Стоях и гледах плодовете, които не можех да купя за болната си майка… Тогава се яви един ангел
Стоях покрай павилиона, където се тълпяха хора, и скрито бършех сълзите си. На прозореца блестяха нарове с лъскави червени страни.
Искаше да ги купи за майка си, само че нямаше пари. Мама беше болна от месец и половина.
Не се подобряваше, спря да върви и мъчно сядаше. Живееха в дребен град, където имаше дефицит на експерти, трябваше да отидат в регионалния център, само че първо нямаше с какво да платят за пътуването, а след това и лекуването.
Момичето се споделяше Вяра. Наскоро тя беше уволнена от работа. Защото закъсня няколко пъти.
А закъсня, тъй като трябваше преоблече и да нахрани майка си. Забави се 10 минути. Това беше задоволително. Шефът й не искаше да я разбере, а и родственик на счетводителката от дълго време се оглеждаше за мястото на Вяра.
Тя въпреки всичко се опита да изясни:
— Майка ми е болна. Има потребност от помощ. Поставете се на мое място! Не мога да остана без работа в този момент! Няма да има с какво да живеем — изхлипа Вяра в кабинета на началничката.
— Мила, това си е твой проблем! Майка ти е трябвало да се грижи повече за здравето си.
— Отивай си, свободна си! — шефката с тъга строполи пълоното си тяло на стола и се втренчи в монитора.
Така Вяра остана без работа. Търсенето на нова към този момент не даваше резултат. Освен това не можеше да остави майка си сама.
Живееха сами и нямаше близки.
— Вяра! Имам пенсия! Ще живеем с нея! – сподели мама.
Но истината е, че пенсията едвам стигаше да си заплати сметките.
Да, майка й трябваше да се лекува. Вяра се опитваше да купува хубава храна за майка си, а самата тя ядеше дреболии, с цел да пести пари. Но парите все не доближиха.
В оня ден Вяра стоеше на павилиона, гледаше наровете и плачеше. Някак си събра 70 стотинки от джобовете и чантата си.
— Чудя се какъв брой коства един нар? – намерения си Вера.
— 3 и 50 за два нара! – чу тя. И видя по какъв начин непозната дама с куче взе два огромни зрели нара.
Не стигаха…
Нямаше пари даже за един. Господи, какво да прави? Да вземе заем? Вече дължеше толкоз доста. Едва успяваше да изплати старите борчове с работата си на половин работен ден като миячка.
„ Мама чака “ – Вяра си показа слабата си майка, която настойчиво се опитваше да я ободри и стартира да ридае мощно.
— Госпожице! Случило ли се е нещо? – Защо плачете, мога ли да оказа помощ? — мъж с дълъг шлифер и брада докосна ръката на Вяра. До него стоеше стара жена.
И тогава Вяра просто се срина. Разказа всичко на непознатите – за болната си майка, за жадуваните нарове…
Мъжът сподели, че ще й вземе нар, а тя ще му върне парите по-късно. Непознатият купи на Вяра три нара.
А след това сподели: „ Хайде да отидем да забележим майка ти. Да забележим какво не й е наред и след това ще решим какво да вършим “.
— Защо ще я гледате? Кой сте вие? – беше скептична Вяра.
— Аз съм доктор – отговори непознатият.
Както се оказа по-късно, в действителност беше доктор. Лекар от Бога.
Дошъл за малко от огромния град на посетители на майка си. А на павилиона двамата инцидентно се натъкнаха на Вяра. Или пък ангелите ги бяха довли до това място?
В болничното заведение майката на Вяра, гледаше сепнато гостите, до момента в който лекарят я преглеждаше и се обаждаше на някого по телефона.
Майката на лекаря пък утешаваше старата жена с думите: „ Не се тревожете. Синът ми е избавил толкоз доста хора! Той е доста добър доктор. Определено ще ви помогне! Има вяра! Между другото, това е моето име – Надежда! Междувременно пробвайте наровете, прелестни са.
„ Скоро ще дойде колата, би трябвало да бъдете приети в болница, аз персонално ще ви следя, след месец ще можете да бягате по стълбите “, усмихна се лекарят.
А Вяра го гледаше с съмнение.
Но той се оказа прав. Правилно определеното лекуване, прегледите и висококвалифицирания експерт свършиха работата си – майката на Вяра се изправи на крайници, като че ли в никакъв случай не е била болна.
И до през днешния ден не се уморява да се моли и да благодари на Господ и ориста, че срещна щерка й Вяра с лекаря. А Вяра скоро получи добра работа.
Всичко се подреди. Вяра се чува постоянно със спасителя на майка си. Момичето си мисли, че някой ден сигурно ще се видят още веднъж!
Днес Вяра към този момент купува нарове с усмивка. Спомняйки си за онази съдбовна инцидентна среща пред витрината…
