Трябва да се търсят нови начини за изхранване на света
Световните водачи се пробват да овладеят продоволствената рецесия, провокирана от нашествието на Русия в Украйна, само че специалистите споделят, че отговорът им е съществено неправилен, защото повтаря неуспехите на строшен модел, подготвяйки почвата за сходни рецесии в бъдеще, проучва европейската редакция на американския вестник " Политико "
Те имат вяра, че до момента в който политиците гледат просто да излязат от рецесията, те разчитат прекомерно на няколко страни и шепа компании, с цел да изхранят света, оставяйки ги неподготвени за бъдещи разтърсвания. Повече от десетилетие откакто светът излезе от международната продоволствена рецесия през 2008 година - провокирана по сходен метод от композиция от възходящи цени на петрола, суша и търговски ограничавания, наложени от паникьосани държавни управления, в това число Украйна - специалисти по храните приканват политиците да премислят какво ядем и по какъв начин го отглеждаме.
Всъщност те споделят, че отговорът на Запада на актуалната рецесия - който включва разрешаване на земеделските производители да отглеждат култури върху предпазена земя - към този момент е без значение, изключително откакто мощната взаимозависимост на фермерите от торове и ресурсоемки култури способстват за изменението на климата.
" Толкова огромна част от този отговор на Европейски Съюз и Съединени американски щати е за поддръжка на система, която е счупена ", сподели София Мърфи, изпълнителен шеф на IATP, основан в Съединени американски щати мозъчен концерн.
Отговорът от интернационалните организации като Г-7 и Организацията за икономическо сътрудничество и раз също включва заделяне на милиони за продоволствена помощ и правене на тактики за връщане на блокираните зърнени култури на Украйна назад в световните търговски вериги, както това западните страни сами да отглеждат повече зърно.
В своя проект за продоволствена сигурност, стартиран в края на март, Европейски Съюз съобщи, че увеличението на производството за покриване на дефицита на украинските култури - по-специално пшеницата - е " фундаментално. " Неспазването на това, предизвестява Брюксел, рискува да провокира огромна рецесия с глада в страните в Северна Африка и в Близкия изток, които значително зависят от вноса на храни и където доста страни към този момент изпитваха усложнения още преди неотдавнашното повишаване на цените на храните.
Но членовете от локалните общности и световното гражданско общество в Комитета на Организация на обединените нации за международна продоволствена сигурност (CFS), експертно тяло, фокусирано върху локалното произвеждане на храни и политиките за продоволствена сигурност, споделиха, че актуалната рецесия не е симптом на дефицит на произвеждане, а по-скоро на систематични фактори, в това число мощно разчитане на торове и изкопаеми горива; наслагването на енергийната и Коронавирус кризи; по-чести климатични бедствия; и властта за разпределение на храна, съсредоточена в ръцете единствено на няколко компании.
Кризата, сподели Мърфи, " в последна сметка е обвързвана с това, че не можем да си позволим храната, която съществува - в действителност не е налице безспорен дефицит (на храна) ".
Мърфи сподели, че държавните управления не са си научили урока от рецесията от 2008 година: че казусът не е, че няма задоволително храна.
Въпреки че се придържаме към политиката да произвеждаме повече, броят на гладните хора в света продължава да пораства. " Необяснимо е, че в действителност има голям брой хора, които към момента гладуват по света ", сподели Хана Сааринен, специалист по хранителната политика в Oxfam. " Това демонстрира много дълбоки проблеми в хранителната система и какъв брой хора са подвластни от тази нежна система.
Ненаучени уроци
Докато рецесията набира скорост, Мърфи сподели, че страните би трябвало да заобикалят възобновяване на система на прекалено разчитане на " прекомерно малко страни, прекомерно малко компании (и) прекомерно малко зърнени култури ".
Половината от международното селскостопанско произвеждане се господства единствено от четири съществени култури: захарна тръстика, пшеница, царевица и ориз. Всички те се изнасят единствено от шепа страни и се търгуват единствено от четири мултинационални компании. Известни като ABCD на храната заради своите букви, тези четири компании - Archer Daniels Midland (ADM), Bunge, Cargill и Louis Dreyfus - имат непропорционална мощ в световното разпространяване на храни и са спечелили " големи " облаги от скока на цените на зърнени пазари, съгласно S&P Commodity Insights.
Докато най-уязвимите страни и филантропични организации като Световната продоволствена стратегия в действителност се нуждаят от незабавни доставки в кратковременен проект, Мърфи сподели, че политиците би трябвало да се съсредоточат върху оправянето с голямата роля, която няколко огромни експортьори играят за продоволствената сигурност на страните с ниски приходи.
Системата за доставки е построена по подобен метод, че над две дузини страни зависят от композиция единствено от Русия и Украйна за най-малко една трета от пшеницата си. В някои страни като Ливан и Египет тази цифра е 80 %, до момента в който Еритрея предходната година е доставяла цялата си пшеница от Русия и Украйна.
Така че, когато настъпи рецесия, тази настройка оставя по-бедните страни в усложнение, защото огромните търговци се стремят да продадат каквито и да са хранителни ресурси на този, който предложи най-висока цена - което постоянно не се случва в страни с лимитирани средства като Ливан и Сомалия.
" Това, което е най-опустошителното в рецесията, че ви демонстрира какъв брой малко избор имат Ливан и Египет - всичките им яйца бяха в една кошница ", сподели Мърфи. Тя сподели също по този начин, че засегнатите страни не би трябвало да гледат на това като на " нищожно и кратковременно разстройване ", а като късмет да прегледат всичките си благоприятни условия. " Екосистемите на Египет разрешават огромно многообразие от култури. Става дума и за това да има повече снабдители на пазара. "
Тя добави: " Ливан не би трябвало да внася 80 % от тяхната (на Русия и Украйна) пшеница. Има друга храна за ястие, която е по-питателна. Ако Украйна не може да засади своята пшеница, бихме желали да забележим друга храна да се отглежда, не е наложително тя да е пшеница и не би трябвало да е на границата на Европейски Съюз.
Това изисква съществено преосмисляне на метода, по който се храни светът.
Дори в моменти, когато няма суша или високи цени на храните, доста страни в Африка са наводнени от на ниска цена импорт, постоянно от Европейски Съюз и Съединени американски щати, което изкарва локалните фермери от бизнеса и отслабва способността на страните да реагират на шокове.. Магдалена Акерман, специалист по продоволствена сигурност към CFS, сподели, че сходни насочени към търговията политики " смазаха устойчивостта на районите или способността на страните да разчитат на локално произвеждане ".
Мърфи сподели също, че с цел да останат на повърхността, фермерите в Северна Африка от ден на ден минават към водно интензивно и скъпо развъждане на плодове и зеленчуци, предопределени за Европа, " и част от това е за сметка и на главните култури "
Акерман сподели, че страните би трябвало да диверсифицират това, което създават, с цел да могат да разчитат повече на личните си ферми и хранителни мрежи. В противоположен случай те рискуват да попаднат още веднъж в същия капан във време, когато разстройствата, свързани с биоразнообразието и климата, се форсират.
" Това е моментът да помогнем на хората и да изградим тази резистентност, за която приказваме, като разгледаме какво друго бихме могли да ядем и от кое място другаде може да идва ", сподели Мърфи.
Те имат вяра, че до момента в който политиците гледат просто да излязат от рецесията, те разчитат прекомерно на няколко страни и шепа компании, с цел да изхранят света, оставяйки ги неподготвени за бъдещи разтърсвания. Повече от десетилетие откакто светът излезе от международната продоволствена рецесия през 2008 година - провокирана по сходен метод от композиция от възходящи цени на петрола, суша и търговски ограничавания, наложени от паникьосани държавни управления, в това число Украйна - специалисти по храните приканват политиците да премислят какво ядем и по какъв начин го отглеждаме.
Всъщност те споделят, че отговорът на Запада на актуалната рецесия - който включва разрешаване на земеделските производители да отглеждат култури върху предпазена земя - към този момент е без значение, изключително откакто мощната взаимозависимост на фермерите от торове и ресурсоемки култури способстват за изменението на климата.
" Толкова огромна част от този отговор на Европейски Съюз и Съединени американски щати е за поддръжка на система, която е счупена ", сподели София Мърфи, изпълнителен шеф на IATP, основан в Съединени американски щати мозъчен концерн.
Отговорът от интернационалните организации като Г-7 и Организацията за икономическо сътрудничество и раз също включва заделяне на милиони за продоволствена помощ и правене на тактики за връщане на блокираните зърнени култури на Украйна назад в световните търговски вериги, както това западните страни сами да отглеждат повече зърно.
В своя проект за продоволствена сигурност, стартиран в края на март, Европейски Съюз съобщи, че увеличението на производството за покриване на дефицита на украинските култури - по-специално пшеницата - е " фундаментално. " Неспазването на това, предизвестява Брюксел, рискува да провокира огромна рецесия с глада в страните в Северна Африка и в Близкия изток, които значително зависят от вноса на храни и където доста страни към този момент изпитваха усложнения още преди неотдавнашното повишаване на цените на храните.
Но членовете от локалните общности и световното гражданско общество в Комитета на Организация на обединените нации за международна продоволствена сигурност (CFS), експертно тяло, фокусирано върху локалното произвеждане на храни и политиките за продоволствена сигурност, споделиха, че актуалната рецесия не е симптом на дефицит на произвеждане, а по-скоро на систематични фактори, в това число мощно разчитане на торове и изкопаеми горива; наслагването на енергийната и Коронавирус кризи; по-чести климатични бедствия; и властта за разпределение на храна, съсредоточена в ръцете единствено на няколко компании.
Кризата, сподели Мърфи, " в последна сметка е обвързвана с това, че не можем да си позволим храната, която съществува - в действителност не е налице безспорен дефицит (на храна) ".
Мърфи сподели, че държавните управления не са си научили урока от рецесията от 2008 година: че казусът не е, че няма задоволително храна.
Въпреки че се придържаме към политиката да произвеждаме повече, броят на гладните хора в света продължава да пораства. " Необяснимо е, че в действителност има голям брой хора, които към момента гладуват по света ", сподели Хана Сааринен, специалист по хранителната политика в Oxfam. " Това демонстрира много дълбоки проблеми в хранителната система и какъв брой хора са подвластни от тази нежна система.
Ненаучени уроци
Докато рецесията набира скорост, Мърфи сподели, че страните би трябвало да заобикалят възобновяване на система на прекалено разчитане на " прекомерно малко страни, прекомерно малко компании (и) прекомерно малко зърнени култури ".
Половината от международното селскостопанско произвеждане се господства единствено от четири съществени култури: захарна тръстика, пшеница, царевица и ориз. Всички те се изнасят единствено от шепа страни и се търгуват единствено от четири мултинационални компании. Известни като ABCD на храната заради своите букви, тези четири компании - Archer Daniels Midland (ADM), Bunge, Cargill и Louis Dreyfus - имат непропорционална мощ в световното разпространяване на храни и са спечелили " големи " облаги от скока на цените на зърнени пазари, съгласно S&P Commodity Insights.
Докато най-уязвимите страни и филантропични организации като Световната продоволствена стратегия в действителност се нуждаят от незабавни доставки в кратковременен проект, Мърфи сподели, че политиците би трябвало да се съсредоточат върху оправянето с голямата роля, която няколко огромни експортьори играят за продоволствената сигурност на страните с ниски приходи.
Системата за доставки е построена по подобен метод, че над две дузини страни зависят от композиция единствено от Русия и Украйна за най-малко една трета от пшеницата си. В някои страни като Ливан и Египет тази цифра е 80 %, до момента в който Еритрея предходната година е доставяла цялата си пшеница от Русия и Украйна.
Така че, когато настъпи рецесия, тази настройка оставя по-бедните страни в усложнение, защото огромните търговци се стремят да продадат каквито и да са хранителни ресурси на този, който предложи най-висока цена - което постоянно не се случва в страни с лимитирани средства като Ливан и Сомалия.
" Това, което е най-опустошителното в рецесията, че ви демонстрира какъв брой малко избор имат Ливан и Египет - всичките им яйца бяха в една кошница ", сподели Мърфи. Тя сподели също по този начин, че засегнатите страни не би трябвало да гледат на това като на " нищожно и кратковременно разстройване ", а като късмет да прегледат всичките си благоприятни условия. " Екосистемите на Египет разрешават огромно многообразие от култури. Става дума и за това да има повече снабдители на пазара. "
Тя добави: " Ливан не би трябвало да внася 80 % от тяхната (на Русия и Украйна) пшеница. Има друга храна за ястие, която е по-питателна. Ако Украйна не може да засади своята пшеница, бихме желали да забележим друга храна да се отглежда, не е наложително тя да е пшеница и не би трябвало да е на границата на Европейски Съюз.
Това изисква съществено преосмисляне на метода, по който се храни светът.
Дори в моменти, когато няма суша или високи цени на храните, доста страни в Африка са наводнени от на ниска цена импорт, постоянно от Европейски Съюз и Съединени американски щати, което изкарва локалните фермери от бизнеса и отслабва способността на страните да реагират на шокове.. Магдалена Акерман, специалист по продоволствена сигурност към CFS, сподели, че сходни насочени към търговията политики " смазаха устойчивостта на районите или способността на страните да разчитат на локално произвеждане ".
Мърфи сподели също, че с цел да останат на повърхността, фермерите в Северна Африка от ден на ден минават към водно интензивно и скъпо развъждане на плодове и зеленчуци, предопределени за Европа, " и част от това е за сметка и на главните култури "
Акерман сподели, че страните би трябвало да диверсифицират това, което създават, с цел да могат да разчитат повече на личните си ферми и хранителни мрежи. В противоположен случай те рискуват да попаднат още веднъж в същия капан във време, когато разстройствата, свързани с биоразнообразието и климата, се форсират.
" Това е моментът да помогнем на хората и да изградим тази резистентност, за която приказваме, като разгледаме какво друго бихме могли да ядем и от кое място другаде може да идва ", сподели Мърфи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ