Завещанието, което оставяме на поколенията: живот без корени и без ценности
Светът се трансформира със скорост, по-бърза от скоростта, с която богатите стават още по-богати, а бедните още по-бедни. И до момента в който се борим за сметките за самун и ток не виждаме или просто не желаеме да видим, че фамилията към този момент не е съществена единица на обществото. И напълно скоро ще бъде просто ярък спомен.
Помните ли старите български книги? Онези, в които се споделя за огнището, за софрата, на която се събират всички, с цел да споделят какво им се е случило денем и с цел да хапнат приготвения от дамите в дома топъл самун, забъркан с обич?
Е, това семейство към този момент го няма. От близо 10, че даже и 20 години. Семейството изчезна от картата на човешкото ни битие дружно с навлизането на все по-новите и все по-страхотни технологии. Социалните медии замениха площада, вайбър, месинджър се трансфораха в метод на другарство и битие, а уеб страниците за запознанства изместиха положителната остаряла сгледа, при която би трябвало да покажеш темперамент, дарба за мислене, темперамент, че и благоприятни условия за бъдещето.
Сега всичко се свежда до едно "здр, по какъв начин си ", няколко секси фотоси и емотикончета. Срещите и разделите стават онлайн. Скандалите към този момент не са в бракоразводната зала, а във фейсбук и инстаграм.
Децата си ги разнасяме по първите страници на уеб страниците, а дали сме положителни или неприятни родители е дето се споделя публичен проблем. Всички знаят къде сме били, какво сме сготвили, по какъв начин сме се облекли, какъв брой пъти сме се целунали и какви цветя са ни или не са ни подарили...
Отдавна не е проблем една жена да се събере с един мъж, да се обичат, да си създадат едно или две деца, след това да се разделят. Той да си откри нова обич, да се обичат, да живеят дружно, да си създадат едно или две деца... И след това да решат, че към този момент не могат един с различен, че ужасно се нервират, че не устоят и да се разделят. Любовта стана съвсем еднодневна, някак небрежно, забърсана във фитнеса, кафенето, дискотеката, бара или онлайн.
И децата ни привикват. Свикват да живеят без корен, с дом, който през днешния ден е тук, на следващия ден там, разкъсвани сред мама и тате, които непрекъснато са в някакъв екшън филм, адвокатски драми и другарски срещи. Свикват с новите сътрудници, след това със идващите, с доведените си братя и сестри... Свикват да порастват в един комплициран свят, в който полезностите се размиха, оцветиха се в най-различни цветове, смениха си пола!
Свикват да пазят сами своето детско ярко Аз, да порастват щастливи с това, което имат, а не с това, което им се поставя. Да се нагаждат към стратегиите на постоянно заетите си и изчезнали родители, който като че ли се опасяват да остареят, опасяват се да пораснат и да помъдреят, с цел да не би да пропуснат нещо от живота. И до момента в който гонят щастието си на нов адрес, пропущат същинското, това, което пораства до тях комплицирано, от време на време завалено, ненапълно самотно, опитващо се да си построи ценностна система.
.jpg )
Колко от днешните "семейства " вечерят дружно, приказват си за това, което им се е случило денем, споделят си, споделят, че се обичат? Колко от днешните фамилии пазят спомените от преди, светли и неомърсени от раздели, изневери, измислена независимост и неизживяна младост? Малко са. Наистина малко.
И в случай че преди ние сме слушали разкази за същинска обич, за удивление, поддръжка и извоювани борби, през днешния ден децата ни получават най-лошия образец, който можем да им дадем. Че няма нищо по-лесно от това да зарежеш детето си, с цел да търсиш щастието. Защото нали всички заслужаваме да бъдем щастливи? Постоянно, до момента в който сме живи?
Тъжно време. Измамни полезности. Лъжливо благополучие. А животът си върви. Неумолимо. И единствено напред. Няма връщане. Затова живейте по този начин, че когато легнете на смътния си одър, да можете да пандизите очи спокойни, задоволени и със съзнанието, че сте посочили на тези след вас кои са същинските неща - кои са същински скъпите и значими неща в живота! За да могат внуците ви да порастват, обградени от обич, история и последователност, което ще ги направи същински щастливи и смели, вярващи в личните сили и качества.
Никой не споделя, че е елементарно. Никой не дава обещание да бъде елементарно. И няма по какъв начин да бъде. Животът е прелестно нещо, само че от време на време би трябвало да се бориш с него, да се доказваш, да се развиваш и да пазиш това, което обичаш. Да започнеш изначало постоянно е по-лесно. Но дали е и по-смислено?
Помните ли старите български книги? Онези, в които се споделя за огнището, за софрата, на която се събират всички, с цел да споделят какво им се е случило денем и с цел да хапнат приготвения от дамите в дома топъл самун, забъркан с обич?
Е, това семейство към този момент го няма. От близо 10, че даже и 20 години. Семейството изчезна от картата на човешкото ни битие дружно с навлизането на все по-новите и все по-страхотни технологии. Социалните медии замениха площада, вайбър, месинджър се трансфораха в метод на другарство и битие, а уеб страниците за запознанства изместиха положителната остаряла сгледа, при която би трябвало да покажеш темперамент, дарба за мислене, темперамент, че и благоприятни условия за бъдещето.
Сега всичко се свежда до едно "здр, по какъв начин си ", няколко секси фотоси и емотикончета. Срещите и разделите стават онлайн. Скандалите към този момент не са в бракоразводната зала, а във фейсбук и инстаграм.
Децата си ги разнасяме по първите страници на уеб страниците, а дали сме положителни или неприятни родители е дето се споделя публичен проблем. Всички знаят къде сме били, какво сме сготвили, по какъв начин сме се облекли, какъв брой пъти сме се целунали и какви цветя са ни или не са ни подарили...
Отдавна не е проблем една жена да се събере с един мъж, да се обичат, да си създадат едно или две деца, след това да се разделят. Той да си откри нова обич, да се обичат, да живеят дружно, да си създадат едно или две деца... И след това да решат, че към този момент не могат един с различен, че ужасно се нервират, че не устоят и да се разделят. Любовта стана съвсем еднодневна, някак небрежно, забърсана във фитнеса, кафенето, дискотеката, бара или онлайн.
И децата ни привикват. Свикват да живеят без корен, с дом, който през днешния ден е тук, на следващия ден там, разкъсвани сред мама и тате, които непрекъснато са в някакъв екшън филм, адвокатски драми и другарски срещи. Свикват с новите сътрудници, след това със идващите, с доведените си братя и сестри... Свикват да порастват в един комплициран свят, в който полезностите се размиха, оцветиха се в най-различни цветове, смениха си пола!
Свикват да пазят сами своето детско ярко Аз, да порастват щастливи с това, което имат, а не с това, което им се поставя. Да се нагаждат към стратегиите на постоянно заетите си и изчезнали родители, който като че ли се опасяват да остареят, опасяват се да пораснат и да помъдреят, с цел да не би да пропуснат нещо от живота. И до момента в който гонят щастието си на нов адрес, пропущат същинското, това, което пораства до тях комплицирано, от време на време завалено, ненапълно самотно, опитващо се да си построи ценностна система.
Колко от днешните "семейства " вечерят дружно, приказват си за това, което им се е случило денем, споделят си, споделят, че се обичат? Колко от днешните фамилии пазят спомените от преди, светли и неомърсени от раздели, изневери, измислена независимост и неизживяна младост? Малко са. Наистина малко.
И в случай че преди ние сме слушали разкази за същинска обич, за удивление, поддръжка и извоювани борби, през днешния ден децата ни получават най-лошия образец, който можем да им дадем. Че няма нищо по-лесно от това да зарежеш детето си, с цел да търсиш щастието. Защото нали всички заслужаваме да бъдем щастливи? Постоянно, до момента в който сме живи?
Тъжно време. Измамни полезности. Лъжливо благополучие. А животът си върви. Неумолимо. И единствено напред. Няма връщане. Затова живейте по този начин, че когато легнете на смътния си одър, да можете да пандизите очи спокойни, задоволени и със съзнанието, че сте посочили на тези след вас кои са същинските неща - кои са същински скъпите и значими неща в живота! За да могат внуците ви да порастват, обградени от обич, история и последователност, което ще ги направи същински щастливи и смели, вярващи в личните сили и качества.
Никой не споделя, че е елементарно. Никой не дава обещание да бъде елементарно. И няма по какъв начин да бъде. Животът е прелестно нещо, само че от време на време би трябвало да се бориш с него, да се доказваш, да се развиваш и да пазиш това, което обичаш. Да започнеш изначало постоянно е по-лесно. Но дали е и по-смислено?
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ