Руската православна църква създаде Патриаршеска екзархия в Африка
Светият Синод на Руската Православна Църква на 29 декември обнародва епохално решение за основаването на Патриаршеска екзархия в Африка. В нея са признати повече от 100 свещеници на Александрийската Църква, поискали да излязат от нея откакто нейният глава Патриарх Теодор призна украинските разколници. Новата екзархия бе управлявана от Клинския митрополит Леонид (Горбачов). В извънредно изявление за РИА Новости той описа за идните задания на Църквата в Африка: за бъдещето на духовенството, енориашите, градежа на катедрални храмове, а също и за връзките с Александрийската Патриаршия.
– Владика Леонид, планирате ли да заминете в близко време за Африка, с цел да се заемете с делата на екзархията?
– Аз възнамерявам пастирска аудиенция в Африка. В момента визитата на редица страни е невероятно заради епидемиологичните ограничавания. И все пак структурата на екзархията ще се разпростира, ще потрябват човешки запаси, кадровият въпрос е един от най-приоритетните през днешния ден.
Ядрото на екзархията ще се кове в Москва. Това е една безусловно нова мощна конструкция с континентален мащаб, която изисква деликатно, детайлно проучване и разработка.
– Сто и двамата свещеници на Александрийската Църква, които минаха към РПЦ, със своите енории ли минаха?
– Да, с енориите и паството си. И съгласно нашите прогнози това е единствено началото.
– Къде ще се разполага катедрата на новата екзархия и ще строите ли в Африка нови катедрални храмове, да вземем за пример в Кайро?
– За административните потребности на екзархията Светейшият Патриарх Кирил даде подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия – храма «Вси светии на Кулишки» в Москва. При нужда ще се строят храмове на Руската Православна Църква в страните от Африка. Решава се въпросът за даване на имот земя в Кайро за градежа на катедрален храм. В Йоханесбург – центъра на Южно-Африканската епархия – от 1999 година работи енория на Руската Православна Църква. Освен храма, храмовият комплекс включва и няколко спомагателни пространства за енорийски потребности. Това е пълноценна материална база за основаването на епархийски център с катедрален храм там.
– Как се трансформират вероятностите на нашата Църква в Африка по отношение на решенията на Синода?
– Ние считаме, че това е историческа крачка. Руската Православна Църква придобива различен статут и поема отговорността, обвързвана с това епохално събитие. Ние не сме подготвени да се помиряваме с несправедливостта и потъпкването на каноните на Църквата, който и да прави това.
Освен това Руската Православна Църква се е отнасяла постоянно с грижа и внимание към ситуацията на християнските малцинства по целия свят и Африка не е изключение. Ние приказваме за това от всички трибуни. Правата на християните не би трябвало да се накърняват и ние вършим всичко, което е допустимо за нас, с цел да ги защитим.
– В екзархията са формирани две епархии. Ще могат ли локални свещеници всред тези, които минаха в Руската Църква, да станат епископи в тях?
– Кадровият въпрос е един от най-важните, както към този момент споделих. Ние не изключваме уголемение на структурата на екзархията при нужда. Въпросът за вероятното формиране на нови епархии и за оглавяването на катедрите им както от съветски, по този начин и от африкански архиереи може да бъде подложен за разглеждане от Светия Синод. Ние не изключваме, че някои епископи на Александрийската Патриаршия ще заявят предпочитание да преминат в лоното на Руската Православна Църква.
– Владико, по какъв начин съгласно Вас на основаването на екзархията може да реагира управлението и духовенството на Александрийската Църква – нали тя се появява на нейна канонична територия?
– След антиканоничното, вероломно, единолично признание на разколническата формация «Православна черква на Украйна» от страна на Предстоятеля на Александрийската Православна Църква ние направихме огромна пауза, очаквайки от свещеноначалието на Александрийската Православна Църква осъзнаване на дълбочината, трагичността и непоправимостта на тази неточност, само че това не се случи. Не беше призован Синод, членовете на който биха могли да се изкажат за единоличното решение на Патриарх Теодор, като го поддържат или не го одобряват. Ние чакахме две години, повече, в сравнение с бе допустимо. Сега към този момент въпросът за управлението на Александрийската Църква престана да съществува за нас.
За реакцията на духовенството цифрите приказват сами. Сто и двама свещенослужители към този момент са се обърнали с молба да бъдат признати под омофора на Руската Православна Църква. Това е сериозен % от общия брой клирици. Някои от тях чакат това още от 2019 година Ние допускаме, че количеството молби ще се усилва.
– Владика Леонид, планирате ли да заминете в близко време за Африка, с цел да се заемете с делата на екзархията?
– Аз възнамерявам пастирска аудиенция в Африка. В момента визитата на редица страни е невероятно заради епидемиологичните ограничавания. И все пак структурата на екзархията ще се разпростира, ще потрябват човешки запаси, кадровият въпрос е един от най-приоритетните през днешния ден.
Ядрото на екзархията ще се кове в Москва. Това е една безусловно нова мощна конструкция с континентален мащаб, която изисква деликатно, детайлно проучване и разработка.
– Сто и двамата свещеници на Александрийската Църква, които минаха към РПЦ, със своите енории ли минаха?
– Да, с енориите и паството си. И съгласно нашите прогнози това е единствено началото.
– Къде ще се разполага катедрата на новата екзархия и ще строите ли в Африка нови катедрални храмове, да вземем за пример в Кайро?
– За административните потребности на екзархията Светейшият Патриарх Кирил даде подворието на Патриарха Московски и на цяла Русия – храма «Вси светии на Кулишки» в Москва. При нужда ще се строят храмове на Руската Православна Църква в страните от Африка. Решава се въпросът за даване на имот земя в Кайро за градежа на катедрален храм. В Йоханесбург – центъра на Южно-Африканската епархия – от 1999 година работи енория на Руската Православна Църква. Освен храма, храмовият комплекс включва и няколко спомагателни пространства за енорийски потребности. Това е пълноценна материална база за основаването на епархийски център с катедрален храм там.
– Как се трансформират вероятностите на нашата Църква в Африка по отношение на решенията на Синода?
– Ние считаме, че това е историческа крачка. Руската Православна Църква придобива различен статут и поема отговорността, обвързвана с това епохално събитие. Ние не сме подготвени да се помиряваме с несправедливостта и потъпкването на каноните на Църквата, който и да прави това.
Освен това Руската Православна Църква се е отнасяла постоянно с грижа и внимание към ситуацията на християнските малцинства по целия свят и Африка не е изключение. Ние приказваме за това от всички трибуни. Правата на християните не би трябвало да се накърняват и ние вършим всичко, което е допустимо за нас, с цел да ги защитим.
– В екзархията са формирани две епархии. Ще могат ли локални свещеници всред тези, които минаха в Руската Църква, да станат епископи в тях?
– Кадровият въпрос е един от най-важните, както към този момент споделих. Ние не изключваме уголемение на структурата на екзархията при нужда. Въпросът за вероятното формиране на нови епархии и за оглавяването на катедрите им както от съветски, по този начин и от африкански архиереи може да бъде подложен за разглеждане от Светия Синод. Ние не изключваме, че някои епископи на Александрийската Патриаршия ще заявят предпочитание да преминат в лоното на Руската Православна Църква.
– Владико, по какъв начин съгласно Вас на основаването на екзархията може да реагира управлението и духовенството на Александрийската Църква – нали тя се появява на нейна канонична територия?
– След антиканоничното, вероломно, единолично признание на разколническата формация «Православна черква на Украйна» от страна на Предстоятеля на Александрийската Православна Църква ние направихме огромна пауза, очаквайки от свещеноначалието на Александрийската Православна Църква осъзнаване на дълбочината, трагичността и непоправимостта на тази неточност, само че това не се случи. Не беше призован Синод, членовете на който биха могли да се изкажат за единоличното решение на Патриарх Теодор, като го поддържат или не го одобряват. Ние чакахме две години, повече, в сравнение с бе допустимо. Сега към този момент въпросът за управлението на Александрийската Църква престана да съществува за нас.
За реакцията на духовенството цифрите приказват сами. Сто и двама свещенослужители към този момент са се обърнали с молба да бъдат признати под омофора на Руската Православна Църква. Това е сериозен % от общия брой клирици. Някои от тях чакат това още от 2019 година Ние допускаме, че количеството молби ще се усилва.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ