Православен календар за 11 февруари - празник имат воловете
Св. свмчк Власий (Власовден)
Празнува се за здравето на впрегатния добитък, основно воловете. Според обичайните показа заболяването, която мори воловете, се назовава влас, в нейна чест е и празникът.
реклама
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни дейности, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, по-късно ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя назад към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови заболяването влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, с цел да не се пресилят.
В Северозападна България “секат влас ” на говедата, като замахването със секирата е съпроводено от блеене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се съблюдават някои забрани. Жените не предат, с цел да не става “влас ” в очите им; не месят, с цел да не “власява ” брашното. Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже “опасан в девет колана ”, волът този ден се разпасва. Празникът се съблюдава и от овчарите, с цел да не се раждат “власати ”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се чества и за нивите да не ловят “влас ”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно обвързван с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са идентични: в основата им лежи концепцията за омилостивяване посредством житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника приказва от една страна за останки от тотемични преживелици, а въпреки това ха
Празнува се за здравето на впрегатния добитък, основно воловете. Според обичайните показа заболяването, която мори воловете, се назовава влас, в нейна чест е и празникът.
реклама
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни дейности, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се назовава св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас поставят в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка стопанка излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, по-късно ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя назад към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови заболяването влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, с цел да не се пресилят.
В Северозападна България “секат влас ” на говедата, като замахването със секирата е съпроводено от блеене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се съблюдават някои забрани. Жените не предат, с цел да не става “влас ” в очите им; не месят, с цел да не “власява ” брашното. Мъжете не впрягат волове, тъй като се има вяра, че даже “опасан в девет колана ”, волът този ден се разпасва. Празникът се съблюдава и от овчарите, с цел да не се раждат “власати ”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се чества и за нивите да не ловят “влас ”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно обвързван с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са идентични: в основата им лежи концепцията за омилостивяване посредством житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника приказва от една страна за останки от тотемични преживелици, а въпреки това ха
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ