Световните лидери се опитват да овладеят продоволствената криза, предизвикана от

...
Световните лидери се опитват да овладеят продоволствената криза, предизвикана от
Коментари Харесай

Трябва да се търсят нови начини за изхранване на света

Световните водачи се пробват да овладеят продоволствената рецесия, провокирана от нашествието на Русия в Украйна, само че специалистите споделят, че отговорът им е съществено неправилен, защото повтаря неуспехите на строшен модел, подготвяйки почвата за сходни рецесии в бъдеще, проучва европейската редакция на американския вестник " Политико "

Те имат вяра, че до момента в който политиците гледат просто да излязат от рецесията, те разчитат прекомерно на няколко страни и шепа компании, с цел да изхранят света, оставяйки ги неподготвени за бъдещи разтърсвания. Повече от десетилетие откакто светът излезе от международната продоволствена рецесия през 2008 година - провокирана по сходен метод от композиция от възходящи цени на петрола, суша и търговски ограничавания, наложени от паникьосани държавни управления, в това число Украйна - специалисти по храните приканват политиците да премислят какво ядем и по какъв начин го отглеждаме.



Всъщност те споделят, че отговорът на Запада на актуалната рецесия - който включва разрешаване на земеделските производители да отглеждат култури върху предпазена земя - към този момент е без значение, изключително откакто мощната взаимозависимост на фермерите от торове и ресурсоемки култури способстват за изменението на климата.

" Толкова огромна част от този отговор на Европейски Съюз и Съединени американски щати е за поддръжка на система, която е счупена ", сподели София Мърфи, изпълнителен шеф на IATP, основан в Съединени американски щати мозъчен концерн.

Отговорът от интернационалните организации като Г-7 и Организацията за икономическо сътрудничество и раз също включва заделяне на милиони за продоволствена помощ и правене на тактики за връщане на блокираните зърнени култури на Украйна назад в световните търговски вериги, както това западните страни сами да отглеждат повече зърно.

В своя проект за продоволствена сигурност, стартиран в края на март, Европейски Съюз съобщи, че увеличението на производството за покриване на дефицита на украинските култури - по-специално пшеницата - е " фундаментално. " Неспазването на това, предизвестява Брюксел, рискува да провокира огромна рецесия с глада в страните в Северна Африка и в Близкия изток, които значително зависят от вноса на храни и където доста страни към този момент изпитваха усложнения още преди неотдавнашното повишаване на цените на храните.



Но членовете от локалните общности и световното гражданско общество в Комитета на Организация на обединените нации за международна продоволствена сигурност (CFS), експертно тяло, фокусирано върху локалното произвеждане на храни и политиките за продоволствена сигурност, споделиха, че актуалната рецесия не е симптом на дефицит на произвеждане, а по-скоро на систематични фактори, в това число мощно разчитане на торове и изкопаеми горива; наслагването на енергийната и Коронавирус кризи; по-чести климатични бедствия; и властта за разпределение на храна, съсредоточена в ръцете единствено на няколко компании.

Кризата, сподели Мърфи, " в последна сметка е обвързвана с това, че не можем да си позволим храната, която съществува - в действителност не е налице безспорен дефицит (на храна) ".

Мърфи сподели, че държавните управления не са си научили урока от рецесията от 2008 година: че казусът не е, че няма задоволително храна.

Въпреки че се придържаме към политиката да произвеждаме повече, броят на гладните хора в света продължава да пораства. " Необяснимо е, че в действителност има голям брой хора, които към момента гладуват по света ", сподели Хана Сааринен, специалист по хранителната политика в Oxfam. " Това демонстрира много дълбоки проблеми в хранителната система и какъв брой хора са подвластни от тази нежна система.

Ненаучени уроци

Докато рецесията набира скорост, Мърфи сподели, че страните би трябвало да заобикалят възобновяване на система на прекалено разчитане на " прекомерно малко страни, прекомерно малко компании (и) прекомерно малко зърнени култури ".

Половината от международното селскостопанско произвеждане се господства единствено от четири съществени култури: захарна тръстика, пшеница, царевица и ориз. Всички те се изнасят единствено от шепа страни и се търгуват единствено от четири мултинационални компании. Известни като ABCD на храната заради своите букви, тези четири компании - Archer Daniels Midland (ADM), Bunge, Cargill и Louis Dreyfus - имат непропорционална мощ в световното разпространяване на храни и са спечелили " големи " облаги от скока на цените на зърнени пазари, съгласно S&P Commodity Insights.



Докато най-уязвимите страни и филантропични организации като Световната продоволствена стратегия в действителност се нуждаят от незабавни доставки в кратковременен проект, Мърфи сподели, че политиците би трябвало да се съсредоточат върху оправянето с голямата роля, която няколко огромни експортьори играят за продоволствената сигурност на страните с ниски приходи.

Системата за доставки е построена по подобен метод, че над две дузини страни зависят от композиция единствено от Русия и Украйна за най-малко една трета от пшеницата си. В някои страни като Ливан и Египет тази цифра е 80 %, до момента в който Еритрея предходната година е доставяла цялата си пшеница от Русия и Украйна.

Така че, когато настъпи рецесия, тази настройка оставя по-бедните страни в усложнение, защото огромните търговци се стремят да продадат каквито и да са хранителни ресурси на този, който предложи най-висока цена - което постоянно не се случва в страни с лимитирани средства като Ливан и Сомалия.

" Това, което е най-опустошителното в рецесията, че ви демонстрира какъв брой малко избор имат Ливан и Египет - всичките им яйца бяха в една кошница ", сподели Мърфи. Тя сподели също по този начин, че засегнатите страни не би трябвало да гледат на това като на " нищожно и кратковременно разстройване ", а като късмет да прегледат всичките си благоприятни условия. " Екосистемите на Египет разрешават огромно многообразие от култури. Става дума и за това да има повече снабдители на пазара. "

Тя добави: " Ливан не би трябвало да внася 80 % от тяхната (на Русия и Украйна) пшеница. Има друга храна за ястие, която е по-питателна. Ако Украйна не може да засади своята пшеница, бихме желали да забележим друга храна да се отглежда, не е наложително тя да е пшеница и не би трябвало да е на границата на Европейски Съюз.

Това изисква съществено преосмисляне на метода, по който се храни светът.

Дори в моменти, когато няма суша или високи цени на храните, доста страни в Африка са наводнени от на ниска цена импорт, постоянно от Европейски Съюз и Съединени американски щати, което изкарва локалните фермери от бизнеса и отслабва способността на страните да реагират на шокове.. Магдалена Акерман, специалист по продоволствена сигурност към CFS, сподели, че сходни насочени към търговията политики " смазаха устойчивостта на районите или способността на страните да разчитат на локално произвеждане ".

Мърфи сподели също, че с цел да останат на повърхността, фермерите в Северна Африка от ден на ден минават към водно интензивно и скъпо развъждане на плодове и зеленчуци, предопределени за Европа, " и част от това е за сметка и на главните култури "

Акерман сподели, че страните би трябвало да диверсифицират това, което създават, с цел да могат да разчитат повече на личните си ферми и хранителни мрежи. В противоположен случай те рискуват да попаднат още веднъж в същия капан във време, когато разстройствата, свързани с биоразнообразието и климата, се форсират.

" Това е моментът да помогнем на хората и да изградим тази резистентност, за която приказваме, като разгледаме какво друго бихме могли да ядем и от кое място другаде може да идва ", сподели Мърфи.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР