Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски. Св. мчк Георги Софийски, Нови
Свети Власий бил свещеник в Кападокийския град Севастия. Когато при Диоклетиан (царувал 284-305 година, бел.ред.) избухнало грубо гонение срещу християните, епископът увещавал към самообладание страдащите, посещавал затворените в тюрма и ги утешавал с думи на обич и религия.
Във време на туй гонение мнозина от севастийските християни претърпели мъчения; мнозина избягали по пустини и гори, като очеквали там прекратяването на бедствието. Тогава и Власий, като видял, че в градовете съвсем не останали християни, отпътувал и се поселил в една пещера на планината Аргеос. Там прекарвал дните в молитва, труд и строго самоограничение. Само пустинните диви зверове споделяли самотата на праведника; те се приближавали до него, спирали при входа на пещерата, когато той стоял на молитва; и Власий, като излизал, милвал ги, турял върху тях ръцете си и даже лекувал техните заболявания и рани. В тая отдалечена пещера се е криел Власий освен във време на Диоклетиановото гонение, само че и при започване на Ликиниевото.
В царуването на Ликиний бойците, пратени от регионалния шеф да ловят в пустинята диви зверове, които били нужни за арените при измъчването на християните, пристигнали един път до планината Аргеос. В пещерата, където живеел св. Власий, те видели голям брой зверове, и като пристигнали по-близо, намерили и стареца, който стоял на молитва. Без да кажат на светеца нито дума, те се върнали при шефа и му съобщили за това, що видели. Управителят ги пратил още веднъж в пустинята, с цел да доведат при него криещите се там християни.
Войниците отишли и съобщили на Власий за заповедта на шефа. Власий, като ги изслушал умерено, споделил: " Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми сподели: Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство! "
Власий тръгнал с бойците и по пътя обърнал мнозина от спътниците си към същинския Бог, като им обяснявал с благост и обич закона Господен и посредством Божията мощ правел чудеса. Множество народ се стичал към него по пътя, носейки заболели и молейки го да им помогне. Власий, добър и доброжелателен към всички, оказвал помощ освен на людете, само че и на животните. (У нас св. Власий се уважава като настойник на животните).
Когато довели св. Власий на съд в Севастия, шефът се стараел изначало посредством ласкави увещания да го склони да се отхвърли, само че Власий му дал отговор уверено, че няма да се поклони на идолите. Тогава шефът заповядал грубо да го бият. Власий с неотстъпчивост понесъл изтезанията и споделил на шефа:
- Напразно ти мислиш посредством мъчения да ме отклониш от християнската религия. Аз имам Иисуса Христа, Който ме укрепява. Прави с мен, каквото искаш!
След известно време още веднъж довели Власий при шефа.
- Ако не принесеш жертва на боговете, ще загинеш в жестоки страдания - споделил му шефът.
- Боговете, които не са сътворили небето и земята, да загинат - дал отговор Власий. - А гибелта, с която ти ме застрашаваш, ще ми донесе безконечен живот.
Управителят, като видял неговата неотстъпчивост, заповядал още веднъж да го мъчат. Окачили го на дърво и стъргали тялото му с стоманени куки, само че светецът твърдо понасял мъченията и говорел на шефа:
- Мислиш ли ти посредством премеждия да уплашиш мене, който имам за асистент Иисуса Христа? Не се багра от забележимите страдания, тъй като виждам на бъдещите богатства, обещани от Господа на любещите го.
Управителят наредил да снемат мъченика от дървото и да го отведат в тъмницата. Когато го водели, след него вървели седем благочестиви дами, които с страхопочитание събирали падащите от раните му капки кръв. Слугите на шефа, като видели това, хванали ги и ги завели в съда, като споделили: " И те са християнки ". Управителят им заповядал да принесат жертва на боговете. Благочестивите дами, с цел да дадат на идолопоклониците избавителен урок за пустотата на идолите, се престорили подготвени да изпълнят повелята на шефа и го помолили да им разреши първом да се умият в близкото езеро и да вземат със себе си идолите, с цел да им се поклонят там. Пускайки ги под стража, шефът им дал и идолите. А те ги взели и ги хвърлили в езерото. За тая тяхна смелост те били подложени на ужасни мъчения, с цел да се отрекат от вярата. Като видял, че те се непоколебими в своята религия, шефът заповядал да ги посекат с меч.
Трети път довели Власий на съд. Той продължавал да демонстрира същата непоколебима неотстъпчивост.
- Терзай тялото ми, както искаш - споделил той на шефа, - а над душата ми е могъщ единствено един Бог.
- Ще ти помогне ли твоят Христос, в случай че аз заповядам да те хвърлят в езерото - споделил шефът.
- И във водата ще се прояви силата на моя Бог - дал отговор Власий.
Управителят извършил своята опасност, само че Власий, хвърлен в езерото, тръгнал по водата като по изсъхнало. Като стигнал доникъде на езерото, той седнал и се обърнал към бойците, като ги поканил да създадат същото посредством силата на техните богове. Шестдесет и осем бойци, като призовали боговете си, се решили да се хвърлят, само че потънали в езерото. Ангел Господен се явил на светеца и му споделил: " Ти, който си изпълнен с доброта, служителю Божий, излез от водата и приеми приготвения за тебе от Бога венец! " С лице, огряно от чудна светлина, свещеномъченикът пристигнал на брега. Управителят го обвинил за гибелта на 68-те бойци и го осъдил на гибел.
На мястото на наказването светецът изначало се помолил за целия свят и за тия, които след гибелта му ще почитат неговата памет. Като получил от Христа заричане, че молбата му ще бъде изпълнена, Власий навел глава под меча в 316 година.
Във време на туй гонение мнозина от севастийските християни претърпели мъчения; мнозина избягали по пустини и гори, като очеквали там прекратяването на бедствието. Тогава и Власий, като видял, че в градовете съвсем не останали християни, отпътувал и се поселил в една пещера на планината Аргеос. Там прекарвал дните в молитва, труд и строго самоограничение. Само пустинните диви зверове споделяли самотата на праведника; те се приближавали до него, спирали при входа на пещерата, когато той стоял на молитва; и Власий, като излизал, милвал ги, турял върху тях ръцете си и даже лекувал техните заболявания и рани. В тая отдалечена пещера се е криел Власий освен във време на Диоклетиановото гонение, само че и при започване на Ликиниевото.
В царуването на Ликиний бойците, пратени от регионалния шеф да ловят в пустинята диви зверове, които били нужни за арените при измъчването на християните, пристигнали един път до планината Аргеос. В пещерата, където живеел св. Власий, те видели голям брой зверове, и като пристигнали по-близо, намерили и стареца, който стоял на молитва. Без да кажат на светеца нито дума, те се върнали при шефа и му съобщили за това, що видели. Управителят ги пратил още веднъж в пустинята, с цел да доведат при него криещите се там християни.
Войниците отишли и съобщили на Власий за заповедта на шефа. Власий, като ги изслушал умерено, споделил: " Добре, деца мои, да вървим! Господ си е спомнил за мене. Той тая нощ ми се яви три пъти и ми сподели: Стани и Ми принеси жертва, по обичая от твоето свещенство! "
Власий тръгнал с бойците и по пътя обърнал мнозина от спътниците си към същинския Бог, като им обяснявал с благост и обич закона Господен и посредством Божията мощ правел чудеса. Множество народ се стичал към него по пътя, носейки заболели и молейки го да им помогне. Власий, добър и доброжелателен към всички, оказвал помощ освен на людете, само че и на животните. (У нас св. Власий се уважава като настойник на животните).
Когато довели св. Власий на съд в Севастия, шефът се стараел изначало посредством ласкави увещания да го склони да се отхвърли, само че Власий му дал отговор уверено, че няма да се поклони на идолите. Тогава шефът заповядал грубо да го бият. Власий с неотстъпчивост понесъл изтезанията и споделил на шефа:
- Напразно ти мислиш посредством мъчения да ме отклониш от християнската религия. Аз имам Иисуса Христа, Който ме укрепява. Прави с мен, каквото искаш!
След известно време още веднъж довели Власий при шефа.
- Ако не принесеш жертва на боговете, ще загинеш в жестоки страдания - споделил му шефът.
- Боговете, които не са сътворили небето и земята, да загинат - дал отговор Власий. - А гибелта, с която ти ме застрашаваш, ще ми донесе безконечен живот.
Управителят, като видял неговата неотстъпчивост, заповядал още веднъж да го мъчат. Окачили го на дърво и стъргали тялото му с стоманени куки, само че светецът твърдо понасял мъченията и говорел на шефа:
- Мислиш ли ти посредством премеждия да уплашиш мене, който имам за асистент Иисуса Христа? Не се багра от забележимите страдания, тъй като виждам на бъдещите богатства, обещани от Господа на любещите го.
Управителят наредил да снемат мъченика от дървото и да го отведат в тъмницата. Когато го водели, след него вървели седем благочестиви дами, които с страхопочитание събирали падащите от раните му капки кръв. Слугите на шефа, като видели това, хванали ги и ги завели в съда, като споделили: " И те са християнки ". Управителят им заповядал да принесат жертва на боговете. Благочестивите дами, с цел да дадат на идолопоклониците избавителен урок за пустотата на идолите, се престорили подготвени да изпълнят повелята на шефа и го помолили да им разреши първом да се умият в близкото езеро и да вземат със себе си идолите, с цел да им се поклонят там. Пускайки ги под стража, шефът им дал и идолите. А те ги взели и ги хвърлили в езерото. За тая тяхна смелост те били подложени на ужасни мъчения, с цел да се отрекат от вярата. Като видял, че те се непоколебими в своята религия, шефът заповядал да ги посекат с меч.
Трети път довели Власий на съд. Той продължавал да демонстрира същата непоколебима неотстъпчивост.
- Терзай тялото ми, както искаш - споделил той на шефа, - а над душата ми е могъщ единствено един Бог.
- Ще ти помогне ли твоят Христос, в случай че аз заповядам да те хвърлят в езерото - споделил шефът.
- И във водата ще се прояви силата на моя Бог - дал отговор Власий.
Управителят извършил своята опасност, само че Власий, хвърлен в езерото, тръгнал по водата като по изсъхнало. Като стигнал доникъде на езерото, той седнал и се обърнал към бойците, като ги поканил да създадат същото посредством силата на техните богове. Шестдесет и осем бойци, като призовали боговете си, се решили да се хвърлят, само че потънали в езерото. Ангел Господен се явил на светеца и му споделил: " Ти, който си изпълнен с доброта, служителю Божий, излез от водата и приеми приготвения за тебе от Бога венец! " С лице, огряно от чудна светлина, свещеномъченикът пристигнал на брега. Управителят го обвинил за гибелта на 68-те бойци и го осъдил на гибел.
На мястото на наказването светецът изначало се помолил за целия свят и за тия, които след гибелта му ще почитат неговата памет. Като получил от Христа заричане, че молбата му ще бъде изпълнена, Власий навел глава под меча в 316 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ