Голямата енергийна петорка може да се размине с инвестиционния си щурм
Структурите от петролният и газовият бизнес са под невиждан напън да потвърдят, че бизнес моделите им са съвместими с задачите на парижкото съглашение за климата. "Бритиш петролиъм " към този момент отстъпи пред условията на вложителите и поддържа резолюция да разкрие пред акционерите си на идното им годишно заседание по какъв начин бъдещите проекти на компанията са съобразени с опазването на околната среда. И въпреки че лека бавно се затвърждава убеждението, че компаниите от газовия и петролния отрасъл би трябвало да са в естетика с договореностите от Париж, към момента не е ясно дефинирано какво значи това на процедура.
Последното изследване на интернационалната неправителствена организация Global Witness хвърля светлина върху този проблем. Нейните анализатори са пресметнали, че плануваните за харчене от играчите от бранша 4.9 трлн. щ. $ за сондажи и рандеман на суровините от нови полета през идното десетилетие са безусловно несъвместими с задачите на договореностите, реализирани във френската столица на 21 декември 2015-а. Това твърди Мъри Уорти - старши деятел на Global Witness и създател на изследването.
Сърцевината на парижкото съглашение е през настоящото столетие да не се допусне нарастване на температурата с повече от 1.5 градуса по Целзий. През октомври 2018-а международният "отговорник " на климатичните промени към Организация на обединените нации - Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC), разгласява основополагащ разбор, който демонстрира, че ограничението на стоплянето на околната среда до 1.5 градуса по Целзий ще предотврати най-тежките последици от измененията на климата и че постигането на тази цел към момента е допустимо. Оценките на съвета се основават на разнообразни климатични сюжети, основани от съвременни компютърни стратегии, моделиращи комплицирани физически промени на земните климатични системи и на обществените общности. Тези сюжети моделират вариациите на 590 променливи величини - от Брутният вътрешен продукт до търсенето на храна, като включват и годишни енергийни данни от петролния и от газовия бранш.
Публикуваното на 23 април изследване на Global Witness е на процедура първото, сравняващо другите климатични сюжети на IPCC. Ползвайки данни от тях, създателите му са основали модели на бъдещото произвеждане на недопечен нефт и природен газ през идните 30 години, което да бъде съвместимо с условието да се ограничи стоплянето с 1.5 градуса по Целзий през този век. Резултатът е, че добивът на тези първични материали би трябвало да се понижи с съвсем 40% до 2030-а, в случай че желаеме да задържим покачването на температурата под целевото ниво. Изводът е съчетаем с главното умозаключение на IPCC, че световните въглеродни излъчвания би трябвало да паднат с 50% до 2030-а и да се занулят до 2050-а.
По информация на Rystad Energy - компанията за самостоятелни консултантски услуги в региона на енергетиката, обаче, вместо да намалее, петролният рандеман ще се усили с 12% през идващото десетилетие поради вложенията в нови залежи. Ако вложенията в тези полета не бъдат направени, производството на черно злато ще спадне с 36% - съвсем колкото е нужното количество по сюжета на IPCC.
В момента "Ексън мобайл ", "Шел ", "Шеврон ", "Тотал " и "Бритиш петролиъм " се приготвят да похарчат общо 562 милиарда щ. $ за създаване на нови залежи на петрол и газ през идващите 10 години. И се пробват да убедят обществеността, че вложенията им дават отговор на международните климатични условия, тъй като употребяват технологии за хващане и заличаване на въглеродните излъчвания. Което въобще не е надеждно доказателство за съгласуемост с парижкото съглашение.
Решенията за финансови разноски, взети в този момент, ще дефинират бъдещия риск. Петролните и газовите компании могат или да продължат да извършват сегашните си модели и да усилят риска от неработещи активи или да трансформират трагично климата. Или пък да избегнат свръхинвестициите и да обезпечат равномерен преход за осъществяване на задачите на парижкото съглашение.
Ключът за решение на алтернативата е в ръцете на вложителите. Защото парите са техни и точно те би трябвало да упражняват напън върху енергийните колоси и да изискват от тях да потвърдят, че проектите им за финансови вложения са съобразени надеждно с опазването на околната среда. И по този метод да спасят и света, и активите си.
Последното изследване на интернационалната неправителствена организация Global Witness хвърля светлина върху този проблем. Нейните анализатори са пресметнали, че плануваните за харчене от играчите от бранша 4.9 трлн. щ. $ за сондажи и рандеман на суровините от нови полета през идното десетилетие са безусловно несъвместими с задачите на договореностите, реализирани във френската столица на 21 декември 2015-а. Това твърди Мъри Уорти - старши деятел на Global Witness и създател на изследването.
Сърцевината на парижкото съглашение е през настоящото столетие да не се допусне нарастване на температурата с повече от 1.5 градуса по Целзий. През октомври 2018-а международният "отговорник " на климатичните промени към Организация на обединените нации - Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC), разгласява основополагащ разбор, който демонстрира, че ограничението на стоплянето на околната среда до 1.5 градуса по Целзий ще предотврати най-тежките последици от измененията на климата и че постигането на тази цел към момента е допустимо. Оценките на съвета се основават на разнообразни климатични сюжети, основани от съвременни компютърни стратегии, моделиращи комплицирани физически промени на земните климатични системи и на обществените общности. Тези сюжети моделират вариациите на 590 променливи величини - от Брутният вътрешен продукт до търсенето на храна, като включват и годишни енергийни данни от петролния и от газовия бранш.
Публикуваното на 23 април изследване на Global Witness е на процедура първото, сравняващо другите климатични сюжети на IPCC. Ползвайки данни от тях, създателите му са основали модели на бъдещото произвеждане на недопечен нефт и природен газ през идните 30 години, което да бъде съвместимо с условието да се ограничи стоплянето с 1.5 градуса по Целзий през този век. Резултатът е, че добивът на тези първични материали би трябвало да се понижи с съвсем 40% до 2030-а, в случай че желаеме да задържим покачването на температурата под целевото ниво. Изводът е съчетаем с главното умозаключение на IPCC, че световните въглеродни излъчвания би трябвало да паднат с 50% до 2030-а и да се занулят до 2050-а.
По информация на Rystad Energy - компанията за самостоятелни консултантски услуги в региона на енергетиката, обаче, вместо да намалее, петролният рандеман ще се усили с 12% през идващото десетилетие поради вложенията в нови залежи. Ако вложенията в тези полета не бъдат направени, производството на черно злато ще спадне с 36% - съвсем колкото е нужното количество по сюжета на IPCC.
В момента "Ексън мобайл ", "Шел ", "Шеврон ", "Тотал " и "Бритиш петролиъм " се приготвят да похарчат общо 562 милиарда щ. $ за създаване на нови залежи на петрол и газ през идващите 10 години. И се пробват да убедят обществеността, че вложенията им дават отговор на международните климатични условия, тъй като употребяват технологии за хващане и заличаване на въглеродните излъчвания. Което въобще не е надеждно доказателство за съгласуемост с парижкото съглашение.
Решенията за финансови разноски, взети в този момент, ще дефинират бъдещия риск. Петролните и газовите компании могат или да продължат да извършват сегашните си модели и да усилят риска от неработещи активи или да трансформират трагично климата. Или пък да избегнат свръхинвестициите и да обезпечат равномерен преход за осъществяване на задачите на парижкото съглашение.
Ключът за решение на алтернативата е в ръцете на вложителите. Защото парите са техни и точно те би трябвало да упражняват напън върху енергийните колоси и да изискват от тях да потвърдят, че проектите им за финансови вложения са съобразени надеждно с опазването на околната среда. И по този метод да спасят и света, и активите си.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ