Oшо: Страхът не е нищо друго освен липса на любов
Страхът не е нищо друго с изключение на липса на обич. Направи нещо с любовта, не помни за страха. Ако обичаш както би трябвало, страхът изчезва. Ако обичаш надълбоко, няма да откриеш боязън. Страхът е негативност, липса. Това би трябвало да се разбере доста, доста надълбоко. Ако го пропуснеш тук, в никакъв случай няма да си в положение да схванеш естеството на страха. Той е като тъмнината. Тъмнината не съществува, тя единствено видимо съществува. Всъщност тя е просто липса на светлина. Светлината съществува – като махнеш светлината, и ето я тъмнината. Тъмнината не съществува, не можеш да премахнеш тъмнината. Каквото и да правиш, не можеш да премахнеш тъмнината. Не можеш да я донесеш, не можеш да я изхвърлиш. Ако искаш да направиш нещо с тъмнината, ще би трябвало да направиш нещо със светлината, тъй като може да се прави нещо единствено с това, което съществува. Изгаси светлината и ще се появи тъмнина; включи светлината и тъмнината я няма – само че ти правиш нещо със светлината. Нищо не можеш да направиш с тъмнината. Страхът е мрачевина. Той е липса на обич.
Идеята „ страхът е липса на обич ” не всеки път е одобрявана и много постоянно оспорвана от разнообразни хора, с които съм разговаряла. Ако сме до край почтени обаче и се свържем със положението си, когато сме изпълнени с обич, ние в действителност няма да открием в себе си боязън. Любовта дава криле, тя осветява всичко към и вътре в нас, тя прави допустимо това, от което при други условия бихме се страхували, любовта е Любов. Да се научим да поддържаме светлината вътре в себе си не е лека задача. Всъщност е задача за цялостен живот. За всеки от нас това ще наподобява по друг метод, само че съгласно мен общото е това особено чувство – чувството за успокоение, за вътрешна тишина и озареност, чувството за цялост и целокупност, чувството, че не търсиш към този момент нищо, че нищо не ти липсва, че към този момент си вкъщи. Много хора са ми споделяли своите търсения и прекарвания в тази посока, споделяли са ми своите докосвания до сходни положения. Знам, че когато Любовта е водеща, няма по какъв начин да сбъркаме, няма по какъв начин да тръгнем в неверна посока, няма по какъв начин да нараним, да обидим някого. Харесвам това по какъв начин Ошо изяснява тези хрумвания. Идеята, че няма мрачевина – изцяло съм съгласна с нея. Всичко, което е добре да не забравяме, е, че когато е мрачно, просто би трябвало да осветим тъмнината.
Дневна медитация
Дишайте надълбоко, ритмично и умерено. Съсредоточете се в себе си и се концентрирайте над дишането си. Вдишване, издишване. А в този момент си представете по какъв начин ослепителен вързоп от слънчеви лъчи се спуска към Вас, осветява Ви и светлината навлиза във вас през темето. Това е вързоп от чиста, сияеща, слънчева светлина. Той носи със себе си доста сила, здраве, обич. Усещате по какъв начин тази сила и светлина Ви изпълва с безгранична и всеобхватна обич. Почувствайте тази обич със всяка своя част, почувствайте по какъв начин тя ви изпълва, сходно на съд, по какъв начин тази сила прониква във всяка клетка на Вашето тяло. Почувствайте по какъв начин Ви обзема самодоволство, чувство за наслаждение и цялост. Останете в това положение известно време. Нека всички елементи на вашето създание, всички ваши кафези се наситят с тази любов-светлина. Осъзнайте, че тази светлина е неизменима част от Вас и Вашето битие, че тя е Вашето естествено положение. Осъзнайте по какъв начин Вие самите към този момент излъчвате тази светлина, Вие светите с тази обич. Тази обич идва от сърцевината на Вашето създание, тази обич е Вашата същина. Усетете по какъв начин тази светлина Ви свързва с всичко към Вас в едно Божествено единение. Останете в това положение толкоз, колкото е належащо. А в този момент си благодарете и запазете чувството за обич, успокоение, за съгласуваност. С тези чувства постепенно се върнете на мястото, на което медитирате.
Цитираният фрагмент е от книгата:
За смелостта – Ошо, osho.com
Издателство: Гуторанов & Син
Инфо: http://mostzaknigi.com
