Автор на Марица написа най-хубавата българска песен
Стоян Михайловски е изтъкнат български публицист и държавник, политик. Поет сатирик, журналист и национален трибун, най-плодовитият ни публицист след Иван Вазов. Наричат го сатирик, незнаещ прошка, възвишен метежник, най-безпощадният разобличител на покварени политици. Един от най-изявените и неразбрани създатели на времето си. " Психологическа мистерия " го назовава най-проникновеният му интерпретатор - критикът доктор Кръстев.
Стоян Михайловски е роден в будното балканско градче Елена през 1856 година Потомък е на заслужил възрожденски високопросветен жанр - наследник е на книжовника и държавник Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски, изтъкнат лидер на битката за самостоятелна българска черква.
Стоян Михайловски приключва фамозния френски султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. Става преподавател в Дойран, Македония, където води война намерено за българщината и се включва в революционното придвижване. През 1874 година е задържан, обичай грубо и изпъден от града.
Заминава за Франция, с цел да следва право в университета в Екс ан Прованс.
Връща се с тапия и съвършен френски. Част от творбите му и огромна част от записките му са написани на езика на Юго.
След Освобождението работи като арбитър и юрист в разнообразни градове - София, Търново, Пловдив. Автор и основен редактор в някои от първите следосвобожденски вестници, измежду които " Марица " и " Народний глас ".
Бил е основен секретар на Министерството на правораздаването (1883-1884), учител по френски език в Русе и София, доцент по литературна история в Софийския университет.
Като народен представител в III Велико Народно заседание взе участие в избора на нов български княз през април 1887 година
От 1892 година е член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките. В 1894-1896 година още веднъж е народен представител в VIII Народно заседание.
Стоян Михайловски интензивно взе участие в активността на Македоно-одринската организация. Председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903).
Съдбата на Македония е огромната болежка за националния трибун. В дневниците му са записани данни за злоупотреби със средства, дадени за освобождението на Македония. Ако тия са македонците, които ще ръководят Македония един ден, тежко, написа с печал Михайловски.
Не по-малко печални са и заключенията му за политическата безнравственост в България. Партиите идат на власт за издръжка. Ако дирим все почтени хора, кой ще ръководи страната, възмущава се публицистът.
В 1903 година е определен за народен представител в XIII Народно заседание. Заради скандалната публикация „ Потайностите на българския замък “ във вестник „ Ден “ от 1904 година, ориентирана против княз Фердинанд I, е наказан условно.
1905 година се оказва повратна за Михайловски - след триумфа на книгата " От разруха към неуспеха " той провокира публично отвращение - най-върлият критик на покварата у нас моли и приема държавна пенсия от 4000 лева от същото Народно заседание, чиито продажни депутати е наричал " шарлагановци " и е клеймил злоупотребите им. Обвиненията в морално проваляне съкрушават писателя, който е към този момент с разтърсено здраве. Никой обаче не се възмущава от обстоятелството, че преди този момент и националният стихотворец Вазов е зачетен с пенсия.
Обиден до дъното на душата си, Михайловски се отдръпва от дейна социална и редакторска активност. Сътрудничи съвсем единствено на „ Църковен вестник “.
Творчески напредък у него провокира злополуката за България след Първата международна война. Пише поредност остри публикации - " След ужасите на войната - ужасите на мира ", за незаслужено орязаните български територии. Писателят не прости даже на скъпата си Франция, когато тя нанася един от най-силните удари против народа ни в Ньой през 1919 година Неукротим до последния си мирис.
Михайловски умира на 3 август 1927 година Неизпълнено остава последното му предпочитание - да бъде заровен до Иван Вазов, чиито сродници отхвърлят изрично. Паметниците на гроба на великите хора се вършат от камъните, хвърлени върху им през живота им, е един от обичаните афоризми на огромния мъдрец.
Носители на премията за философско-морализаторска лирика и прозаичност на името на Михайловски са Георги Данаилов, Стефан Цанев, Георги Господинов, Георги Мишев.
Всеучилищният химн обезсмърти писателя
Литературното творчество на Стоян Михайловски съперничи по размер на това на Иван Вазов, само че не е издадено и проучено напълно. Това е повода Михайловски да е считан най-вече за сатирик и баснописец.
Всъщност творчеството му е доста богато жанрово - написа епиграми, афоризми, басни, пародии, журналистика, философско-моралистични произведения, поеми, драми.
Михайловски е първият публицист, който проправя път на модерните трендове, като постанова философската проблематика.
Най-известното произведение на Михайловски е възторженото стихотворение " Химн на Св. св. Кирил и Методий ", написано през 1892 година в Русе. Девет години по-късно то се трансформира в обичан български всеучилищен химн, откакто учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Така към този момент 117 години с него посрещаме най-светлия си празник.
Басните му " Орел и охлюв ", " Бухал и светулка ", " Секира и търнокоп " са типичен мостри в българската литература.
Емблематична за художественото дело на Михайловски е " Книга за българския народ ", същинска енциклопедия на злото, представяща заветите на престарелия архивластник към племенника му Галеб, който ще го наследи.
" Поема на злото ", която черпи сюжета от библейския мит за грехопадението, е един от първите мостри на българската философска лирика.
Мнозина се боят от острото му перо, което е постоянно подострено и за властващите, били те княз, министър-председатели, министри, депутати.
Заради отпечатаната във в. " Ден ” публикация " Потайностите на българския замък ” (1904), изобличаваща княз Фердинанд, е даден под съд по особено основания за случая Закон за отбрана на Особата. След гръмък правосъден развой, по време на който демократичната общност застава на негова страна, му е наложена 7-месечна условна присъда.
Като журналист и вестникар Михайловски сътрудничи на най-авторитетните издания на времето - десетки вестници и списания. По време на престоя си в Пловдив през 1880 година е основен организатор на в. " Народний глас ", острото му перо го прави един от най-желаните създатели на страниците на вестник " Марица ".
Грузински жанр на духовни и църковни водачи
Родът на Стоян Михайловски има грузински корени. Прапрапрадядото Андроник бил търговец в Мала Азия и интендант на османската войска в края на XVII век.
Бащата на писателя - Никола Михайловски (1818-1892), е един от най-образованите българи на своето време. Бил е юрист, а след Освобождението - подпредседател на Държавния съвет по време на режима на пълномощията на княз Александър I Батенберг.
Той е образован активист, преподавател, преводач, публицист, арбитър, законодател.
След Освобождението взе участие в Учредителното заседание, което приема Търновската конституция, бил е арбитър във Върховния касационен съд, подпредседател на Държавния съвет, депутат.
Големият брат на Никола Михайловски - Стоян Михайловски, прочут с името
Иларион Макариополски, е изтъкнат свещеник, свещеник на Цариградската патриаршия, лидер на църковнонационалната битка, нравствен глава на цариградските българи.
На 3 април 1860 година в така наречен Великденска акция не загатва името на цариградския патриарх, с което съгласно църковните догми в действителност отхвърля неговата власт.
Сестра на Никола и Стоян е Стана Михайловска, женена за търговеца Атанас Буров.Техни потомци са известните банкери, индустриалци и политици Бурови.
Съпругата Райна дели любовта му с съдбовна французойка
Стоян Михайловски е млад арбитър в Русе през 1887 година, когато среща младата вдовица Райна Петрович Етърска, щерка на богатия търговец Георги Петрович - Чохаджията. Райна е фина и умна, интересува се от литература, прелестна пианистка. Тъстът подвига луксозна женитба. Безоблачните дни на младото семейство са къси. Налага се да заминат за София, откакто Михайловски е уволнен от съда за сатирични стихове против регентите.
С Райна се местят в София, където Михайловски е народен представител и учител по литература във Висшето учебно заведение, през днешния ден Софийски университет. Тъстът купува за фамилията луксозна къща на " Раковска ", където постоянно се събира приятелският кръг „ Мисъл ” на диалози за литература и изкуство. Домакинята Райна свири на пиано обичани на брачна половинка си произведения на Дебюси, Равел, Берлиоз.
Скоро обаче фамилията е сполетяно от покруса - остра зараза е причина за гибелта на невръстния им наследник, ненавършил месец. Михайловски е обезверен и се затрупва с работа и публични борби до изнемога.
Съпругата му изплаква тъгата си в дневник. Вместо състрадание изповедите разсънват сляпа ревнивост у Михайловски, който стартира да подвига кавги даже за ходенето на Райна на ортодонт. Писателят изпада и в друга прекаленост - цяла еснафска София разяснява любовните му случки, множеството измислени, което му основава популярност на неумирим женкар.
Без да се тормози, писателят излиза на дълги разходки в Борисовата градина с красивата млада учителка Невяна Богоева-Манолова, въодушевена рецитаторка на басните му, на която постоянно изпраща букет бели карамфили. Михайловски даже дава обещание да се разведе, само че до този скандал не се стига, защото Невяна се омъжва за богат пловдивски търговец и напуща София.
Фаталната жена за Михайловски обаче е французойката Маргарита Лабром-Стойчева, брачна половинка на прочут столичен доктор. Тя е пианистка, има литературни ползи. Постоянни посетители в дома са писателите от кръга „ Мисъл ” - доктор Кръстев, Яворов, Славейков, Петко Тодоров. Мадам е постоянна посетителка при Михайловски, който ухажва безогледно пред брачната половинка му, преди да влязат в кабинета му за разискване на следващата му творба.
Деликатната Райна благородно афишира забежката на брачна половинка си като духовно другарство с французойката. Изплаква тъгата си само пред най-близката си другарка Радка - брачна половинка на известния книжовен критик доктор Кръстю Кръстев, който изневерява на брачната половинка си с красивата студентка Валерина.
Междувременно палавата французойка Лабром отпътува за Париж. Михайловски посвещава любовния цикъл " Когато всеки месец беше май ".
На 11 март 1899 година обезверената Райна гълта 10 хапчета хинин с лимонен сок в опит да се самоубие. Потресен, самият Михайловски също желае да постави завършек на живота си.
Лекарите избавят Райна. За да заздрави фамилията, тя упорства да осиновят дете. Най-сетне Михайловски склонява и в дома им се появява Константин Саев, сирак, избягал по знамение от кланетата след Илинденско-Преображенското въстание. Синът на Саев и внук на писателя Михайловски е проф. Стоян Саев - един от най-хубавите български анестезиолози, дълготраен ръководител на Българския червен кръст, създател на 30 учебника, член-академик на Световната академия по анестезиология; почетен член на Кралския лицей по анестезиология в Англия, консултант на СЗО. Дъщерята на проф. Саев - Дора, живее от години в Канада.
Стоян Михайловски е роден в будното балканско градче Елена през 1856 година Потомък е на заслужил възрожденски високопросветен жанр - наследник е на книжовника и държавник Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски, изтъкнат лидер на битката за самостоятелна българска черква.
Стоян Михайловски приключва фамозния френски султански колеж „ Галатасарай “ в Цариград, където е съученик на Константин Величков. Става преподавател в Дойран, Македония, където води война намерено за българщината и се включва в революционното придвижване. През 1874 година е задържан, обичай грубо и изпъден от града.
Заминава за Франция, с цел да следва право в университета в Екс ан Прованс.
Връща се с тапия и съвършен френски. Част от творбите му и огромна част от записките му са написани на езика на Юго.
След Освобождението работи като арбитър и юрист в разнообразни градове - София, Търново, Пловдив. Автор и основен редактор в някои от първите следосвобожденски вестници, измежду които " Марица " и " Народний глас ".
Бил е основен секретар на Министерството на правораздаването (1883-1884), учител по френски език в Русе и София, доцент по литературна история в Софийския университет.
Като народен представител в III Велико Народно заседание взе участие в избора на нов български княз през април 1887 година
От 1892 година е член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките. В 1894-1896 година още веднъж е народен представител в VIII Народно заседание.
Стоян Михайловски интензивно взе участие в активността на Македоно-одринската организация. Председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903).
Съдбата на Македония е огромната болежка за националния трибун. В дневниците му са записани данни за злоупотреби със средства, дадени за освобождението на Македония. Ако тия са македонците, които ще ръководят Македония един ден, тежко, написа с печал Михайловски.
Не по-малко печални са и заключенията му за политическата безнравственост в България. Партиите идат на власт за издръжка. Ако дирим все почтени хора, кой ще ръководи страната, възмущава се публицистът.
В 1903 година е определен за народен представител в XIII Народно заседание. Заради скандалната публикация „ Потайностите на българския замък “ във вестник „ Ден “ от 1904 година, ориентирана против княз Фердинанд I, е наказан условно.
1905 година се оказва повратна за Михайловски - след триумфа на книгата " От разруха към неуспеха " той провокира публично отвращение - най-върлият критик на покварата у нас моли и приема държавна пенсия от 4000 лева от същото Народно заседание, чиито продажни депутати е наричал " шарлагановци " и е клеймил злоупотребите им. Обвиненията в морално проваляне съкрушават писателя, който е към този момент с разтърсено здраве. Никой обаче не се възмущава от обстоятелството, че преди този момент и националният стихотворец Вазов е зачетен с пенсия.
Обиден до дъното на душата си, Михайловски се отдръпва от дейна социална и редакторска активност. Сътрудничи съвсем единствено на „ Църковен вестник “.
Творчески напредък у него провокира злополуката за България след Първата международна война. Пише поредност остри публикации - " След ужасите на войната - ужасите на мира ", за незаслужено орязаните български територии. Писателят не прости даже на скъпата си Франция, когато тя нанася един от най-силните удари против народа ни в Ньой през 1919 година Неукротим до последния си мирис.
Михайловски умира на 3 август 1927 година Неизпълнено остава последното му предпочитание - да бъде заровен до Иван Вазов, чиито сродници отхвърлят изрично. Паметниците на гроба на великите хора се вършат от камъните, хвърлени върху им през живота им, е един от обичаните афоризми на огромния мъдрец.
Носители на премията за философско-морализаторска лирика и прозаичност на името на Михайловски са Георги Данаилов, Стефан Цанев, Георги Господинов, Георги Мишев.
Всеучилищният химн обезсмърти писателя
Литературното творчество на Стоян Михайловски съперничи по размер на това на Иван Вазов, само че не е издадено и проучено напълно. Това е повода Михайловски да е считан най-вече за сатирик и баснописец.
Всъщност творчеството му е доста богато жанрово - написа епиграми, афоризми, басни, пародии, журналистика, философско-моралистични произведения, поеми, драми.
Михайловски е първият публицист, който проправя път на модерните трендове, като постанова философската проблематика.
Най-известното произведение на Михайловски е възторженото стихотворение " Химн на Св. св. Кирил и Методий ", написано през 1892 година в Русе. Девет години по-късно то се трансформира в обичан български всеучилищен химн, откакто учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Така към този момент 117 години с него посрещаме най-светлия си празник.
Басните му " Орел и охлюв ", " Бухал и светулка ", " Секира и търнокоп " са типичен мостри в българската литература.
Емблематична за художественото дело на Михайловски е " Книга за българския народ ", същинска енциклопедия на злото, представяща заветите на престарелия архивластник към племенника му Галеб, който ще го наследи.
" Поема на злото ", която черпи сюжета от библейския мит за грехопадението, е един от първите мостри на българската философска лирика.
Мнозина се боят от острото му перо, което е постоянно подострено и за властващите, били те княз, министър-председатели, министри, депутати.
Заради отпечатаната във в. " Ден ” публикация " Потайностите на българския замък ” (1904), изобличаваща княз Фердинанд, е даден под съд по особено основания за случая Закон за отбрана на Особата. След гръмък правосъден развой, по време на който демократичната общност застава на негова страна, му е наложена 7-месечна условна присъда.
Като журналист и вестникар Михайловски сътрудничи на най-авторитетните издания на времето - десетки вестници и списания. По време на престоя си в Пловдив през 1880 година е основен организатор на в. " Народний глас ", острото му перо го прави един от най-желаните създатели на страниците на вестник " Марица ".
Грузински жанр на духовни и църковни водачи
Родът на Стоян Михайловски има грузински корени. Прапрапрадядото Андроник бил търговец в Мала Азия и интендант на османската войска в края на XVII век.
Бащата на писателя - Никола Михайловски (1818-1892), е един от най-образованите българи на своето време. Бил е юрист, а след Освобождението - подпредседател на Държавния съвет по време на режима на пълномощията на княз Александър I Батенберг.
Той е образован активист, преподавател, преводач, публицист, арбитър, законодател.
След Освобождението взе участие в Учредителното заседание, което приема Търновската конституция, бил е арбитър във Върховния касационен съд, подпредседател на Държавния съвет, депутат.
Големият брат на Никола Михайловски - Стоян Михайловски, прочут с името
Иларион Макариополски, е изтъкнат свещеник, свещеник на Цариградската патриаршия, лидер на църковнонационалната битка, нравствен глава на цариградските българи.
На 3 април 1860 година в така наречен Великденска акция не загатва името на цариградския патриарх, с което съгласно църковните догми в действителност отхвърля неговата власт.
Сестра на Никола и Стоян е Стана Михайловска, женена за търговеца Атанас Буров.Техни потомци са известните банкери, индустриалци и политици Бурови.
Съпругата Райна дели любовта му с съдбовна французойка
Стоян Михайловски е млад арбитър в Русе през 1887 година, когато среща младата вдовица Райна Петрович Етърска, щерка на богатия търговец Георги Петрович - Чохаджията. Райна е фина и умна, интересува се от литература, прелестна пианистка. Тъстът подвига луксозна женитба. Безоблачните дни на младото семейство са къси. Налага се да заминат за София, откакто Михайловски е уволнен от съда за сатирични стихове против регентите.
С Райна се местят в София, където Михайловски е народен представител и учител по литература във Висшето учебно заведение, през днешния ден Софийски университет. Тъстът купува за фамилията луксозна къща на " Раковска ", където постоянно се събира приятелският кръг „ Мисъл ” на диалози за литература и изкуство. Домакинята Райна свири на пиано обичани на брачна половинка си произведения на Дебюси, Равел, Берлиоз.
Скоро обаче фамилията е сполетяно от покруса - остра зараза е причина за гибелта на невръстния им наследник, ненавършил месец. Михайловски е обезверен и се затрупва с работа и публични борби до изнемога.
Съпругата му изплаква тъгата си в дневник. Вместо състрадание изповедите разсънват сляпа ревнивост у Михайловски, който стартира да подвига кавги даже за ходенето на Райна на ортодонт. Писателят изпада и в друга прекаленост - цяла еснафска София разяснява любовните му случки, множеството измислени, което му основава популярност на неумирим женкар.
Без да се тормози, писателят излиза на дълги разходки в Борисовата градина с красивата млада учителка Невяна Богоева-Манолова, въодушевена рецитаторка на басните му, на която постоянно изпраща букет бели карамфили. Михайловски даже дава обещание да се разведе, само че до този скандал не се стига, защото Невяна се омъжва за богат пловдивски търговец и напуща София.
Фаталната жена за Михайловски обаче е французойката Маргарита Лабром-Стойчева, брачна половинка на прочут столичен доктор. Тя е пианистка, има литературни ползи. Постоянни посетители в дома са писателите от кръга „ Мисъл ” - доктор Кръстев, Яворов, Славейков, Петко Тодоров. Мадам е постоянна посетителка при Михайловски, който ухажва безогледно пред брачната половинка му, преди да влязат в кабинета му за разискване на следващата му творба.
Деликатната Райна благородно афишира забежката на брачна половинка си като духовно другарство с французойката. Изплаква тъгата си само пред най-близката си другарка Радка - брачна половинка на известния книжовен критик доктор Кръстю Кръстев, който изневерява на брачната половинка си с красивата студентка Валерина.
Междувременно палавата французойка Лабром отпътува за Париж. Михайловски посвещава любовния цикъл " Когато всеки месец беше май ".
На 11 март 1899 година обезверената Райна гълта 10 хапчета хинин с лимонен сок в опит да се самоубие. Потресен, самият Михайловски също желае да постави завършек на живота си.
Лекарите избавят Райна. За да заздрави фамилията, тя упорства да осиновят дете. Най-сетне Михайловски склонява и в дома им се появява Константин Саев, сирак, избягал по знамение от кланетата след Илинденско-Преображенското въстание. Синът на Саев и внук на писателя Михайловски е проф. Стоян Саев - един от най-хубавите български анестезиолози, дълготраен ръководител на Българския червен кръст, създател на 30 учебника, член-академик на Световната академия по анестезиология; почетен член на Кралския лицей по анестезиология в Англия, консултант на СЗО. Дъщерята на проф. Саев - Дора, живее от години в Канада.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ