Преп. Теодор Сикеот. Преп. Виталий
Житие на св. преподобни Теодор Сикеот
Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия, с. Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна работа в армията на император Юстиниан. Взаимна обич свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило огромна наслада на всички и допълнило щастието на фамилията. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи подарък, тъй като всички решили раждането му като особена демонстрация на Божията благосклонност към тях.
Когато Теодор навършил шест години, родителите му желали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, с цел да го запишат в императорската армия. Но един път й се явил св. великомъченик Георги и й споделил:
- Не се труди на вятъра, тъй като Небесният Цар желае сина ти.
Като се събудила, майката доста плакала, тъй като схванала тези думи в смисъл, че детето скоро ще почине. Поради това тя не изпълнила своето желание да го обрече на военна работа. А момчето растяло и заяквало. На осемгодишна възраст Теодор почнал да посещава учебно заведение и учудвал другарите и учителите си със своето усърдие, положителни триумфи и примерно държание. При детските игри бил въздържан, не произнасял неприлични думи, помирявал скаралите се.
В дома на Теодоровото семейство живеел и един благоверен дъртак, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и непрекъснато се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, почнал постоянно да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия образец на стареца. През свободното от учебно заведение време отивал в църквата " Св. великомъченик Георги ", която се намирала на един рид покрай селото, и там се молел със Стефана. Майка му мислела, че Теодор използва всичкото си време за подготовка на уроците си и се страхувала да не би това да повреди здравето му, тъй като го виждала, че стартира да слабее. Затова помолила учителя му да го пуска по-рано от учебно заведение. Но Теодор и в този момент от учебното заведение отивал напряко в църквата, а по-късно в избрания час още веднъж се прибирал в учебно заведение с другите деца. След известно време Теодор почнал да върви на молитва в храма и през нощта. Като се безпокояла за здравето му, майка му му забранила да излиза нощем от къщи. Понеже препоръките на помогнали, тя почнала да го санкционира, а най-сетне се видяла принудена да го привързва за леглото. Но още веднъж й се явил насън св. Георги и й споделил да не отклонява сина си от Бога. Когато запитали Теодора, не се ли опасява да отива през нощта до църквата, където могат да го атакуван вълци или други зверове, той дал отговор, че не върви самичък. За молитва го събуждал един ярък младеж, водел го за ръка и го предпазвал от всякаква заплаха. Тогава всички разбрали, че св. великомъченик Георги пази момчето и към този момент не му пречели да отива нощем в храма.
Когато станал на дванадесет години, Теодор почнал още по-усърдно да се моли и по-прилежно да чете Свещеното Писание. Той имал дребна сестра, Влата. Тя почнала да подражава на неговия чист и благодетелен живот. Двамата ходели на черква и старателно се молели.
Недалеч от селото живеел един аскет, на име Гликерий. Като чул за него, Теодор почнал постоянно да го посещава, и двамата прекарвали дълго време в духовна сказка. Теодор разкрил на духовника желанието си да отиде в манастир. Гликерий му споделил, че след време това му предпочитание ще се извърши, само че в този момент той би трябвало да се върне и още известно време да поживее в фамилията.
Когато бил на четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма покрай църквата " Св. великомъченик Георги " и се открил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата.Баба му Елпидия постоянно го посещавала и му донасяла самун и плодове, само че тази храна той раздавал на бедните и на инцидентни пасажери. Тези отшелнически подвизи Теодор решил като незадоволителни. Той желал да подражава на св. Йоан Кръстител и на оракул Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали. Там намерил една пещера, влезнал в нея и помолил един прочут дякон да зазида входа, като остави единствено дребен отвор, през който от време на време да му подава малко самун и вода. Той го заклел в името на Бога да не споделя никому за това място. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава той. Като не получила дълго време уведомление за него, майка му помислила, че той или е починал, или е погубен, или пък е изяден от зверове. Тя дълго оплаквала своя наследник. Благочестивият дякон, като виждал тъгата и дълго слушал риданията на майката, най-сетне й споделил, къде се намира нейният наследник. Теодор трябвало да отстъпи на молбите на роднините си и още веднъж се върнал на предходното място.
Епископът на основния град в региона научил за благочестивия и свят живот на Теодор и го ръкоположил за духовник. Теодор почнал с старание да извършва новите си отговорности и благоговейно да принася безкръвната жертва. Тогава той бил на осемнадесет години. По това време той посетил Палестина и се поклонил на светите места. Като се върнал в родината си, той - както и по-рано - останал да живее при църквата " Св. великомъченик Георги ", предаден напълно на молитва и благочестиви подвизи. Като се научили за неговия свят живот, мнозина почнали да идват при него. Той умно ги поучавал и със силата на молитвата изцерявал заболяванията им. Баба му Елпидия, вуйна му Деспина и дребната Валта се поселили покрай него. Те подражавали на неговия свят живот, непрестанно се молели и работели, а получените от работата пари раздавали на бедните.
След известно време Деспина се поминала. Влата отишла в девически манастир, само че след няколко години и ту се преселила при Господа. Престарялата Елпидия поживяла още малко при своя внук и по-късно отишла в манастир, където траяла своите благочестиви подвизи. Преподобни Теодор изпращал при нея довежданите при него за ицзеряване девици, а тя ги учела да живеят благодетелен живот. Тя обърнала доста дами от греховния им път и ги научила да вървят по пътя Господен.
Дълго време преподобни Теодор живял самичък. След това пристигнали при него двама негови възпитаници, които той постригал в монашество. Под негово управление те се молели и се трудели, като помнели думите на Спасителя " Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях ".
Чрез сложни подвизи и доста ограничения преподобният изтощавал тялото си. Благочестивата му баба Елпидия се поминала, а скоро след нейното заравяне съобщили на преподобния и за гибелта на майка му, като го викали да получи огромно завещание. Той се помолил за утешение душата на майка си и отказал да получи оставеното от нея благосъстояние.
Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна мощ. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, с цел да слушат неговите поуки и да следват неговия живот. Така към него се събрали доста подвижници и бил учреден Сикеотският манастир. Преподобни Теодор написал правилник и станал началник на братята. Църквата " Св. великомъченик Георги " станала към този момент тясна за многочисленото манастирско приятелство. Затова те построили нова черква на името на Архистратиг Михаил. От многочислените възпитаници на преподобни Теодор мнозина по-късно се популяризирали със своя свят живот.
Слухът за подвизите и за чудесата, които направил преподобни Теодор, се разнесъл далеко. Той имал освен чудотворна мощ, само че имал и оракулски подарък. Когато пълководецът Маврикий се прибирал с войските си от Персийската война и минавал през Галатия, преподобни Теодор му предсказал, че скоро ще стане император. Предсказанието се сбъднало. Тогава младият император написал писмо на Теодор, в което молел да го благослови и да се моли за него. Същевременно му предложил да желае от него каквото пожелае. Преподобният не изискал нищо за себе си. Помолил го единствено да отпуска всяка година жито за бедните и странниците, които идвали в Сикеотския манастир.
Когато се поминал епископът в основния град на региона, анкрийският митрополит Павел ръкоположил преподобни Теодор на негово място. С горест напуснал св. Теодор своя манастир и след това постоянно го посещавал, като съжалявал за предходния спокоен живот. След няколко години преподобният за повторно посетил Йерусалим, като не казвал никому, че е свещеник, а пътувал като елементарен духовник. Той осъждал себе си, че поради епископския ранг оставил монашеския живот и по тази причина решил да не се връща в родината си, а да остане в някой от Палестинските манастири. Отишъл в манастира " Св. Сава " и в избраната му килия стоял в мълчание от Рождество Христово до Пасха. Тогава насън му се явил св. великомъченик Георги и му забранил да напуща епархията си, на която бил нужен. Против желанието си преподобният се покорил и се върнал в своята епископия. Цели единадесет години управлявал той епархията си. В това време го посетил преподобни Антиох от гр. Синофрин, на границата на Византия откъм Индия, изпратен при византийския император Маврикий да моли, по-добре да се охранява градът им против варварите. Св. Антиох тогава бил на 100 години; 60 години не вкусил вино и елей, а 30 години не ял нищо минаващо през огън - ни самун, ни вариво, а единствено сурово. Той посъветвал св. Теодор да си даде оставката от епископията и да се прибере в манастира си, като продължи своето подвижничество там. След това той свикал клира и народа и помолил да изберат на негово място различен свещеник, а него да освободят, с цел да се върне в Сикеотския манастир. Като не желали да се лишат от обичания си овчар, клирът и народът дълго време не желали да изпълнят неговата молба, само че като виждали неговия блян към отшелнически живот, най-сетне склонили.
С наслада се завърнал преподобни Теодор в своя манастир и още веднъж се предал на предходните си подвизи и писания. По-късно два пъти посетил Цариград. При второто посещаване предсказал близката гибел на патриарха и бъдещите бедствия на Църквата и страната.
Преподобни Теодор живял до дълбока напреднала възраст. Преди да почине му се явил св. великомъченик Георги, връчил му скиптър и му заповядал да върви след него на отдалечен път. Това било напътствие за близката му гибел. Поминал се след Великден. Неговият възпитаник Елевсий написал житието му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие на преподобния наш отец Теодор Сикеот, свещеник Анастасиополски
В Галатийската страна има населено място, което се назовава Сикея, на 12 стадия от Анастасиопол, основния град на Анкирската област. В това населено място се родил преподобният Теодор Сикеот, от майка Мария и прочут мъж, на име Козма, който тогава служел при цар Юстиниан Велики като бързоходец. През нощта, когато бил заченат свети Теодор, майка му Мария имала насън чудно привидение: тя видяла по какъв начин в утробата й слязла огромна ярка звезда. Като се събудила, споделила за това на майка си Елпидия и на сестра си Диспения, които живеели с нея, след това отишла при един проникновен дъртак, който се спасявал в отшелническо мълчание, на 6 стадия от това населено място, и му разказала своето необичайно привидение. Старецът, като й дал духовни директиви за богоугоден живот, споделил:
- Заченатото у теб дете в действителност ще бъде популярен мъж, освен измежду хората, само че и пред Бога, а светлата звезда е предсказание за царска популярност, както изясняват това мъдрите тълкуватели на сънища; само че за теб видяното не би трябвало да значи царска власт на земята, тъй като звездата, която си видяла, предвещава славата и добродетелите, и Божията берекет, с които Бог ще надари твоето чадо. Защото Господ нормално освещава Своите раби още в майчината им вътрешност, преди да се родят.
Така предсказал на Мария прозорливият дъртак и като й дал няколко съвета, отпуснал я с мир. Всичко това станало известно на Анастасиополския свещеник Теодосий и той също схванал по видението, че роден, младенецът ще бъде като светлина на света. Мария, като се върнала от стареца, последвала съвета му и заживяла богоугодно, в непорочие, дружно с майка си и сестра си. Когато пристигнало времето, Мария родила наследник и съгласно християнския бит той бил кръстен и наименуван Теодор (което на гръцки значи „ Божи подарък " ), със самото свое име означаващ, че отрокът ще бъде популярен подарък за света от Бога.
На осем години майка му го дала да се учи и благодарение на Божията берекет той се учел по-добре от останалите деца и бил обичан от всички поради добронравието си. Силният разум на Теодор се проявявал даже в детските игри: той се въздържал от обети, от ругатни и предпазвал другите деца от всичко това, като усмирявал разногласията и кавгите им.
В дома на тези дами живеел един дъртак Стефан, богобоязлив и благоверен, който обичали и почитали като татко поради добродетелния му живот. Момчето Теодор, като виждало, че през светата четиридесетница той пости до вечерта и вкусва единствено малко парче самун с вода, се възпламенил от обич към Бога и почнал да подражава на неговия пост, като по този начин се въздържал до вечерта. Когато по обяд се прибирал от учебно заведение у дома, майка му го канела да яде с тях, само че той отказвал, и с цел да не го принуждават, престанал да се връща у дома в нормалното време, а се стараел да се прибере едвам вечерта. И незабавно отивал със Стефан в църквата за нормалната служба; с него се причастявал с Пречистите Тайни на Тялото и Кръвта на нашия Бог Христос, прибирал се късно у дома и се подкрепял единствено с парченце самун и вода. Майка му и всички домашни се опитвали да го убедят да хапне варена и друга храна, само че той не се съгласявал на това. Тя молела учителя да го пуска от учебно заведение по време на обяда, та най-малко по този метод да го накара да хапне нещо, защото от непрекъснатия пост той бил станал доста слаб телом. А пък Теодор, като го пускали от учебно заведение, не отивал у дома, а се качвал на близката планина, на върха на която имало храм в чест на великомъченика Георги, където светият страдалец му се явявал в облик на прелестен младеж и го вкарвал в храма. Там младият Теодор се упражнявал в четене на книги и прекарвал цялото си обедно време; като излизал от църквата, като че ли от вкъщи си, той отново се прибирал в учебно заведение. На въпросите на майка си вечер, за какво не си е пристигнал на обяд, отговарял, че не бил научил един стих и по тази причина го оставили. И майката отново отивала при учителя с молба да го пуска у дома, а учителят с клетва я уверявал, че пуска Теодор за обяд дружно с другите възпитаници. Веднъж тя го видяла, че не си отива у дома, а се качва на планината към църквата, и изпратила прислужникът да го докара оттова със мощ и с доста закани го убеждавала да си идва за обяд, само че той не я слушал и пазел нормалното самоограничение.
На четиринадесетгодишна възраст решил дефинитивно да остави своя дом и да живее на планината при църквата на свети Георги, и молел майка си и всички домашни да не пречат на неговото желание и да не идват да го смущават. Те не посмели да му забранят, тъй като знаели, че Бог е с него. Теодор си изкопал пещера под олтара на Църквата, която била в скалите, и живеел там, като непрекъснато ходел в църквата за молитва. Майка му изпращала бял самун и разнообразни варени и печени птици, само че той слагал храната на камъните по пътя към църквата, с цел да я изядат птиците и животните, или да я вземат за себе си хората, които минават оттова, а самият той се хранел с просфорите, които донасяли в църквата, като изяждал по една вечер.
Теодор изискал да подражава на пустинния живот на свети Йоан Кръстител и на свети оракул Илия и се замислил къде ли би могъл да се скрие от хората. Затова се качил високо в планината и там намерил усамотено място, където съзрял огромен камък, под който си изкопал пещера и по-късно помолил един от клириците, благодетелен дякон, да му носи в несъмнено време по малко самун и вода, заклевайки го в Божието име никому да не споделя за него. Той взел от дякона груба власена дреха, а до тогава постоянно носел меките облекла, които му давала майка му, и се затворил в тази пещера. Клирикът по неговата молба засипал с пръст и входа, като оставил единствено дребен отвор, с цел да може да му подава парче самун и канче вода. Така свети Теодор прекарал две години живот в цялостен затвор, като заровен труп, и никой не знаел за това с изключение на клирика.
Като минали двете години, дяконът, подтикван частично от безутешните ридания на майката, частично като се страхувал, да не почине в пещерата, разказал за него. Тогава всички тръгнали забързани и радостни и като отворили пещерата, го извлекли оттова съвсем мъртъв. А той, като видял дневната светлина, мълчалив за доста часове. На главата му имало струпеи и червеи и домашните му, като го гледали, плакали и го отвели в църквата на свети Георги. Майка му желала да го вземе при себе си вкъщи, с цел да го полекува, само че той не се съгласил и останал както преди в църквата на мъченика, а главата му след няколко дни изцяло оздравяла. Научил за това Анастасиополският свещеник Теодосий и дошъл в селището, с цел да види Божия раб Теодор, и като го видял, учудил се на неговото житие. Подбуждан от внушението на Светия Дух, той първо благословил Теодор в нисшите степени на клира, а след това го посветил в ранг презвитер, въпреки и да бил единствено на седемнадесет години.
Той траял да живее при църквата на свети великомъченик Георги, като свято служел на Бога, сияейки като славния оракул Мойсей от Божията берекет, която несметно обитавала у него. С нейна помощ той изцелявал всевъзможни заболявания, които се случвали с хората, и тъй като имал власт, изгонвал нечестите духове. Неговата баба, Елпидия, вуйна му Диспения и дребната сестричка Влатта не се отделяли от него, само че като гледали богоугодния му живот, съгласно силите си се стараели да му подражават както в поста, по този начин и в молитвата, и раздавали лепта от труда на ръцете си.
Чрез дарената му Божия берекет той вършел чудеса, изцелявал разнообразни заболявания и с дума прогонвал бесовете. Слухът за неговите чудеса се разнесъл на всички места, мнозина се учудвали и умилявали, напускали домовете си и отивали при него за отшелнически героизъм. Също и мнозина от тези, които получили излекуване, не се разделяли с него, само че оставали тук да служат на манастирските потребности, тъй като, когато се събрало голям брой братя, се основал огромен манастир, в който Теодор бил архимандрит, само че защото църквата на свети великомъченик Георги била прекомерно дребна и не могла да побере всички, които идвали за нормалните песнопения, преподобният се погрижил да построи друга по-голяма черква, близо до първата, на името на свети архистратиг Михаил, и като основал там приятелство, изпратил ученика си Филумен при Анастасиополския свещеник да одобри ръкоположение в ранг презвитер и да го сложи за свещеник на този манастир; а самият той се предал на мълчание.
Като гледал от ден дневно увеличаващото се свое паство и множеството народ, който се стичал в неговия манастир за молитва и излекуване, той разградил църквата на свети великомъченик Георги, която била доста дребна, и построил по-голяма по чудноват метод: заповядал на един голям имобилен камък да се реалокира и да отиде на друго място. А когато от близката околност Еварзия карали негасена вар за постройката на храма, ненадейно ги настигнал дъждовен облак и служащите се страхували варта да не изгори колите и животните, преподобният с молитвата си разделил облака на две и дъжд валял от двете страни на пътя а върху варта и колите не паднала нито капка, до момента в който всичко не било извозено до мястото на градежа на църквата и разтоварено от колите.
Когато постройката на църквата била покрай довеждане докрай, се преставил Анастасиополският свещеник Тимотей, който бил след Теодосий, и жителите изпратили при архиепископа на Анкирската митрополия Павел да го молят да сложи в техния град за свещеник преподобния Теодор, архимандрита на Сикеотската лавра. Архиепископът се зарадвал и изпратил за блажения Теодор, с цел да го доведат при него с чест. В това време преподобният, като се затворил в пещерата, обитавал в мълчание и старателно вършел своите нормални молебствия. Когато Анастасиополските клирици и жители пристигнали при него да го молят да се съгласи да стане техен свещеник, той не желал и да чуе, само че те със мощ отворили килията му, извели преподобния, качили го на светителската каляска и го откарали в Анкира с наслада и забавление. А когато братята му плачели и ридаели за своя отец, който се отделя от тях, той изпратил да им кажат:
- Недейте, братя, да скърбите, само че вярвайте ми, че няма да ви оставя. На земята няма нищо, което би могло да ме отдели от вас.
И така, преподобният бил подложен за Анстасиополски архиепископ от Анкирския митрополит Павел, въпреки и да не желаел да одобри подобен ранг.
Той постоянно посещавал своята Сикеотска лавра и утешавал братята, а храмът на свети великомъченик Георги, основан с неговото старание, осветил. Какви и какъв брой чудеса направил, до момента в който бил свещеник, да се опише в детайли не е възможно; той носел усилени писания, като прилежно се грижел за повереното му паство. Впрочем преподобният значително скърбял, че било прекратено неговото мълчание, и постоянно носел в душата си неизменимото предпочитание да остави епископството и още веднъж да се върне в манастира на мълчание.
Като минали няколко години преподобният се върнал при своето паство и като обитавал в нормалните овчарски писания, не преставал да мисли за това, по какъв начин да остави епископството.
Той взел от своя манастир архидякон Йоан и се отправил към Анкирския митрополит Павел с молба да сложи на Анастасиопол различен свещеник. Между тях зародил огромен спор: митрополитът за нищо на света не желал да освободи преподобни Теодор, тъй като - казвал той - не било допустимо да се откри различен заслужен за този ранг мъж. Но Теодор интензивно отричал и казвал, че това задължение е извънмерно и надвишава силите му. Трябвало да се заяви за това в Константинопол на светейшия патриарх Кириак и на благочестивия цар Маврикий. Те по Божие подстрекателство написали на Анкирския митрополит да не тормози повече Божия ласкател, който се стреми към мълчание, и да го пусне, както той моли.
Така преподобният, като се избавил от тежестта на епископството, се извършил с наслада и като се видял свободен от многото отговорности, отишъл в манастира си, обитавал в мълчание в килията си и водел живот в постнически подвизи.
Преди кончината си той на два пъти видял светия великомъченик Георги, който му се явил в сънно привидение. Първия път му се явил, като му подавал жезъла и го викал със себе си на отдалечен път, след това му се явил седнал на кон, като водел и различен, и казвал:
- Сядай, Теодоре, на този кон и ме следвай.
По това преподобни Теодор схванал за скорошното си отшествие от земята, съобщил за него на учениците си с наслада и предсказал своята кончина след Пасха. Така и станало. Когато той умирал, видял светите ангели, които идвали да го вземат и с радостно лице предал душата си в ръцете им.
Неговата кончина станала през третата година от царуването на Ираклий. Житието и чудесата му описал неговият възпитаник Елевсий, който получил от преподобния в монашество името Георгий. Той споделя за себе си, че родителите му дълго време били в съпружество и нямали деца и просили от преподобни Теодор по неговите молебствия и благословение да станат родители на деца; преподобният, като взел техните пояси, благословил ги, и като им ги върнал, предсказал за разрешението на безплодието им; на тях в действителност им се родил Елевсий, който те като отгледали, довели при преподобния и го предали в работа на Бога. Той живял дванадесет години с преподобния и бил свидетел на дивни чудеса, които описал много просторно, само че ние почерпихме от него в резюме и изложихме единствено някои, за наша душевна изгода. Да прославим прославяния посредством Своите чудотворци дивен Бог, Отец и Син и Свети Дух, в този момент и постоянно и във безконечни времена. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Преподобни Теодор се родил през шестия век в малоазийската област Галатия, с. Сикеа, от което е получил и името си Сикеот. При благочестивите му родители живеела и престарялата му баба по майка, и сестрата на майка му, Деспина. Баща му бил на военна работа в армията на император Юстиниан. Взаимна обич свързвала членовете на това семейство. Раждането на детето доставило огромна наслада на всички и допълнило щастието на фамилията. На младенеца дали името Теодор, което значи Божи подарък, тъй като всички решили раждането му като особена демонстрация на Божията благосклонност към тях.
Когато Теодор навършил шест години, родителите му желали да го обрекат да служи във войската. Майка му приготвила богато украсена дреха и златен пояс и се готвели да заминат за Цариград, с цел да го запишат в императорската армия. Но един път й се явил св. великомъченик Георги и й споделил:
- Не се труди на вятъра, тъй като Небесният Цар желае сина ти.
Като се събудила, майката доста плакала, тъй като схванала тези думи в смисъл, че детето скоро ще почине. Поради това тя не изпълнила своето желание да го обрече на военна работа. А момчето растяло и заяквало. На осемгодишна възраст Теодор почнал да посещава учебно заведение и учудвал другарите и учителите си със своето усърдие, положителни триумфи и примерно държание. При детските игри бил въздържан, не произнасял неприлични думи, помирявал скаралите се.
В дома на Теодоровото семейство живеел и един благоверен дъртак, на име Стефан. Той прекарвал живота си в пост и непрекъснато се молел. Малкият Теодор обикнал стареца, почнал постоянно да дохожда и да беседва с него и се стараел да подражава на делата му. Понякога отказвал да обядва, следвайки постническия образец на стареца. През свободното от учебно заведение време отивал в църквата " Св. великомъченик Георги ", която се намирала на един рид покрай селото, и там се молел със Стефана. Майка му мислела, че Теодор използва всичкото си време за подготовка на уроците си и се страхувала да не би това да повреди здравето му, тъй като го виждала, че стартира да слабее. Затова помолила учителя му да го пуска по-рано от учебно заведение. Но Теодор и в този момент от учебното заведение отивал напряко в църквата, а по-късно в избрания час още веднъж се прибирал в учебно заведение с другите деца. След известно време Теодор почнал да върви на молитва в храма и през нощта. Като се безпокояла за здравето му, майка му му забранила да излиза нощем от къщи. Понеже препоръките на помогнали, тя почнала да го санкционира, а най-сетне се видяла принудена да го привързва за леглото. Но още веднъж й се явил насън св. Георги и й споделил да не отклонява сина си от Бога. Когато запитали Теодора, не се ли опасява да отива през нощта до църквата, където могат да го атакуван вълци или други зверове, той дал отговор, че не върви самичък. За молитва го събуждал един ярък младеж, водел го за ръка и го предпазвал от всякаква заплаха. Тогава всички разбрали, че св. великомъченик Георги пази момчето и към този момент не му пречели да отива нощем в храма.
Когато станал на дванадесет години, Теодор почнал още по-усърдно да се моли и по-прилежно да чете Свещеното Писание. Той имал дребна сестра, Влата. Тя почнала да подражава на неговия чист и благодетелен живот. Двамата ходели на черква и старателно се молели.
Недалеч от селото живеел един аскет, на име Гликерий. Като чул за него, Теодор почнал постоянно да го посещава, и двамата прекарвали дълго време в духовна сказка. Теодор разкрил на духовника желанието си да отиде в манастир. Гликерий му споделил, че след време това му предпочитание ще се извърши, само че в този момент той би трябвало да се върне и още известно време да поживее в фамилията.
Когато бил на четиринадесет години, Теодор си изкопал една пещера на хълма покрай църквата " Св. великомъченик Георги " и се открил да живее там. Повече от времето си прекарвал в молитва било в храма, било в пещарата.Баба му Елпидия постоянно го посещавала и му донасяла самун и плодове, само че тази храна той раздавал на бедните и на инцидентни пасажери. Тези отшелнически подвизи Теодор решил като незадоволителни. Той желал да подражава на св. Йоан Кръстител и на оракул Илия и като тях да живее в пустиня. Затова напуснал това място и отишъл в далечна планина, където хора рядко минавали. Там намерил една пещера, влезнал в нея и помолил един прочут дякон да зазида входа, като остави единствено дребен отвор, през който от време на време да му подава малко самун и вода. Той го заклел в името на Бога да не споделя никому за това място. Цели две години прекарал Теодор в тази пещера и никой не научил къде се подвизава той. Като не получила дълго време уведомление за него, майка му помислила, че той или е починал, или е погубен, или пък е изяден от зверове. Тя дълго оплаквала своя наследник. Благочестивият дякон, като виждал тъгата и дълго слушал риданията на майката, най-сетне й споделил, къде се намира нейният наследник. Теодор трябвало да отстъпи на молбите на роднините си и още веднъж се върнал на предходното място.
Епископът на основния град в региона научил за благочестивия и свят живот на Теодор и го ръкоположил за духовник. Теодор почнал с старание да извършва новите си отговорности и благоговейно да принася безкръвната жертва. Тогава той бил на осемнадесет години. По това време той посетил Палестина и се поклонил на светите места. Като се върнал в родината си, той - както и по-рано - останал да живее при църквата " Св. великомъченик Георги ", предаден напълно на молитва и благочестиви подвизи. Като се научили за неговия свят живот, мнозина почнали да идват при него. Той умно ги поучавал и със силата на молитвата изцерявал заболяванията им. Баба му Елпидия, вуйна му Деспина и дребната Валта се поселили покрай него. Те подражавали на неговия свят живот, непрестанно се молели и работели, а получените от работата пари раздавали на бедните.
След известно време Деспина се поминала. Влата отишла в девически манастир, само че след няколко години и ту се преселила при Господа. Престарялата Елпидия поживяла още малко при своя внук и по-късно отишла в манастир, където траяла своите благочестиви подвизи. Преподобни Теодор изпращал при нея довежданите при него за ицзеряване девици, а тя ги учела да живеят благодетелен живот. Тя обърнала доста дами от греховния им път и ги научила да вървят по пътя Господен.
Дълго време преподобни Теодор живял самичък. След това пристигнали при него двама негови възпитаници, които той постригал в монашество. Под негово управление те се молели и се трудели, като помнели думите на Спасителя " Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях ".
Чрез сложни подвизи и доста ограничения преподобният изтощавал тялото си. Благочестивата му баба Елпидия се поминала, а скоро след нейното заравяне съобщили на преподобния и за гибелта на майка му, като го викали да получи огромно завещание. Той се помолил за утешение душата на майка си и отказал да получи оставеното от нея благосъстояние.
Бог дал на преподобни Теодор чудотворна и целебна мощ. Мнозина от изцерените пожелавали да живеят при него, с цел да слушат неговите поуки и да следват неговия живот. Така към него се събрали доста подвижници и бил учреден Сикеотският манастир. Преподобни Теодор написал правилник и станал началник на братята. Църквата " Св. великомъченик Георги " станала към този момент тясна за многочисленото манастирско приятелство. Затова те построили нова черква на името на Архистратиг Михаил. От многочислените възпитаници на преподобни Теодор мнозина по-късно се популяризирали със своя свят живот.
Слухът за подвизите и за чудесата, които направил преподобни Теодор, се разнесъл далеко. Той имал освен чудотворна мощ, само че имал и оракулски подарък. Когато пълководецът Маврикий се прибирал с войските си от Персийската война и минавал през Галатия, преподобни Теодор му предсказал, че скоро ще стане император. Предсказанието се сбъднало. Тогава младият император написал писмо на Теодор, в което молел да го благослови и да се моли за него. Същевременно му предложил да желае от него каквото пожелае. Преподобният не изискал нищо за себе си. Помолил го единствено да отпуска всяка година жито за бедните и странниците, които идвали в Сикеотския манастир.
Когато се поминал епископът в основния град на региона, анкрийският митрополит Павел ръкоположил преподобни Теодор на негово място. С горест напуснал св. Теодор своя манастир и след това постоянно го посещавал, като съжалявал за предходния спокоен живот. След няколко години преподобният за повторно посетил Йерусалим, като не казвал никому, че е свещеник, а пътувал като елементарен духовник. Той осъждал себе си, че поради епископския ранг оставил монашеския живот и по тази причина решил да не се връща в родината си, а да остане в някой от Палестинските манастири. Отишъл в манастира " Св. Сава " и в избраната му килия стоял в мълчание от Рождество Христово до Пасха. Тогава насън му се явил св. великомъченик Георги и му забранил да напуща епархията си, на която бил нужен. Против желанието си преподобният се покорил и се върнал в своята епископия. Цели единадесет години управлявал той епархията си. В това време го посетил преподобни Антиох от гр. Синофрин, на границата на Византия откъм Индия, изпратен при византийския император Маврикий да моли, по-добре да се охранява градът им против варварите. Св. Антиох тогава бил на 100 години; 60 години не вкусил вино и елей, а 30 години не ял нищо минаващо през огън - ни самун, ни вариво, а единствено сурово. Той посъветвал св. Теодор да си даде оставката от епископията и да се прибере в манастира си, като продължи своето подвижничество там. След това той свикал клира и народа и помолил да изберат на негово място различен свещеник, а него да освободят, с цел да се върне в Сикеотския манастир. Като не желали да се лишат от обичания си овчар, клирът и народът дълго време не желали да изпълнят неговата молба, само че като виждали неговия блян към отшелнически живот, най-сетне склонили.
С наслада се завърнал преподобни Теодор в своя манастир и още веднъж се предал на предходните си подвизи и писания. По-късно два пъти посетил Цариград. При второто посещаване предсказал близката гибел на патриарха и бъдещите бедствия на Църквата и страната.
Преподобни Теодор живял до дълбока напреднала възраст. Преди да почине му се явил св. великомъченик Георги, връчил му скиптър и му заповядал да върви след него на отдалечен път. Това било напътствие за близката му гибел. Поминал се след Великден. Неговият възпитаник Елевсий написал житието му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Житие на преподобния наш отец Теодор Сикеот, свещеник Анастасиополски
В Галатийската страна има населено място, което се назовава Сикея, на 12 стадия от Анастасиопол, основния град на Анкирската област. В това населено място се родил преподобният Теодор Сикеот, от майка Мария и прочут мъж, на име Козма, който тогава служел при цар Юстиниан Велики като бързоходец. През нощта, когато бил заченат свети Теодор, майка му Мария имала насън чудно привидение: тя видяла по какъв начин в утробата й слязла огромна ярка звезда. Като се събудила, споделила за това на майка си Елпидия и на сестра си Диспения, които живеели с нея, след това отишла при един проникновен дъртак, който се спасявал в отшелническо мълчание, на 6 стадия от това населено място, и му разказала своето необичайно привидение. Старецът, като й дал духовни директиви за богоугоден живот, споделил:
- Заченатото у теб дете в действителност ще бъде популярен мъж, освен измежду хората, само че и пред Бога, а светлата звезда е предсказание за царска популярност, както изясняват това мъдрите тълкуватели на сънища; само че за теб видяното не би трябвало да значи царска власт на земята, тъй като звездата, която си видяла, предвещава славата и добродетелите, и Божията берекет, с които Бог ще надари твоето чадо. Защото Господ нормално освещава Своите раби още в майчината им вътрешност, преди да се родят.
Така предсказал на Мария прозорливият дъртак и като й дал няколко съвета, отпуснал я с мир. Всичко това станало известно на Анастасиополския свещеник Теодосий и той също схванал по видението, че роден, младенецът ще бъде като светлина на света. Мария, като се върнала от стареца, последвала съвета му и заживяла богоугодно, в непорочие, дружно с майка си и сестра си. Когато пристигнало времето, Мария родила наследник и съгласно християнския бит той бил кръстен и наименуван Теодор (което на гръцки значи „ Божи подарък " ), със самото свое име означаващ, че отрокът ще бъде популярен подарък за света от Бога.
На осем години майка му го дала да се учи и благодарение на Божията берекет той се учел по-добре от останалите деца и бил обичан от всички поради добронравието си. Силният разум на Теодор се проявявал даже в детските игри: той се въздържал от обети, от ругатни и предпазвал другите деца от всичко това, като усмирявал разногласията и кавгите им.
В дома на тези дами живеел един дъртак Стефан, богобоязлив и благоверен, който обичали и почитали като татко поради добродетелния му живот. Момчето Теодор, като виждало, че през светата четиридесетница той пости до вечерта и вкусва единствено малко парче самун с вода, се възпламенил от обич към Бога и почнал да подражава на неговия пост, като по този начин се въздържал до вечерта. Когато по обяд се прибирал от учебно заведение у дома, майка му го канела да яде с тях, само че той отказвал, и с цел да не го принуждават, престанал да се връща у дома в нормалното време, а се стараел да се прибере едвам вечерта. И незабавно отивал със Стефан в църквата за нормалната служба; с него се причастявал с Пречистите Тайни на Тялото и Кръвта на нашия Бог Христос, прибирал се късно у дома и се подкрепял единствено с парченце самун и вода. Майка му и всички домашни се опитвали да го убедят да хапне варена и друга храна, само че той не се съгласявал на това. Тя молела учителя да го пуска от учебно заведение по време на обяда, та най-малко по този метод да го накара да хапне нещо, защото от непрекъснатия пост той бил станал доста слаб телом. А пък Теодор, като го пускали от учебно заведение, не отивал у дома, а се качвал на близката планина, на върха на която имало храм в чест на великомъченика Георги, където светият страдалец му се явявал в облик на прелестен младеж и го вкарвал в храма. Там младият Теодор се упражнявал в четене на книги и прекарвал цялото си обедно време; като излизал от църквата, като че ли от вкъщи си, той отново се прибирал в учебно заведение. На въпросите на майка си вечер, за какво не си е пристигнал на обяд, отговарял, че не бил научил един стих и по тази причина го оставили. И майката отново отивала при учителя с молба да го пуска у дома, а учителят с клетва я уверявал, че пуска Теодор за обяд дружно с другите възпитаници. Веднъж тя го видяла, че не си отива у дома, а се качва на планината към църквата, и изпратила прислужникът да го докара оттова със мощ и с доста закани го убеждавала да си идва за обяд, само че той не я слушал и пазел нормалното самоограничение.
На четиринадесетгодишна възраст решил дефинитивно да остави своя дом и да живее на планината при църквата на свети Георги, и молел майка си и всички домашни да не пречат на неговото желание и да не идват да го смущават. Те не посмели да му забранят, тъй като знаели, че Бог е с него. Теодор си изкопал пещера под олтара на Църквата, която била в скалите, и живеел там, като непрекъснато ходел в църквата за молитва. Майка му изпращала бял самун и разнообразни варени и печени птици, само че той слагал храната на камъните по пътя към църквата, с цел да я изядат птиците и животните, или да я вземат за себе си хората, които минават оттова, а самият той се хранел с просфорите, които донасяли в църквата, като изяждал по една вечер.
Теодор изискал да подражава на пустинния живот на свети Йоан Кръстител и на свети оракул Илия и се замислил къде ли би могъл да се скрие от хората. Затова се качил високо в планината и там намерил усамотено място, където съзрял огромен камък, под който си изкопал пещера и по-късно помолил един от клириците, благодетелен дякон, да му носи в несъмнено време по малко самун и вода, заклевайки го в Божието име никому да не споделя за него. Той взел от дякона груба власена дреха, а до тогава постоянно носел меките облекла, които му давала майка му, и се затворил в тази пещера. Клирикът по неговата молба засипал с пръст и входа, като оставил единствено дребен отвор, с цел да може да му подава парче самун и канче вода. Така свети Теодор прекарал две години живот в цялостен затвор, като заровен труп, и никой не знаел за това с изключение на клирика.
Като минали двете години, дяконът, подтикван частично от безутешните ридания на майката, частично като се страхувал, да не почине в пещерата, разказал за него. Тогава всички тръгнали забързани и радостни и като отворили пещерата, го извлекли оттова съвсем мъртъв. А той, като видял дневната светлина, мълчалив за доста часове. На главата му имало струпеи и червеи и домашните му, като го гледали, плакали и го отвели в църквата на свети Георги. Майка му желала да го вземе при себе си вкъщи, с цел да го полекува, само че той не се съгласил и останал както преди в църквата на мъченика, а главата му след няколко дни изцяло оздравяла. Научил за това Анастасиополският свещеник Теодосий и дошъл в селището, с цел да види Божия раб Теодор, и като го видял, учудил се на неговото житие. Подбуждан от внушението на Светия Дух, той първо благословил Теодор в нисшите степени на клира, а след това го посветил в ранг презвитер, въпреки и да бил единствено на седемнадесет години.
Той траял да живее при църквата на свети великомъченик Георги, като свято служел на Бога, сияейки като славния оракул Мойсей от Божията берекет, която несметно обитавала у него. С нейна помощ той изцелявал всевъзможни заболявания, които се случвали с хората, и тъй като имал власт, изгонвал нечестите духове. Неговата баба, Елпидия, вуйна му Диспения и дребната сестричка Влатта не се отделяли от него, само че като гледали богоугодния му живот, съгласно силите си се стараели да му подражават както в поста, по този начин и в молитвата, и раздавали лепта от труда на ръцете си.
Чрез дарената му Божия берекет той вършел чудеса, изцелявал разнообразни заболявания и с дума прогонвал бесовете. Слухът за неговите чудеса се разнесъл на всички места, мнозина се учудвали и умилявали, напускали домовете си и отивали при него за отшелнически героизъм. Също и мнозина от тези, които получили излекуване, не се разделяли с него, само че оставали тук да служат на манастирските потребности, тъй като, когато се събрало голям брой братя, се основал огромен манастир, в който Теодор бил архимандрит, само че защото църквата на свети великомъченик Георги била прекомерно дребна и не могла да побере всички, които идвали за нормалните песнопения, преподобният се погрижил да построи друга по-голяма черква, близо до първата, на името на свети архистратиг Михаил, и като основал там приятелство, изпратил ученика си Филумен при Анастасиополския свещеник да одобри ръкоположение в ранг презвитер и да го сложи за свещеник на този манастир; а самият той се предал на мълчание.
Като гледал от ден дневно увеличаващото се свое паство и множеството народ, който се стичал в неговия манастир за молитва и излекуване, той разградил църквата на свети великомъченик Георги, която била доста дребна, и построил по-голяма по чудноват метод: заповядал на един голям имобилен камък да се реалокира и да отиде на друго място. А когато от близката околност Еварзия карали негасена вар за постройката на храма, ненадейно ги настигнал дъждовен облак и служащите се страхували варта да не изгори колите и животните, преподобният с молитвата си разделил облака на две и дъжд валял от двете страни на пътя а върху варта и колите не паднала нито капка, до момента в който всичко не било извозено до мястото на градежа на църквата и разтоварено от колите.
Когато постройката на църквата била покрай довеждане докрай, се преставил Анастасиополският свещеник Тимотей, който бил след Теодосий, и жителите изпратили при архиепископа на Анкирската митрополия Павел да го молят да сложи в техния град за свещеник преподобния Теодор, архимандрита на Сикеотската лавра. Архиепископът се зарадвал и изпратил за блажения Теодор, с цел да го доведат при него с чест. В това време преподобният, като се затворил в пещерата, обитавал в мълчание и старателно вършел своите нормални молебствия. Когато Анастасиополските клирици и жители пристигнали при него да го молят да се съгласи да стане техен свещеник, той не желал и да чуе, само че те със мощ отворили килията му, извели преподобния, качили го на светителската каляска и го откарали в Анкира с наслада и забавление. А когато братята му плачели и ридаели за своя отец, който се отделя от тях, той изпратил да им кажат:
- Недейте, братя, да скърбите, само че вярвайте ми, че няма да ви оставя. На земята няма нищо, което би могло да ме отдели от вас.
И така, преподобният бил подложен за Анстасиополски архиепископ от Анкирския митрополит Павел, въпреки и да не желаел да одобри подобен ранг.
Той постоянно посещавал своята Сикеотска лавра и утешавал братята, а храмът на свети великомъченик Георги, основан с неговото старание, осветил. Какви и какъв брой чудеса направил, до момента в който бил свещеник, да се опише в детайли не е възможно; той носел усилени писания, като прилежно се грижел за повереното му паство. Впрочем преподобният значително скърбял, че било прекратено неговото мълчание, и постоянно носел в душата си неизменимото предпочитание да остави епископството и още веднъж да се върне в манастира на мълчание.
Като минали няколко години преподобният се върнал при своето паство и като обитавал в нормалните овчарски писания, не преставал да мисли за това, по какъв начин да остави епископството.
Той взел от своя манастир архидякон Йоан и се отправил към Анкирския митрополит Павел с молба да сложи на Анастасиопол различен свещеник. Между тях зародил огромен спор: митрополитът за нищо на света не желал да освободи преподобни Теодор, тъй като - казвал той - не било допустимо да се откри различен заслужен за този ранг мъж. Но Теодор интензивно отричал и казвал, че това задължение е извънмерно и надвишава силите му. Трябвало да се заяви за това в Константинопол на светейшия патриарх Кириак и на благочестивия цар Маврикий. Те по Божие подстрекателство написали на Анкирския митрополит да не тормози повече Божия ласкател, който се стреми към мълчание, и да го пусне, както той моли.
Така преподобният, като се избавил от тежестта на епископството, се извършил с наслада и като се видял свободен от многото отговорности, отишъл в манастира си, обитавал в мълчание в килията си и водел живот в постнически подвизи.
Преди кончината си той на два пъти видял светия великомъченик Георги, който му се явил в сънно привидение. Първия път му се явил, като му подавал жезъла и го викал със себе си на отдалечен път, след това му се явил седнал на кон, като водел и различен, и казвал:
- Сядай, Теодоре, на този кон и ме следвай.
По това преподобни Теодор схванал за скорошното си отшествие от земята, съобщил за него на учениците си с наслада и предсказал своята кончина след Пасха. Така и станало. Когато той умирал, видял светите ангели, които идвали да го вземат и с радостно лице предал душата си в ръцете им.
Неговата кончина станала през третата година от царуването на Ираклий. Житието и чудесата му описал неговият възпитаник Елевсий, който получил от преподобния в монашество името Георгий. Той споделя за себе си, че родителите му дълго време били в съпружество и нямали деца и просили от преподобни Теодор по неговите молебствия и благословение да станат родители на деца; преподобният, като взел техните пояси, благословил ги, и като им ги върнал, предсказал за разрешението на безплодието им; на тях в действителност им се родил Елевсий, който те като отгледали, довели при преподобния и го предали в работа на Бога. Той живял дванадесет години с преподобния и бил свидетел на дивни чудеса, които описал много просторно, само че ние почерпихме от него в резюме и изложихме единствено някои, за наша душевна изгода. Да прославим прославяния посредством Своите чудотворци дивен Бог, Отец и Син и Свети Дух, в този момент и постоянно и във безконечни времена. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ