Папа Франциск: Мирът трябва да бъде всеобщ
„ Светият трон не се съмнява, че свят без нуклеарни оръжия е нужен и вероятен. В системата за групова сигурност няма място за нуклеарни оръжия и други оръжия за всеобщо заличаване “, съобщи БГНЕС.
Папата още веднъж издига глас за неотложността от разоръжаване, което е „ ангажираща и далновидна цел “, изключително във време, когато човечеството е на „ кръстопът “, както и нуждата от ценене на интернационалните съглашения. Двойният апел на папата бе насочен в обръщение до дипломат Александър Кмент, ръководител на първата среща на държавите-членки на Договора за възбрана на нуклеарните оръжия, която се организира от 21 до 23 юни във Виена. Посланието бе прочетено от монс. Пол Р. Галахър, секретар по връзките с страните и интернационалните организации.
Един друг свят
В документа, Франциск акцентира по какъв начин обстановката се е трансформирала отрицателно спрямо преди пет години, когато бе свикана дипломатическата конференция за договаряния за Договора: „ Светът – написа той – наподобява е на кръстопът. Смелата визия на този юридически инструмент, мощно въодушевена от етични и морални причини, наподобява все по-актуална “.
Според папа Франциск, даже в случай че в днешния подтекст поддръжката за разоръжаване може да наподобява „ парадоксална “, не би трябвало да подценяваме „ заплахите от късогледите подходи към националната и интернационалната сигурност и рисковете от разпространяване “. Цената на неспазването неизбежно се заплаща с броя на почтените животи и се смята като кланица и заличаване
Мирът би трябвало да бъде повсеместен
Затова апелът на папата, е „ да се заглушат всички оръжия и да се отстранен аргументите за спорове посредством неуморна работа за постигането на договаряния “. „ Онези, които водят война, не помнят човечеството “, повтаря Франциск, както съобщи на молитвата Ангел Господен след експлоадирането на спора в Украйна.
Мирът е неразделен и с цел да бъде в действителност обективен и дълготраен, той би трябвало да бъде повсеместен. Би било подвеждащо и самоунищожително да се мисли, че сигурността и спокойствието на едни са отделени от груповата сигурност и спокойствието на други.
Бъдещето на братята и сестрите
Пандемията Covid-19 към този момент трябваше да ни даде урок в това отношение, демонстрирайки „ трагично “, че „ сигурността на нашето бъдеще зависи от гарантирането на мирната сигурност на другите, тъй като в случай че мирът, сигурността и стабилността не бъдат открити в световен мащаб, никой няма да се употребява от тях “. Индивидуално и групово, ние сме виновни за сегашното и бъдещото богатство на нашите братя и сестри
Катастрофални последствия
В тази система за групова сигурност, Франциск акцентира, че „ няма място за нуклеарни оръжия и други оръжия за всеобщо заличаване “. Те са „ рискова и скъпа отговорност “, а филантропичните и екологичните последствия, които биха произлезли от вероятната приложимост на нуклеарни оръжия, биха били „ пагубни “, с „ опустошителни, недискриминирани и неизчислими резултати във времето и пространството “.
" Балансиране на терора "
Наред с това, Римският свещеник предизвестява, че не можем да пренебрегнем „ несигурността, произлизаща от поддръжката на тези оръжия: рискът от злополуки, без значение дали неволни или не, което може да докара до доста тревожни сюжети “. В този смисъл нуклеарните оръжия могат да се дефинират като „ умножител на риска “, който „ обезпечава единствено илюзията за „ самобитен мир “.
Стремежът да се пази и подсигурява стабилността и мира посредством подправено възприятие за сигурност и „ балансиране на терора “, подсилен от манталитета на боязън и съмнение, неизбежно приключва с отравяне на връзките сред народите и възпрепятстване на всяка допустима форма на същински разговор.
Освен това, добавя папата, притежаването на атомни оръжия елементарно води до опасност от потреблението им: по този метод се трансформира във „ тип „ изнудване “, „ което е несъвместимо със съвестта на човечеството “.
Колективна и персонална отговорност против войната
Затова папата приканва всички, всеки със своята лична роля или статут, да сътрудничи „ откровено “ в напъните за „ прогонване на страха и тревожното очакване на война “. Отговорността е „ на публично равнище, като страни членки на едно и също семейство от народи “, само че също и „ на персонално равнище, като човеци и членове на едно и също човешко семейство и като хора с благосклонност “.
Договорите за разоръжаване са източник на непоклатимост
Папата показва и ролята на съществуващите контракти за разоръжаване, които „ са повече от елементарни правни отговорности “: Присъединяването и спазването на интернационалните съглашения за разоръжаване и интернационалното право не са форма на уязвимост. Напротив, това е източник на мощ и отговорност, защото покачва увереността и стабилността.
Близост до жертвите на нуклеарни оръжия
В края на посланието, папа Франциск показва близостта си с Хибакуша, оживелите от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, и с всички жертви на опити с нуклеарно оръжие. Наред с това се обръща към представителите на страните, интернационалните организации и гражданското общество да „ предизвикват просвета на живот и мир, учредени на достолепието на човешката персона и на съзнанието, че всички ние сме братя и сестри “. Католическата черква остава непроменяемо ангажирана да предизвиква мира сред народите и нациите и да подкрепя възпитанието за мира във всички свои институции.
Папата още веднъж издига глас за неотложността от разоръжаване, което е „ ангажираща и далновидна цел “, изключително във време, когато човечеството е на „ кръстопът “, както и нуждата от ценене на интернационалните съглашения. Двойният апел на папата бе насочен в обръщение до дипломат Александър Кмент, ръководител на първата среща на държавите-членки на Договора за възбрана на нуклеарните оръжия, която се организира от 21 до 23 юни във Виена. Посланието бе прочетено от монс. Пол Р. Галахър, секретар по връзките с страните и интернационалните организации.
Един друг свят
В документа, Франциск акцентира по какъв начин обстановката се е трансформирала отрицателно спрямо преди пет години, когато бе свикана дипломатическата конференция за договаряния за Договора: „ Светът – написа той – наподобява е на кръстопът. Смелата визия на този юридически инструмент, мощно въодушевена от етични и морални причини, наподобява все по-актуална “.
Според папа Франциск, даже в случай че в днешния подтекст поддръжката за разоръжаване може да наподобява „ парадоксална “, не би трябвало да подценяваме „ заплахите от късогледите подходи към националната и интернационалната сигурност и рисковете от разпространяване “. Цената на неспазването неизбежно се заплаща с броя на почтените животи и се смята като кланица и заличаване
Мирът би трябвало да бъде повсеместен
Затова апелът на папата, е „ да се заглушат всички оръжия и да се отстранен аргументите за спорове посредством неуморна работа за постигането на договаряния “. „ Онези, които водят война, не помнят човечеството “, повтаря Франциск, както съобщи на молитвата Ангел Господен след експлоадирането на спора в Украйна.
Мирът е неразделен и с цел да бъде в действителност обективен и дълготраен, той би трябвало да бъде повсеместен. Би било подвеждащо и самоунищожително да се мисли, че сигурността и спокойствието на едни са отделени от груповата сигурност и спокойствието на други.
Бъдещето на братята и сестрите
Пандемията Covid-19 към този момент трябваше да ни даде урок в това отношение, демонстрирайки „ трагично “, че „ сигурността на нашето бъдеще зависи от гарантирането на мирната сигурност на другите, тъй като в случай че мирът, сигурността и стабилността не бъдат открити в световен мащаб, никой няма да се употребява от тях “. Индивидуално и групово, ние сме виновни за сегашното и бъдещото богатство на нашите братя и сестри
Катастрофални последствия
В тази система за групова сигурност, Франциск акцентира, че „ няма място за нуклеарни оръжия и други оръжия за всеобщо заличаване “. Те са „ рискова и скъпа отговорност “, а филантропичните и екологичните последствия, които биха произлезли от вероятната приложимост на нуклеарни оръжия, биха били „ пагубни “, с „ опустошителни, недискриминирани и неизчислими резултати във времето и пространството “.
" Балансиране на терора "
Наред с това, Римският свещеник предизвестява, че не можем да пренебрегнем „ несигурността, произлизаща от поддръжката на тези оръжия: рискът от злополуки, без значение дали неволни или не, което може да докара до доста тревожни сюжети “. В този смисъл нуклеарните оръжия могат да се дефинират като „ умножител на риска “, който „ обезпечава единствено илюзията за „ самобитен мир “.
Стремежът да се пази и подсигурява стабилността и мира посредством подправено възприятие за сигурност и „ балансиране на терора “, подсилен от манталитета на боязън и съмнение, неизбежно приключва с отравяне на връзките сред народите и възпрепятстване на всяка допустима форма на същински разговор.
Освен това, добавя папата, притежаването на атомни оръжия елементарно води до опасност от потреблението им: по този метод се трансформира във „ тип „ изнудване “, „ което е несъвместимо със съвестта на човечеството “.
Колективна и персонална отговорност против войната
Затова папата приканва всички, всеки със своята лична роля или статут, да сътрудничи „ откровено “ в напъните за „ прогонване на страха и тревожното очакване на война “. Отговорността е „ на публично равнище, като страни членки на едно и също семейство от народи “, само че също и „ на персонално равнище, като човеци и членове на едно и също човешко семейство и като хора с благосклонност “.
Договорите за разоръжаване са източник на непоклатимост
Папата показва и ролята на съществуващите контракти за разоръжаване, които „ са повече от елементарни правни отговорности “: Присъединяването и спазването на интернационалните съглашения за разоръжаване и интернационалното право не са форма на уязвимост. Напротив, това е източник на мощ и отговорност, защото покачва увереността и стабилността.
Близост до жертвите на нуклеарни оръжия
В края на посланието, папа Франциск показва близостта си с Хибакуша, оживелите от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, и с всички жертви на опити с нуклеарно оръжие. Наред с това се обръща към представителите на страните, интернационалните организации и гражданското общество да „ предизвикват просвета на живот и мир, учредени на достолепието на човешката персона и на съзнанието, че всички ние сме братя и сестри “. Католическата черква остава непроменяемо ангажирана да предизвиква мира сред народите и нациите и да подкрепя възпитанието за мира във всички свои институции.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ