Вкус към естетиката: Стари или нови сервизи
Стремежът и любовта към красивото не е модерна доктрина. С доста жанр, великолепие, помпозност, подробност, искра, хубост и качество на материалите се е поднасяла храната в знатните домове, като първият нож, направен от злато, е датиран от XV – XVIв. Качественият материал е неподвластен на времето, а стилната направа пасва на усета на изтънчените през всички епохи.
Приборите за хранене от дълго време са превърнати в творби на изкуството. Кухненското сребро е било знак на аристократизъм и е отличавало простолюдието от благородниците. Всяка движимост е била изработвана ръчно и с огромно усърдие от майстори, които е трябвало да заслужат славата си на изкусни и умели в направата на най-изисканите предмети за бита на именити персони.
Тези предмети даже през днешния ден поднесени на която и да е маса ще будят удивление - те носят освен хубостта и блясъка на времето, в което са основани, те са и нашето предпочитание да се докоснем до непреходната хубост.
Вкусът към красивото се възпитава, усетът е хармония, нуждата да се допираме до красивото. Днес споделяме, че има всичко, зависи единствено дали можем да си го позволим, и масата, която подреждаме за гостите ни, ще бъде стилно и красиво подредена. Но няма спор, че можем да впечатлим гостите си и с посуда, служела на аристократи и благородници преди епохи.
Има школи и майстори със забележителни постижения, чиито гений е непостижим даже през днешния ден. Преди всеки първокласен предмет за бита е имал щемпел за качество на материала и щемпел на майстора, който го е изработил, по този метод през днешния ден предметите елементарно се датират и се дефинира цената им. Старо или ново -
дано всеки самичък реши.
