Свикнали сме да мислим, че един ден ще срещнем голямата

Свикнали сме да мислим, че един ден ще срещнем огромната обич и животът ни ще се промени. Ще имаме рамо, на което да се опрем, деца, за които да живеем и да обичаме, живот, който си коства да бъде освен изживян, само че и разказан...

Но това е илюзия. Ако животът ви не е бил това, което сте желали да бъде, любовта няма да промени към по-добро, нито ще го " избави ". Няма да избави и вас.

Ако сте били нещастни, неразбрани, недооценени, любовта няма да промени това. Напротив, прекомерно допустимо е в някакъв миг, според от колегата ви, да ви накара да се чувствате по-зле.

Искам да кажа, че вие и единствено вие сте виновни за своя живот и своето благополучие. Никой различен. Нито родителите ви, нито сътрудникът ви.

Налага се да поемете отговорност и да измененията живота си в посоката, в която желаете да се развива.

Бракът не е избавление. Децата не са единствено благополучие. Няма идеално семейство, няма идеални връзки.



„ Обичам те! “ се изтърква. Дори да е подплатено със съществени бонуси.

Сексът не би трябвало да е факсимиле. Иначе ще стане отегчителен и в един миг той или тя ще погледнат настрана...

Противоположностите не се притеглят. Ако нямате общи ползи, напълно скоро след началото ще последва краят.

Не си заваряйте очите пред проблемите. Те няма да се решат с магическа пръчица.



Не приемайте градивна рецензия. Вярвайте в себе си и в това, което може и което вършиме.

Прощавайте си. Не се чувствайте отговорни за щяло и нещяло.