Сватба в народни носии, десет години след предложението за брак.

Сватба в национални носии, 10 години след предлагането за брак. Това е фамилната приказка на Милена и Румен от Варна. Всички посетители носят шевици, а множеството фотографии от празника са направени не от персонален фотограф, а от впечатлени минувачи по пътя на новото семейство. Сватба, която съумява да затрудни даже и оркестъра.

Милена и Румен се събират преди 10 години – а любовта им донася техните деца Пресиан и Христея. Още през 2009 е имало предложение за брак, само че обмислянето траяло малко по-дълго.

„ Казах на мъжа ми, че не желая да се бракосъчетавам в този момент. Но създадохме едно хубаво семейство и по този начин след 10 години сватбата се състоя ”, споделя Милена Димитрова.

Затова той избира новогодишната нощ. „ 2018 година беше тежка и с мъжа ми взехме решение да създадем една хубава женитба поради децата, поради нас и да се стартира единствено с хубавото ”, добавя Милена.

Решението е взето и Милена се заема с подготовката. Намира точния ресторант в етно жанр и изпипва всеки подробност.  До близки и родственици са разпратени предложения, в които е разказана приказката на фамилията. Всички поканени обаче би трябвало да бъдат в национални носии.

„ Държахме твърдо на носии, с цел да не забравяме нашите корени ”, споделя Румен Димитров.

Булката и младоженецът не знаят каква е носията на другия. Както повелява традицията. След ритуалния дом, те подписват брак и в църквата, а на площада ги чакат варненци и посетители на града, които желаят да се снимат с младоженците.

Народните носиите се оказват добър избор и по друга причина – подобаващи са за танци. Каквито несъмнено не липсват. Децата също остават удовлетворени, тъй като са измежду дребното участвали на сватбата на своите родители. А след този обред се оказва, че доста от техните връстници упорстват и родителите им да се оженят още веднъж, с цел да изживеят сходен миг.