Светът може да се похвали с най-различни поводи за празници,

Светът може да се похвали с най-различни мотиви за празници, само че мнозина даже не подозират, че днешната дата е отредена за една изключително значима територия във всеки дом или най-малко в огромна част от домовете – тоалетната. 19 ноември се счита за формален празник и международен ден на едно от най-важните места в света. За първи път отбелязването му става преди 19 години, само че тъкмо тоалетната стартира своята история още от зората на цивилизацията. Причината за основаването и отбелязването на този ден идва с тревожната статистика, че през 2015 година има към момента 2.4 милиарда души, които не разполагат с обикновените хигиенични условия.

Именно неналичието на канализация се счита за опасност от изключително високо равнище за всяко общество и фактът, че през днешния ден сходна не съществува в някои райони, може умерено да подскаже какъв тип ще бъде идната по-сериозна пандемия, в случай че се случи. От историческа позиция, всяка империя е толкоз мощна, колкото е и нейната канализация и умерено можем да преглеждаме един необикновен статистически детайл. Колкото повече се покачва хигиеничната просвета през вековете, толкоз по-висока става и междинната дължина на живота.

Нека не забравяме, че първите тоалетни са съществували по времето на Неолита и въпреки да липсват доказателства, които красноречиво да заявят чия тъкмо е била концепцията за основаването на помещение за прилежащите потребности. Интересен факт е, че най-старата система е на почти 4000 години. Първите по-сериозни и огромни опити към този момент могат да бъдат заслуга на един необикновен военачалник от Римската империя.

През 33 година прочие Н.е. той дава отговор за благосъстоянието на Рим и приема подобряването на инфраструктурата за съществена задача. И до през днешния ден огромна част от неговите усъвършенствания не престават да се употребяват в италианската столица, само че по-важното е, че Агрипа се стреми да построи изключително значим воден поток, в който питейната вода да доближава до всеки римлянин, а отпадната да го напуща по най-дискретния вероятен метод. Осъзнавайки естеството на работа, можем да видим, че градоначалникът бил подготвен да извърши плана си непременно и тъкмо затова пренасочва персонални средства за завършването на плана.

Нека не забравяме, че римската диря се ползва по-късно в цяла Европа, в това число и в градове като Пловдив, и могат да се похвалят с античните следи на една изключително развита цивилизация. Премеждията на тоалетната не завършват до тук. В средновековието можем да открием, че визитата на тоалетната е необикновен обред и кралските особи имат потребност от специфичен чиновник за осъществяването на дълга.

Най-важното е, че за заемане на този пост се изискват особени връзки, благородническо родословие и въпреки цялата функционалност да се преглежда като не толкоз почтена, тя разрешава на камериерът да пази най-важните секрети от историята на света. И до момента в който кралската персона може да се радва на изключително внимание и отношение при облекчение на физиологичните потребности, останалите жители предпочитали да употребяват гърнета и един път щом приключат заниманията, изхвърляли наличието през прозореца.

За по-добър домакински уют се създавали и стаи с чучури, които да разрешават освобождение на наличието непосредствено на улицата. Единственият проблем е, че откакто канализацията не съществувала, крайният артикул трябвало да се стече по фасадата на постройката. В средновековието можем да бъдем сигурни, че домашният уют е бил убит. Но стаята не се наричала „ тоалетна “, а дрешник. Пред нея постоянно се поставяли разнообразни плащове, които да защищават ползвателя от мухи, бълхи и други буболечки.

Проблемът за Англия продължава и през Викторианската ера. Оказва се, че британците не са разполагали с човек като Агрипа и при започване на XIX век повече от 100 индивида имат разполагаем една тоалетна. Канализацията е отведена непосредствено към реката, само че по-големият проблем идва от обстоятелството, че същата не е проектирана, с цел да дава отговор на жителите на британската столица. Претоварването ѝ води до натравяне на питейната вода, а оттова следва и растеж на инфектираните с холера, която продължава и 20 години сред 1830-1850 година През 1848 година излиза нов закон за всеки новодомец, който изисква всяко семейство да разполага с тоалетна, а тъй като липсва канализация, наличието би трябвало да се изсипва върху насъбраната пепел от камините.

В идващите 10 години решението ще докара до идната огромна неволя – насъбраната маса се оказва изключително главоболие през горещото лято на 1858 година и мнозина назовават този интервал „ Лятото на великата смрад “. През 1865 година завършва обновяването на градската канализация, която фрапантно понижава смъртността от тиф, холера и други болести. През 1861 година Томас Крапър е нает от принц Едуард, с цел да проектира тоалетни в няколко двореца. Макар и той да не е първият откривател на тоалетната, неговият план е доста надалеч от модерното създание, но можем да видим, че и до през днешния ден семейството му се употребява за назоваването на една от най-важните стаи във всеки британски дом.

Целият XX век може да се похвали с забавни обстоятелства към подобряването на всекидневната хигиена. Тоалетните смешки бързо намират своето място под слънцето, само че новият шлагер идва под формата на тоалетна хартия. Малко преди Втората Световна война можем да видим, че тоалетна хартия с лика на диктатори се трансформира в шлагер. Обликът на Хитлер и Мусолини върху консуматива е повдигал бойния дух на клиентите, които осъзнавали накъде върви света и какво следва.

През 2016 година едно руло се продава за сумата от 160 паунда и най-забавното е, че мнозина вземат участие в търга. Забавната традиция продължава със основаването на тоалетна хартия с лика на Джъстин Бийбър, както и други известни и не изключително обичани звезди, само че дано следваме поредно историята. Мнозина най-вероятно се чудят какъв брой комплицирано тъкмо би трябвало да бъде основаването на тоалетна. Въпросната е пусната в деяние през 1943 година и за разлика от предходния модел, разполага с апаратура от ново потомство. Немските инженери решили да отстранен контейнера за събиране на отпадъчна маса и непосредствено да освобождават наличието му в океана. Пространството можело да се употребява за депозиране на муниции.

Подводничарската тоалетна разполагала с няколко усъвършенствания, само че най-после получила вакуумна система за освобождение – при инструктажа се припомня, че когато този развой се случва, ползвателят не би трябвало да бъде върху тоалетната. Ако се чудите по какъв начин приключва тази история, дано умерено заявим, че това е единствената подводница, която става жертва на неверните решения на конструкторите. Куриозите в този световен резултат в никакъв случай не са били малко, само че дано не забравяме, че тоалетната може да се счита като особена форма на независимост, най-малко за група американски военнопленници, които обитавали в лагера Offizierslager XXI-B в Полша. За потребностите на всеки хванат боец била предоставена остаряла римска тоалетна. Хилядолетната технология нямала потребност за усъвършенстване, а и в този миг Вермахта въобще не се вълнувал за здравето на противниковите бойци. Именно тук група бойци осъзнали, че отпадъчният контейнер е задоволително огромен, с цел да приюти няколко души.

Пленниците не се криели, а прекарвали времето си в прокопаването на тунел за бягство. Героизмът е необикновен, откакто малко на брой знаели за проекта. Огромният лагер разполагал единствено с едно помещение, затова всеки ден отпадъчната маса се повишавала. На бойците лишава няколко месеца в прокопаване, освен това в надалеч не толкоз другарска конюнктура и среда, която подсигурява редица болести. Оказва се, че отпадните води се свързват към канализацията, която обаче била затрупана с тухли.

Необходимо е съществено време за бягството, само че откакто няма никакво друго занятие, не можем да чакаме освен това от бойците. Сред тях е и братовчедът на Уинстън Чърчил – Джони Додж. Работата се правила най-вече през нощта, когато ползата към тоалетната бил по-малък. Господата съумяват да избягат и остават в историята с брилянтното и изключително миризливо бягство. Длъжни сме да отбележим, че основаването на галактическата тоалетна се счита за един голям скок на науката. На въпросната галактическа станция съветски и американски чиновници трябвало да употребяват обособено помещение за физиологичните потребности. За да няма напрежение, тоалетните били две – една за американци и една за руснаци.

Денят, в който Генади е заставен да се оплаче на управлението, поверената галактическа тоалетна се счупва, а сътрудниците не разрешават да се употребява тяхната. Ако се чудите какви договаряния се водят сред Москва и Вашингтон, явно са такива. Последната точка от тоалетните пристрастености, с които ще приключим историята на това велико създание, са разследване от суматохата около Коронавируса.

След като станахме очевидци на стремглавото презапасяване с тоалетна хартия по целия свят – стигна се даже до принуждение – бяха нужни няколко седмици, с цел да стане ясно, че потребността от нещо от такива принадлежности, изключително откакто топлата вода – друго вълнуващо изобретение на модерния свят – решаваше всички проблеми. Забавно е по какъв начин в днешно време одобряваме редица открития за даденост и не осъзнаваме какъв постепенен път минават, преди да доближат до нас като приключен артикул.