Неделя 17 след Петдесетница – на Хананейката. Св. Лъв, папа Римски. Св. Агапит, еп. Синадски
Св. Лъв, папа Римски. Св. Агапит Изповедник, еп. Синадски
Св. Лъв, папа Римски - в продължение на 21 години управлявал римското паство и се трудил срещу ересите.
По негово гледище бил призован IV Вселенски събор в Ефес (451 г.), на който била наказана ерестта на Евтихий.
Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския трон в 440 година след гибелта на папа Сикст ІІІ. Като добър овчар той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му образец на благочестие и ревниво го защищавал от външни и вътрешни врагове.
Ужасно злополучие застрашавало в същото време Италия: Атила, цар на хуните, наименуван с прозвището " камшик Божий ", към 452 година нападнал Италия и отивал с войската си против Рим. Папа Лъв старателно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за прошка. Атила, като изслушал речта на светителя, заречен да пощади цялата Римска област. И фактически, той се отдръпнал, за извънредно удивление на своите бойци, непривикнали да виждат в него такова състрадание. Те с учудване го попитали, за какво послушал папата и така елементарно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало.
Четвърти космополитен събор- Нима вие не видяхте това, което аз видях? - запитал ги Атила. - Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със гибел, в случай че не послушам Божия архиерей.
Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго злополучие тежало над Църквата. Ереси непрестанно смущавали християните. Осъдени на вселенските и поместните събори, те изникнали още веднъж с някои промени и спечелили доста почитатели.
Главна разкол била монофизитската, която била основана от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало единствено едно естество - Божеско. На един поместен събор в 448 година тази разкол била наказана и Евтихий бил лишен от заветен ранг.
Папа Лъв І също изложил учението за вълпъщението на Сина Божи, като оповестил за недействителни определенията на беззаконния събор, призован в Ефес от съидейниците на Евтихиий. По гледище на папа Лъв бил призован в 451 година Четвърти космополитен събор, на който дефинитивно била наказана Евтихиевата разкол.
Папа Лъв вдъхнал респект и внушил състрадание и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим.
Свети Лъв Велики починал в дълбока напреднала възраст.
В памет на свети Агапит Изповедник, свещеник Синадски
Преподобни Агапит се родил в Кападокия, при царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан. Родителите му били християни. Още в младите си години той приел монашество и постъпил в един от манастирите в своята татковина, където се подвизавали повече от хиляда монаси. Като усвоил от тях положителните отшелнически привички, преподобният скоро станал умел реализатор на Господните заповеди. Той по този начин ревниво се подвизавал в пост, бодърстване и молитва, че предизвиквал учудване у всички и за строгите си подвизи се употребил с всеобща обич в обителта.
Той носел дреха от дървена кора, нерядко в продължение на 80 дни се хранел с пепел вместо самун, отказвал се от сън и почитайки и наричайки всички монаси от обителта свои господари, се стараел да им бъде потребен с разнообразни услуги. За такива подвизи Господ удостоил преподобния с дара на чудотворството. Веднъж с молитвата си умъртвил змия, а по-късно изцелил една девственица, която страдала от тежка болест.
Император Ликиний, като разбрал, че преподобният Агапит има огромна телесна мощ, заповядал да го вземат от обителта и срещу волята му го причислил към своите воини. Изпълнявайки отговорностите на военната работа, преподобният не оставял и монашеските подвизи, и се удостоил с Божията берекет единствено с появяването си да лекува мъчителни припадъци. Освен това той отлично изцелявал разнообразни заболявания освен при хората, само че и у конете, воловете и други животни.
По това време Ликиний повдигнал гонение против християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа (паметта им се чества на същия ден, когато и паметта на преподобни Агапит, 18 февруари, бел.ред.) и доста други, по негова заповед, били подложени на жестоки мъчения поради вярата в Христа, в тяхното число поискал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа гибел за Христа, преподобният бил ранен с копие, само че Господ запазил живота му, с цел да избави след това мнозина.
Скоро Ликиний починал и по Божия воля властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики. Сред служещите на императора имало и един обичан негов прислужник, който бил обладан от мръсен дух. Като разбрал за преподобния, императорът го повикал при себе си, довел болния прислужник и умолявал да го изцели. Преподобният се помолил и прислужникът тутакси получил излекуване. Императорът поискал да награди светеца, само че той не желал никаква друга премия, с изключение на да му бъде разрешено да остави военната работа и да се върне към обичания от него отшелнически живот. Императорът му оказал подпомагане за това и той, като оставил воинското звание, се върнал в същата обител, където се подвизавал и преди.
След известно време епископът на Синад повикал преподобния при себе си и срещу желанието му го ръкоположил в презвитерски ранг, скоро по-късно умрял. Тогава по Божия воля и по избора на духовенството и народа свети Агапит бил подложен за свещеник Синадски. С приемането на епископски ранг преподобният бил почетен от Господа с подарък на проницателност. Този подарък се разкрил в следните случаи. Една жена, като чула за новопоставения свещеник, един път пристигнала при него, с цел да получи благословение.
Когато застанала пред светителя, той й разказал всичко, което се е случило с нея през целия й живот, започвайки от детството, освен това й дал напътствие, и тя си отишла с твърдото желание да живее благочестиво. След това преподобният изобличил в изнасилване на девственица прислужникът на един дякон от град Ираклия, когато той пристигнал при него да желае благословение. Притежавайки дара на проницателност, преподобният вършел и чудеса.
Така един път при него пристигнал епископът на град Силандея и му съобщил, че минаващата покрай града река през зимните месеци става толкоз пълноводна, че залива нивите и полята и унищожава посевите. Тогава преподобният се помолил на Бога и реката почнала да тече в друга посока. Свети Агапит направил и голям брой (повече от 100, както оповестява написаното за него) други чудеса, изцелявайки със словото си обхванати от припадъци, с допиране с ръка и даже със сянката на тялото си. Като приключил своя благоверен и богоугоден живот, преподобният в дълбока напреднала възраст умрял в Господа, нашия Спасител Иисус Христос.
Св. Лъв, папа Римски - в продължение на 21 години управлявал римското паство и се трудил срещу ересите.
По негово гледище бил призован IV Вселенски събор в Ефес (451 г.), на който била наказана ерестта на Евтихий.
Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския трон в 440 година след гибелта на папа Сикст ІІІ. Като добър овчар той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му образец на благочестие и ревниво го защищавал от външни и вътрешни врагове.
Ужасно злополучие застрашавало в същото време Италия: Атила, цар на хуните, наименуван с прозвището " камшик Божий ", към 452 година нападнал Италия и отивал с войската си против Рим. Папа Лъв старателно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за прошка. Атила, като изслушал речта на светителя, заречен да пощади цялата Римска област. И фактически, той се отдръпнал, за извънредно удивление на своите бойци, непривикнали да виждат в него такова състрадание. Те с учудване го попитали, за какво послушал папата и така елементарно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало.
Четвърти космополитен събор- Нима вие не видяхте това, което аз видях? - запитал ги Атила. - Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със гибел, в случай че не послушам Божия архиерей.
Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго злополучие тежало над Църквата. Ереси непрестанно смущавали християните. Осъдени на вселенските и поместните събори, те изникнали още веднъж с някои промени и спечелили доста почитатели.
Главна разкол била монофизитската, която била основана от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало единствено едно естество - Божеско. На един поместен събор в 448 година тази разкол била наказана и Евтихий бил лишен от заветен ранг.
Папа Лъв І също изложил учението за вълпъщението на Сина Божи, като оповестил за недействителни определенията на беззаконния събор, призован в Ефес от съидейниците на Евтихиий. По гледище на папа Лъв бил призован в 451 година Четвърти космополитен събор, на който дефинитивно била наказана Евтихиевата разкол.
Папа Лъв вдъхнал респект и внушил състрадание и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим.
Свети Лъв Велики починал в дълбока напреднала възраст.
В памет на свети Агапит Изповедник, свещеник Синадски
Преподобни Агапит се родил в Кападокия, при царуването на императорите Диоклетиан и Максимиан. Родителите му били християни. Още в младите си години той приел монашество и постъпил в един от манастирите в своята татковина, където се подвизавали повече от хиляда монаси. Като усвоил от тях положителните отшелнически привички, преподобният скоро станал умел реализатор на Господните заповеди. Той по този начин ревниво се подвизавал в пост, бодърстване и молитва, че предизвиквал учудване у всички и за строгите си подвизи се употребил с всеобща обич в обителта.
Той носел дреха от дървена кора, нерядко в продължение на 80 дни се хранел с пепел вместо самун, отказвал се от сън и почитайки и наричайки всички монаси от обителта свои господари, се стараел да им бъде потребен с разнообразни услуги. За такива подвизи Господ удостоил преподобния с дара на чудотворството. Веднъж с молитвата си умъртвил змия, а по-късно изцелил една девственица, която страдала от тежка болест.
Император Ликиний, като разбрал, че преподобният Агапит има огромна телесна мощ, заповядал да го вземат от обителта и срещу волята му го причислил към своите воини. Изпълнявайки отговорностите на военната работа, преподобният не оставял и монашеските подвизи, и се удостоил с Божията берекет единствено с появяването си да лекува мъчителни припадъци. Освен това той отлично изцелявал разнообразни заболявания освен при хората, само че и у конете, воловете и други животни.
По това време Ликиний повдигнал гонение против християните и когато славните мъченици Виктор, Доротей, Теодул, Агрипа (паметта им се чества на същия ден, когато и паметта на преподобни Агапит, 18 февруари, бел.ред.) и доста други, по негова заповед, били подложени на жестоки мъчения поради вярата в Христа, в тяхното число поискал да бъде и преподобният Агапит. След като те приели мъченическа гибел за Христа, преподобният бил ранен с копие, само че Господ запазил живота му, с цел да избави след това мнозина.
Скоро Ликиний починал и по Божия воля властта над цялата Римска империя поел император Константин Велики. Сред служещите на императора имало и един обичан негов прислужник, който бил обладан от мръсен дух. Като разбрал за преподобния, императорът го повикал при себе си, довел болния прислужник и умолявал да го изцели. Преподобният се помолил и прислужникът тутакси получил излекуване. Императорът поискал да награди светеца, само че той не желал никаква друга премия, с изключение на да му бъде разрешено да остави военната работа и да се върне към обичания от него отшелнически живот. Императорът му оказал подпомагане за това и той, като оставил воинското звание, се върнал в същата обител, където се подвизавал и преди.
След известно време епископът на Синад повикал преподобния при себе си и срещу желанието му го ръкоположил в презвитерски ранг, скоро по-късно умрял. Тогава по Божия воля и по избора на духовенството и народа свети Агапит бил подложен за свещеник Синадски. С приемането на епископски ранг преподобният бил почетен от Господа с подарък на проницателност. Този подарък се разкрил в следните случаи. Една жена, като чула за новопоставения свещеник, един път пристигнала при него, с цел да получи благословение.
Когато застанала пред светителя, той й разказал всичко, което се е случило с нея през целия й живот, започвайки от детството, освен това й дал напътствие, и тя си отишла с твърдото желание да живее благочестиво. След това преподобният изобличил в изнасилване на девственица прислужникът на един дякон от град Ираклия, когато той пристигнал при него да желае благословение. Притежавайки дара на проницателност, преподобният вършел и чудеса.
Така един път при него пристигнал епископът на град Силандея и му съобщил, че минаващата покрай града река през зимните месеци става толкоз пълноводна, че залива нивите и полята и унищожава посевите. Тогава преподобният се помолил на Бога и реката почнала да тече в друга посока. Свети Агапит направил и голям брой (повече от 100, както оповестява написаното за него) други чудеса, изцелявайки със словото си обхванати от припадъци, с допиране с ръка и даже със сянката на тялото си. Като приключил своя благоверен и богоугоден живот, преподобният в дълбока напреднала възраст умрял в Господа, нашия Спасител Иисус Христос.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ