Истината ще ни направи свободни
Страстна седмица, прелюбезни! За православните християни, най-малко. Да, сме още по-точни – за някои от православните християни! Предупреждавам – този обзор на седмицата ще стартира радостно и ще свърши тъжно. Щеше ми се да е противоположното – както е в притчата за последните дни на Исус, само че живот самичък по себе си е алегория, съвсем постоянно завършваща с летален край.
За една седмица французите събрали един милиард за " Нотр Дам ". И се гордеят с това. Ние също бихме могли да се гордеем! Вярно, не за седмица, само че пък събрахме 5 милиарда за една банка, която нито е толкоз красива и славна по целия свят, нито пък някой се трогна да ни помогне в събирането. Сами си ги събрахме парите и сами ги дадохме, а делото за КТБ още се точи. Подозирам, че ще отнеме същото време, за което е била издигната Парижката Света Богородица.
Дали поради изборите или заради ежедневна нелепост, през предходната седмица излезе бодра журналистическа статистика, съобщаваща, че „ Българинът живее по-добре ”. За българката нищо не се загатва (къде гледат сторожниците на равноправието и Истанбулската спогодба?!). Не се загатва и името на българина, който живеел по-добре. Но общото прелестно чувство остава. Също, както дамата на анестезиолога, която не подозирала, че мъжът й постоянно я бие…
Това заглавие ми направи седмицата! Много повече от заглавието „ Зла лесбийка пребива майка си с вибратор ”.
Обожавам българската публицистика.
Това 111-то място по независимост на словото - просто не сте разбрали – това са в действителност три първи места, едно до друго. Нима не е независимост да напишеш сходно заглавие?! Имам и още – от по-отминали времена - свидетелстващи, че това е трайна наклонност, а не инцидентна находка. Например: „ Близнак се самоубива, прострелва брат си по неточност ”. И още: „ Людоед нахапа майка си ” и „ Хермафродит насилва себе си, гепи парите и бяга ”... Абе, край нямат, споделям ви! Свобода!!!
„ Женските гърди - официално доказателство, че и мъжете са способни да се съсредоточат върху две неща по едно и също време ”. Това последното може и да е комизъм, не съм чел публикацията. Но горните три са си чиста публицистика!
Появи се и ново придвижване – МЕГА/MEGA. Съкращението значи „ Make Europe Great Again ”. Очевидно е много пожелателно, тъй като основателите му не прецизират по кое време тъкмо Европа е била по-велика от през днешния ден. На страниците на профила на придвижването пък се появи една персона – Дейвид Лами, народен представител в британския парламент от Тотнъм към този момент близо 20 години. Неговият привет за Великден много вбеси даже еврейската общественост, която обичайно не тачи много-много Исус. Лами е спорна, само че потребна персона. Част от шаренията на Европа, която в действителност май я прави велика. Защото няма по-голямо великолепие от отстояваната независимост, даже за тези, които ни ядосват и предизвикат. Тази Европа, мисля си, би трябвало да охраняваме и строим, в това число на идните изобри. И аз незабавно ще ви кажа за кого ще гласоподавам, тъй като единствено след седмица ще е неразрешено към този момент. Ще гласоподавам за тези български депутати в Европейския парламент, които се ангажират с признаването на арменския геноцид. Тази тематика е извънредно значима за мен от близо три десетилетия и е синоним за лицемерието на политическата ни класа.
Защото пластични интервенции са позволени на Шер, само че не и на паметта ни за арменския Геноцид.
Обичам арменците като цяло. Обичам и Антон Хекимян, и Маги Халваджиян, и Хилда Казасян, и Шер в частност. Въпреки че след толкоз пластични интервенции, към този момент не е несъмнено дали Шер към момента е арменка. Мога да приема и че дъщерята на Шер стана наследник на Шер. Не мога да приема изменчивото отношение на българските политици по въпроса с арменския Геноцид. Пиша думата „ Геноцид ” с основна писмен знак, с цел да подчертая тъкмо защо става въпрос – не за повреждане на връзките с Турция, не за странни увъртания и разпъвания на историята, не за езиковедчески разногласия - може ли да се назовава геноцид нещо, случило се преди въвеждането на понятието в международна приложимост.
Става дума за общественото признание в България на един факт, който е директно обвързван с историческата ни орис. Нашата, на Европа и международната. Защото избиването на арменците „ проправи пътя ” и на Холокоста, и на Катин, и на алените кхмери, и на културната гражданска война в Китай. Това е закононарушение против човечество, повторило се по-късно в Руанда, Уганда, Босна...
Непризнаването на Геноцида над арменците е омаловажаване и на горчивата историческа орис на българите от Одрин и Беломорието. Това са обстоятелствата:
- през 1894 година повече от 50 000 арменци на територията на Турция са избити от постоянни турски войски при опита им да се съпротивляват против непрекъснатия гнет от страна на формалната власт на султан Адул Хамид Втори;
- по време на Първата международна война през февруари 1915 година над 60 000 мобилизирани арменски бойци са затворени по заповед на младоторуското държавно управление в трудови лагери и по-късно избити;
- От 24 април 1915 - когато в Истанбул и множеството огромни градове на Турция са задържани и избити съвсем всички арменски интелектуалци и общественици - до края на 1917 година над един милион арменци са намерили гибелта си и близо 500 хиляди са били прокудени принудително от родните се места, в резултат на целенасочена политика на турското държавно управление.
Факт са и думите на Хитлер: „ Някой спомня ли си избиването на арменците? ”. Факт е и признаването на арменския геноцид от парламентите на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Англия. Извън Европа страни като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай и Бразилия също публично признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които те са обитавали повече от 8 века. Още през 1975 година долната камара на Американския конгрес призна Геноцида над арменците и задължи американските президенти да насочат съболезнователно обръщение към арменския народ на всеки 24 април. Факт е и решението на Френския парламент от 12 октомври 2006, когато одобри Закон за криминализиране на арменския геноцид, съгласно който всеки, отричащ неговото битие предстои на наказателно преследване….
Българските обстоятелства по тематиката са по-тъжни. Факт е, да вземем за пример, че имахме и външен министър, който обществено сподели: „ Каква изгода имаме да признаем избиването на арменците ” – за позор на Давидовото коляно, към което твърди, че принадлежи.
Горещо се надявах, че българският парламент все ще случи на мандат, когато ролята на Движение за права и свободи няма да е толкоз значима и най-после ще бъде призната декларация, недвусмислено осъждаща станалото и наричащо го тъкмо Геноцид. Това не се случи. В 40-то нормално национално заседание единствено аз съм внесъл три проекторешения от името на Гергьовден и Съюз на демократичните сили. В по-късните издания на Народното събрание тематиката още веднъж беше табу...
Не знам какви тъкмо думи на състрадание и любов да произнеса през буйната седмица към най-древния християнски народ, станал част и от българските кръв и памет към този момент над 100 години. А би трябвало да кажа нещо, тъй като Народното събрание на християнска България мълчи, медиите на християнска България – също. Мълчат и някои от пластичните български християн-демократи, не запомнили думите на Христос: „ Истината ще ни направи свободни ”. Тук–там някой общински съвет се престрашава да каже ясно: над арменците е осъществен геноцид. Мога единствено да кажа на арменците, че се срамя поради българските институции и разчитайки на великото арменско възприятие за комизъм, помогнало да понесат тъгите и страданията през вековете, да им напомня, че когато корабът на Ной, подгонен от Потопа и Божия яд, най-сетне спрял на планината Арарат, стотици дребни арменчета го посрещнали с крясъци „ Циркът! Циркът пристигна! ”.
Опазил ме Господ да назовавам лицемерието „ цирк ”. Циркът е простодушно и радостно изкуство, в което няма назад във времето и тънки сметки. По-скоро ще се обърна и към приятелите си турци: признаването на арменския геноцид ще направи и вас свободни. От греховете на бащите ви, а – както към този момент казахме – в случай че желаете да сте част от Европа, то би трябвало да сте част и от нейната независимост. Защото това е най-голямото достолепие на Европа и най-голямата й хубост – несравнимо по-големи от тези на " Нотр Дам " в Париж.
За една седмица французите събрали един милиард за " Нотр Дам ". И се гордеят с това. Ние също бихме могли да се гордеем! Вярно, не за седмица, само че пък събрахме 5 милиарда за една банка, която нито е толкоз красива и славна по целия свят, нито пък някой се трогна да ни помогне в събирането. Сами си ги събрахме парите и сами ги дадохме, а делото за КТБ още се точи. Подозирам, че ще отнеме същото време, за което е била издигната Парижката Света Богородица.
Дали поради изборите или заради ежедневна нелепост, през предходната седмица излезе бодра журналистическа статистика, съобщаваща, че „ Българинът живее по-добре ”. За българката нищо не се загатва (къде гледат сторожниците на равноправието и Истанбулската спогодба?!). Не се загатва и името на българина, който живеел по-добре. Но общото прелестно чувство остава. Също, както дамата на анестезиолога, която не подозирала, че мъжът й постоянно я бие…
Това заглавие ми направи седмицата! Много повече от заглавието „ Зла лесбийка пребива майка си с вибратор ”.
Обожавам българската публицистика.
Това 111-то място по независимост на словото - просто не сте разбрали – това са в действителност три първи места, едно до друго. Нима не е независимост да напишеш сходно заглавие?! Имам и още – от по-отминали времена - свидетелстващи, че това е трайна наклонност, а не инцидентна находка. Например: „ Близнак се самоубива, прострелва брат си по неточност ”. И още: „ Людоед нахапа майка си ” и „ Хермафродит насилва себе си, гепи парите и бяга ”... Абе, край нямат, споделям ви! Свобода!!!
„ Женските гърди - официално доказателство, че и мъжете са способни да се съсредоточат върху две неща по едно и също време ”. Това последното може и да е комизъм, не съм чел публикацията. Но горните три са си чиста публицистика!
Появи се и ново придвижване – МЕГА/MEGA. Съкращението значи „ Make Europe Great Again ”. Очевидно е много пожелателно, тъй като основателите му не прецизират по кое време тъкмо Европа е била по-велика от през днешния ден. На страниците на профила на придвижването пък се появи една персона – Дейвид Лами, народен представител в британския парламент от Тотнъм към този момент близо 20 години. Неговият привет за Великден много вбеси даже еврейската общественост, която обичайно не тачи много-много Исус. Лами е спорна, само че потребна персона. Част от шаренията на Европа, която в действителност май я прави велика. Защото няма по-голямо великолепие от отстояваната независимост, даже за тези, които ни ядосват и предизвикат. Тази Европа, мисля си, би трябвало да охраняваме и строим, в това число на идните изобри. И аз незабавно ще ви кажа за кого ще гласоподавам, тъй като единствено след седмица ще е неразрешено към този момент. Ще гласоподавам за тези български депутати в Европейския парламент, които се ангажират с признаването на арменския геноцид. Тази тематика е извънредно значима за мен от близо три десетилетия и е синоним за лицемерието на политическата ни класа.
Защото пластични интервенции са позволени на Шер, само че не и на паметта ни за арменския Геноцид.
Обичам арменците като цяло. Обичам и Антон Хекимян, и Маги Халваджиян, и Хилда Казасян, и Шер в частност. Въпреки че след толкоз пластични интервенции, към този момент не е несъмнено дали Шер към момента е арменка. Мога да приема и че дъщерята на Шер стана наследник на Шер. Не мога да приема изменчивото отношение на българските политици по въпроса с арменския Геноцид. Пиша думата „ Геноцид ” с основна писмен знак, с цел да подчертая тъкмо защо става въпрос – не за повреждане на връзките с Турция, не за странни увъртания и разпъвания на историята, не за езиковедчески разногласия - може ли да се назовава геноцид нещо, случило се преди въвеждането на понятието в международна приложимост.
Става дума за общественото признание в България на един факт, който е директно обвързван с историческата ни орис. Нашата, на Европа и международната. Защото избиването на арменците „ проправи пътя ” и на Холокоста, и на Катин, и на алените кхмери, и на културната гражданска война в Китай. Това е закононарушение против човечество, повторило се по-късно в Руанда, Уганда, Босна...
Непризнаването на Геноцида над арменците е омаловажаване и на горчивата историческа орис на българите от Одрин и Беломорието. Това са обстоятелствата:
- през 1894 година повече от 50 000 арменци на територията на Турция са избити от постоянни турски войски при опита им да се съпротивляват против непрекъснатия гнет от страна на формалната власт на султан Адул Хамид Втори;
- по време на Първата международна война през февруари 1915 година над 60 000 мобилизирани арменски бойци са затворени по заповед на младоторуското държавно управление в трудови лагери и по-късно избити;
- От 24 април 1915 - когато в Истанбул и множеството огромни градове на Турция са задържани и избити съвсем всички арменски интелектуалци и общественици - до края на 1917 година над един милион арменци са намерили гибелта си и близо 500 хиляди са били прокудени принудително от родните се места, в резултат на целенасочена политика на турското държавно управление.
Факт са и думите на Хитлер: „ Някой спомня ли си избиването на арменците? ”. Факт е и признаването на арменския геноцид от парламентите на Франция, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Латвия, Ватикана, Италия и Англия. Извън Европа страни като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай и Бразилия също публично признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, които те са обитавали повече от 8 века. Още през 1975 година долната камара на Американския конгрес призна Геноцида над арменците и задължи американските президенти да насочат съболезнователно обръщение към арменския народ на всеки 24 април. Факт е и решението на Френския парламент от 12 октомври 2006, когато одобри Закон за криминализиране на арменския геноцид, съгласно който всеки, отричащ неговото битие предстои на наказателно преследване….
Българските обстоятелства по тематиката са по-тъжни. Факт е, да вземем за пример, че имахме и външен министър, който обществено сподели: „ Каква изгода имаме да признаем избиването на арменците ” – за позор на Давидовото коляно, към което твърди, че принадлежи.
Горещо се надявах, че българският парламент все ще случи на мандат, когато ролята на Движение за права и свободи няма да е толкоз значима и най-после ще бъде призната декларация, недвусмислено осъждаща станалото и наричащо го тъкмо Геноцид. Това не се случи. В 40-то нормално национално заседание единствено аз съм внесъл три проекторешения от името на Гергьовден и Съюз на демократичните сили. В по-късните издания на Народното събрание тематиката още веднъж беше табу...
Не знам какви тъкмо думи на състрадание и любов да произнеса през буйната седмица към най-древния християнски народ, станал част и от българските кръв и памет към този момент над 100 години. А би трябвало да кажа нещо, тъй като Народното събрание на християнска България мълчи, медиите на християнска България – също. Мълчат и някои от пластичните български християн-демократи, не запомнили думите на Христос: „ Истината ще ни направи свободни ”. Тук–там някой общински съвет се престрашава да каже ясно: над арменците е осъществен геноцид. Мога единствено да кажа на арменците, че се срамя поради българските институции и разчитайки на великото арменско възприятие за комизъм, помогнало да понесат тъгите и страданията през вековете, да им напомня, че когато корабът на Ной, подгонен от Потопа и Божия яд, най-сетне спрял на планината Арарат, стотици дребни арменчета го посрещнали с крясъци „ Циркът! Циркът пристигна! ”.
Опазил ме Господ да назовавам лицемерието „ цирк ”. Циркът е простодушно и радостно изкуство, в което няма назад във времето и тънки сметки. По-скоро ще се обърна и към приятелите си турци: признаването на арменския геноцид ще направи и вас свободни. От греховете на бащите ви, а – както към този момент казахме – в случай че желаете да сте част от Европа, то би трябвало да сте част и от нейната независимост. Защото това е най-голямото достолепие на Европа и най-голямата й хубост – несравнимо по-големи от тези на " Нотр Дам " в Париж.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ