Cité de la Muette – жилищен комплекс от панелки в

Cité de la Muette – жилищен комплекс от панелки в североизточните покрайнини на Париж – не е тъкмо каймакът на другояче сантименталния град. На пръв взор това е квартал като всеки различен, където жителите се занимават с ежедневните си работи и ни минимум не се тормозят от историята, която крият стените на домовете им.

Така наречените „ първи небостъргачи в Париж “ са и първият жилищен комплекс за обществено слабите в града, само че за жалост не това е повода там да бъде основан музей. По време на Втората международна война близо 68 000 евреи са изпратени в „ небостъргачите “, преди да бъдат депортирани в лагерите на гибелта. Така панелките служат като лагер за интерниране под контрола на френската полиция в съдействие със Секретен сътрудник по време на немската окупация на Франция. Има напъните през годините да се запази предишното на квартала, в това число скорошното основаване на музей и няколко паметника. И въпреки всичко той остава един от минимум известните исторически обекти в района на Париж.

Разположен на 11 километра от центъра на Париж в предградието Дранси, планът започва през 1929 година и включва пет 15-етажни здания с към 1250 жилища, дружно с културни, развлекателни и обществени улеснения. Архитектите по-късно прибавиха U-образна конструкция към своя проект. По това време планът е приветстван като архитектурно знамение и пионерски обществен модел на живот; даже е показан в изложения в Парижкия музей за съвременно изкуство и в MоMA в Ню Йорк. Cité de la Muette, което се превежда като „ Тихият град “, е замислена като мирна градска общност… само че тя в никакъв случай няма да бъде приключена.

Световната икономическа рецесия в средата на 30-те години на предишния век застава на пътя на градежа, а хората, които към този момент са се преместили там, се оплакват от неприятна изолираност на жилищата и прекомерно високата им цена. Така доста от жилищата са дадени чартърен на чиновници на реда. Избухването на Втората международна война обаче тотално стопира каквото строителство бе траяло и откакто германците окупират Франция през 1940 година комплексът е трансфорат в полицейска казарма. До 1941 година, след установяването на режима на Виши, U-образната постройка се трансформира в централен съставен елемент от депортирането на френските евреи, защото е комфортно място покрай жп гарите Бурже-Дранси и Бобини. Първата група от 4000 е интернирана там през август 1941 година, след нападения, извършени от френската полиция в 11-ти регион на Париж.

Административната конструкция и полицейската логистика на арестите са едва проучени, тъй като има малко налични източници; офицери от Секретен сътрудник подпалват архивите на лагера, преди да изоставен, само че двама интернирани съумяват да спасят папки с имена. Известно е, че към 67 400 евреи от френски, немски и полски генезис са минали през Дранси сред юни 1942 година и юли 1944 година, в това число към 6 000 деца. Те са превозени до концентрационните лагери с 64 пътувания с железопътен превоз. Има опити за опозиция: хората от лагера стартират да строят под земята тунел за бягство, само че той е открит, преди да бъде приключен.

Много от тях са арестувани по време на така наречен всеобщи арести Вел д’Ив (Vel’ d’Hiv). Според формалните полицейски записи 13 152 евреи в Париж са били задържани сред 16 и 17 юли 1942 година и отведени на Vélodrome d’Hiver („ Зимен стадион “), закрита колоездачна писта, ситуирана близо до Айфеловата кула. След това те са изпратени в Cité de la Muette, както и в концентрационните лагери в Питивиерс и Бон-ла-Роланд. Много от тях са депортирани в Аушвиц.

Симон Вей, 1984 година

Един от най-известните хора, живели в лагера, e Симон Вей, политик-пионер, който по-късно се бори за правата на дамите, в това число за узаконяване на абортите като френски здравен министър. Вей, която умря през 2019 година, е и президент на Европейския парламент. Но до момента в който чества завършването на бакалавърската си степен в родния си град Ница, тя е задържана от Гестапо. Вей, както и майка й и сестрите й в последна сметка са изпратени в Аушвиц, като Симон оцелява единствено тъй като лъже за възрастта си. Двете й сестри също оцеляват, само че останалата част от фамилията й почина. Нейната история е разказана във кино лентата от 2022 година „ Simone Veil, A Woman of the Century “.

Докато Съюзниците напредват при започване на лятото на 1944 година, хиляди евреи са докарани от Южна Франция в Дранси. Само към 1500 души към момента са в лагера, откакто немските управляващи бягат и той е предаден на Червения кръст. Алоис Брунер е австрийски офицер от Секретен сътрудник, който дава отговор за лагера, както и за други интервенции по депортиране в Европа. Брунер е виновен за изпращането на над 100 000 в лагерите. Той е наказан задочно на гибел във Франция през 1954 година за закононарушения против човечеството, само че съумява да се укрие в Сирия до края на живота си, като евентуално умира през 2001 година

Що се отнася до Cité de la Muette, той продължава да се употребява като място за интерниране след освобождението, само че този път – за нацистки колаборационисти. През 1946 година още веднъж става място за настаняване на хора с ниски приходи.

Между 50-те и 80-те години на предишния век Холокостът последователно навлиза в историческото схващане на Франция. Оцелелите стартират да приказват, макар че малко на брой ги слушат, само че разнообразни организации се сплотяват и основават акция за създаване на мемориал в Дранси.

Първа е произведение на статуя на Шеломо Селингер, оживял от Холокоста, през 1977 година Дизайнът включва три блока, които образуват еврейската писмен знак ש, която обичайно се прикрепя към вратата на еврейските домове. Двата странични блока съставляват вратите на гибелта, защото Дранси се счита за „ антикамерата на гибелта “. Централният блок включва 10 фигури, нужният брой за образуване на молитвена група, които се задушават от пламъците на паметта.

Днес останалите блокове са цялостни със фамилии, които са поискали обществено настаняване и са получили тези домове, без да знаят за предишното им. Но една гравюра върху паметника предизвиква: „ Минаващи, размишлявайте и не забравяйте. “