Почитаме Св. преподобномъченица Евгения
Св. Евгения била римлянка, щерка на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил шеф на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с блестящо обучение и хубост. Родителите й се надявали да обезпечат нейното бъдеще посредством сватба с един от знатните и богати момци по това време.
Но младата Евгения не се увличала от фантазии нито за сватба, нито за някакво блестящо бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което провокирало прелом в нейните усеща и понятия, и езическата конюнктура й станала непозната. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в напълно различен, нов за нея и чудноват християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от предпочитание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото обучение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които инцидентно чула един път по време на една разходка отвън града, Евгения решила дефинитивно да се причисли към християнското общество. Като не се надявала да получи за това разрешение от своите родители, а в противен случай, като се бояла, че ще срещне всевъзможни спънки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни прислужници Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки облекла, с цел да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се предложила за брат на съпътстващите я прислужници. Всички те били признати и скоро кръстени от еп. Елий, прочут със своя свят живот.
Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след гибелта на игумена единомислещо била определена на негово място. Бог я подкрепял в нейните невероятни писания и я удостоил с подарък на чудотворство. Изцерявайки посредством молитва болните, тя придобила популярност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите елементарни последици – омраза, клюка...
Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя излекувала от болест, Евгения била подложена на нейната злопаметност, задето с смут отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в противозаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предложила да съобщи на мнимия инок всичкото си благосъстояние.
- Млъкни, жено – с възмущение дала отговор Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички всемирски богатства, с цел да се прелъстим от благосъстоянието. Съединението ни с людете е единствено в любовта към Христа, и всичкото ни благосъстояние – в познанието на истината.
Засрамената и разярена до последна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клюка, с цел да погуби светата подвижница, която тя считала за духовник, и дала срещу него тъжба, че сякаш желал да я прелъсти.
Тогава точно с цел да избави честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също по този начин съумяла да притегли под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна загадка пред шефа на града – Филипа, собствен роден татко...
Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни очевидци, тя се обърнала към него със следните думи: " Настана време да изкажа свободно и да открия истината, с цел да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от тщеславие, само че поради славата на Христовото име и с цел да не позволи тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото оскърбление над християните, аз би трябвало да открия тайната, която желаех да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не разбра в мене под тип на инок твоята родна щерка... Но ти в този момент би трябвало да узнаеш каква е силата на името Христово, че посредством нея слабите дами не отстъпват в неотстъпчивост на мощните мъже, и не се слага сред людете друго разграничение с изключение на степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави разграничение сред мъже и дами, както свидетелства християнският преподавател Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах активност, която, въпреки и да надвишава силите на слабото женско създание, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, в този момент аз се откривам пред тебе, баща, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята щерка, баща Филипе, която от обич към Христа се отхвърлих от всякаква земна разтуха... А ето и прислужниците ти, в този момент мои братя, Прот и Якинт, които също по този начин пожелаха да се посветят в служение на същинския Бог! "
Едва съумяла да каже това за себе си Евгения, и татко й, като я познал още, когато тя говорела и като пристигнал на себе си от мощното душевно неспокойствие при такова ненадейно изобретение, паднал на шията й със сълзи от неописуема наслада и почнал да прегръща своята блага щерка...
![Св. Наум Преславско-Охридски]( "Св. Наум Преславско-Охридски")
Св. Наум Преславско-Охридски
Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяр...
Кой би могъл да мери също по този начин и насладата на Евгенината майка – Клавдия, когато, известена за случилото се, побързала да види щерка си, която тя от дълго време към този момент считала за погинала!
Не единствено родителите на Евгения, само че и целия народ, който участвал тук, възторжено се провикнал: " Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е същински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата! "
След това шефът Филип с всичкия си дом и с голям брой народ приели Христовата религия. Като разбрали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отхвърли от християнската религия, или да бъде уволнен от длъжността шеф. Филип предпочел последното и тогава бил подложен за свещеник. Но не послужил дълго на християните в ранг на светител: той бил погубен по заповед на новия градски шеф – Терентий. След гибелта на Филипа фамилията му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна работа, а вдовицата му Клавдия дружно с блажената си щерка се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространяването на Христовата религия. За това и изключително за обръщането към Христа на една знатна госпожица Васила, Евгения била предадена на страдания. Дълго, само че с непоколебимо геройство тя понасяла разнообразни изтезания. Най-после била обезглавена дружно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 година Клавдия погребала щерка си в своето имение отвън града и сама скоро по-късно се поминала, като била предизвестена насън за своята гибел от щерка си мъченица Евгения.
Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не желали да вземат присъединяване в едно езическо жертвоприношение.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Но младата Евгения не се увличала от фантазии нито за сватба, нито за някакво блестящо бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което провокирало прелом в нейните усеща и понятия, и езическата конюнктура й станала непозната. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в напълно различен, нов за нея и чудноват християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от предпочитание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото обучение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които инцидентно чула един път по време на една разходка отвън града, Евгения решила дефинитивно да се причисли към християнското общество. Като не се надявала да получи за това разрешение от своите родители, а в противен случай, като се бояла, че ще срещне всевъзможни спънки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни прислужници Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки облекла, с цел да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се предложила за брат на съпътстващите я прислужници. Всички те били признати и скоро кръстени от еп. Елий, прочут със своя свят живот.
Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след гибелта на игумена единомислещо била определена на негово място. Бог я подкрепял в нейните невероятни писания и я удостоил с подарък на чудотворство. Изцерявайки посредством молитва болните, тя придобила популярност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите елементарни последици – омраза, клюка...
Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя излекувала от болест, Евгения била подложена на нейната злопаметност, задето с смут отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в противозаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предложила да съобщи на мнимия инок всичкото си благосъстояние.
- Млъкни, жено – с възмущение дала отговор Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички всемирски богатства, с цел да се прелъстим от благосъстоянието. Съединението ни с людете е единствено в любовта към Христа, и всичкото ни благосъстояние – в познанието на истината.
Засрамената и разярена до последна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клюка, с цел да погуби светата подвижница, която тя считала за духовник, и дала срещу него тъжба, че сякаш желал да я прелъсти.
Тогава точно с цел да избави честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също по този начин съумяла да притегли под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна загадка пред шефа на града – Филипа, собствен роден татко...
Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни очевидци, тя се обърнала към него със следните думи: " Настана време да изкажа свободно и да открия истината, с цел да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от тщеславие, само че поради славата на Христовото име и с цел да не позволи тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото оскърбление над християните, аз би трябвало да открия тайната, която желаех да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не разбра в мене под тип на инок твоята родна щерка... Но ти в този момент би трябвало да узнаеш каква е силата на името Христово, че посредством нея слабите дами не отстъпват в неотстъпчивост на мощните мъже, и не се слага сред людете друго разграничение с изключение на степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави разграничение сред мъже и дами, както свидетелства християнският преподавател Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах активност, която, въпреки и да надвишава силите на слабото женско създание, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, в този момент аз се откривам пред тебе, баща, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята щерка, баща Филипе, която от обич към Христа се отхвърлих от всякаква земна разтуха... А ето и прислужниците ти, в този момент мои братя, Прот и Якинт, които също по този начин пожелаха да се посветят в служение на същинския Бог! "
Едва съумяла да каже това за себе си Евгения, и татко й, като я познал още, когато тя говорела и като пристигнал на себе си от мощното душевно неспокойствие при такова ненадейно изобретение, паднал на шията й със сълзи от неописуема наслада и почнал да прегръща своята блага щерка...
Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяр...
Кой би могъл да мери също по този начин и насладата на Евгенината майка – Клавдия, когато, известена за случилото се, побързала да види щерка си, която тя от дълго време към този момент считала за погинала!
Не единствено родителите на Евгения, само че и целия народ, който участвал тук, възторжено се провикнал: " Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е същински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата! "
След това шефът Филип с всичкия си дом и с голям брой народ приели Христовата религия. Като разбрали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отхвърли от християнската религия, или да бъде уволнен от длъжността шеф. Филип предпочел последното и тогава бил подложен за свещеник. Но не послужил дълго на християните в ранг на светител: той бил погубен по заповед на новия градски шеф – Терентий. След гибелта на Филипа фамилията му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна работа, а вдовицата му Клавдия дружно с блажената си щерка се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространяването на Христовата религия. За това и изключително за обръщането към Христа на една знатна госпожица Васила, Евгения била предадена на страдания. Дълго, само че с непоколебимо геройство тя понасяла разнообразни изтезания. Най-после била обезглавена дружно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 година Клавдия погребала щерка си в своето имение отвън града и сама скоро по-късно се поминала, като била предизвестена насън за своята гибел от щерка си мъченица Евгения.
Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не желали да вземат присъединяване в едно езическо жертвоприношение.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ