Страхът от застаряване на нацията накара Китай да се откаже

Страхът от застаряване на нацията накара Китай да се откаже от политиката, съгласно която едно семейство не трябва да има повече от едно дете. Пред сходни демографски проблеми са изправени и други азиатски страни.

Разпространеният до преди години боязън от детонация на международното население в това време отстъпи място на страха от намаляването на популацията. И то освен в Европа, а и в Китай и други развити азиатски страни като Япония. Броят на възрастните хора се усилва в резултат на повишената дълготрайност на живота. И в бъдеще това ще бъде съществено предизвикателство пред обществените системи. Основната причина за това развиване е смяната в раждаемостта. В множеството индустриални, а неотдавна и в бързоразвиващите се страни, като се изключи Индия, дамите раждат приблизително по-малко от 2,1 деца. А това е квотата на раждаемост, нужна за опазване на насалението. Много държавни управления се пробват да оказват въздействие върху развиването на популацията по разнообразни способи.

Китай след края на политиката на " едното дете "

След ерата на Мао Китай вкара политиката, съгласно която едно семейство не биваше да си разрешава повече от едно дете, защото неконтролираното увеличение на популацията не съответстваше на стремежите на Дън Сяопин за увеличение на благосъстоянието. Китайските плановици въпреки всичко стигнаха до извода, че при намаляваща раждаемост най-гъсто обитаемата страна в света ще се сблъска с тежки обществени компликации.

Разходите даже единствено за едно дете са доста огромни

Ето за какво през 2015 година Китай публично се сбогува с политиката на едното дете и към този момент позволява по две деца в семейство. Очевидно Пекин желае в бъдеще да се откаже напълно от рестриктивните мерки за броя на децата, както се вижда от новия проектозакон за фамилното право, който би трябвало да бъде гласуван през 2020 година. За да насърчи раждаемостта обаче, Пекин би трябвало да облекчи дамите, с цел да могат те да съчетават специалността и фамилията. Много китайски компании гледат с неодобрение на новата фамилна политика и се пробват да назначават все по-малко дами, които желаят да раждат, с цел да пестят разноски. И назад: доста китайски фамилии са удовлетворени от политиката на едното дете, защото разноските за образование и образование на подрастващите са големи.

Търсят се положителни хрумвания

За това приказва и фактът, че раждаемостта в Китай през 2016 година не е повишена, както се очакваше след края на политиката на едното дете. В страната са се родили 1, 3 - вместо предстоящите 3 милиона деца. Последното предложение за изцяло унищожаване на рестриктивните мерки е дело на двама социолози. Според него, трудещите се над 40 години без деца, би трябвало да внасят избрана част от заплатата си в специфичен фонд за новородени. След раждането на две деца, те ще имат право на детски надбавки от този фонд. Ако обаче фамилията остане с по-малко от две деца, ще има право на детски надбавки при навършване на пенсионна възраст. Държавната китайска телевизия разяснява предлагането като " цялостно безумство ". Правилното решение било подобряването на държавните условия, с цел да бъдат насърчени младите дами да раждат повече деца, а не да бъдат затормозявани в допълнение. Пекинският възпитател Ксян Бинги пък упорства за основаването на учебен фонд и на фонд за поощряване на раждаемостта. " Какво би било, в случай че страната поеме част от разноските за обучение, медицински услуги и издръжка от раждането до навършването на пълноправие? Създаването на едно дете е гратис, само че по-късно излиза скъпо. Този модел може да бъде пробван в началото в едва развитите райони ", споделя той.

Иран: Колебания в фамилната политика

Иран също тества разнообразни модели за фамилно обмисляне. Раждаемостта в Иран понижава със същите темпове, с каквито и в Китай, въпреки и без насилствени ограничения за ограничението й. По времето на шаха съществуваше съвременна политика на фамилно обмисляне, която беше подкрепяна от Съединени американски щати. Тази стратегия обаче не оказа въздействие върху  намаляването на раждаемостта.

В Иран раждаемостта понижава със същите темпове, с каквито и в Китай

По време на ислямската гражданска война през 1979 година иранските дами раждаха по шест деца. А през 1980-те години раждаемостта доближи своя разцвет - до 6, 5 деца. Всъщност това беше патриотичната реакция на апела на аятолах Хаменей по време на иракската война да бъде основана 20-милионна войска. След войната изтощената стопанска система и проблемите на възходящото младо население принудиха президентите-реформатори Рафсанджани и Хатами да трансформират курса. Беше основана държавна стратегия и фамилиите с две деца се трансфораха в норма. Тази стратегия за фамилно обмисляне се натъкна на неодобрението на консервативния хардлайнер Ахмадинеджад. Многото деца в едно семейство бяха оповестени за благословия, а фамилното обмисляне за тактика на Запада за намаляване на Иран. Духовният лидер аятолах Хаменей също разгласи фамилната политика на предходните държавни управления за неточност, която би трябвало да бъде поправена. До 2014 година в Иран бяха въведени редица ограничения за поощряване на раждаемостта. Беше прекъсната продажбата на противозачатъчни средства. Правителството насърчаваше финансово раждането на повече деца. Беше стеснен достъпа на дамите до избрани специалности. Всички тези ограничения обаче не можаха да трансформират броя на новородените. На всяка жена в Иран се падат по към две деца.

Япония залага на искуствения разсъдък

Япония към този момент е относително " застаряваща " страна. Една четвърт от популацията е над 65 годишна възраст. Тенденцията е възходяща при в същото време понижаване на популацията от 128 милиона понастоящем до 112 милиона през 2045 година. През 2005 година в Япония беше основано министерство за повишение на раждаемостта. Преди няколко години специалистите направиха оферти за унищожаване на " брачните бариери ", които включват и финансова поддръжка при търсенето на сътрудник. Всички тези ограничения обаче не съумяха да покачат раждаемостта измежду японските дами. За разлика от други страни като Индия и Иран, в Япония има повече вакантни работни места, в сравнение с търсещи работа хора. Много японски компании притеглят работна ръка освен с по-високи заплати, а и с предложения за превозване на свободното време и за гъвкаво работно време. Някои от компаниите даже дават съвещания по фамилно обмисляне и платени отпуски по време майчинството. Това евентуално няма да промени доста демографското развиване, защото някои компании към този момент напълно вкараха роботизирани индустриални линии. Япония залага на изкуствения разсъдък и роботиката също по този начин и в областта на грижите за възрастни и заболели хора.