Как се преодолява тревожност
Страдате ли от тревога и безпокойствие? Опитвали ли сте всичко, с цел да преодолеете това изцеждащо силите ви положение? Вероятно е имало моменти, в които сте успявали да го потиснете, само че не след дълго признаците са се върнали назад с още по-голяма мощ? Колкото и отвратително да е това положение, въпреки всичко науката може да ви помогне да се справите с него вечно.
(Anxiety, 1894, Edvard Munch)
Тревожността може да се опише като боязън, безпокойствие, некадърност за централизация, мъчно заспиване, разтревожен сън и невисок предел на раздразнимост. В обществените обстановки основава усложнение в общуването, чувство, че непрекъснато сте осъждани или подложени на критика, а е евентуално и да се появят признаци като заекване, изпотяване, почервеняване и раздразнение на стомаха.
Тревожността може да се появи от нищото и като припадък на суматоха – неочаквани пикове на безпокойствие, които ви карат да се чувствате все едно всеки миг ще получите инфаркт, ще полудеете или тотално ще изгубите надзор над себе си. Дори и да не се появява в такива тежки пристъпи, може да съществува у вас под формата на генерализирано обезпокоително разстройство, което да си разнасяте на всички места и когато и да е със себе си – всепроникваща тревога, която ви кара да гледате към бъдещето и света с смут.
Повечето хора са изпитвали тревога в даден миг от живота си, само че в случай че това положение стартира да пречи на живота ви, на съня ви, на способността ви да образувате връзки или на продуктивността на работното място или в учебно заведение, евентуално страдате от обезпокоително разстройство. Изследванията демонстрират, че в случай че не се лекува, това положение може да докара до меланхолия и даже до самоубийство. И макар тези съществени последствия, медикаментите, които се предписват за лекуване на тревогата, не работят в дълготраен проект. Симптомите постоянно се появяват още веднъж и ви връщат там, откъдето сте почнали.
(The Night Wanderer, Self Portrait, 1923, Edvard Munch, Munch Museum, Oslo)
КАК НАУКАТА МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ?
Начинът, по който се справяте и понасяте нещата в живота има директно отношение върху тревогата, която изпитвате – поработете върху отношението си и метода да се оправяте с проблемите и това може да понижи равнищата на тревога. Едно от най-хубавите умения за справяне ни дават проучванията на Университета в Кеймбридж.
Чувствате ли, че животът ви е отвън вашия надзор? Смятате ли, че ви е по-трудно да вземате решения или да започнете да вършиме нещо, в сравнение с другите хора? Един от методите да преодолеете нерешителността и да накарате нещата да се случват се назовава: „ направи го зле “.
Това може и да звучи необичайно, само че писателят К. Честъртън споделя: „ Всичко, което си коства да правиш, си коства да го направиш и зле “. И той не споделя това инцидентно. Причината тази тактика да е работеща, е че тя форсира процеса на взимане на решение и ви изстрелва напряко в действието. В противоположен случай, можете да прекарате часове в обмислянето по какъв начин би трябвало да се направи нещо или какво тъкмо би трябвало да извършите, което ще ви накара да потънете в дълбоките води на непрекъснатото мъдруване, непотребното стресиране и невъзможността за действителни дейности.
Хората постоянно желаят да създадат нещо съвършено, склонни са да чакат „ идеалния миг “ и по този начин в никакъв случай не стартират. Това води единствено до отсрочване, дълги протакания и в последна сметка до това да не се направи нищо въобще. Единственото, което ще се случи стремително в този случай, е тревогата и безпокойството.
Вместо това, за какво просто не си позволите да го „ извършите зле “, без да се притеснявате какво ще излезе в последна сметка? Така освен ще ви е доста по-лесно да започнете, само че ще установите, че изпълнявате дилемите си доста по-бързо и леко, в сравнение с преди. И с времето ще откриете, че в действителност въобще не го вършиме зле, а даже и да е по този начин, постоянно можете да го поправите по-късно.
Използването на „ направи го зле “ като мото, дава храброст да пробвате нови неща, прави всичко доста по-забавно и действително спирате да се притеснявате толкоз доста за резултата. Направете го зле през днешния ден и подобрявайте нещата, до момента в който ги вършите, вместо да си губите времето в мъдруване. В края на краищата, това може да бъде същински освобождаващо.
(Seated Young Woman, 1916, Edvard Munch)
ПРОСТЕТЕ НА СЕБЕ СИ И ОТЛАГАЙТЕ БЕЗПОКОЙСТВОТО
Ако сте изключително сериозен към себе си и гафовете, които вършиме, представете си, че имате другар, който непрекъснато ви изяснява какво не е наред с вас и вашия живот. Няма ли да ви се прииска да се отървете от него тутакси?
Но хората, които страдат от тревога постоянно вършат това сами на себе си. Толкова постоянно, че даже престават да го виждат. Те просто не са положителни към себе си.
Може би е време това да се промени и да започнете да си простите за грешките, които вършиме. Само който не работи, той не бърка. Ако имате възприятието, че се излагате в някаква обстановка, не критикувайте себе си – просто осъзнайте, че имате този подтик, импулсът да обвинявате себе си, пуснете тази негативна мисъл и пренасочете вниманието си към задачата, която би трябвало да свършите.
Друга ефикасна тактика е да „ отложите тревогата. “ Ако нещо се обърка и се чувствате принудени да се притеснявате /защото мислите, че всичко сте прецакали/, не правете това незабавно. Вместо това, отложете тревогата – отлагайте със 10 минути всеки ден, когато чувствате, че би трябвало да се тревожите за нещо. Добър образец за това са думите на Скарлет О’Хара: „ Няма да мисля за това в този момент. Ще мисля на следващия ден. “
Опитайте и ще откриете, че към този момент няма да възприемате обстановката, която провокира първичното ви безпокойствие, толкоз дразнеща и притеснителна, когато погледнете на нея по-късно. Нашите мисли се разпадат доста бързо, в случай че не ги храните с силата си.
(Worker and Child, 1908, Edvard Munch)
ПОМАГАЙТЕ НА ДРУГИТЕ
Важно е също да проумеете какъв брой огромна част от времето си денем прекарвате с някой различен в мозъка си. Ако това време е малко или напълно липсва, вие сте изложени на нараснал риск от неприятно психологично здраве. Независимо какъв брой работим, какъв брой пари изкарваме, какво вършим, не можем да бъдем същински щастливи, в случай че не знаем, че някой различен има потребност от нас и зависи от нашата обич и грижа.
Това не значи, че би трябвало да вършиме неща за другите, единствено с цел да получите утвърждението им, само че когато вършиме нещо, имайки някой различен в съзнанието си, отнемате светлината на прожекторите от вас самите (и вашите паники и притеснения) и осветявате различен човек и това, което можете да извършите за него. Добрата междуличностна връзка е потвърдено най-силния буфер против неприятно психологично здраве. Неврологът Виктор Франкъл е написал: „ Хората, които мислят, че няма защо да се живее и няма какво повече да чакат от живота, би трябвало да осъзнаят, че животът постоянно въпреки всичко чака нещо от тях. “
Когато знаеш, че някой различен се нуждае от теб, прави понасянето на сложни обстановки доста по-лесно. Ще разберете, че който има своето „ за какво “, може да понесе съвсем всяко „ по какъв начин “.
И по този начин, по какъв начин можете да сте значима част от живота на някой различен? Това е доста просто – дали ще се грижите за дете, възрастен родител, дали ще бъдете доброволец и ще помагате на хората в сложна обществена обстановка или ще вършиме нещо от изгода за бъдещите генерации, все едно, вие ще усещате значимостта на съществуването си. Дори и тези хора в никакъв случай да не осъзнаят какво сте създали за тях, това няма значение, тъй като вие ще знаете. И това ще ви накара да осъзнаете уникалността и значимостта си в живота.
По материали на theconversation.com
Картини: Edvard Munch
