Bcard спестява 90% от разходите за такси на банките
Стоилка Арсова е шеф на дирекция "Национална Картова Схема " (НКС) в БОРИКА АД. Задачата на основаното през 2014 година звено е да създаде правила и нови бизнес модели, с цел да подкрепи внедряването на пазара на напълно българска карта за разплащания с логото на Bcard с нови услуги и транзакции от национално значение. От началото на 2017 година Стоилка Арсова съставлява НКС в борда на Европейската асоциация за картови разплащания, в която членуват най-големите национални европейски схеми.
Г-жо Арсова, разкажете за началото на Bcard и за развиването й по-късно.
- Началото на Националната Картова Схема беше сложено през 2014 година. През идната година няколко банки се сплотиха и одобриха първите правила на схемата. Създадена беше правната рамка, по която и сега се ръководи тази конструкция. Тук е мястото да кажа, че покриваме безусловно всички продуктови правила на огромните интернационалните картови схеми от позиция на типове карти, транзакции и правила за осъществяването им. Успоредно развиваме и артикули, които са характерни и имат за цел да покрият локалните потребности на пазара. Понастоящем в схемата вземат участие освен банките, само че и всички платежни институции у нас. Първоначално всички се включиха като акцептиращи (приемащи) институции, а в този момент към този момент имаме шест издатели с утвърдени стратегии за издаване. В договаряния сме с още осем институции, които чакат надградената технология за безконтактни заплащания. Очакваме до края на идната година всички снабдители на платежни услуги (банки и платежни институции) да се причислят като издатели. Амбицията ни е да покрием цялата страна с безконтактни заплащания доникъде на 2019-а. А първото такова заплащане да бъде реалност се чака до края на тази година.
Издаването на карти обаче би трябвало да върви по едно и също време с покриването на страната със съответните четящи устройства - банкомати и търговски терминали.
- Да, това към този момент е реалност. Цялата гама от четящи устройства е приспособена към Bcard. Колкото до картите - все още издателите имат дейни поръчки за към 100 хиляди пластики, които се чака през идната година да доближат до крайния консуматор. Става дума за цялата гама от карти, която се покрива от разпоредбите на Националната картова скица - дебитна, кредитна, бизнес, комплиментарна ( "златна ") и предплатена. Нашите издатели към този момент са уверени, че схемата покрива доста необятен набор от артикули и си избират най-подходящите за потребностите на техните клиенти.
А какво съставляват картите в лимитирана мрежа, които пуснахте през декември 2017-а?
- Това са карти, които са отвън приложното поле на Закона за платежните услуги. Например "петролна карта " с безусловно друг режим за обслужване и сетълмент. Към момента с тези карти работят три вериги бензиностанции. Предстои присъединението и на две търговски вериги. По тази стратегия имаме план и за разработка на gift (подаръчни) карти.
Кое е първото, което ще кажете на хората в една банка в желанието си да убедите нейните представители в качествата на схемата?
- Едно от значимите неща е цената. Таксите към схемата Bcard са към 90% по-ниски, в сравнение с банките заплащат към интернационалните картови схеми.
Това е необикновено. Моля Ви превърнете го в пари.
- През 2014-а - благодарение на португалската картова скица, направихме разбор, който сподели, че в случай че мигрираме единствено 10% от картите с интернационален бранд към НКС, спестяването на банките за една година - по тогавашните цени, възлиза на към 6 млн. лв.. Междувременно задграничните картови схеми подвигнаха цените си и при още един разбор предходната година се оказа, че към този момент при същия % миграция към Bcard спестеното от банките за година нараства на 10 млн. лв..
В България има доста огромен капацитет на електронизация на услуги и същият разбор през 2014 година сподели, че в случай че да вземем за пример реализираме единствено 40% от електронизираните новаторски услуги в Португалия, тогава спестяването ще бъде спомагателни 200 млн. лева за пазара.
Освен цените какви други послания изпращате на банките, с цел да се включат в Bcard ?
- Ценовата политика е мощно обръщение, само че не е главното. Най-важни са софтуерните благоприятни условия и това, че нашата скица може да отговори на локалните потребности. Правилата се дефинират тук, и то от самите банки и платежни институции, в това число и таксите, обменяни сред тях при заплащане на ПОС или изтегляне на АТМ. Схемата е направена по този начин, че всички институции вземат присъединяване в процеса на координиране на всеки един артикул и разпоредбите, по които ще работи.
Това е нещо като общо заседание на участниците в схемата, по този начин ли?
- Всички участници на пазара имат право на глас по избрани тематики. Всеки артикул минава през утвърждение. Общото заседание при нас се назовава Съвет на участниците в схемата.
Консенсус ли търсите?
- Да, в множеството случаи съгласуваме разпоредбите, до момента в който не се разберем с всички. Процесът върви добре и в случай че първоначално едно ново нещо се одобряваше за шест-седем месеца, в този момент този период е скъсен до няколко седмици. Силата на схемата е в това, че всяко едно предписание, утвърдено по този метод, се трансформира в стандарт. Всички се съгласяват новото да бъде внедрено при избрани ценови условия и в избрани периоди. А това е едно конкурентно преимущество.
Имате ли афинитет и към заплащанията, които се правят отвън банките?
- Да, несъмнено. Извън банките Bcard може също да проникне доста по-лесно в местата, където сега господства кешът. Пример са ваучерите за храна, където над 300 млн. лева годишно в България се оперират на хартия. Заместването им с един електронен инструмент на Bcard би донесло голям брой изгоди. Други браншове, по които работим, са превозът, вендинг машините и въобще микроплащанията. Да се заплащат електронно дребни суми като 60 стотинки за кафе от машина е нещо, което към момента не е навлязло в България, а от дълго време се прави в чужбина. Другото, върху което работим, е да има и валидация на възрастта, което е използвано за вендинг машини, които продават цигари и алкохол.
Ще вършим артикули и функционалности на картата, които да се държат друго при разнообразни групи от търговци. В сходство с риска при избрани търговци ще управляваме и друга ценова политика. Например при заплащане за билет за превоза за сума от 1-2 лева не може да се желае онлайн авторизация и да се бави транзакцията.
Битка с кеш и хартията?
- Да. Сега мъчно можем да се съпоставяме със страните, към този момент развити в региона на заплащанията. Например първенец е Дания, тъй като там има най-вече платежни транзакции на глава от популацията. Там човек годишно заплаща приблизително 330 пъти безкасово на ПОС терминал. За България статистиката сочи 13 пъти. Други, сполучливо разрастващи се национални схеми, с над 100 транзакции на глава от популацията, с които сме в директно съдействие, са френската, португалската, немската, белгийската, италианската, испанската, норвежката и други
Кога Bcard ще напусне границите на страната?
- Продуктовата ни политика е, първо, да имаме един народен артикул - доста по-евтин и доста по-сигурен от интернационалните. В момента сме в развой на сключване на контракт с две интернационалните картови схеми за съвместяване на Bcard и тяхната марка. В резултат ще имаме две карти в една. Деветдесет % от транзакциите на българите са напълно в България, към 10% - в чужбина, 7% са в интернет. <!--[if--> <!--![endif]--> <!--![if--> Когато картодържателят извърша интервенции в България, ще е по ценовата политика на Bcard, в чужбина - по тази на нашия сътрудник от съответната интернационална картова скица.
<!--[if--> <!--[endif]-->
Доколкото разбрах, имате капиталов проект за пет години напред. Каква ще бъде картината след пет години, казано най-кратко?
- След пет години ще имаме една карта, с която ще можете да си платите всичко.
Желая Ви триумф!
- Благодаря.
<!--[if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
<!--[if--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->
Г-жо Арсова, разкажете за началото на Bcard и за развиването й по-късно.
- Началото на Националната Картова Схема беше сложено през 2014 година. През идната година няколко банки се сплотиха и одобриха първите правила на схемата. Създадена беше правната рамка, по която и сега се ръководи тази конструкция. Тук е мястото да кажа, че покриваме безусловно всички продуктови правила на огромните интернационалните картови схеми от позиция на типове карти, транзакции и правила за осъществяването им. Успоредно развиваме и артикули, които са характерни и имат за цел да покрият локалните потребности на пазара. Понастоящем в схемата вземат участие освен банките, само че и всички платежни институции у нас. Първоначално всички се включиха като акцептиращи (приемащи) институции, а в този момент към този момент имаме шест издатели с утвърдени стратегии за издаване. В договаряния сме с още осем институции, които чакат надградената технология за безконтактни заплащания. Очакваме до края на идната година всички снабдители на платежни услуги (банки и платежни институции) да се причислят като издатели. Амбицията ни е да покрием цялата страна с безконтактни заплащания доникъде на 2019-а. А първото такова заплащане да бъде реалност се чака до края на тази година.
Издаването на карти обаче би трябвало да върви по едно и също време с покриването на страната със съответните четящи устройства - банкомати и търговски терминали.
- Да, това към този момент е реалност. Цялата гама от четящи устройства е приспособена към Bcard. Колкото до картите - все още издателите имат дейни поръчки за към 100 хиляди пластики, които се чака през идната година да доближат до крайния консуматор. Става дума за цялата гама от карти, която се покрива от разпоредбите на Националната картова скица - дебитна, кредитна, бизнес, комплиментарна ( "златна ") и предплатена. Нашите издатели към този момент са уверени, че схемата покрива доста необятен набор от артикули и си избират най-подходящите за потребностите на техните клиенти.
А какво съставляват картите в лимитирана мрежа, които пуснахте през декември 2017-а?
- Това са карти, които са отвън приложното поле на Закона за платежните услуги. Например "петролна карта " с безусловно друг режим за обслужване и сетълмент. Към момента с тези карти работят три вериги бензиностанции. Предстои присъединението и на две търговски вериги. По тази стратегия имаме план и за разработка на gift (подаръчни) карти.
Кое е първото, което ще кажете на хората в една банка в желанието си да убедите нейните представители в качествата на схемата?
- Едно от значимите неща е цената. Таксите към схемата Bcard са към 90% по-ниски, в сравнение с банките заплащат към интернационалните картови схеми.
Това е необикновено. Моля Ви превърнете го в пари.
- През 2014-а - благодарение на португалската картова скица, направихме разбор, който сподели, че в случай че мигрираме единствено 10% от картите с интернационален бранд към НКС, спестяването на банките за една година - по тогавашните цени, възлиза на към 6 млн. лв.. Междувременно задграничните картови схеми подвигнаха цените си и при още един разбор предходната година се оказа, че към този момент при същия % миграция към Bcard спестеното от банките за година нараства на 10 млн. лв..
В България има доста огромен капацитет на електронизация на услуги и същият разбор през 2014 година сподели, че в случай че да вземем за пример реализираме единствено 40% от електронизираните новаторски услуги в Португалия, тогава спестяването ще бъде спомагателни 200 млн. лева за пазара.
Освен цените какви други послания изпращате на банките, с цел да се включат в Bcard ?
- Ценовата политика е мощно обръщение, само че не е главното. Най-важни са софтуерните благоприятни условия и това, че нашата скица може да отговори на локалните потребности. Правилата се дефинират тук, и то от самите банки и платежни институции, в това число и таксите, обменяни сред тях при заплащане на ПОС или изтегляне на АТМ. Схемата е направена по този начин, че всички институции вземат присъединяване в процеса на координиране на всеки един артикул и разпоредбите, по които ще работи.
Това е нещо като общо заседание на участниците в схемата, по този начин ли?
- Всички участници на пазара имат право на глас по избрани тематики. Всеки артикул минава през утвърждение. Общото заседание при нас се назовава Съвет на участниците в схемата.
Консенсус ли търсите?
- Да, в множеството случаи съгласуваме разпоредбите, до момента в който не се разберем с всички. Процесът върви добре и в случай че първоначално едно ново нещо се одобряваше за шест-седем месеца, в този момент този период е скъсен до няколко седмици. Силата на схемата е в това, че всяко едно предписание, утвърдено по този метод, се трансформира в стандарт. Всички се съгласяват новото да бъде внедрено при избрани ценови условия и в избрани периоди. А това е едно конкурентно преимущество.
Имате ли афинитет и към заплащанията, които се правят отвън банките?
- Да, несъмнено. Извън банките Bcard може също да проникне доста по-лесно в местата, където сега господства кешът. Пример са ваучерите за храна, където над 300 млн. лева годишно в България се оперират на хартия. Заместването им с един електронен инструмент на Bcard би донесло голям брой изгоди. Други браншове, по които работим, са превозът, вендинг машините и въобще микроплащанията. Да се заплащат електронно дребни суми като 60 стотинки за кафе от машина е нещо, което към момента не е навлязло в България, а от дълго време се прави в чужбина. Другото, върху което работим, е да има и валидация на възрастта, което е използвано за вендинг машини, които продават цигари и алкохол.
Ще вършим артикули и функционалности на картата, които да се държат друго при разнообразни групи от търговци. В сходство с риска при избрани търговци ще управляваме и друга ценова политика. Например при заплащане за билет за превоза за сума от 1-2 лева не може да се желае онлайн авторизация и да се бави транзакцията.
Битка с кеш и хартията?
- Да. Сега мъчно можем да се съпоставяме със страните, към този момент развити в региона на заплащанията. Например първенец е Дания, тъй като там има най-вече платежни транзакции на глава от популацията. Там човек годишно заплаща приблизително 330 пъти безкасово на ПОС терминал. За България статистиката сочи 13 пъти. Други, сполучливо разрастващи се национални схеми, с над 100 транзакции на глава от популацията, с които сме в директно съдействие, са френската, португалската, немската, белгийската, италианската, испанската, норвежката и други
Кога Bcard ще напусне границите на страната?
- Продуктовата ни политика е, първо, да имаме един народен артикул - доста по-евтин и доста по-сигурен от интернационалните. В момента сме в развой на сключване на контракт с две интернационалните картови схеми за съвместяване на Bcard и тяхната марка. В резултат ще имаме две карти в една. Деветдесет % от транзакциите на българите са напълно в България, към 10% - в чужбина, 7% са в интернет. <!--[if--> <!--![endif]--> <!--![if--> Когато картодържателят извърша интервенции в България, ще е по ценовата политика на Bcard, в чужбина - по тази на нашия сътрудник от съответната интернационална картова скица.
<!--[if--> <!--[endif]-->
Доколкото разбрах, имате капиталов проект за пет години напред. Каква ще бъде картината след пет години, казано най-кратко?
- След пет години ще имаме една карта, с която ще можете да си платите всичко.
Желая Ви триумф!
- Благодаря.
<!--[if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
<!--[if--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--[if--> <!--[endif]--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ