромният енергиен запас на Либия и потребността от реорганизация основават доста добра опция за фирмите от Персийския залив. Тази комбинация от политически и стопански ползи прави Либия главен детайл в районните упоритости на Абу Даби. Днес ОАЕ разполага с инфраструктура в Източна Либия, която подслонява изтребители – в това число френски „ Рафал “-и, подпомагащи с удари офанзивите на Хафтар.
За Саудитска Арабия Либия също предлага благоприятни условия за въздействие . За разлика от други страни, Рияд взе участие по друг метод. Вместо да се занимава с открита политическа интервенция, саудитската дипломация употребява салафастката група, известна като мадхалити. Част от членовете на това придвижвания подкрепяха до последно Муамар Кадафи през 2011 (поради неговия флирт с религията през последните години на ръководството му), а след 2011 мадхалитите бързо съумяват да разширят мрежата си и да получат значима роля в силите на Хафтар, макар неговата отбрана на светските правила и враждебността на Египет и ОАЕ към ислямисти. Движението има вяра в подчинението към водача и е зложелател на Мюсюлмански братя – два фактора, които се виждат задоволителни за Хафтар при започване на неговата агресия. По този метод, обаче, той дава мощен коз в ръцете на Саудитска Арабия.
Турция има все по-нарастващо присъединяване в политиката в Либия, защото и ползите на Анкара се разшириха след 2011. Първоначално турците бяха съвсем изцяло стимулирани от желанието да изпълнят договорите в Либия на стойност от 15 милиарда $ – интерес, който накара Турция да стане покровител на протеста, разразил се през същата година. Политиците в Триполи, със своето ислямистко минало, са обсъждани като добра опция за въздействие.
Подобно на другите сили, Турция одобри тактичност, която е в благозвучие с по-широките й районни ползи. Анкара заздрави другарството си с групи в Западна Либия, нe единствено тъй като има стопански интерес в този регион, само че и тъй като те съставляват безапелационна съпротива на силите на Хафтар, подкрепени от Египет и ОАЕ – едни от най-големите районни съперници на Турция. Това е една и от аргументите турските управляващи да си затварят очите за активността на либийски жители на територията на Турция, които използваха опцията да основат канали за доставки на оръжия макар оръжейното ембарго. Турция също е упреквана в даване на военна поддръжка за силите на Триполи като има минимум два случая на въздушни удари по позиции на Хафтар.
Катар има една от най-важните функции в събитията в Либия . Първоначално с нападателна поддръжка за либийските бунтовници, през днешния ден ръководещите в Доха избират да застанат за напъните на Организация на обединените нации да откри единно държавно управление в страната като контраст на упоритостите на Хафтар. Заедно с Турция, Катар стана главен сътрудник на Триполи.
Като се има поради обаче, че Катар значително се отхвърли от районния си политически план в интерес на вътрешните въпроси - и като се има поради разнообразието от либийски групи, с които твърди, че поддържа връзки - Катар най-вероятно ще се концентрира по-малко върху поддръжката на ислямисти в Либия, в сравнение с да ускорява съперничеството със Саудитска Арабия и ОАЕ.
Все по-видима е ролята и на Русия . Макар Москва да няма публична политика към Либия, представители на съветската дипломация и военнопромишления комплекс се срещнаха с Хафтар няколко пъти за последните две години. Това демонстрира, че Русия има намерение да се откри в Източна Либия, където има непосредствен достъп до египетските бази – тях има право да употребява, с помощта на съглашение с Кайро. Въпреки всичко, присъединяване на Москва за момента не може да се съпоставя с това на ОАЕ или Турция.
Две европейски страни също имат присъединяване в Либия, въпреки и не по този начин блестящо като това на арабските страни и Турция. Франция и Италия, които имат съревнование в границите на Европейски Съюз, са на двете противоположни страни и в либийския спор. Бившата колониална мощ в Либия – Италия – има свои геополитически цели и за осъществяването им счита, че е добре да поддържа държавното управление в Триполи. От друга страна, Париж интензивно поддържа силите на Хафтар, който Франция вижда като поръчител за сигурността в Либия. По този метод, обаче, французите пречат и на италианските упоритости за определяне на въздействие в Южна Либия, където Рим построява военна база.
В тази среда районното съревнование фрапантно усилва риска от ескалация . Ако Турция и Катар усилят поддръжката си за Триполи, това може да стимулира Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ да усилят военната си помощ за Хафтар. Реално този развой към този момент стартира: защото задграничните вложения в спора се усилват, усилват се и терзанията на либийците, че войната ще продължи още дълго. Тъй като пропагандните канали подтикват другите страни да преследват военна победа, вероятността за реализиране на контрактувано с езика на дипломацията решение, става все по-далечна. Последните събития са блестящо доказателство за това: при започване на юли Турция и Хафтар си оповестиха взаимно „ война “, откакто Хафтар упрекна Анкара, че подкрепя защитата на Триполи. Силите на Хафтар даже отвлякоха шестима турски жители, чиновници на турското министерство на защитата. По-късното им освобождение, разследване на турски закани за боен отговор, не способства за намаляване на напрежението.
Либия подслонява стотици хиляди мигранти, а ескалацията основава опция за филантропична злополука наоколо до европейския бряг.
В момента на територията на Либия има над 600 000 мигранти, бежанци и търсещи леговище лица. Много от тях са избягали от насилието в Етиопия, Еритрея, Сомалия, Судан, Нигер и Мали. Друга част са стопански мигранти, идващи от Западна Африка в посока Европа.
Не всички мигранти се намират в затворени лагери, само че единствено в Триполи има 3000 души, държани на километри от фронтовите линии. Ситуацията в тези лагери е тежка. На 21 юни „ Лекари без граници “ описаха ситуацията в два мигрантски центъра южно от Триполи като „ здравна злополука “ и предизвестиха за опция от зараза на туберкулоза. От септември предходната година до юни 22 души са умряли поради заболяването.
Организация на обединените нации също насочва многочислени предизвестия, че насилието ще провокира както утежняване на филантропичната обстановка, по този начин и опция от бежански поток към Европа. Мнозина пробват да прекосят Средиземно море с спонтанни лодки.
Местните либийски сили поддържат контакт с европейските страни и най-много с Италия и Франция, чиито крайбрежия са най-близо до либийските. Правителството в Триполи обаче предизвести, че не се знае какъв брой може да поддържа бежанските лагери на своя територия, изключително след старта на офанзивата на Халифа Хафтар през април.
9 юли 2019, 08:03 Източник: ЕПА/БГНЕС амо за последния месец, в Либия се случиха събития, които съществено тормозиха водачите в Европейски Съюз и Северна Африка, че е допустима районна ескалация на напрежение. Силите на контролиращия Източна Либия Халифа Хафтар не престават да нападат Триполи, където е основано либийското държавно управление, подкрепено от Организация на обединените нации. Въздушни удари върху Триполи убиха над 50 души в мигрантски център, за което Организация на обединените нации упрекна силите на Хафтар в осъществяване на военно закононарушение. Триполи пък упрекна Обединените арабски емирства (ОАЕ) за осъществяване на удари в поддръжка на Хафтар.
В районния спор се намеси и Турция, чиито жители станаха обект на офанзиви в Либия. Европейски Съюз се притеснява както от военна ескалация поради ползите на външните играчи в Либия, по този начин и от бежанска вълна и проблеми със сигурността по южната си граница.
Не се вижда скорошно спокойно решение на спора
Тази година се чакат избори в Либия, само че тяхното осъществяване е под въпрос поради офанзивата на Хафтар против Триполи. От април насам са починали минимум 1000 цивилни, а 80 000 са принудени да изоставен домовете си. Офанзивата е и повода за спрените мирни договаряния, които трябваше да се проведат напролет.
Атмосферата се нажежи още повече, откакто на 5 юли стана ясно, че силите за сигурност в Триполи са арестували двама съветски жители, обвинени в опити за операция на изборния развой. Според данните на либийското държавно управление, руснаците са провели среща със сина на Муамар Кадафи, Сайф ал Ислям, който е вероятен претендент за президент и среща поддръжката на някои публични лица в Москва. Фактът, че руснаците поддържат силите на Хафтар още повече усили пропастта сред враждуващите сили в Либия, които не виждат по какъв начин може да бъде открито дипломатическо или спокойно решение на спора.
Реалността е, че обстановката в Либия навлезе от дълго време в цикъл на принуждение, който се възпроизвежда, подсилван от ползите на районни сили. Европейските сили имат интерес да спрат офанзивата на Хафтар към столицата Триполи, още повече поради опцията напрежението да докара още веднъж до основаването на гнезда за терористична активност, както се случи в Сирт през 2015 и идването на "Ислямска страна " в региона. Ако ролята на дипломацията се провали, може да се чака продължение на спор с пропорциите на сирийската война.
Ролята на външните играчи в Либия постоянно е била мътна, само че и извънредно значима. Намесата на политически и районни ползи се трансформира в константа през последните години, като разнообразни арабски страни от Персийския залив – в частност Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ – спонсорират враждуващи сили и разнообразни милиции в съревнование за налагане на въздействие.
Няколко страни имат директно присъединяване в събитията в Либия
След оставката на ислямисткото държавно управление в Триполи през 2016 и намесата на Организация на обединените нации в основаването на ново държавно управление, интернационалните поддръжници на остарелия парламент бяха малко или доста изтласкани отвън града и през днешния ден най-голямата част от външната интервенция в Либия идва през силите на Халифа Хафтар – наклонност, запазила се от 2017 насам откакто военния водач завзе Бенгази. Той разчита на поддръжката на ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, в това число за доставки на оръжия. Не е инцидентно, че Хафтар стартира офанзивата към Триполи след посещаване в саудитската столица Рияд, където най-вероятно е получил „ зелена светлина “. Към лагера, подкрепящ Хафтар се включиха и Русия, и Франция, виждайки в него опция да се наложи мощна ръка в Либия.
Участието на Египет и ОАЕ е най-видимо. Двете страни поддържат дипломатически и с оръжия силите на Хафтар в неговата атака. От април насам има няколко документирани случаr на нощни въздушни удари, осъществени с дронове, които ОАЕ употребява в своята войска. Те най-вероятно са употребявали за платформа египетски бази. Според държавното управление в Триполи, при въздушниje ударr върху мигрантския център в Триполи на 3 юли също има интервенция на Емирствата.
Дълго време ръководещите в Емирствата настояват, че се борят с Мюсюлмански братя -организация, с която имат десетилетни разногласия и битки. Според ОАЕ Мюсюлмански братя са открили мрежа в Либия и са инфилтрирали държавното управление, заради което те смятат, че би трябвало да се намесят в либийския спор. Има и по-прагматични аргументи за сходна намеса. За Абу Даби географската позиция на Либия е от изключителна значимост за икономическите проекти за доминантна роля в снабдителните и търговски линии, навлизащи в Средиземно море. Огромният енергиен запас на Либия и потребността от реорганизация основават доста добра опция за фирмите от Персийския залив. Тази комбинация от политически и стопански ползи прави Либия главен детайл в районните упоритости на Абу Даби. Днес ОАЕ разполага с инфраструктура в Източна Либия, която подслонява изтребители – в това число френски „ Рафал “-и, подпомагащи с удари офанзивите на Хафтар.
За Саудитска Арабия Либия също предлага благоприятни условия за въздействие . За разлика от други страни, Рияд взе участие по друг метод. Вместо да се занимава с открита политическа интервенция, саудитската дипломация употребява салафастката група, известна като мадхалити. Част от членовете на това придвижвания подкрепяха до последно Муамар Кадафи през 2011 (поради неговия флирт с религията през последните години на ръководството му), а след 2011 мадхалитите бързо съумяват да разширят мрежата си и да получат значима роля в силите на Хафтар, макар неговата отбрана на светските правила и враждебността на Египет и ОАЕ към ислямисти. Движението има вяра в подчинението към водача и е зложелател на Мюсюлмански братя – два фактора, които се виждат задоволителни за Хафтар при започване на неговата агресия. По този метод, обаче, той дава мощен коз в ръцете на Саудитска Арабия.
Турция има все по-нарастващо присъединяване в политиката в Либия, защото и ползите на Анкара се разшириха след 2011. Първоначално турците бяха съвсем изцяло стимулирани от желанието да изпълнят договорите в Либия на стойност от 15 милиарда $ – интерес, който накара Турция да стане покровител на протеста, разразил се през същата година. Политиците в Триполи, със своето ислямистко минало, са обсъждани като добра опция за въздействие.
Подобно на другите сили, Турция одобри тактичност, която е в благозвучие с по-широките й районни ползи. Анкара заздрави другарството си с групи в Западна Либия, нe единствено тъй като има стопански интерес в този регион, само че и тъй като те съставляват безапелационна съпротива на силите на Хафтар, подкрепени от Египет и ОАЕ – едни от най-големите районни съперници на Турция. Това е една и от аргументите турските управляващи да си затварят очите за активността на либийски жители на територията на Турция, които използваха опцията да основат канали за доставки на оръжия макар оръжейното ембарго. Турция също е упреквана в даване на военна поддръжка за силите на Триполи като има минимум два случая на въздушни удари по позиции на Хафтар.
Катар има една от най-важните функции в събитията в Либия . Първоначално с нападателна поддръжка за либийските бунтовници, през днешния ден ръководещите в Доха избират да застанат за напъните на Организация на обединените нации да откри единно държавно управление в страната като контраст на упоритостите на Хафтар. Заедно с Турция, Катар стана главен сътрудник на Триполи.
Като се има поради обаче, че Катар значително се отхвърли от районния си политически план в интерес на вътрешните въпроси - и като се има поради разнообразието от либийски групи, с които твърди, че поддържа връзки - Катар най-вероятно ще се концентрира по-малко върху поддръжката на ислямисти в Либия, в сравнение с да ускорява съперничеството със Саудитска Арабия и ОАЕ.
Все по-видима е ролята и на Русия . Макар Москва да няма публична политика към Либия, представители на съветската дипломация и военнопромишления комплекс се срещнаха с Хафтар няколко пъти за последните две години. Това демонстрира, че Русия има намерение да се откри в Източна Либия, където има непосредствен достъп до египетските бази – тях има право да употребява, с помощта на съглашение с Кайро. Въпреки всичко, присъединяване на Москва за момента не може да се съпоставя с това на ОАЕ или Турция.
Две европейски страни също имат присъединяване в Либия, въпреки и не по този начин блестящо като това на арабските страни и Турция. Франция и Италия, които имат съревнование в границите на Европейски Съюз, са на двете противоположни страни и в либийския спор. Бившата колониална мощ в Либия – Италия – има свои геополитически цели и за осъществяването им счита, че е добре да поддържа държавното управление в Триполи. От друга страна, Париж интензивно поддържа силите на Хафтар, който Франция вижда като поръчител за сигурността в Либия. По този метод, обаче, французите пречат и на италианските упоритости за определяне на въздействие в Южна Либия, където Рим построява военна база.
В тази среда районното съревнование фрапантно усилва риска от ескалация . Ако Турция и Катар усилят поддръжката си за Триполи, това може да стимулира Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ да усилят военната си помощ за Хафтар. Реално този развой към този момент стартира: защото задграничните вложения в спора се усилват, усилват се и терзанията на либийците, че войната ще продължи още дълго. Тъй като пропагандните канали подтикват другите страни да преследват военна победа, вероятността за реализиране на контрактувано с езика на дипломацията решение, става все по-далечна. Последните събития са блестящо доказателство за това: при започване на юли Турция и Хафтар си оповестиха взаимно „ война “, откакто Хафтар упрекна Анкара, че подкрепя защитата на Триполи. Силите на Хафтар даже отвлякоха шестима турски жители, чиновници на турското министерство на защитата. По-късното им освобождение, разследване на турски закани за боен отговор, не способства за намаляване на напрежението.
Либия подслонява стотици хиляди мигранти, а ескалацията основава опция за филантропична злополука наоколо до европейския бряг.
В момента на територията на Либия има над 600 000 мигранти, бежанци и търсещи леговище лица. Много от тях са избягали от насилието в Етиопия, Еритрея, Сомалия, Судан, Нигер и Мали. Друга част са стопански мигранти, идващи от Западна Африка в посока Европа.
Не всички мигранти се намират в затворени лагери, само че единствено в Триполи има 3000 души, държани на километри от фронтовите линии. Ситуацията в тези лагери е тежка. На 21 юни „ Лекари без граници “ описаха ситуацията в два мигрантски центъра южно от Триполи като „ здравна злополука “ и предизвестиха за опция от зараза на туберкулоза. От септември предходната година до юни 22 души са умряли поради заболяването.
Организация на обединените нации също насочва многочислени предизвестия, че насилието ще провокира както утежняване на филантропичната обстановка, по този начин и опция от бежански поток към Европа. Мнозина пробват да прекосят Средиземно море с спонтанни лодки.
Местните либийски сили поддържат контакт с европейските страни и най-много с Италия и Франция, чиито крайбрежия са най-близо до либийските. Правителството в Триполи обаче предизвести, че не се знае какъв брой може да поддържа бежанските лагери на своя територия, изключително след старта на офанзивата на Халифа Хафтар през април.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ