Странно, но в съзнанието ни, често асоциативно, под безделник разбираме:

Странно, само че в съзнанието ни, постоянно асоциативно, под лентяй разбираме: млад, човек, който няма работа - представяйки си облика дори леко сантиментално. Нещата обаче напълно не стоят по този начин и тези хора, дали наши близки или сегашния обичан, оставени за дълго в нашия живот, се трансформират в хората нуждаещи се постоянно от нашата помощ.
Колега, другар или индивида до вас - внимавайте!

На пръв взор той наподобява безусловно естествен - в действителност дори прелестен, занимателен и обаятелен. В непознати компании бързо се трансформира в " душата на компанията ".
Обича да си бъбри с нови хора и дори може да се каже, че се " натиска " да ти е другар. Но това е по този начин, единствено тъй като търси нови човеци, на които да приказва за себе си. Той не обича да води разговор, а просто желае да приказва на някой. И в случай че този някой се опита да му репликира или да му показа нещо ще провокира или мощен яд или просто ще мине от едното му ухо в друго.

Голямата жизнерадостна усмивка, невероятните ласкателства и благодарност, ще изчезнат в мига, в който някои изиска нещо от него. А в случай че поискате пояснение за неналичието на помощ, ще успее да ви донесе „ от девет кладенеца вода ”.

Безделникът имат голяма потребност от власт, само че доста дребна потребност от оцеляване.
Нуждата му от власт го довежда до такава надутост, че каквото и да го помолиш, за него е под достолепието му. Така, следващия шеф е " простак " - не оценил качествата му (да не прави никаква работа), а последната жена до него " не е съумяла да го разбере " (как единствено тя би трябвало да носи пари и да го слуша). И по този начин десетици пъти, това все на него се случва - да бе, да!

Той има нещо в предишното, което е било велико, ослепително, неповторимо. Безделникът живее с предишното, и го споделя непрекъснато, изключително в случай че индивида против него не го познава добре. То - предишното му, е постоянно по-добро, по-щастливо и наложително към днешна позиция, развило се незаслужено. Но той има хрумвания по какъв начин ще " оправи нещата ". Това е просто бутафория - Уникални приказки и никакви каузи.

Той:
-е имал шанса да стане управител на огромна компания, само че гнусен сътрудник " се е мазнел ", работейки повече от него и му е взел мястото.
- е щял да стане популярен художник! Но учителката му в пети клас му направила забележка и по този начин умъртвила ентусиазма му. Сега рисувал за наслаждение /драсканици в тефтерчето до момента в който приказва по телефона/, само че с малко курсове, може да стане популярен художник - тъй като е роден гений.
- е щял да стане евентуално професор, само че е било толкоз мъчно да се разсънва рано за лекции.

Всичко е " преди " или " от на следващия ден ", тъй като да приказва за нещата " в този момент ", за нашият лентяй би означавало да поема отговорност, работа, отговорности - нещо, което той не желае да има при никакви условия.
Всъщност най-често, безделника наранява не с това, което прави, а с това което не прави!

Съвсем обикновено е в теб да възникне потребността да окажеш помощ на човек, на който не му върви в работата, любовта, живота. Той ще ви търси, с цел да показа нещастието от това, че хората не схващат неговите заложби, гений, ще ви приказва обяснявайки, че не знае за какво по този начин се случва постоянно в неговия живот.
Само, че той – безделникът, няма никаква потребност от помощ, тъй като не желае да трансформира в живота си нищо.

Просто: БЯГАЙ!