Сутринта на 16 август контингент от талибански бойци и две

...
Сутринта на 16 август контингент от талибански бойци и две
Коментари Харесай

Защо Русия смята да работи с талибаните |

Сутринта на 16 август контингент от талибански бойци и две бронирани транспортни средства, оборудвани с картечници, обкръжават съветското посолство в Кабул. Тяхната задача обаче не е да нападат постройката, а тъкмо противоположното: да пазят съветския дипломатически личен състав. По-късно същия ден съветският дипломат в Афганистан Дмитрий Жирнов съобщи пред “Ехото на Москва ”, че пълководец на талибаните му е заречен, че никой няма да навреди на съветските дипломати. В внезапен контрастност на тона, приближаващ от западните му сътрудници, Жирнов разказа талибаните като “много съответни хора ” и похвали ислямистката формация за бързото възобновяване на реда в Кабул.

Изчистването на имиджа на талибаните в Русия не спря със събитията през август. На 7 ноември в предаване на малкия екран Россия24, на феновете е препоръчан извънреден репортаж от Афганистан. Кореспондентът Сергей Зенин споделя въодушевено за живота в афганистанската столица “след позорното евакуиране на американците ”. Той обикаля пазарите на града, като през това време демонстрира по какъв начин съветски чиновници купуват храна на гладуващите. Материалът включва също изявление с талибанския пълководец, отговарящ за сигурността на съветското посолство, Хаджи Мухетбулла, а също и с посланика на Москва в Афганистан. Интересен миг от репортажа е проявлението на членове на специфичната единица “Заслон ”. Тази бойна част е част от съветското разузнаване (СВР) и постоянно обслужва съветски дипломатически задачи и подсигурява защитата на публични лица. Освен това прави секретни интервенции в страни, в които Русия има съществено наличие - през последните години чиновници на “Заслон ” са видяни в Сирия, Либия и Централноафриканската република.

Затопляне на връзките сред талибаните и Русия

Подобно развиване би било немислимо преди 20 години, когато Русия и талибаните бяха върли врагове. Сега, откакто се върнаха на власт през август, талибаните намерено ухажват Москва и има признаци, че Русия е подготвена да отговори със същото. За смяна в отношението приказва и фактът, че медийният колос, “Русия през днешния ден ” не разказва към този момент талибаните като “забранена в Руската федерация терористична организация ”, а като “организация под наказания на Организация на обединените нации поради терористична активност ”.

Според наблюдаващи Москва слага талибаните в “пробация ”, с цел да види дали могат да изпълнят обещанията си за битка с наркотрафикантите и по-радикалните екстремистки групи, които тормозят Русия и нейните съдружници в Централна Азия.

Високопоставени чиновници на талибаните постоянно разказват Русия като евентуален съдружник, наред с Китай и Пакистан. В изявление през септември за съветската осведомителна организация РИА Новости представителят на талибаните Забихула Муджахид прикани Москва да бъде „ нов медиатор “ сред групата и Организация на обединените нации, като в същото време предложения съветски компании да започват стопански планове в Афганистан.

Русия, от своя страна, предложения талибаните в Москва в средата на октомври за диалози с представители на Китай, Индия, Иран, Пакистан и републиките от Централна Азия. Въпреки че полемиките не доведоха до никакви съществени съглашения, талибаните ги дефинираха като дипломатически триумф, а вицепремиерът на талибанското държавно управление Абдул Салам Ханафи ги дефинира като „ доста добра среща в доста другарска атмосфера “, отдавайки самопризнание за самодейността на Руската федерация.

В същото време обаче висши съветски представители подчертаха, че Москва не бърза да признае ръководството на талибаните, мотивирайки се с опасения от неналичието на посланичество на етническите и религиозните малцинства във краткотрайното държавно управление. Анализаторите, които наблюдават събитията в района, също рисуват сложността пред сигурността в Централна Азия за Кремъл.

Тези предстоящи проблеми бяха подчертани от натрупването на съветска войска в Централна Азия през последните месеци, дружно с многочислените учения покрай северната граница на Афганистан. Ситуацията в Афганистан е доста несигурна и никой не знае какво ще се случи, като даже талибаните да бъдат оставени настрани, има други провокации като да вземем за пример филантропична рецесия, разпространяване на апетит и разпад на самата страна. Ето за какво Русия активизира всички нужни запаси, с цел да подсигурява както своята сигурност, по този начин и на съдружниците си в Централна Азия.

Русия и талибаните имат комплицирано минало

Докато Русия и талибаните се пробват да излязат отвън проблематичното си минало, техните връзки могат да повлияят непосредствено върху бъдещето на Афганистан и околния район. Преплетената история на Москва с талибаните стартира още преди групировката да завземе властта за първи път през 1996 година, години след нашествието на Съветския съюз в Афганистан сред 1979 и 1989 година

На 3 август 1995 година талибаните прихващат съветски аероплан Ил-76 над Афганистан и го принуждават да кацне в Кандахар. При инспекция талибаните откриват, че самолетът транспортира тридесет тона муниции, предопределени за Северния алианс - антиталибанската коалиция с необятна интернационална поддръжка, която се бори с талибаните през 1990-те. Седемчленният съветски екипаж на самолета е задържан и държан в продължение на 378 дни. Руснаците съумяват да избягат от пандиза, да върнат контрола си над самолета и да избягат в Обединените арабски емирства.

Напрежението сред Кремъл и талибаните продължава да се утежнява през годините след 1996 година Талибаните дават леговище на Ислямското придвижване на Узбекистан, войнствена формация, която прави офанзиви против проруските държавни управления на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан сред 1999 и 2001 година

Още по-важно за Кремъл, талибаните стартират да изпращат оръжия и пари за ислямистките бунтовници в Чечения и до ден сегашен имат мощно въздействие върху радикалните групи в Кавказ в ущърб на протежето на Путин в Грозни - Рамзан Кадиров.

През януари 2000 година талибаните публично признават независимостта на Чечения и малко по-късно формалният вестник на групировката “Шериат ” прикани всички мюсюлмански страни да разгласят свещена война против Русия.

Курсът се обръща при встъпването в служба на съветския президент Владимир Путин, който заема твърда линия против талибаните. До такава степен, че през март 2000 година висши чиновници на Кремъл предизвестяват талибаните, че Русия е подготвена да нанесе въздушни удари против чеченски подготвителни лагери в Афганистан.

След офанзивите против Съединени американски щати от 11 септември 2001 година Путин изрично показва поддръжката си за американската акция в Афганистан и подрежда на съветските служби за сигурност да споделят разследваща информация с американците. Това разрешава на Вашингтон да употребява съветското въздушно пространство за логистика в Афганистан, а Кремъл даже дава зелена светлина за построяването на бази на Съединени американски щати в Централна Азия. През 2003 година Върховният съд на Русия дефинира талибаните за терористична организация, на която е неразрешено да работи на съветска земя. По закон медиите в Русия би трябвало да загатват това, когато приказват за талибаните или друга организация в този лист. Ето за какво скорошните промени в “Русия през днешния ден ” позволяващи талибаните да не бъдат определяни като неразрешена в Русия организация, е значимо събитие. Най-видимата проправителствена медия следва непосредствено политиките на Кремъл.

Продължава на страница 2

Страница на публикацията: 01
Източник: offnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР