Морската битка при нос Тендра
Сутринта на 28 август 1790 година турският флот в Черно море под командването на капудан-пашата (командващ морските сили) Хасан паша и адмирал Саид бей, състоящ се от 14 линейни кораба, 8 фрегати и 23 дребни плавателни съда, бил закотвен в Крим между Хаджибей (дн. Одеса) и нос Тендра.
Неочаквано за съперника откъм Севастопол се появил съветският флот, вдигнал всички платна в походен ред от три колони – 10 линейни, 6 фрегати и 21 по-малки кораба под командването на адмирал Фьодор Ушаков. Съотношението на оръдията било 1360 по отношение на 836 в интерес на турския флот.
Появата на съветските кораби объркала турците. Въпреки превъзходството си в действие те бързо почнали да режат въжетата на котвите и безредно да се отдръпват към Дунава. Предните турски кораби вдигнали платна и се отдръпнали на доста разстояние. Но капудан-пашата забелязал заплахата, надвиснала над ариергарда, почнал да се съединява с него и да построява бойна линия.
Ушаков продължавал доближаването с съперника и също дал заповед за образуване на бойна линия, паралелна на неприятелския флот.
Той извел от линията три фрегати – „ Йоан Воинственник “, „ Йероним “ и „ Покров Богородичен “, с цел да обезпечи маневрен запас при положение на промени във вятъра и възможна офанзива на врага от двете страни. В 15 ч., приближавайки се до съперника на разстояние оръдеен изстрел, Ушаков го принудил да одобри багра. Скоро под мощния огън на съветската линия турският флот почнал да се отклонява по вятъра и да разстройва бойния си ред.
Руските кораби се доближили и концентрирали всичката си мощ върху предната част на на турската ескадра. Флагманският транспортен съд на Ушаков „ Рождество Христово “ се сражавал по едно и също време с три противников кораба, принуждавайки ги да изоставен своята линия. Цялата мощ на съветската офанзива била съсредоточена върху предната част на вражеския строй, където се намирал капудан-пашата и множеството турски адмирали.
Към 17 ч. цялата турска линия била дефинитивно разрушена. Това било реализирано с решаващата помощ на аварийните фрегати, които Ушаков в точния момент вкарал в багра. Притиснати от предните съветски кораби, турците били принудени да завиват в курс „ фордевинд “ – попътен вятър, и по този начин да се пробват да избягат. Но по време на завоя руснаците дали по тях цяла поредност мощни залпове от всички вероятни оръдия, които им нанесли огромни вреди. Турците дефинитивно побягнали с всички платна към устието на Дунава. Ушаков ги преследвал, до момента в който тъмнината и засилващият се вятър го принудили да спре и да хвърли котва. Призори на другия ден се оказало, че турските кораби са в непосредствена непосредственост до съветските. Дори фрегатата „ Свети Амвросий Медиолански “ била непосредствено посред турския флот. Но защото знамената още не били вдигнати, турците я сметнали за собствен транспортен съд. Находчивосттта на капитан М. Неледински го избавила в тази сложна обстановка. Като опънал платната дружно с турските кораби, той продължи да ги следва, без да подвига знаме. Постепенно изоставайки, Неледински изчакал момента, когато заплахата отминала, развял Андреевския байрак и се включил към своя флот.
Ушаков заповядал да се вдигне котва и да се стартира гонене на врага, който употребявал комфортния вятър и почнал да се разпръсва в разнообразни направления.
Два тежко развалени турски кораба обаче изостанали. Единият от тях, 74-оръдейният „ Капудания “, бил флагмански на адмирал Саид бей. Другият – 66-оръдейният „ Мелеки Бахри “ („ Цар на моретата “), откакто изгубил капитана си Кара-Али, който бил погубен от гюлле, се предал без пердах.
Но „ Капудания “ настойчиво се съпротивлявала, до момента в който не била изцяло обхваната от пламъци. Лодка, спусната от съветски транспортен съд, съумяла да прибере от нея турския адмирал Саид бей и 18 офицери, след което барутният погреб се взривил. „ Капудания “ хвръкнала във въздуха дружно с останалия екипаж и хазната на турския флот.
Тази победа на Черноморския флот оставила ослепителен отпечатък във военните хроники. С Федералния закон „ За дните на воинската популярност на Русия “ денят на успеха на съветската ескадра под командването на Ф. Ф. Ушаков при нос Тендра е разгласен за Ден на воинската популярност на Русия.
От чисто военно-тактическа позиция дейностите на Ушаков утвърдили преимуществото на дейните, офанзивни дейности в морския пердах. Ако в предходните си борби Черноморският флот изначало провеждал отбранителни интервенции с преход към контраофанзива, при Тендра съветската ескадра още първоначално влезнала в уверено нахлуване с явен тактически план. Факторът на изненадата бил употребен ловко и дейно, а правилата за съсредоточаване на силите в посока на главния удар и взаимната поддръжка – ловко приложени.
Фьодор Ушаков. Снимка: Уикипедия
Самият Ушаков взел участие интензивно във всички епизоди на борбата, намирайки се на най-отговорните и рискови места. Той показвал на подчинените си мостри на храброст, насърчавайки ги към решителни дейности с персонален образец. В същото време предоставял на капитаните на кораби благоприятни условия да се оправят „ всеки съгласно качествата си “, без да лимитира тяхната самодейност.
По време на борбата ясно проличало преимуществото във военноморската подготовка и артилерийската подготовка на съветските моряци. Освен това, тяхната устойчивост и храброст доста съдействали за реализиране на успеха.
Резултатът бил, че турците изгубили 5500 ранени и убити, а руснаците – единствено 21 убити и 25 ранени. Тази голяма разлика се изяснява с изключителната храброст и увереност на офанзивите на съветските кораби, което принуждавало турците да се объркват, като стрелят съвсем слепешката, без нужното самообладание и хладнокръвие.
